Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 11.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Х.ва
а.х.д. № 84/2019г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Административното дело е
образувано по искова молба от И.К.П., понастоящем изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в ЗОЗТ ******, килия №301, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, гр. София.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева поради неправилно
оказано му стоматологично лечение за периода от 09.03.2017г. до 11.02.2019г. Вредите
според ищеца се изразяват в загуба на три зъба, постоянни болки и страдания от
лечението на тези и други зъби, и са причинени от оказаното му от стоматолога
д-р Б. бавно и неадекватно проведено дентално лечение, в следствие на което
някои зъби е трябвало да бъдат извадени.
В съдебно заседание оспорващият поддържа
исковата молба на изложените в нея основания. Излага пространни твърдения за лошото
и неадекватно лечение от д-р Б., което е довело до болките и страданията, и че чак
след извеждането му за външно лечение е лекуван както трябва от друг стоматолог.
Твърди и за остаряло оборудване на зъболекарския кабинет и за липса на
съвременни медикаменти и консумативи в него, включително фотополимери и упойки.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание и в писмен отговор и становище оспорва ИМ като неоснователна
и недоказана и моли да се отхвърли същата с доводи, че администрацията е
спазила задълженията си да осигури стоматологична помощ на лишените от свобода,
а медицинската помощ не е административна дейност и ГДИН не отговаря за
качеството на лечението.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност
на ИМ с доводи, че администрацията на ЗО „***” е създала условия за опазване
физическото здраве на лишените от свобода, включително за оказване на
необходима стоматологична помощ, а от събраните по делото доказателства е
видно, че се касае за неправилно, неадекватно и непълноценно лечение, което не
е административна дейност и за което няма как да носи отговорност ГДИН.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
И.К.П. изтърпява присъда лишаване
от свобода в ЗОЗТ ******, където е преведен на 09.03.2017г. Денталното лечение
на лишените от свобода в общежитието се осъществява в стоматологичен кабинет в
затворническия корпус, който е обзаведен с необходимата техника,
инструментариум и консумативи (справки на л.13 и л.64-67). За исковия период
между ГДИН и дентални специалисти са сключени 3 договора за стоматологичното
медицинско обслужване на лицата, настанени в ЗОЗТ ****** – с д-р Г.В. за
периода от 01.02.2017г. до 30.04.2017г., и с д-р Д.Б. за периодите от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. и от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. (л.17-25).
От постъпването на П. в
пенитенциарното заведение, му е оказвано стоматологично лечение в зъболекарския
кабинет на общежитието. В исковия период същият се е записал за посещение на
стоматологичния кабинет 75 пъти (справка на л.13), като само за последната
година според регистрационния дневник за посещения на зъболекарския кабинет,
воден от д-р Б., с ищеца е работено на 27 дати, като са му извършвани манипулации
на 14 дати (справка на л.38). От справката на завеждащия здравната служба на
л.39 пък е видно, че на ищеца редовно са давани обезболяващи и антибиотици. За
исковия период ищецът е пътувал по делегация извън ЗОЗТ ****** 22 пъти за
лечение или за явяване по дела (справка на л.38), като някои от датите съвпадат
със записаните за посещение в стоматологичния кабинет.
За исковия период няма данни
ищецът да е извеждан за оказване на дентална помощ за лечение в здравно
заведение извън здравните заведения към МЛС, нито в медицинския център към
Затвора *** (справка на л.95). Причината е посочена в справката на л.51 – на П.
е разяснено, че при наличие на здравна книжка може да се възползва от
стоматологичното обслужване в Затвора *** в рамките на поеманите от здравната
каса стоматологични дейности, както и от услуги срещу заплащане, които не се
поемат от здравната каса, но л.св. не е представил здравна книжка, нито е
пожелал да ползва здравни услуги срещу заплащане, въпреки че е разполагал с
парични средства. В справката на л.95 пък е посочено, че П. е представил
здравна книжка от НЗОК едва след края на исковия период и по негово желание е
извеждан за лечение при стоматолог във външно лечебно заведение на
18.06.2019г., 05.07.2019г., 08.07.2019г., 23.07.2019г. и 06.08.2019г., както и
за направа на рентгенова снимка на зъби във външна клиника на 04.06.2019г.
По делото като доказателство са
приобщени договорите с медицинските специалисти, цитираните по-горе справки,
стоматологичния статус на И.П. към 12.04.2019г. (л.16), и извлечения от
счетоводната програма за оборудването, инструментариума и консумативите в
зъболекарския кабинет.
По искане на ищеца са разпитани
двама свидетели, посочени от него. Д-р С.П. – завеждащ здравната служба в ЗОЗТ ******
потвърждава, че редовно е давал лекарства на ищеца – аналгетици и антибиотици,
поради оплакване от болки и отоци в устната кухина. По отношение оборудването в
зъболекарския кабинет сочи, че действително столът е стар и е нормално понякога
да дава дефекти, но не може да каже дали е дефектирал и колко често. Излага, че
той като специалист си прави списъците и си поръчва лекарствата, които са му
нужни за месеца. За лечението извън мястото за лишаване от свобода сочи, че
стоматолог трябва да си даде мнението и да напише диагноза и направление дали
някой трябва да излезе на външно лечение.
Вторият свидетел д-р Г.В.,
работил по договор в стоматологичния кабинет в ЗОЗТ *** излага, че оборудването
е остаряло и има манипулации и процедури, които не могат да се извършат там; за
стоматологичния стол сочи, че е произведен 1978г. и е аварирал, но не често,
както и че столът в частния му кабинет също може да аварира като всяка техника.
От друга страна сочи, че от 10.06.2019г. лекува ищеца в частния си кабинет и
манипулациите, които е извършил в него, е можело да бъдат извършени и в
кабинета в ЗОЗТ *** с наличната техника, оборудване и стоматолог. За
използваните материали и медикаменти в общежитието излага, че зареждането с
медикаменти и консумативи е ставало с договор, той се обажда на фирмата и дава
заявка, и тя зарежда един или два пъти месечно, като заявките винаги са се
изпълнявали; имало е ограничения единствено в марката на материалите за пломби
или упойки примерно, но не и в количеството, като в конкретния случай при
провеждане на лечението на ищеца не е имало проблем с доставки на лекарства.
Свидетелят дава подробни сведения за оказаното от него лечение на ищеца, като
сочи, че докато той е работил в ЗОЗТ ***, ищецът не се е нуждаел от външно
лечение и всички манипулации е можело да бъдат извършени в стоматологичния
кабинет там, а началникът на общежитието не е създавал проблеми лишени от
свобода да посещават частния му кабинет, когато манипулациите не могат да се
извършат в ЗОЗТ ***.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството
осъдителен иск е с посочено правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно
цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от същия закон, като тази
отговорност се реализира по реда на чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай ищецът твърди
нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на ГДИН и като
ответник се сочи именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно
чл.205 от АПК искът по чл.203, ал.1 от АПК се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и
бездействия са причинени вредите. ГДИН е самостоятелно юридическо лице към
Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая мястото на
твърдяното увреждане и настоящия адрес на увредения са в Затвора *** – в района
на компетентност на Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният иск се
обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или по повод
изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност
от служители в ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните
предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия
иск. С оглед изложеното следва искът да се прецени по същество.
Материалноправните основания за
възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази
вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие
или бездействие.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът намира, че в случая тези предпоставки не са налице. Така
предявения иск съдът счита за неоснователен и недоказан по следните
съображения:
В чл.3, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2
на последния член е посочено, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
на което основание е предявен иска, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.
Докато за неимуществените вреди е
въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване
на противното (чл.284, ал.5 от ЗИНЗС), то доказването на фактическите
основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес
и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца.
Задълженията на администрацията
за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода са разписани в разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. Част
от тези условия са осигуряване на здравословни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”, включително оказването на дентална помощ в
стоматологични кабинети към съответния медицински център или СБАЛЛС от лекари
по дентална медицина.
При анализа на събраните по
делото доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на
администрацията на затвора във връзка със здравното обслужване на ищеца. В ЗОЗТ
*** е обособен стоматологичен кабинет, който се посещава от лишените от свобода
по график след записване в специален дневник. Кабинетът е оборудван с
необходимата техника, консумативи и медикаменти, снабдява се редовно по заявка
на стоматолога. За целия исков период са действали сключени между ГДИН и
дентални специалисти граждански договори за стоматологичното медицинско
обслужване на лицата, настанени в ЗОЗТ *******, като първият лекар е посещавал
кабинета два пъти седмично, а вторият – веднъж седмично. Последното се
установява както от справките и свидетелските показания, така и от
представеното от ищеца писмо на Окръжна прокуратура Ловеч на л.100 по делото. Следователно
ответникът е извършил нужната административна дейност, като е осигурил
откриването на Медицински център в ЗОЗТ ****** със стоматологичен кабинет,
необходимите материални условия, снабдяване с лекарства и консумативи, т.е.
изпълнил е всички свои задължения по чл.4 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието.
За исковия период ищецът се е
записал за посещение в стоматологичния кабинет 75 пъти, като само за последната
година според регистрационния дневник за посещения на зъболекарския кабинет,
воден от д-р Б., с ищеца е работено на 27 дати, като са му извършвани
манипулации на 14 дати. Горното се установява от приетите по делото справки.
Цитираните писмени доказателства като официални документи не са оспорени от
ищеца. Нещо повече – при необходимост на ищеца редовно са давани обезболяващи и
антибиотици при оплаквания от болки и отоци в устната кухина. Ищецът не е
ангажирал никакви доказателства да е имало случай да е искал медицинска дентална
помощ (спешна или нормална) и такава да му е отказана. От друга страна са
представени доказателства, че за част от датите, за които П. се е записал за
лечение, е бил по делегация извън общежитието, и не е могъл да се яви в
кабинета.
Недоказани са и твърденията на
ищеца за липса на техника, материали и консумативи в стоматологичния кабинет,
което не е осигурило оказването на адекватна дентална помощ при лечението му.
Както сочи и разпитаният свидетел д-р В., столът в зъболекарския кабинет
действително не е нов, но наличната техника и оборудване напълно позволяват
извършването на необходимите манипулации за лечение на ищеца. По отношение
използваните материали за упойки и направа на пломби, от справката на л.64 и
извлеченията на л.65-67 е видно, че кабинетът е оборудван с фотополимерна лампа
и е снабден с комплект фотополимер за обтурация и химиополимер за обтурация,
което оборва твърденията на П., че в кабинета не се поставят фотополимерни
пломби, а само от амалгама. От справките се установява още, че за упойка се
използва Убестизин, който е широко използван в стоматологията локален анестетик,
а не лидокаин или други неконкретизирани китайски упойки, както твърди ищеца.
На следващо място, съгласно чл.27
от Наредба
№ 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън
местата за лишаване от свобода се извършват по реда на глава четвърта от
Наредбата. В чл.60, ал.2 от същата е регламентирано, че необходимостта от
изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на медицинския
център, който издава медицинско направление. По силата на чл.129, ал.3 от ЗИНЗС,
предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за
началниците на съответните места за лишаване от свобода. Съгласно чл.135, ал.2
от ЗИНЗСС, изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения
извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на съответното
място за лишаване от свобода по предложение на директора на СБАЛЛС или на
директора на медицинския център.
В случая не се твърди наличието и
не се установява началникът на медицинския център или денталния специалист да са
издали предписание или направление на ищеца за лечение във външно заведение, и
началникът на ЗОЗТ *** да е отказал изпращането му. Напротив – както сочи и
свидетелят д-р В., такова насочване не се е налагало, тъй като всички
манипулации е можело да бъдат извършени в стоматологичния кабинет там, а
началникът на общежитието не е създавал проблеми лишени от свобода да посещават
частния кабинет на лекаря, когато манипулациите не могат да се извършат в ЗОЗТ ***.
За исковия период ищецът не е представил
доказателства или изложил твърдения да е искал извеждането му за лечение в
заведение извън общежитието и това да му е било отказано, нито е положим
дължимата грижа да представи здравна книжка, издадена от НЗОК, за да може да
получи здравни грижи извън ЗОЗТ *** в рамките на поеманите от здравната каса
стоматологични дейности. Незабавно след представянето на здравна книжка (макар
и след исковия период), ищецът е бил извеждан многократно на лечение при
стоматолог във външно лечебно заведение, поради което са недоказани твърденията
му, че началникът на ЗОЗТ „Атлант” е препятствал лечението му.
От доказателствата по делото и
изложеното по-горе е видно, че затворническата администрация е положила
дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл.3 от ЗИНЗС – осигурила е медицинско
обслужване на ищеца, предоставила му е медицински грижи и медицинска помощ и
няма никакви доказателства да му е отказала предписано лечение, съотв. да не е
изпълнила медицински предписания, с което изцяло е изпълнила административните
си задължения по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. Поради изложеното съдът приема, че в
случая не са налице незаконосъобразни бездействия на ответника или на негови
служители, следователно не е налице първата предпоставка за уважаване на
процесния иск – бездействие на административен орган или длъжностно лице,
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Не е налице и следващата
предпоставка – вредите да са причинени в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС
поради умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от медицинско обслужване.
По същество основните причини за
настъпилите вреди според П. касаят не липсата на медицинско обслужване, а начина
на провеждане на лечението му от д-р Б. – бавно и некачествено, с погрешни
диагнози и несвоевременни манипулации, което е причинило болките и страданията
на ищеца, както и влошаване на денталните му проблеми.
Позицията на ищеца е за
неосигуряването на адекватно на заболяванията му лечение, но правилността или
ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в
настоящия съдебен процес. Тази дейност не е част от административната дейност
на ответника, а е медицинска дейност – профилактична, диагностична, лечебна и
др. Съгласно чл.5 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, при осъществяване на
медицинското обслужване в тези места се спазват правата на пациента и Кодекса
на професионалната етика, а качеството на медицинската помощ, оказвана в
лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на
медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени
от министъра на здравеопазването. Методическото ръководство и контролът на
медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се
осъществява от министъра на здравеопазването, който съдейства за осигуряването
на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода (чл.130, ал.3 от ЗИНЗС).
В случая твърденията на ищеца се
отнасят до качеството и адекватността на медицинската дейност, но ответникът
като административен орган не отговаря за начина, по който е лекуван ищеца.
Това несъмнено се установява от разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредбата.
Безспорно е налице разлика между
дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване
с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от
ГДИН, и медицинската такава – профилактична, диагностична и лечебна, като
качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра
медицинска практика. За несъответна на медицинските стандарти и добра
медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на
едно лице, ГДИН не може да носи отговорност, каквато е константната и
непротиворечива практика на ВАС и административните съдилища. Така Решение №
9103 от 14.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 190/2019г., III о., Решение № 5437 от
11.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 62/2019г., III о., Решение № 4506 от 27.03.2019г.
на ВАС по адм. д. № 14358/2017г., III о., Решение № 3890 от 18.03.2019г. на ВАС
по адм. д. № 12909/2017г., III о., Решение № 12445 от 17.10.2017г. на ВАС по
адм. д. № 6338/2016г., III о., Решение № 7514 от 22.06.2015г. на ВАС по адм. д.
№ 5842/2014г., III о. и др.
Качеството на извършваните
манипулации по лечение на зъбите не може да бъде контролирано от
затворническата администрация по какъвто и да е начин. Отговорността на лекаря
не може да бъде търсена по реда на чл.204 и сл. от АПК, тъй като неговата
дейност не е административна по смисъла на АПК. Медицинската дейност по диагностика, наблюдение и
лечение по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) не може
да се определи като административна дейност. Нейната ефикасност, резултатност и
правилност не може да се изследва в настоящото производство, тъй като не е
налице административно правоотношение. В този смисъл са неотносими въпросите
дали предоставената медицинска помощ е основана на утвърдени медицински
стандарти – чл.80 от Закона за здравето (ЗЗдр), вр. с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, и
отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и качество – чл.81,
ал.2, т.1 от ЗЗдр.
Горното от своя страна също сочи
на неоснователност на предявения иск по чл.284 от ЗИНЗС.
В този смисъл съдът приема, че
исковата претенция е неоснователна и недоказана. От една страна не се установи
твърдяното от ищеца бездействие на служители на ответника по повод
административна дейност, а от друга не се установи да е нарушена нормата на
чл.3 от ЗИНЗС, тъй като в периода от 09.03.2017г. до 11.02.2019г. ищецът не е
подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
включително поради лишаване от медицинско обслужване. Доколкото настоящото
производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно
изискуемите предпоставки за основателност на иска си по чл.284 от ЗИНЗС. След
като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за
реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е
неоснователност на исковата молба и като резултат –отхвърляне на предявения от
него иск.
Относно заявеното в ИМ искане от
ищеца съдът да разпореди преместването му в Затвора *** настоящият състав е
длъжен да отбележи, че същото не може да бъде разглеждано в производството по
чл.284 от ЗИНЗС, а и съдът не притежава компетентност да разпорежда
преместването на лишени от свобода. Последното е единствено в правомощията на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – чл.62 от ЗИНЗС.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.П. с
ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ ******,
килия №***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София иск
за сумата от 25 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неправилно оказано му стоматологично
лечение за периода от 09.03.2017г. до 11.02.2019г.
Решението може да бъде обжалвано
чрез АС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: