Р
Е Ш Е
Н И Е №
1424
гр. Пловдив,05.05.2017 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно
заседание на 05.05.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина
Бакалова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11749/2016 г. по описа на ПРС, 3 ти бр. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Производството
е образувано по искова молба Р.А.Л. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на неговата майка А.Ц.К. с ЕГН ********** против А.Л.А. с ЕГН ********** на основание чл. 143
от СК и чл. 149 от СК.
Ищецът
твърди, че ответникът е негов баща.
Родителите му не били сключили брак. Към настоящия момент ищецът живеел с майка
си. Ответникът не полагал грижи за него, не давал и средства за издръжката му.
Ищецът е ученик в ** клас и разходите
му са значителни. Поради това се прави
искане ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 26.08.2016 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка засъсняла вноска. Предявява се и иск за
изминал период от време – за периода 26.08.2015 г. – 26.08.2016 г. в размер на
1800 лева месечно, ведно със законната лихва върху сумата от падежа до
окончателното изплащане
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от назначения особения представител
на ответника адв. В.К.. Оспорва иска по размер. Твърди, че претендираната сума
не съответства на нуждите на детето ,нито на доходите, които получава ответника
. Признава иска до минималния размер на издръжката.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че ищецът Р.А.Л. с ЕГН **********
е син на А.Ц.К. с ЕГН ********** и на А.Л.А. с ЕГН **********.
От
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на ищцовата страна – св.
Д.Г. /без родствени връзки/, се установява, че родителите на А. за кратко време
живели на съпружески начела. Ищецът е
ученик в гимназия в град П., тъй като живее с майка си в град с., му се налага всеки ден да
пътува до гр П. . Доколкото знае
свидетелят, бащата на детето живее в чужбина и не се интересува от сина си.
Само майката се грижи за Р.. Детето е в
период на активен растеж, поради което се налагало често да му се закупуват
обувки и дрехи. Майката на детето работи, но трудно се справя с разходите по
отглеждането на момчето. Бащата не полага никакви грижи и не плаща издръжка за
детето.
От
заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – с., се установява,
че към настоящия момент детето се
отглежда от майката, която посреща адекватно потребностите му.
От приетите по делото писмени
доказателства: справки от ТД на НАП- П. /л. 48- л. 54/, справка от ТД на НАП-
гр. Б. /л. 57/, се установява следното материално положение на родителите на
Р.А.Л. с ЕГН **********:
Майката А.Ц.К. с ЕГН ********** от
01.09.2015 г. работи по трудово правоотношение с основно трудово възнаграждение
в размер от 600 лева. Няма участие в дружества, не е регистрирана като ЕТ и
няма декларирани имоти. Има регистрация като самоосигуряващо се лице, има
подадена годишна данъчна декларция по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетната 2015 г. Има
декларирани МПС, но видно от справка за превозни средства, МПС считано от
04.06.2014 г. е с нов собственик.
Бащата през периода 23.02.2012 г. до
07.05.2012 г. е работил по трудово правоотношение с основа заплата от 220 лева.
Няма данни към момента да работи по трудово правоотношение в Република
България. Няма данни за упражняване на търговска дейност, не е самоосигуряващо
се лице.
От справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № **/****** г. се установява, че бащата
на ищеца има още две деца, но към настоящия момент същите са навършили
пълнолетие.
При така установените факти от значение за
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето си
в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като
следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето,
с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009
г. , те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът
приема, че ответникът няма задължения към други непълнолетни деца, както и към
родителите си,
същият е млад, здрав и работоспособен човек. Освен това същият не участва по никакъв
друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Морално укоримо и
несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето си, независимо
дали същата има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за
труда си получава.
Действително,
след май месец 2012 г. ответникът няма регистриран трудов договор, нито
деклариран доход от търговска дейност, но и не му е изплащано обезщетение за
безработица. Дори да се приеме за обективно обстоятелство, че понастоящем
ответникът А.А. не реализира доходи, като човек в трудоспособна възраст човек
той разполага с възможността и е длъжен
да работи и да осигури издръжката на ненавършилите пълнолетие свои деца .
Ирелевантно
е дали заплащането на издръжка в търсения размер от 150 лева би създавало затруднения за
ответника, защото уреденото в чл. 143 ал. 2 от СК задължение на родителите за
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, без значение дали
изпълнението му ще ги затрудни. Този характер на издръжката цели осигуряването
на средства, които да гарантират на
детето начин на живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно, а несъмнено първото и
най-важно задължение на всеки родител е да се грижи подобаващо за детето си, да
му осигури условия да отрасне здраво и да се образова, за да има добра житейска
реализация.
Безспорно
детето има своите нужди, които нарастват с възрастта му, детето е ученик в 11
клас в гимназия в град П., а също живее в град с., което налага значителни разходи за транспорт. В настоящия
случай бащата е млад, здрав и работоспособен човек, няма задължения за издръжка
към други лица. С оглед на това, че е здрав и работоспособен, ответникът е
длъжен да работи и да осигурява издръжка на своите деца. Поради изложените
съображения, съдът намира, че искът за осъждане на ответника да заплаща на
непълнолетното си дете, месечна издръжка в размер на 150 лева е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен в посочения размер.
Претенцията
по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за минало време - една година
преди завеждане на исковата молба, т.е. за периода от 26.08.2015 г. до
26.08.2016 г. включително, също е основателна, тъй като е категорично
изясненоот събраните гласни и писмени доказателства , че през този период
детето живее при майката и се отглежда от нея,като бащата се е дистнцирал от
грижите за него и издръжката му . При доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване
издръжка на детето в процесния период. Успоредно с това от събрания
доказателствен материал (свидетелски показания), се установи, че бащата не е
подпомагал по никакъв начин отглеждането на сина си, напълно се е
дезинтересирал от детето и неговите нужди. Поради изложените по-горе
съображения относно размера на издръжката занапред, и издръжката за минало
време следва да се присъди в размер на 150 лева или общо 1800 лева за целия
едногодишен период, ведно със законната лихва.
Ищецът
претендира присъждане на разноски по делото. С оглед уважаване на исковете и
следва разноските да бъдат възложени върху ответника. Съгласно представен
договор за правна защита и съдействие възнаграждение не е било заплатено.
Претендира се такова да бъде присъдено от съда на основание чл. 38 от ЗА
Процесуалната защита по дела за издръжка е допустимо да се предоставя
безплатно. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен от съда в този
случай. Като съобрази характера на настоящото производство съдът намира, че адвокатско
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 366,50 лева и
да бъде възложено върху ответника.
С
оглед изхода на делото, изцяло в тежест на ответника ще се възложат разноските
за възнаграждение на особения представител, възлизащи на 300.00 лева.
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ПРС и държавни такси общо в размер на 288
лева, от които 216 лева държавна такса върху присъдената издръжката
занапред и 72 лева държавна такса върху
присъдената издръжка за минало време.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН **********,
да заплаща на сина си Р.А.Л. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на неговата майка А.Ц.К. с ЕГН **********, издръжка в размер на 150 лева (сто и петдесет лева) месечно,
начиная от 26.08.2016 г. , до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН **********,
да заплати на сина си Р.А.Л. с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка А.Ц.К. с ЕГН
**********, издръжка за изминал период от време - за периода 26.08.2015 г.-
26.08.2016 г. общо в размер на 1800 лева
(хиляда и осемстотин лева), ведно със законната лихва за забава, от падежа до
окончателното и изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 216
лева (двеста и шестнадесет лева) –
държавна такса върху дължимата издръжка иска по чл. 143 СК .
ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд сумата от 72 лева (седемдесет и два лева) –
държавна такса върху дължимата издръжка по чл. 149 СК .
ОСЪЖДА А.Л.А.
с ЕГН ********** да заплати на адвокат Т.М.,***,
сумата от 366,50 лева (триста
шестдесет и шест лева и петдесет стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, за процесуално представителство
на ищеца пред първоинстанционния съд при условията на чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН
********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща
възнаграждение за особен
представител.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщението
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Недялка Вълчева
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Секретар: ЦБ