№ 1746
гр.
Пловдив,19.10.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и третата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Тодор
Павлов, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административнонаказателно дело № 1614 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
касационна жалба на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр.
Пловдив, депозирана чрез процесуалния представител гл. юрк. П., срещу Решение №
828 от 16.05.2023 год., постановено по АНД № 748/2023 година по описа на
Районен съд Пловдив – XXVI наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 660400 - F645485 от 05.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“
в ТД на НАП- Пловдив, с което на “СИМ Транс 2001“ ЕООД с ЕИК *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.125, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател моли съдебното решение да бъде отменено като незаконосъобразно
като изразява несъгласие с извода на районния съд относно това, че неподаването
на справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС за един данъчен период
осъществява състав на едно единно нарушение, в която връзка са изложени
конкретни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ТД на НАП Пловдив за осъществената процесуална
защита. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – “СИМ Транс 2001“ ЕООД, редовно призован, не се
представлява. Не е депозиран и отговор по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Пловдив Павлов, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед
на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни
основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районният съд е бил сезиран с жалба от
“Сим Транс-2001” ЕООД против процесното НП, издадено въз основа на АУАН, с
който е установено нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. с ал.3 от ЗДДС, обстоятелствата по което са се изразили в това, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.12.2021 г. се е установило, че дружеството,
като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения срок за подаване на
отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.11.2021
г. – 30.11.2021 г. до 14.12.2021 г. включително. Отчетни регистри по смисъла на
чл. 124 от ЗДДС не били подадени в ТД на НАП – Пловдив и към момента на
съставяне на АУАН.
Правилно е установена от съда
фактическата обстановка, по която и не е бил налице и формиран спор.
За да отмени наказателното
постановление, районният съд е приел, че задълженията за подаване на справка-декларация
и отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен
характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща
цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към
законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен
данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/, като в тази насока
подаването на справка-декларация без отчетни регистри или обратното съставлява
едно противоправно бездействие, в нарушение на една и съща материалноправна
норма – чл.125, ал.5 от ЗДДС, водещо и до един и същи противоправен резултат.
Прието е от районния съд, че по начина,
по който процедира наказващият орган, се допуска нарушение на императивната
норма на чл.18 от ЗАНН, а не на принципа non bis in idem,
като предвид данните, че на същия субект е издадено и друго наказателно
постановление за неподаване на отчетните регистри в срок за същия данъчен
период, административнонаказателната му отговорност била незаконосъобразно
мултиплицирана и за едно и също нарушение, макар и с двете алтернативни форми
на изпълнителното деяние, са му били наложени две отделни санкции в хода на две
отделни производства. Посочено е също така и че това водело до
извод за незаконосъобразност и на двете наказателни постановления, независимо
от поредността на издаването им.
Посочените изводи на районния съд,
довели до отмяна на наказателното постановление, настоящата съдебна инстанция
намира за неправилни и незаконосъобразни. В тази насока и доводите на касационния
жалбоподател досежно неправилно приложение на материалния закон съдът счита за
основателни. При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179,
ал.1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект
–търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването на
справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е
приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от
задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и
за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/
са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно
към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират
посочените разпоредби на ЗДДС. В случая настоящата инстанция счита, че следва
да се изхожда именно от хипотезата на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – както
неподаването на справка -декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и
неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в
срок, всяко от които осъществяващо състав на отделно нарушение. Изискването да
се подават заедно, предвидено в нормата на чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от
самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Точно заради това са
предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който и да
било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Ето защо и
санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл.179,
ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е изцяло в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото "не два пъти за
едно и също нещо", като жалбоподателят не е и ангажирал доказателства
друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в
законна сила. В тази насока не е допустимо изобщо съдът, разглеждащ въпроса за
законосъобразността на едно наказателно постановление, да се произнася по
законосъобразността на друго такова, при условие, че не е сезиран с жалба
против него. Позоваването от районния съд на нормата на чл.125, ал.7 от ЗДДС, предвиждаща
депозиране на справката-декларация и отчетните регистри по електронен път и
правените в тази връзка изводи, не държи сметка за това, че същата тази
разпоредба съдържа и конкретно посочени изключения, при наличието на които
изключени от приложението на разпоредбата случаи, посочени в закона, за
въпросните документи не се следва задължителното електронно подаване.
В
случая, с оглед изложеното от страна на ответника- търговец твърдение във
въззивната му жалба, че не е ощетил бюджета, което навежда на извод за искане
приложението на чл.28 от ЗАНН, следва да се има предвид, че за конкретното
нарушение, предвид обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се
обоснове извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушение от този вид. Продължителността на забавата на
скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримостта на деянието,
а в случая се установява, че дори и към издаване на АУАН нарушителят не е
изпълнил законовото си задължение. Следва също да се има предвид, че нарушената
законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на
обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало
тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена
опасност в сравнение с други състави на административни нарушения по ЗДДС.
Търговците поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са
регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че да
изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността
си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на
данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за
определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови
контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността.
Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, определена в рамките на
диапазона, посочен в закона от 500 до 10 000 лева, в тази насока държи сметка
за всички изложени и от ответника обстоятелства, свързани с това, че не е
налице ощетяване на бюджета, но същевременно правилно от наказващия орган е
било отчетена сериозната забава в изпълнение на законовото задължение. Поради
това и имуществената санкция не се явява прекомерна спрямо тежестта на
безспорно установеното нарушение, а напротив – съобразена е с вида и тежестта
му.
Предвид всичко изложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е възведено и пред
първоинстанционния съд, същото като основателно следва да се уважи и да бъде
осъден ответникът да заплати в полза на ТД на НАП - Пловдив сумата от общо 160
лева (по 80 лева за всяка инстанция) на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение
№828 от 16.05.2023 год., постановено по
АНД № 748/2023 година по описа на Районен съд Пловдив – XXVI наказателен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 660400 - F645485 от 05.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на “СИМ Транс 2001“ ЕООД с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125,
ал.5, във вр. с ал.3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “СИМ Транс 2001“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Победа“ № 62, вх.Е, ап.6, да заплати в полза на ТД на НАП Пловдив
сумата от 160 лв. (сто и шестдесет) лева, съставляваща размер на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.