№ 1357
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500375 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалби срещу решение №
260172 от 28.08.2020 г., поправено с решение № 261204 от 13.11.2020 г., постановено по
гр.д.№ 3024 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, десети състав, както следва:
1/ въззивна жалба на ЕМ. К. Ч. в частта, с която е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето М. Е.Ч.а ЕГН ********* на майката Д. Г. Ч.; в
частта, с която е определено местоживеенето на детето М. на адреса на майката в ***; в
частта, с която е определен режим на лични отношения между ненавършилото пълнолетие
дете М. и бащата Е.Ч., както е описано в решението; в частта, с която е осъден Ч. да заплаща
в полза на детето М. чрез неговата майка и законен представител Д. Г. Ч. месечна издръжка
в размер на 300 лева, считано от предявяване на насрещния иск /10.04.2019 г./ до настъпване
на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, дължима на всяко двадесето
число на текущия месец, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска; в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск против Д. Г.
Ч. да заплати издръжка за минало време за периода от 24.02.2018 г. до 24.02.2019 г. в полза
на детето А. Е.Ч.а ЕГН ********* за разликата над 3 000 лева до претендираната сума от
4 800 лева; в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск против Д. Г. Ч. да
заплати издръжка за минало време за периода от 24.02.2018 г. до 24.02.2019 г. в полза на
детето М. Е.Ч.а ЕГН ********* за разликата над 2 400 лева до претендираната сума от 4 560
лева;
2/ въззивна жалба на ЕМ. К. Ч. против решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният против Д. Г. Ч. иск за заплащане на издръжка за бъдеще време в полза на А.
Е.Ч.а за разликата над 300 лева до претендираната месечна сума от 400 лева;
1
3/ въззивна жалба от Д. Г. Ч. против решението в частта му, с която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето А. Е.Ч.а ЕГН ********* на
бащата ЕМ. К. Ч.; в частта, с която е определено местоживеенето на детето А. на адреса на
бащата в град Варна; в частта, с която е определен режим на лични отношения между
ненавършилото пълнолетие дете А. и майката Д.Ч., както е описано в решението; в частта, с
която е осъден Ч. да заплаща в полза на детето А., действащо със съгласието на своя баща и
законен представител ЕМ. К. Ч., месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от
предявяване на иска /25.02.2019 г./ до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска; в частта,
с която е осъдена Д.Ч. да заплати в полза на детето А., действащо със съгласието на своя
баща и законен представител ЕМ. К. Ч., сумата от 3 000 лева, представляваща дължима
издръжка за минал период от време от 24.02.2018 г. до 24.02.2019 г.; в частта, с която е
осъдена Д.Ч. да заплати в полза на детето М. чрез неговия баща и законен представител ЕМ.
К. Ч., сумата от 2 400 лева, представляваща дължима издръжка за минал период от време от
24.02.2018 г. до 24.02.2019 г.; в частта, с която е оставено без уважение направеното искане
от Д.Ч. да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в село З.,
област Варна, с идентификатор 30497.5060.031 и състоящо се от три стаи, две бани,
кародори, хол с кухня и трапезария.
Във въззивните жалби на Е.Ч. се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при
неправилна преценка на събраните доказателства. Сочи се, че съдът е игнорирал някои
доказателства, които са с пряка относимост към въпроса за родителския капацитет и са
показателни за способностите на родителите. Друг основен недостатък е разделянето на
двете деца, което грубо противостои на техните интереси и е травмиращо за тях. Не е
обърнато внимание на психологическото изследване на М., в което излиза наяве силната
негативна настройка на детето срещу неговия баща. Не са коментирани и много други
събрани по делото доказателства – досежно кой е закупувал сензорите за А., кой се е грижил
за заболяването на А., кой е помагал на М. за подобряване на оценките й по математика, как
е било въпрепятствано получаването на помощи за А. в продължение на една година. Не са
кредитирани показанията на свидетелите, водени от Ч.. Неотдавайки достатъчно значение на
част от доказателствата, съдът се е предоварил и безкритично е кредитирал други събрани,
без да подлага на оценка доказателствената им стойност и значението им за правилна
преценка на обстоятелствата, а именно заключенията на вещото лице по изготвените
психологични експертизи.
Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и да се постанови ново, с което
да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето М. и да бъде
определено местоживеенето при него, да се определи подходящ режим на лични отношения
на детето с майката; да осъдите Д.Ч. да заплати издръжка за минало време в полза на детето
А. за периода от 24.02.2018 г. до 24.02.2019 г. в пълния предявен размер от 4 800 лева и за
същия период в полза на детето М. в размер на 4 560 лева; да бъде осъдена Д.Ч.да заплаща
месечна издръжка в полза на детето М. в размер на 380 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда.
Д.Ч. в писмен отговор е оспорила жалбите като неоснователни, като е изразила
становище, че те представляват дребнаво ровене в живота на страните и опит да бъде
очернена майката, че се изтъкват факти без значение за спора.
Във въззивната жалба на Д.Ч. се излага, че при преценката досежно интереса на детето
А. и родителския капацитет на Е.Ч. не са взети предвид всички правно релевантни факти и
не са обсъдени всички аргументи. Не е изследван въпроса налице ли е родителско
2
отчуждение по отношение на всяко едно от децата. Не е доказано бащата да работи през
последната година, а вместо това изнудва Ч. да заплаща кредитите, включително чрез
възбрана на съсобствен с майка й и сестра й наследствен имот и чрез задържане на децата.
Оспорват се исковете за издръжка за минало време, излагайки, че това би означавало
заплащане обезщетение на родителя за това, че си е гледал децата, а и поради липсата на
контакт на майката с децата за процесния период тя не е могла да дава издръжка. Изразява
се категорично несъгласие с изводите на районния съд, че семейното жилище не е такова
поради изричното деклариране от тях, като се навеждат доводи, че тази декларация е била
дадена само по отношение на поземления имот преди застрояването му.
Иска се да бъде отменено решението в атакуваните му части и да се постанови друго, с
което да се уважат предявените от Д.Ч. небрачни искове по отношение на упражняването на
родителските права и определяне местоживеенето на А., издръжка от бащата в полза на
детето А. и предоставяне ползването на семейното жилище, като се отхвърлят исковете за
издръжка за минало време по отношение и на двете деца, евентуално да бъде изменено
решението в тази му част, като бъде постановено сумите да бъдат заплатени по личните
сметки на децата, действащи със съгласието на определения от съда попечител.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от ЕМ. К. Ч., който сочи, че
страните сключили граждански брак през 2004 г. в САЩ. През 2005 г. се прибрали в
България и заживели в къщата на родителите му. Един ден ищецът забравил телефона си у
дома и получил позвъняване от бивша негова приятелка, поради което съпругата му си
помислила, че има връзка с нея, оставила детето А. и си тръгнала. След около седмица се
прибрала. През 2006 г. закупили парцел в село З. с намерение да построят къща, която да
продадат с цел печалба, за което изтеглили кредит. Ответницата не помагала за изплащане
на кредита и за издържането на домакинството, но регистрирали заедно търговско
дружество за финализиране строителството на къщата. Системно се случвало ответницата да
трие регистрите на телефона си, за да не се вижда с кого е разговаряла през деня. Всичко
това засилило недоверието между страните. Д.Ч. често напускала дома им и отсъствала за
период от около 2 седмици до месец. Оставяла децата при ищеца, без да каже къде отива.
Децата често боледували, като съпругата не искала да ги води на традиционен лекар, а само
при своя приятелка хомеопат. Изливала напрежението си върху децата, защото когато били
болни не можела да ходи на работа. Голямата дъщеря А. често боледувала от гърло и имала
увеличени сливици. Детето започнало да не чува и трябвало да й се извадят сливиците, тъй
като можело да загуби трайно слуха си. Майката не се съгласила с това. Детето ставало все
по-зле и, когато ищецът поискал да го заведе да му извадят сливиците, получил заплахи за
развод. Имали разногласия и относно това каква религия ще изповядват децата, доколкото
ищецът е мюсюлманин, като един ден съпругата взела дъщеря си М. и я кръстила по
християнски обичай, обяснявайки на ищеца, че искала да го нарани. През 2010 г. се
преместили в къщата в село З.. Дъщеря им А. направила вирусна инфекция, която засегнала
едното й ухо, но съпругата не позволила детето да се води на лекар от традиционната
медицина, като отново настоявала за хомеопат и заплашвала с развод. Въпреки това и след
направени изследвания, детето било диагностицирано със захарен диабет тип І с инсулинова
терапия. Имали разногласия и относно това къде да учат децата, за плащането на разходите,
кредитите и покупката на автомобил. Ответницата често напускала дома им и се налагало
3
ищецът и децата да ходят при родителите му, за да помагат за отглеждането. През 2013 г.
казал на съпругата си, че е време да продадат къщата в село З., която била собственост на
дружеството „МА." ООД. През 2016 г. ищецът уведомил съпругата си, че е взел окончателно
решение да прекратят взаимоотношенията си, като напуснал жилището с голямата дъщеря
А.. След една година и шест месеца и след продължителен системен тормоз от страна на Д.,
насочен срещу М., при него отишла да живее и малката дъщеря. Ответницата не позволявала
на М. да се вижда с ищеца и с по-голямата им дъщеря А.. Настройвала я срещу баща й и
срещу родителите му. Това наложило ищецът да подаде жалби до Агенция за закрила на
детето. През периода на действие на стария ТЕЛК от 2016 г. до месец март 2017 г., в който
период голямото дете живеело при него, съпругата му получавала средствата, които се
отпускали на детето по собствената си сметка, без да ги предоставя. През 2017 г. срокът на
стария ТЕЛК изтекъл и следвало да се поднови решението. Ищецът срещнал съпротива и
пречки от страна на съпругата си за получаването на помощ за закупуване на сензори за
детето. Ч. отказала да подпише заявлението и с този аргумент от Дирекция „Социално
Подпомагане" отказали помощ. Срещу получения отказ ищецът подал жалба пред
Административен съд - Варна, но по повод подадена касационна жалба от Дирекция
„Социално подпомагане" - Варна към момента на подаване на исковата молба делото било
висящо пред Върховния административен съд. Съпругата му много рядко се интересувала от
децата, както и те не проявявали интерес да се срещат с нея. Децата винаги срещали
затруднение по празниците да се свържат с ответницата. За Осми март, Коледа, Нова година,
за рождения й ден те й пишели, честители й, но казвали, че не им отговаря. Често децата се
оплаквали, че срещите им протичали трудно, майка им ги критикувала и се държала лошо с
тях за това, че са избрали да живеят при баща си. С изолацията на децата от себе си тя ги
наказвала за избора им и за предпочитанията им да живеят с баща си. Също така споделяли,
че им налага мнението си и настоявала да им купува дрехи и обувки, каквито те не харесват.
М. често отказвала да се вижда с майка си под предлог, че майка й говори неща, с които я
натъжава. Често след среща с нея била разтроена по няколко дни. Ищецът излага, че към
датата на подаване на исковата молба и двете деца живеят при него в жилището на
родителите му в ***.
Иска се прекратяване на брака без произнасяне по вината, предоставяне на
родителските права по отношение на двете деца на бащата и определяне местоживеенето им
при него, да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата, както и да
бъдат определени месечни издръжки, които майката да заплаща на децата – 400 лева за А. и
380 лева за М., сочи, че нямат семейно жилище.
В срока по член 131 от ГПК Д.Ч. е депозирала писмен отговор на исковата молба и
насрещен иск. Посочва, че непосредствено след завръщането от САЩ започнала работа,
като всички нейни средства били вложени в семейството. Завръщането им в България
бележело началото на насилието в семейството. Съпругът й бил под влияние на родителите
си, с които живеели в един двор, не уважавали личното им пространство, създавали интриги
и открито заявявали, че бракът им е грешка. Съпругът й и родителите му взимали решения
за живота на семейството, които налагали с насилие и скандали. Посочва, че е напускала
семейното жилище само при упражнено от страна на съпруга й емоционално и физическо
насилие над нея. При всяко напускане оставала в дома на родителите си за няколко дни.
Неуважението към личността й, скандалите и провокациите съпътствали брака им през
цялото време. Голямото им дете имало сериозно заболяване, за което баща му и родителите
му я обвинявали. Твърди, че е заплащала всички сметки и средства за издръжката на
семейството през последните години особено, когато живеели в село З.. Съпругът й и
нанесъл два побоя, като ударите били основно по лицето. При втория побой съпругът й
нахлул в кантората, като изпочупил много от вещите й. Заплашвал я с побой пред децата.
Посочва, че е имало и предходни опити да се разделят. Предприели стъпки по
4
строителството на къща в село З., която била с цел продажба, но впоследствие се превърнала
в техен дом. Всички били привързани към този дом и тя отказвала да го напуснат и
продадат. Участвала с всички спечелени пари в него, както и с половината от кредитите.
През 2016 г. съпругът й напуснал къщата с едното дете, като след това спрял тока и водата
на къщата, като изхвърлил на улицата ответницата и другото дете. Децата не били
насърчавани да се развиват интелектуално, всички техни занимания със спорт, народни
танци и езици били прекратени. Те извършвали цялата домакинска работа като обслужващ
персонал. Ограничавани били във всички свои нужди от дрехи, развиващи занимания и
излизания. Съпругата посочва, че детето А. било отчуждено от нея, заемайки страната на
баща си. Последния път дъщеря й крещяла да плати кредитите на баща й и да продаде
къщата. През октомври на 2018 г. детето М. постъпило в болница, за което майката не била
уведомена. Не била допусната да се грижи за детето си след изписването му от болницата.
Съпругът й предложил споразумение да продадат къщата, да погасят кредитите и да получи
60 % от остатъка от парите, иначе децата щели да пострадат. След като подал молба за
развод, М. се преместила да живее при майка си, което е фактическото състояние към
момента на подаване на отговора. В насрещния иск е направено искане за прекратяване на
брака без произнасяне по въпроса за вината, както и небрачни искове за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на децата на майката, като
местоживеенето бъде определено при нея; бащата да бъде осъден да заплаща в полза на
всяко от децата месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката; бащата да има режим на личен контакт, включващ два уикенда от петък вечер в
18 часа до неделя вечер в 16 часа с преспиване, два пъти по петнадесет дни през лятото,
когато майката не е в годишен отпуск, срещи за рождения ден на бащата на 02.11. и за Нова
година, Рамазан Байрям, по пет дни от пролетната и зимната ваканция; семейното жилище -
собственост на "МА." ООД, находящо се в село З., да бъде предоставено за ползване от
майката.
Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор в срока по член 131, алинея 1 от
ГПК, в който поддържа становище, че отношенията между съпругата му и родителите му са
били добри, че съпругата често напускала жилището и това налагало полагането на
ежедневни грижи за децата, а в това отношение родителите му помагали. Излага се, че не
било вярно, че ответницата заплащала всички сметки и средства за издръжката на
семейството през последните години. Посочва, че от месец март 2019 г. майката не е
търсила и виждала А..
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изразява конкретно становище на кого
да бъдат предоставени родителските права спрямо децата, като отбелязва, че и двамата
родители имат капацитет за отглеждането на децата, както и, че и двете деца имат изградена
емоционална връзка и с двамата си родители.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
предоставянето на родителските права и местоживеенето на децата, режимът на лични
отношения и определените издръжки за двете деца, както и ползването на семейното
жилище.
В определени хипотези, каквато е и настоящата, съдът има правомощие да разреши
спор между субектите на гражданските отношения без спорът между тях да се отнася до
насрещни права и задължения помежду им. Дейността на съда при определяне кому да се
предоставят родителските права, къде да живее детето и какъв да бъде режимът на лични
5
отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителските права, се
изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като замести
липсата на общо решение на страните по гражданското правоотношение. Съдът не е длъжен
да се съобразява единствено с техните интереси и искания, напротив, той следва да вземе
предвид установените в закона критерии съобразно особеностите на конкретното
правоотношение и да постанови онова, което в най-голяма степен отговаря на целите и
същността на правоотношението. Затова при спорната съдебна администрация не става
въпрос за решаване кому принадлежи спорното право, а какво е най-целесъобразното
разрешение за развитието на съответното гражданско отношение съгласно законовите
критерии. Съдебната практика относно това дали се предявяват и приемат за съвместно
разглеждане насрещни искове в производствата по член 127, алинея 2 от СК е
противоречива. Само по себе си приемането за разглеждане на насрещни искове не
представлява процесуално нарушение, тъй като съдът е длъжен да се произнесе по всички
направени искания и възражения от ответната страна, доколкото в това производство не е
ограничен от заявяването на нови факти и събирането на доказателства с доводи за
настъпила процесуална преклузия. С акта по същество съдът дължи разрешаване изцяло на
повдигнатия спор, като постанови решението си по всички въпроси, посочени в член 127,
алинея 2 от ГПК, но не следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив по всеки един от
предявените насрещни искове, защото това следва от спецификата на производството като
спорна съдебна администрация.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че ЕМ. К. Ч. и Д. Г. Ч. са сключили граждански брак на *** г. в САЩ, който
понастоящем е прекратен;
2/ Че от брака си съпрузите имат родени две деца - А. Е.Ч.а на *** г. и М. Е.Ч.а на ***
г.;
3/ Че А. Ч. страда от захарен диабет тип І /инсулинозависим/ и е освидетелствана от
ТЕЛК, като заключението на комисията е, че детето има 60 % вид и степен на увреждане без
чужда помощ;
4/ Че двете деца към момента са ученички и посещават училище;
5/ Че А. живее при баща си и след раздялата между страните винаги е живяла при него,
а М. живее при майка си от март 2019 г.
6/ Че страните са напуснали жилището в село З. и не живеят там.
Установява се от служебна бележка, издадена от учебен център „Ребус" - Варна, че А.
Е.Ч.а е посещавал курсове по математика през учебната 2017/2018 г. на обща стойност от
605 лева.
Установява се от приложената по делото заповед от 07.06.2018 г., издадена от ДСП -
Варна, че на Е.Ч. му е била отказана еднократна месечна помощ за детето А. Ч., поради
недаване на писмено съгласие от майката на детето месечните помощи да се получават от
бащата.
Видно от представения по делото нотариален акт /НА/ за учредяване право на строеж
от 2009 г., че Д.Ч. и Е.Ч. са учредили право на строеж на „МА." ООД в свой собствен
недвижим имот, находящ се в село З. с идендификатор 30497.5060.031, на жилищна сграда
6
на един етаж със застроена площ от 118,80 кв.м, като точка 2 от НА страните са
декларирали, че имотът не представлява семейно жилище по смисъла на СК.
Констатирано е, че на 25.09.2019 г. успешно е бил активиран абонамент за „уча.се" за
12 месеца на името на детето М.. Също така е видно от представения по делото касов ордер,
че сума от 680 лева е била заплатена за уроци на М. Ч. на 12.09.2019 г., сума от 351 лева е
била заплатена на 15.10.2019 г. също за частни уроци, както и сума от 293 лева, като в
квитанцията за последната сума е посочено, че същата е заплатена от Д.Ч..
Установява се от изготвените социални доклади от ДСП - Варна, че всеки от двамата
родители се старае и успява адекватно да задоволи нуждите на детето, което живее при него,
като всяко от децата показва по-голяма привързаност към родителя, с когото живее. Не се
констатират негативни нагласи към другия родител. Сестрите са привързани една към друга.
И двамата родители имат много добри условия за отглеждане на децата.
Пред първата инстанция по искане на всяка от страните са събирани гласни
доказателства. От разпита на Х. Х. - баща на Е.Ч. - се установява, че детето А. винаги е
живяло със своя баща, който е полагал и полага грижи за нея; М. е живяла и с баща си, и с
майка си; имало е случаи, в които ответницата е напускала общия дом за няколко дни;
излага за случай, в който Ч. говорила с детето М., когато то се разплакало, казвайки думите
„а на теб пука ли ти поне малко за мен"; до подаване на молбата за развод от Ч. двете деца
живели с баща си. Свидетелят И. Н. заявява, че към момента едното дете живее с баща си, а
другото с майка си; че ищецът е доста грижовен като баща; свидетелят помага за намира
сонди за следене на кръвната захар на детето А. от Англия; уточнява, че и двамата родители
са се грижели за децата. Ц. П. - сестра на Д.Ч. явства, че Е.Ч. е нанесъл побой над
ответницата в нейния офис, като лично тя е видяла раните и синините по лицето й;
споменава за случай, в който майката и М. останали в къщата в село З., когато ищецът
изключил тока на къщата и ги изхвърлил на улицата, при което свидетелката сама ги взела и
ги закарала до родителите им. Показанията на свидетелката Н. Т. са в насока, че детето М.
живее с майка си и двете имат много добри отношения; разказва за случка, при която А. е
била оставена сама и без пари в град Варна вечерта от баща си, който я изпратил да си вземе
забравения инсулин.
Видно от справката за актуално състояние на всички трудови договори на Е.Ч., същият
е полагал труд в „Солвей Соди" АД и „Е СОРС" ЕООД, а към разглеждане на делото пред
първата инстанция не е трудово ангажиран.
Пред първата инстанция са приети четири заключения по допуснатата съдебно-
психологическа експертиза досежно състоянието на двете деца и родителите, от които се
установява се следното: по отношение на Е.Ч. - между бащата и двете деца има изградена
добра емоционална връзка, като по-голяма свързаност се наблюдава между него и А., което
е естествен процес, поради времето, което са прекарали заедно; бащата присъства в живота
на детето А. през по-голямата част от съзнателния й живот, като двамата са формирали
еднакви ценности и възприятия, имат подобна личностова структура, подобна
емоционалност и светоусещане; М. формира отношението към баща си по ново ниво - по-
зряло, по-осъзнато, с разбиране; Ч. приема децата си такива, каквито са - уважава ги,
признава индивидуалността им, одобрява и стимулира интересите им, поддържа идеите и
плановете им, проявява адекватно родителско поведение; към момента на изследването
двете деца не са отчуждени от майка си; в лично качество бащата не е опасност за себе си
или за околните, умее да взима правилни решения за осигуряване безопасността на М. и А.;
показва много добра годност за свързване в диадата родител – дете; по отношение на Д.Ч. -
през изминалите години майката е имала усещането за загуба на комуникация, на общуване
7
и пълноценно взаимодействие с А.; има много близка връзка с децата си, приема ги такива,
каквито са, уважава ги, признава индивидуалността им, одобрява и стимулира интересите
им, поддържа идеите и плановете им, отделя достатъчно време да бъде заедно с тях;
проявява адекватно родителско поведение, може да бъде опора за децата си и да им оказва
подкрепа, може да си позволи да гласува доверие на децата; Ч. се чувства по-спокойна,
когато осигурява по-голяма свобода на децата, като във връзка с проблемната ситуация в
семейството този родителски подход цели да успокои децата и да поставя на преден план
техните желания и потребности; към момента на изследването А. не е отчуждена от майка
си; Ч. показва висока психична годност в качеството си на родител; по отношение на А. –
детето заявява, че желае да живее със своя баща, като отношенията й с майка й се
подобряват; видимо съществуват отношения на привързаност към двамата родители, но
адаптацията към бащата е значително по-добра; към момента на изследването се забелязва
известна дистанцираност от майката, която по скоро е свързана с базовия страх от принуда -
да не бъде насила отделена от бащата, но детето не е отчуждено от майка си; има доверие и
към двамата родители и не са налице индикации за наличие на „синдром на родителско
отчуждение"; по отношение на М. - тя заявява, че желае да живее със своята майка, като
същевременно демонстрира привързаност, обич и топли чувства към двамата си родители;
харесва контакта и общуването и с двамата; по-дълбока и трайна свързаност има с майка си;
има усещане, че разбира майка си и има сензитивност за нея; изпитва затруднения в
общуването с баща си, защото го разбира интелектуално, но не усеща емоциите му; има
доверие и на двамата родители; не се открива подсъзнателен елемент на негативно
отношение към майката, напротив - детето е дълбоко и трайно свързано с майката, а има
регистрирани съпротиви и обструкции, свързани с поведението на бащата.
Пред въззивната инстанция е представена декларация от Е.Ч., че е регистриран в НАП
като самоосигуряващо се лице.
Представен е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, в който се потвърждават
установените до момента обстоятелства, като се изразява становище, че въпреки раздялата
между двете момичета, живеейки всяко от тях при един от родителите и желаейки това
статукво да бъде запазено, то това не е нарушило тяхната емоционална връзка, като двете
редовно се срещат и общуват помежду си.
На основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с член 15, алинея 1 от ЗЗДт
въззивният съд е изслушал двете деца лично. А. Ч. разказва, че живея при баща си от 2016
г., когато се изнесли от семейния им дом в село З.. Споделя, че винаги са се разбирали добре
с баща й. Майка си и сестра си вижда почти всяка седмица, даже понякога и по няколко
пъти на седмица – тя ходи там, сестра й идвала у тях. Сестра й и баща й не се били виждали
от месец ноември предходната година, като причината баща й да не се е виждал толкова
време със сестра й е, че когато М. идвала, баща й не е вкъщи. Случвало се било М. да пита
дали той е вкъщи и, когато и кажела, че е вкъщи, тя не идвала. М. имала някакви
́
притеснения за срещи с баща им. А. казва, че ако има някакъв проблем, първо ще се обърне
към баща си, но би споделила и с майка си, с която също споделя, но не всичко. На баща си
казва всичко, като обяснява, че причината да не споделя всичко с майка си е, че тя почва да
поставя под въпрос как баща ми ме възпитава и предпочита да премълчи, за да спести
някакъв конфликт между родителите си. Със сестра се разбира добре, но, когато живеели
заедно, не се разбирали добре, сега се виждали по-рядко и им домъчнявало една за друга, а
когато се видят, няма за какво да се карат. Заявява, че учи в Четвърта езикова гимназия.
Споделя, че по принцип иска да живее при баща си и положението да остане така, както е.
Мисли, че сестра й е добре при майка им, но баща й смятал, че майка им не може да
отглежда сестра ми и той искал тя да живее при тях. А. обаче е твърдо на мнение, че на нея
така й е добре, както е сега, но ако М. идва по-често вкъщи, може би ще е още по-добре.
8
Съобщава, че по отношение на конфликта между родители им вече й е лесно да го
преживее, но преди не било толкова лесно, останала е някаква травма и винаги ще е така.
Родителите й не си говорят, от много години не си говорели, децата били посредници, дори
когато живеели заедно. И двамата си имали някакви техни неща, нямали добро мнение един
за друг, но баща й не е говорил критично по отношение на майка й, двамата не се
уважавали, не се харесвали, случвало се е и от двете страни да чува коментари, но нищо
крайно. Сега сестра й и майка й се разбират по-добре, отколкото преди, когато М. живеела
при тях с баща й. Като отишла при майка им, се успокоила, почнала да се държи по-
нормално. Мисли, че и е тъжно за баща им, но даже не са говорили да се разберат какъв е
́
проблемът, защото били скарани, и защо не се виждат.
Детето М. споделя, че живее с майка си и се чувства добре там, харесва й, нищо не я
притеснява. Не се е виждала с баща си от октомври, защото се скарали, тъй като той се
държал зле с нея и му се разсърдила, обидил я, но не помни точните думи. Когато живеели
заедно, не се било случвало да я обижда. Майка й никога не я е обиждала. Заявява, че й е
мъчно за баща й и иска да се вижда с него, но ако й се извини. Баща й не я е търсил
оттогава. Не знае дали е наясно, че я е обидил, защото не си говорят. Споделяла е на сестра
си и тя вероятно му е казала. Споделя, че се чувства добре да живее с майка си и няма нещо,
което да я притеснява. Би искала да остане при майка си, въпреки че, когато живеела с баща
си, също й било добре.
По родителските права и местоживеенето на децата
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да
предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и
комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки
възпитателските качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, изразената му
готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази
посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано,
както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето
9
след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че и двамата родители притежават
потенциал да възпитават децата, да полагат адекватни грижи за тях и имат желание да го
правят. И двете деца са емоционално привързани и обичат и двамата си родители. Към
момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция А. живее при
баща си, а М. – при майка си от месец март 2019 г. и това фактическо състояние
продължава. И двете деца заявиха пред въззивния състав, че в момента се чувстват добре
при родителя, при когото живеят и желаят това статукво да се запази. Видно е от
заключението на вещото лице по СПЕ, че не е налице синдром на родителско отчуждение
при никое от децата спрямо някой от родителите, напротив те са привързани не само към
родителя, при когото живеят, но имат топли чувства и доверие и към другия. Тенденцията,
наложена повече от самите деца и от бащата, е да продължават сближаването помежду си.
Следва да се обърне специално внимание на обстоятелството, че и двете момичета се
намират в пубертетна възраст, което води до извод, че нарушаването на постигнатото крехко
равновесие в емоционалното и психологическо състояние на децата би им се отразило
негативно във всеки един аспект. При положение, че родителските права по отношение и на
двете деца бъдат предоставени на единия от родителите, то това ще повлияе отрицателно
най-вече върху децата. Също така е налице и сериозна опасност промяната на
местоживеенето на което и да е от децата да има неблагоприятни последици, а те отдавна са
поставени в стресова ситуация от раздялата на родителите им, както и от борбата помежду
кой да упражнява родителските права. Твърде влошените и антагонистични отношения
между родителите, които са се съсредоточили върху себе си и използват децата като
разменна монета безспорно водят до тревожност, страх и негативни емоции у децата,
респективно до лабилното им емоционално и психическо състояние, което следва да бъде
стабилизирано. В конкретния случай с оглед интересите на децата настоящият състав на
въззивния съд намира, че следва да се съобрази с техните изразени желания и
предпочитания, тъй като намира, че това е в техен интерес и същите няма да се почувстват
принудени. По останалите признаци, с които се определя най-добрият интерес на детето,
родители са напълно равнопоставени. Родителите обаче следва да приложат усилия, за да
подобрят комуникацията си с детето, което не живее при тях. Особено в случая това важи за
М., която не контактува с баща си, като от страна на майката има мълчаливо поощрение на
това поведение на детето, а всъщност следва на практика да претвори декларираното от нея
желание М. да общува с баща си, като насърчава тя да се вижда с него. По принцип
развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата и авторитета на
двамата родители. Всеки един от тях в името на благополучието на детето следва да
съдейства то да живее, доколкото е възможно, най-близко до семейната среда. Двамата
родители следва да преодолеят различията си и да постигнат консенсус досежно
отглеждането и възпитанието на дъщерите им, включително и като потърсят професионална
помощ.
Съвкупното обсъждане на посочените по-горе условия налага извод, че интересите на
децата А. и М. ще са охранени най-добре, ако упражняването на родителските права по
отношение на детето М. следва да бъде предоставено на майката Д.Ч., а тези по отношение
на детето А. – на бащата, като съответно и местоживеенето на всяко от децата следва да
бъде определено на адреса на местоживеене на всеки родител, комуто е предоставено
упражняването на родителските права.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд с тези на
районния, то решението в тези му части следва да бъде потвърдено.
10
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими
обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да
расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на
лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на
възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще
съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на
всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в
практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във
формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия
родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че
взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен
елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и
органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават
“право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То
принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на
детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен
и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на
детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права, възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение
спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и
да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител. В тази връзка съдът
отново следва да подчертае, че с оглед на събраните по делото пред въззивната инстанция
доказателства и най-вече при изслушването на децата, се установи, че майката не оказва
никакво съдействие детето М. да се вижда с баща си и следва да бъде направено усилие в
тази насока.
Съдът счита, че определените с първоинстанционното решение режими на лични
отношения между А. и нейната майка, както и между М. и нейния баща, отговарят на
потребностите на децата и на родителите, поради което и решението в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По издръжките
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и показател
за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени правилно тези
разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в
семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в
обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
11
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За
размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като
усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на
детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката, която той дължи.
А. е на седемнадесет години, страда от хронично заболяване, което изисква
специфични потребности и допълнително средства. С оглед на това и обществено–
икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо
увеличение на нуждите, съдът намира за адекватен за нуждите на А. да определи общ размер
на издръжката от 600 лева. Доколкото бащата полага и ще предстои да полага
непосредствените ежедневни грижи за А., от общия определен размер майката ще следва да
поеме сумата от 400 лева месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с
възможностите й с оглед данните по делото, а бащата ще следва да поема разликата.
Поради изложеното решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание член 143 от СК за детето А. за разликата над 300 лева до
претендирания размер от 400 лева следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго в горния смисъл.
Нуждите на детето М. могат да бъдат задоволени с месечна издръжка от 500 лева, тъй
като при него не са установеи специфични потребности, каквито има сестра му. Като се
вземе предвид, че майката ще упражнява родителските права, то издръжката от нейна страна
следва да бъде в по-малък размер. Следователно предявеният иск срещу бащата Е.Ч. следва
да бъде уважен до размер от 300 лева. Изложените мотиви водят до извод за
потвърждаване на решението в частта му досежно издръжката на М. за бъдеще.
Няма спор по делото, че през последните години детето А. живее постоянно със своя
баща, а детето М. е живяло и при единия, и при другия родител. М. се е преместила в дома
на майка си след образуване на настоящото производство, следователно за периода от
24.02.2018 г. до 24.02.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/ и двете деца са били
обгрижвани от ищеца Ч.. Същият е полагал грижи за тях, като по делото не се събраха
доказателства другият родител да е участвал финансово в издръжката на децата. С оглед на
изложеното предявените искове за заплащане на издръжка в минало време следва да бъдат
уважени, като съдът намира, че за издръжка на детето А. се дължи общо сумата от 3 000 лева
/по 250 лева месечно/, а за издръжка на детето М. се дължи общо сумата от 2 400 лева /по
200 лева месечно/. С оглед изложеното решението на ВРС в частта по исковете с правно
основание член 149 от СК следва да бъде потвърдено.
По семейното жилище
Член 56, алинея 1 от СК визира, че при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното
жилище.
В § 1 от допълнителните разпоредби на СК се съдържа легално определение на
"семейно жилище" и това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Доколкото няма спор между страните, че до момента на
раздялата им заедно с двете деца са живели в къща в село З. – собственост на „МА.“ ООД,
то това е семейното жилище на страните. Декларирането от страните в НА, че имотът не
представлява семейно жилище не може да обуслови извод, че то не е такова, а от друга
страна следва да се отчете обстоятелството, че тази декларация е дадена през 2009 г. при
12
учредяване право на строеж на процесната къща, тоест преди изграждането й.
Жилището не е собственост на страните, а на дружество, в което съдружници са
двамата бивши съпрузи, поради което и съдът намира, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на член 56, алинея 5 от СК. Критериите, които подлежат на преценка при
предоставяне на семейното жилище след развода, са посочени в член 56 от СК – интересите
на непълнолетните деца, здравословното състояние, вината и други обстоятелства, като тези
критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни, а мястото на критерия в
реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост.
В настоящият случай бракът между страните е прекратен без произнасяне по вината,
на всеки един от бившите съпрузи е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на едно от децата. Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се
разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или
нетърпими. Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за
самостоятелно ползване от единия съпруг и децата, върху които той упражнява родителски
права, и от другия съпруг и децата, върху които той упражнява родителски права, а други
помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено
само, ако отношенията между съпрузите са търпими. Не е проведено доказване дали
жилището може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, но и доколкото
отношенията между тях са крайно обтегнати, то следва да се приеме невъзможност за общо
ползване, което неминуемо би поставило и родителите, и децата в условията на
перманентна тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектиращо негативно върху тях и
най-вече върху децата. При така установената нетърпимост в отношенията между страните,
съвместното ползване от двамата съпрузи е изключено, още повече при липсата на каквито и
да е техни волеизявления в тази насока. Искане за предоставяне ползването на семейното
жилище е направила само ответницата Д.Ч. още с предявяване на насрещния иск. Ищецът
Е.Ч. е заявил в исковата молба, че и двете страни са напуснали къщата и не живеят там.
С оглед на изложеното настоящият състав на съда намира, че следва да предостави
ползването на семейното жилище на Д.Ч., което ще доведе до отмяна на обжалваното
решение на ВРС в тази му част и постановяване на ново в посочения смисъл.
По разноските
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати
и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация
на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този
смисъл е и практиката на ВКС.
Единствено с оглед уважаване на пълния предявен размер по иска с правно основание
член 143 от СК досежно издръжката на детето А. и на основание член 78, алинея 6 от ГПК
следва да бъде осъдена Д.Ч. да дозаплати държавна такса по този иск в размер на 144 лева
13
по сметка на ВРС и 72 лева по сметка на ВОС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 196 от 13.01.2020 г., поправено с решение № 1849 от 23.04.2020
г., постановено по гр.д.№ 4615 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и
втори състав, в следните части:
1/ с която е отхвърлен предявеният от ЕМ. К. Ч. против Д. Г. Ч. иск за заплащане в
полза на детето А. Е.Ч.а месечна издръжка за разликата над 300 лева до претендирания
размер от 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /25.02.2019 г./ до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска с падеж пето число от месеца, за който се дължи;
2/ с която е оставено без уважение искането на Д. Г. Ч. да й бъде предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в поземлен имот в землището на село З. с
идентификатор 30497.5060.031 и състоящо се от три стаи, две бани, коридори, хол с кухня и
трапезария; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с решение № 196 от 13.01.2020 г.,
поправено с решение № 1849 от 23.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 4615 по описа за 2019
г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, дължима от Д. Г. Ч. ЕГН **********
от *** в полза на непълнолетната А. Е.Ч.а ЕГН ********* чрез неговия баща и законен
представител ЕМ. К. Ч. ЕГН ********** от ***, като УВЕЛИЧАВА от 300 лева на 400
/четиристотин/ лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето
число, считано от датата на предявяване на иска /25.02.2019 г./ до настъпване на
обстоятелство, обуславящо по закон изменението или прекратяването на алиментното
задължение.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в поземлен имот в
землището на село З. с идентификатор 30497.5060.031 със застроена площ от 118,80 кв.м и
състоящо се от три стаи, две бани, коридори, хол с кухня и трапезария на Д. Г. Ч. ЕГН
********** от ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 13.01.2020 г., поправено с решение № 1849 от
23.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 4615 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
четиридесет и втори състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. ЕГН ********** от *** да заплати сумата от 144 /сто четирдесет и
четири/ лева в полза на държавата по сметка на Районен съд – Варна, представляваща
дължима държавна такса за производството пред първата инстанция, на основание член 78,
алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Г. Ч. ЕГН ********** от *** да заплати сумата от 72 /седемдесет и два/
лева в полза на държавата по сметка на Районен съд – Варна, представляваща дължима
държавна такса за производството пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея
6 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжките и в частта му относно предоставяне
14
ползването на семейното жилище не подлежи на обжалване на основание член 280,
алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част може да
бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и
следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15