Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова
в.гр.д. N 916 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид:
Производство
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 260011 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д. № 89/2020 г., Червенобрежкият районен съд е предоставил упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете Е. Е. П., ЕГН **********
на майката В.П.Й., като е постановил местоживеенето
на детето да бъде при майката и е определил режим на лични контакти на
детето с бащата Е.П.Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата, както и да го взима при себе
си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката и на празниците, като на четна година детето е с майката, а на нечетна
година детето е с бащата.
Със същото решение
ЧРС е осъдил Е.П.Г.:
- да заплаща на основание чл. 143 ал. 2 от СК на
В.П.Й., в качеството на родител и законен представител на детето Е. Е. П.
месечна издръжка в размер на 170 лв. месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.01.2020 г., до настъпване на законоустановени причини и
условия за нейното изменение или прекратяване;
- да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на В.П.Й. сумата от 330 лв. съдебно-деловодни разноски;
- да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на ЧРС
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 244,80 лв. и окончателна държавна такса за разглеждане на
делото в размер на 10 лв..
Недоволен от постановеното решение в частта, в която е
определен режим на лични контакти между него и детето е останал въззивникът Е.П.Г., който чрез пълномощника си адвокат Л.Г. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се твърди, че
от решението на ЧРС е неясно каква е волята на съда относно режима на лични
отношения, тъй като с постановеното решение е определено кои седмици от месеца
и часовия интервал на лични отношения, но не е конкретизирано за кои дни от
посочените седмици се отнася този режим. Твърди се, че ЧРС не е отчел факта, че
детето посещава детска градина, което прави режима на лични отношения с бащата
неосъществим. Моли се
окръжният съд да отмени решението на ЧРС
в обжалваната част и да постанови друго, с което да му определи режим на
лични контакти, а именно - всяка първа, трета и четвърта събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на
бащата, както и един месец през лятото, които да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, и празниците като на четна година детето е с майката, а на
нечетна е с бащата.
В
срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба
от въззиваемата страна В.П.Й., чрез адвокат И.В. от
ПлАК, в който частично се оспорва основателността на
постъпилата въззивна жалба. Признава се, че в решението си РС Червен бряг не е
посочил денят, в който ответникът-жалбоподател следва да осъществява лични
контакти с детето Е. П. и такъв ден трябва да бъде определен. Поддържа се, че в
останалата си част решението е ясно и разбираемо. Твърди, че искането,
обективирано във въззивната жалба за разширен режим на свиждане на бащата с
детето е неоснователно, не е в интерес на детето и следва да бъде отхвърлено.
В с.з. въззивникът се явява лично и
чрез пълномощника си адвокат Г. поддържа въззивната жалба. Заявява, че иска режим
на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя на месеца и че е готов да
съдейства на социален служител или психолог, определен от ДСП Червен бряг за
осъществяване на срещи с детето.
Въззиваемата се явява лично и чрез
пълномощника си адвокат В. поддържа отговора на въззивната жалба. Изразява
становище за нищожност, алтернативно за неправилност на решението на РС Червен
бряг в частта, в която режима на лични контакти е определен с определяне на
часове и седмици без посочване на дни. Според въззиваемата в останалата част
решението на ЧРС следва да бъде потвърдено.
В о.с.з. заинтересованата страна ДСП Отдел „Закрила на детето” Червен бряг не се представлява, но представя социален доклад.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи,
прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима е и следва да
бъде обсъдена по същество.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е иск с правно основание
чл. 59 ал. 2 от
СК относно режима на лични контакти на детето Е. Е. П. с бащата Е.П.Г..
Решението на ЧРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта относно възлагане
упражняване на родителските права върху детето на майката, определяне на
местоживеенето на детето при майката и определената месечна издръжка на детето,
дължима от бащата.
В атакуваното решение Червенобрежкият районен съд е приел, че най - добре
ще бъде защитен интереса на детето, ако родителските права се предоставят на
майката и местоживеенето на детето бъде определено при нея, вземайки предвид
ниската възраст, пола на детето и социалния доклад на Дирекция “СП“ Червен бряг,
а на бащата се определи режим на лични контакти: всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 10:00 ч. до 16:00 ч. в дома на бащата, както и
да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката и на празниците, като на четна година детето
е с майката, а на нечетна година детето е с бащата.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Въззивният съд приема, че обжалваното
решение като постановено от съда по допустим иск е валидно и допустимо и спора
между страните следва да бъде разгледан по същество. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на въззиваемата за нищожност на
решението в обжалваната част, тъй като, същото е постановено от законен състав
и при спазване на изискуемата от закона форма и не е налице абсолютна неразбираемост
на решението в тази част.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна
следното:
не се спори, а
видно и от представените в първата инстанция акт за раждане, че страните са
родители на малолетното дете Ева, родено на *** г. по време на съвместното
живеене на страните.
Установява се от представения пред въззивния съд социален доклад, изготвен
от ДСП Отдел „Закрила на детето“ -
Червен бряг, че от края на 2019 г. детето Е.се отглежда в семейната
среда на майката В.П.Й. ***, въззиваема в настоящото производство. Установява
се, че въззиваемата работи като хлебар
във фирмата „ЙОАНА ВИП“ ЕООД, собственост на родителите й, а въззивникът и баща
на детето работи в „Морски дар 09“ ЕООД, гр. София. Установява се, че според ДСП Червен бряг отношенията между
родителите са влошени и същите не са положили достатъчно усилия да постигнат
разбирателство и да изгладят противоречията така, че детето да има здрава
емоционална връзка и с двамата, което е от особено значение за развитието му.
Според социалния доклад най - целесъобразно е възстановяването на контактите с
бащата, предвид дългото му отсъствие от живота на Е. да стане по - подходящ
начин, като първоначално се премине през адаптивен период, за да се избегне
настъпване на емоционален стрес и душевно безпокойство при детето.
Въззивният съд приема, че неправилно ЧРС е определил режим на лични контакти между бащата
и детето без да конкретизира дните и празниците на личните контакти и без да предвиди
поетапно режим на лични контакти между бащата и детето. Принципно в интерес на
детето е да има в най - голяма степен възможност да комуникира и да изгради
здрава емоционална връзка и с двамата си родители. Въззивният съд приема, че преценката какъв следва да е режима
на лични контакти между бащата и детето следва да бъде извършена при
съобразяване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на
ЗЗДет. Въз основа на доказателствата по делото може да се направи обоснован
извод, че бащата разполага с добри материални възможности да се грижи за детето
Ева във времето, в което детето е при него и при създадена връзка между тях с
помощта на близките си. Установи се по делото, че детето не е имало контакти с
бащата след раздялата на родителите през м. ХІІ 2019 г. и че същият има желание
да осъществява контакти с детето и не желае да настъпва родителско отчуждение
между него и детето. При съобразяване на последиците, които ще настъпят за
детето при положение, че същото дълго време не е контактувало реално с бащата,
съдът приема, че в интерес на детето е да бъде съобразена привързаността му към
майката и срещите с бащата да се осъществяват за известен период в съботни и
неделни дни за няколко часа в присъствие на майката и едва след това да се предостави
възможност детето да се среща с бащата в нейно отсъствие, респ. в последващ
момент да преспива в дома на бащата по време на тези срещи за да се избегне
риска, ако детето рязко бъде изведено от средата, в която живее фактически към
момента, да преживее емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и
защита. След изтичане на този адаптивен период мерките следва да бъдат
постепенно разширени за да се достигне в рамките на следващата година до
създаване на емоционална връзка между детето и бащата.
С оглед гореизложеното, въззивният съд приема, че на този етап от
развитието на детето и липсата на емоционална връзка между бащата и детето
следва да се определи режим на лични контакти между бащата и детето за период
от три месеца, считано от влизане в сила на решението чрез срещи между бащата и
детето по местонахождение на детето в часовете от 10 ч. сутринта до 13 ч. в
първата и третата събота и неделя на месеца в присъствие на майката или
посочено от нея лице при съобразяване на режима на хранене и заспиване на
детето и на здравословното му състояние, както и от 10 ч. до 13 ч. на Великден,
рождения ден на детето – 31.08. и Коледа. Въззивният съд приема, че след това
за последващ период от девет месеца, т.е. от третия месец след влизане в сила
на решението до една година, считано от
влизане в сила на решението следва да се определи режим на лични контакти между
бащата и детето в дома на бащата в с. ***без присъствие на майката В.П.Й. от 10
ч. до 18 ч. в първата и третата събота и неделя на месеца, от 10 ч. до 18 ч. на
Великден и Коледа и от 10 до 13 ч. на рождения ден на детето – 31.08. Съдът
намира, че след изтичане на една година, считано от влизане в сила на решението
до промяна на обстоятелствата режимът на лични контакти между бащата и детето
следва да бъде определен, както следва: без присъствие на майката В.П.Й. - от
10 ч. в събота до 18 ч. в неделя през първата и третата събота и неделя на месеца
с преспиване на детето в дома на бащата, първите два дни на Великден в четни
години и последните два дни на Великден в нечетни години, по местонахождение на
детето от 10 до 13 ч. на рождения ден на детето – 31.08, като в четни години
детето бъде с майката през почивните дни на Коледа, а с бащата през почивните
дни на Нова година, а в нечетни години детето е с бащата през почивните дни на
Коледа и с майката през почивните дни на Нова година, както и общо един месец
през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Следва
да се посочи, че всеки следващ етап от режима би бил възможен и полезен за
детето, само ако е спазен предходния, като от особено значение е периодът, в
който срещите ще се осъществяват в присъствие на майката, т.к. се очаква с
нейна помощ да се изгради емоционална близост между бащата и детето, каквато
липсва към момента. Съществена през този период е ролята на двамата родители,
които следва да окажат съдействие за упражняване на режима. Съдът приема, че
така определеният за период от една година, считано от влизане в сила на
решението по - ограничен режим на лични контакти между бащата и детето е
съобразен с дългосрочния интерес на детето и с оглед доказателствата по делото
към момента не би могъл да бъде определен по - подходящ, като е невъзможно да
се прогнозира дали емоционалната връзка между детето и бащата би могла да се
създаде за по - кратък период, респ. по - ранен момент, от който режимът следва
да бъде разширен. Въззивният съд отчита обстоятелството, че със съдебният акт
относно упражняването на родителската власт съдът не би могъл да уреди подробно
всички житейски ситуации, поради което родителите са тези, които във всяка от
тях следва да се отчитат преди всичко интересите на детето си като се толерира
възможността родителя, на който не са възложени за упражняване родителските
права да прекарва повече време с детето за да имат повече положителни
преживявания заедно, т.е. добрата родителска грижа изисква според съда взаимни
отстъпки между родителите и постигане на съгласие при по - ранно възстановяване
на емоционалните отношения между бащата и детето за един по – разширен от
определения от съда задължителен като минимум режим на лични контакти между
детето и бащата.
Съдът намира, че е
уместно предприемане на мерки по чл. 23 т. 6 от ЗЗДет., която разпоредба
предвижда социална работа за улесняване на връзките между децата и родителите и
справяне с конфликти и кризи в отношенията. Тази мярка може да бъде предприета
както по искане на родителите, така и по преценка на ДСП при условията на чл.
24 ал. 1 от ЗЗДет, поради което при постановяне на решение, определящо режим на
лични отношения, съдът следва да уведоми съответната ДСП, за да предприеме
действия за улесняване на контакта между бащата и детето.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба се явява
основателна, а решението на ЧРС като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната
част относно режима на лични контакти между бащата и детето следва да бъде
отменено и вместо него бъде постановено друго, с което режимът на лични
контакти между бащата и детето се определи съобразно изложените по - горе
правни изводи. Решението Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
отменя решение № 260011 от 01.10.2020 г., постановено по гр.д. № 89/2020 г. на Червенобрежкият районен съд в частта относно определения режим
на лични контакти на детето Ева с бащата Е.П.Г., като вместо него постановява:
На основание чл. 59 ал. 2 от СК определя режима на лични контакти
между бащата Е.П.Г., ЕГН ********** и малолетното дете Ева Е. П., ЕГН **********, както следва:
За периода от датата на влизане в сила на решението до три месеца от датата
на влизане в сила на решението контактите между бащата Е.П.Г. и детето Е. Е. П. да се
осъществяват по местонахождение на детето, в населеното място, в което живее
детето – с. Сухаче, община Червен бряг всеки първи и трети съботен и неделен
ден от 10 до 13 ч. в присъствие на майката В.П.Й. или определено от нея лице,
както и от 10 ч. до 13 ч. на Великден, рождения ден на детето – 31.08. и
Коледа;
За периода от девет месеца, т.е. от четвъртия месец, считано от влизане в
сила на решението в сила до една година, считано от влизане в сила на решението контактите между бащата
Е.П.Г. и детето Е. Е. П. да се осъществяват в дома на бащата в с. ***без
присъствие на майката В.П.Й., но без преспиване на детето в дома на бащата - от
10 ч. до 18 ч. в първата и третата събота и неделя на месеца, от 10 ч. до 18 ч.
на Великден и Коледа и от 10 до 13 ч. на рождения ден на детето – 31.08.;
След една година, считано от датата на влизане в сила на решението до
промяна на обстоятелствата контактите между бащата Е.П.Г. и детето Е. Е. П. да се
осъществяват без присъствие на майката В.П.Й. от 10 ч. в събота до 18 ч. в
неделя през първата и третата събота и неделя на месеца с преспиване на детето
в дома на бащата, първите два дни на Великден в четни години и последните два
дни на Великден в нечетни години, по местонахождение на детето от 10 до 13 ч.
на рождения ден на детето – 31.08, като в четни години детето бъде с майката през
почивните дни на Коледа, а с бащата през почивните дни на Нова година, а в
нечетни години детето е с бащата през почивните дни на Коледа и с майката през
почивните дни на Нова година, както и общо един месец през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на ДСП Червен
бряг за преценка за предприемане на мерки по чл. 23 т. 6 от ЗЗДет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 2 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: