РЕШЕНИЕ
Номер 35122.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Секретар:Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20202200500522 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Д. – пълномощник на
„ Д-р Г. Б. – Амбулатория за първична медицинска помощ“, гр.Сливен, ул. „
Стефан Караджа“, № 2, ДКЦ 2, каб. №48 против решение № 569/24.06.2020 г.
по гр.д. № 376/2020 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен
предявеният от въззивницата против НЗОК със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „ Кричим“, № 1 иск с правно основание чл. 55 ал.1
пр.1 от ЗЗД за заплащане на 1315.18 лв. – удържана без основание сума въз
основа на писмена покана № 29-05-110/20.07.2017г.за възстановяване на суми
представляващи превишение на определени медико – диагностични дейности
за първото тримесечие на 2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 04.02.2020г. С обжалваното решение е бил
отхвърлен и предявеният от жалбоподателя против въззимаемата страна иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение за връщане на сумата от 1305.49лв., в размер на 113.51 лв. и лихва
за забава в размер на 0.77 лв. Жалбоподателят е бил осъден да заплати
1
разноски по делото в размер на 100.00 лв.
В жалбата се твърди,че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. Неправилен бил изводът на съда, че при отмяна на
административен акт, отмяната има действие занапред и отмяната няма т.н.
„обратно действие“. Съгласно чл. 195 от АПК подзаконовият
административен акт се счита за отменен от датата на влизане в сила на
съдебното решение, а правните последици възникнали от отменения акт се
уреждат служебно от административния орган в срок не по – дълъг от три
месеца от влизане в сила на съдебното решение. В този смисъл след като ВАС
е обявил за нищожно Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на
Надзорния съвет на НЗОК, което е станало след отправяне на покана № 29 –
05 – 110/20.07.2017г., административният орган е следвало да уреди
възникналите отпреди това взаимоотношения. Страната счита, че
разпоредбите на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния
съвет на НЗОК преди отмяната им са противоречали на чл. 55 от Закона за
здравното осигуряване. С това решение са били разширени процедурите и
правилата, които са били въведени от Националния рамков договор 2016г.
действащ към онзи момент. След като е противоречало на по- горен
административен акт (НРД), то Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г.
не е било годно правно основание въз основа, на което да настъпи
имуществено разместване на 1315.18лв. Контролиращите органи е следвало
да се съобразят с правилата на ЗЗО и НРД 2017г., а не с ограниченията
въведени с Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния съвет
на НЗОК. Страната посочва, че след като е основателна главната и претенция,
основателна се явява и претенцията и за лихви.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени
предявените искове. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
Няма направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от юриск.Християна Денчева – пълномощник на НЗОК, с който жалбата е
оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г.
на Надзорния съвет на НЗОК представлявал подзаконов нормативен акт и
2
съдът правилно бил посочил откога и защо се счита отменен. Посочва, че
след отмяна на решението са продължили да действат нормите на НРД за
2017г. и сключения с въззивника договор. В чл. 41 , ал. 1 от договор №
200459/13.02.2015г. било заложено, че изпълнителят ще заплати всички МДД
и СМД, които са назначени от него извън разрешените надвишавания и
задължението за компенсиране.. Моли се обжалваното решение да се
потвърди и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Няма
доказателствени искания.
В с.з. въззивната страна не се явявава. Представлява се от представител
по пълномощие адв. Д., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли
тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява. В
писмено становище процесуалният и представиштел ст.юрисконсулт Д.
заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъдят разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.
По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от
ЗЗД, според който който е получил нещо без основание ( предл.1) е длъжен да
го върне. За да се уважи искът е необходимо кумулативно да са налице три
елемента: даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; и липса на
основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
3
получаващия. За да бъде уважен искът, в тежест на ищеца е да докаже, че е
дал имущественото благо /в случая - че процесната сума е принудително
събрана чрез извършено удържане /, а в тежест на ответника е да установи, че
даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание,
т.е. че съществува правно призната причина за разместване на благата, по
силата на която има право да задържи полученото.
По делото не се спори от страните, че е процесната сума от 1315.18лв. е
била удържана от въззиваемата страна въз основа на протокол за
неоснователно получени суми № РД . 13 – 01 – 100/27.06.2017г., който е бил
съставен от контролните органи на НЗОК във връзка с приложението на
Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК.
Това решение по - късно е било обявено за нищожно от ВАС.
Основният правен въпрос, който се поставя за разглеждане е какво е
действието на Решение № РД – НС – 04 – 24 – 1/29.03.2016г. на Надзорния
съвет на НЗОК, след като същото е било обявено за нищожно от ВАС? Как се
развиват в правната сфера административните актовете, които са били
постановени на основание на него?
Районният съд , основавайки се на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е
приел, че към момента на удържане на процесната сума същата е била
дължима, тъй като към този момент Решение № РД – НС – 04 – 24 –
1/29.03.2016г. на Надзорния съвет на НЗОК е било валиден акт. Приел е че
същият е породил правни последици, които са се запазили и след
прогласяване на нищожността на решението. Съдът е възприел, че
прогласената нищожност има действие занапред, но няма обратно действие с
оглед специалната разпоредба на чл. 195 АПК.
За да обяви нищожността на Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г.
по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване издадено от
Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн.ДВ, бр.25
от 31.03.2016 г., съставите на ВАС са приели, че тези така общо формулирани
дейности обхващат и засягат твърде широк кръг от обществени отношения,
подлежащи на законодателно уреждане, както е предвидено в Конституцията
на РБ, ЗЗО и други законови и подзаконови нормативни актове и не на
последно място с Национален рамков договор, но са извън предоставената
4
материална компетентност на НС на НЗОК, поради което уреждането им с
Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. води до неговата нищожност.
Съответно, имайки този фундаментален порок от момента на създаването си,
актът като нищожен не е породил правните си последици от самото му
издаване.
С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК е прието, че подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Законодателят прави разграничение между отмяна и обявяване за
нищожен на подзаконов нормативен акт. Тази е причината в чл. 195, ал. 2
АПК изрично да са посочени като самостоятелни основания, които пораждат
задължение за компетентния административен орган в определен от закона
срок служебно да уреди правните последици, възникнали от прилагането на
опорочен подзаконов нормативен акт. Още повече в правната теория и
практика не съществува спор относно това, че нищожният административен
акт се прогласява за такъв, а отмяна се извършва само по отношение на
унищожаемите. Погрешно е да се приема, че въвеждането на задължение по
отношение на компетентния административен орган да уреди правните
последици от прилагането на прогласен за нищожен или отменен ПАА в срок
от три месеца от влизане в сила на съдебното решение, предопределят
действието на това решение единствено занапред. Член 195, ал. 1 от АПК
изрично разпорежда, че ПАА се счита за отменен от деня на влизане в сила
на съдебното решение. Нищо обаче не е споменато за прогласяването на
нищожност на НАА. Наред с това, влизането в сила на съдебното решение е
въпрос, който касае стабилитета на самото съдебно решение, а не на
отменения или прогласен с него за нищожен ПАА. Между прогласения за
нищожен акт и отменения като унищожаем на практика няма разлика. И в
двата случая е налице правно нищо. В обективната действителност няма
отражение, нищожният/унищожаемият ПАА не оставят такова, защото
порокът, който е довел до това, изключва съществуването им.
В практиката си ВКС приема, че съгласно чл.177 ал.1 АПК и чл.302 ГПК
гражданският съд следва да зачете решението на административния съд
относно законосъобразността на нормативния акт. При дадения отговор на
изведения въпрос гражданският съд, който извършва преценка на
последиците от отмяната на разпоредбите на решението на НЗОК, следва да
5
приложи правилото на чл.15 ал.3 ЗНА – да не прилага отменения подзаконов
акт, който противоречи на нормативни актове от по-висока степен,
следователно в момента, когато е противоречал на актове от по-висока
степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за
имуществено разместване. Поради това предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД
е основателен, а с оглед и събраните по делото доказателства доказан като
размер.
Нищожният договор ( в случая допълнително споразумение) не поражда
правни последици, като безспорно в правната теория, така и в съдебната
практика се приема, че даденото по нищожен договор е престирано при
начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията,
изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен
договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице
задължителна съдебна практика, отразена в т.7 на ППВС №1/1979 г., която се
споделя и от настоящия състав. При нищожност има специално правило - чл.
34 ЗЗД - според което връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде
признат за нищожен. Всъщност правото на възстановяване възниква още с
осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по
нищожна сделка. Правото на възстановяване по нищожните сделки възниква
от получаване на изпълнението и не се влияе от момента на съдебното
прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително
действие, но не е елемент от фактическия състав на чл. 34 ЗЗД . При
нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална
липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото
на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД . Освен посоченото по-горе ППВС, по този правен
въпрос съществува еднозначна съдебна практика – р. №607/2009 г. на ІІІ г.отд,
по гр.д.№ 402/2008 г. и др., която напълно се споделя от настоящия състав.
Така за да бъде възстановяването пълно, то недобросъвестната страна следва
да заплати и лихвата за обезщетението. Така и предявеният иск по чл.86 от
ЗЗД, като основателен и доказан по размер, следва да бъде уважен.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло.
6
С оглед изхода на производството в полза на въззивника следва да се
присъдят деловодни разноски за първа инстанция в размер на 553.00 лева, от
които 103.00 лв. - държавна такса и 450.00 лв. - адвокатско възнаграждение и
за въззивна инстанция в размер на 851.50 лева, от които 51.50лв. – държавна
такса и 800.00 лв. адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 569/24.06.2020 г. по гр.д. № 376/2020 г. на Сливенския
районен съд като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, представлявана от
директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен да заплати на „
Д-р Г. Б.– Амбулатория за първична медицинска помощ“, гр.Сливен, ул. „
Стефан Караджа“, № 2, ДКЦ 2, каб. №48 на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД
сума в размер на 1315.18 лева / хиляда триста и петнадесет лева и 18 ст/,
представляваща удържана без основание сума въз основа на писмена покана
№ 29-05-110/20.07.2017 г. за възстановяване на суми представляващи
превишение на определени специализирани медицински дейности и
стойността на определени медико- диагностични дейности за първо
тримесечие на 2017 год;, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба - 04.02.2020 год. до окончателното плащане и
сумата от 114.28 лева /сто и четиринадесет лева и 28 ст/, представлявяща
обезщетение за забавено изпълнение на посоченото по-горе парично
задължение за периода от 25.04.2019 г. до 03.02,2020 год.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, представлявана от
директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен да заплати на „
Д-р Г. Б.– Амбулатория за първична медицинска помощ“, гр.Сливен, ул. „
7
Стефан Караджа“, № 2, ДКЦ 2, каб. №48 деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 553.00 ( петстотин петдесет и три лева) лева и за
въззивна инстанция в размер на 851.50 (осемстотин петдесет и един лева и
петдесет стотинки) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8