Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260065, 6.11.2020 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря Румяна Радева
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 848 по описа за 2020 година намира следното:
Производството е образувано по реда на
член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба
с вх.№ 261031/1.09.2020 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника
„ Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич срещу Решение № 260023
от 20.08. 2020 г., на Добричкия районен съд по гр.д.№ 534/2020 г.,уважаващо
предявен срещу него осъдителен иск за парично вземане в размер от
4 080 лева – обезщетение по член
225,ал.1 от КТ ,ведно със законни лихви .
Въззивникът прави оплакване ( в жалбата ) за неправилност на решението поради процесуални нарушения – немотивиране на правните изводи по възражението за прихващане и непроизнасяне по същото в диспозитива и друго оплакване ( в съдебно заседание ) за нищожност на решението поради неподписването от съдията на връчения на страната препис. Иска постановяване на въззивно решението според порока на обжалвания акт .
В отговор на ищцата Д.Е.Д. *** всички основания за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение се оспорват. Иска се жалбата да се остави без
уважение и разноските да се присъдят.
При
проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в
отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно,
защото е подписано – член 236,ал.3 от ГПК, видно от намиращия се ( на л. 65 –
69 от делото на ДРСК ) оригинален документ за него и защото преписите ,
предназначени за връчване , не се подписват . То е процесуално допустимо,
неправилно в една част и
правилно в друга част.
Първоинстанционният
съд е разгледал самостоятелно предявения ( след разрешаване с влезли в сила
решения по гр.д.№ 1729/2019 г. по описа на ДРС на спора по член 344,ал.1,т.1 и
т.2 от КТ ) от Д.Е.Д. иск по член 344,ал.1,т.3 от КТ - за парично вземане в
размер от 4 116 лева ( след частично оттегляне по член 232 от ГПК за
горницата до 4 932 лева ) от обезщетение за оставане без работа в
следващия уволнението й със заповед № ЛС – 05-358/21.03.2019 г. шестмесечен
период . Установил, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по член
228,ал.1 от КТ е 816 лева ( вместо 822 лева, както е твърдяла ), поради което вземането й по член
225,ал.1 от КТ е възникнало в размер от 4 896 лева . По евентуалното
възражение на ответника за съдебно прихващане приел, че неговото вземане по
член 55,ал.1,пр.3 от ЗЗД от връщане на платеното обезщетение по член 220, ал.1
от КТ за неспазено предизвестие е възникнало също и е в размер от 816 лева. Но
ищцата е съобразила неговото възражение за прихващане като извършила прихващане
между двете вземания „ предварително “ във формата на намаляване ( частично оттегляне
) на исковата си претенция със сумата от точно 816 лева с нарочна молба от
6.08.2020 г. Съдът уважил иска до
размера от 4 080 лева и го отхвърлил в частта за горницата до 4 116
лева . Според изразеното в диспозитива осъждането е резултат от съдебно
прихващане. Според изразеното в мотивите частичното отхвърляне е поради
недоказаност на иска за съответната горница.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано .
Правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал възражението на ответника – настоящ
въззивник - като такова за съдебно прихващане. Също правилно в съгласие с член 103, ал.1 от
ЗЗД е приел, че е носител на заявеното с него, неоспорено от ищцата - длъжник -
парично вземане и че то подлежи на прихващане
с претендираното от нея парично вземане. Правните изводи относно активното
вземане и компенсационното право на ответника са изцяло в негово полза . Изведени
са в съответствие с трайната съдебна практика. Решенията, които я формират, не
са посочени от районния съд, но те са
известни на въззивния съд.Това са постановени по реда на член 290 от ГПК решения
на ВКС : решение № 67 от 9.04.2014 г. по гр.д.№ 4085/2013 г. на ІІІ г.о. ;
решение 271 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 409/2011 г. на ІІІ г.о. и решение № 231 от 29.09. 2016 г. по гр.д.№ 986/2016 г. на
ІV г.о . на ГК на ВКС. Вярно е, че според новото правило на член 290, ал.3 от
ГПК ( обн, Дв, бр. 86 от 2017 г. ) те не са задължителна съдебна практика, но
това не изключва съобразяването на даденото в тях разрешение .
Неправилно първоинстанционният
съд е определил размера на съществуващото към момента на приключване на
съдебното дирене в производството пред него вземане на ищцата . Грешката се
дължи неправилна преценка на нейното писменото изявление в молбата
от 6.08.2020 г. преди първото по делото
заседание. То не е материалноправно изявление за прихващане , както е счел
районният съд , а е процесуално действие - частично оттегляне на иска по член 232,изр.1
от ГПК за горницата над 4 116 лева. Изразеният мотив за предприемането му -
„ направено възражение за прихващане от страна
на ответника по делото“ няма правно значение. Възражението за съдебно
прихващане не е оттеглено от ответника и произнасянето по него е дължимо.
Въззивният съд намира, че по
възражението на ответника за съдебно прихващане ищецът може да направи реплика за
настъпило погасяване по член 103 – 105 от ЗЗД въз основа на извънсъдебно прихващане
между същите вземания. Но тя няма да бъде основателна, защото такова прихващане
може да се извърши само с ликвидно ( неспорно ) вземане на страната, която
прихваща. В случая вземането на ищцата е спорно и затова е предявено с иск. Установяването дали то съществува
или не съществува ще стане с влязлото в сила съдебно решение по същото дело.
Състав на въззивна инстанция е
разгледал по в.гр.д.№ 195/2020 г. по описа на ДОС сходен спор - по иск на
работника по член 225,ал.1 от КТ и
възражение за съдебно прихващане на работодателя . Даденото от този съд разрешение
се отнася до друг случай - извършено от
ищеца извън процеса материалноправно изявление за прихващане с част от
вземането и предявя-ване на иска за остатъка. Така че не може да бъде следвано
безусловно при решаването на настоящия спор.
По допустимото възражение за съдебно
прихващане се дължи винаги произнасяне в
диспозитив – член 298,ал.4 от ГПК. По допустимото материалноправно изявление за
прихващане се дължат изводи само в мотивите – член 236,ал.2 от ГПК. Постановеният
диспозитив за осъждане на ответника да заплати част от претендираната сума в
размер от 4080 лева „ след извършено
прихващане с вземането на работодателя “ и без да е съдебно установен неговият
размер е процесуално нарушение по член 298, ал.4 от ГПК.
При това положение въззивният
съд следва да се произнесе по възражението за съдебно прихващане между насрещните
вземания. Вземането по член 225,ал.1 от КТ на ищцата е възникнало и съществува
в размер от 4 896 лева, но предмет на въззивното производство е само
присъденото вземане в размер от 4 080 лева . Насрещното вземане по член
55,ал.1, пр.3 от ЗЗД на въззивника съществува в размер от 816 лева . Влязлото в
сила частично отхвърляне на иска не е поради съдебно прихващане с него. В резултат
на съдебна компенсация и в съгласие с член 104,ал.2 от ЗЗД двете вземания следва да се считат за погасени
до размера на по – малкото , но считано от влизане на решението в сила .
Непогасената част от вземането на ищцата се равнява на 3 264 лева . Искът
е основателен до този размер. Обжалваното решение в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищцата обезщетение по член 225, ал.1 от КТ в този размер
– 3 264 лева , е правилно. Неправилно е в частта, с която е осъден да
заплати горницата над 3 264 лева до 4 080 лева . Следва да се отмени
и въззивният съд да постанови отхвърляне на иска в тази посочена част поради
съдебна компенсация.
С оглед този изход дължимата
част от разноските на ищцата, определена след намаляване на възнаграждението за
адвоката на основание член 78,ал.5 от ГПК и съобразно уважената част от иска по
член 78,ал.1 от ГПК , се равнява на 475,80 лева вместо присъдените от районния
съд 496,35 лева. Дължимата от ответника държавна такса се равнява на 130,56
лева, вместо определената от районния съд – в размер от 163,20 лева. За
въззивното производство с оглед заявеното с отговора на исковата молба искане
въззивникът има право на възнаграждение по член 78,ал. 8 от ГПК за защита от
юрисконсулт, в размер от 20 лева съразмерно на отхвърлената част от иска , а
въззиваемата има право на разноски за част от платеното адвокатско
възнаграждение от общо 420 лева, равняваща се на 336 лева съразмерно на
уважената част от иска.
Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260023 от 20.08. 2020 г., на Добрич-кия районен съд по гр.д.№
534/2020 г. в частта, с която „ Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД, град
Добрич, бул. „ Трети март“ № 59 е осъдено да заплати на Д.Е.Д., ЕГН: **********
*** сумата в размер от 3 264 ( три хиляди и двеста шестдесет и четири ) лева, съставляваща обезщетение за оставане
без работа за шестмесечен период от 21.03.2019 г. до 21.09.2019 г. поради незаконното й уволнение със заповед №
ЛС – 05-358/21.03.2019 г. на управителя на дружеството на основание член
225,ал.1 от КТ , ведно със законните лихви върху сумата , считано от 20.02.2020
г. до окончателното й изплащане .
ОТМЕНЯ решението в частта, с която „
Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД, град Добрич, бул. „ Трети март“ № 59
е осъдено да заплати на Д.Е.Д., ЕГН: ********** *** обезщетение по член
225,ал.1 от КТ в размер на горницата над 3 264 лева до 4080 лева , КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.Д., ЕГН: **********
*** срещу „ Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич иск за вземане
от обезщетение за оставане без работа в
шестмесечен период от 21.03.2019 г. до 21.09.2019 г. , поради незаконното й
уволнение със заповед № ЛС – 05-358/21.03.2019 г. на управителя на дружеството
на основание член 225,ал.1 от КТ в размера на горницата над 3 264 лева до
4 080 лева като погасено поради съдебно прихващане с вземането на „
Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич по член 55,ал.1,пр.3 от
ЗЗД от връщане на платеното обезщетение по член 220,ал.1 от КТ в размер от 816 (
осемстотин и шестнадесет ) лева и погасяване на двете вземания до размера на по
– малкото - 816 лева .
ИЗМЕНЯ решението в частта на
разноските, които
„ Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич е
осъдено да заплати на Д.Е.Д., ЕГН: ********** *** на основание член 78,ал.1 от
ГПК като ги НАМАЛЯВА от 496,35 лева
на 475,80 ( четиристотин седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки ) лева .
ИЗМЕНЯ
решението в
частта на държавната такса, която
„ Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич е
осъдено да заплати по сметка на ДРС, като
я НАМАЛЯВА от 163,20 лева на 130,56 ( сто тридесет лева и петдесет и шест стотинки
) лева.
ОСЪЖДА
Д.Е.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на „
Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич сумата от 20 ( двадесет )
лева – възнаграждение по член 78,ал. 8
от ГПК за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ Водоснабдяване и канализация Добрич “,АД, град Добрич да заплати на Д.Е.Д., ЕГН: ********** ***
сумата от 336 ( триста тридесет и шест ) лева, разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска на основание член 78,ал.1 от
ГПК .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от от посочения от съда
ден по член 315,ал.2 от ГПК - 11.11.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.