№ 286
гр. Ловеч , 11.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500207 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.
278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба №1973/01.04.2021 г. от „Профи
кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ***********, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството
юрисконсулт Р. И. И., срещу Разпореждане от № 386/17.03.2021 г. на Районен
съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 458/2021, с което
първоинстанционният съд оставил без уважение Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.С.П.. Посочва
се, че съдът неправилно е заключил ,че договорното възнаграждение е
недължимо като противоречащо на добрите нарви и надвишаващо трикратния
размер на законната лихва, както и ,че предсрочната изскуемост не е
надлежно обявена на длъжника.Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал. 2 от ГПК „Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и
издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това..."
Обсъжда практика на Окръжен съд - Варна съгласно която се приема, че: в
разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 от ГПК е предвидено, че пречка за издаване
на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неморално е самото
искане. В практиката противоречието със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т.
1
2 от ГПК се свързва например с хипотези, когато със заявлението е поискано
предаването на движими вещи, извадени от граждански оборот, които са били
предмет на престъпление или поставени под особен правен режим
/наркотични вещества, взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси,
движими вещи, които са паметници на културата и т. н./, т.е. хипотези, при
които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от
самото искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които
искането по чл.410 от ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при
произнасяне по основателността на заявлението по чл.410 от
ГПК...".Жалбоподателят заявява,че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права и в този смисъл цитира практика
на други окръжни съдилища. Конкретизира,че с промените в чл. 411, ал. 2, т.
3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят предоставил
правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за
липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност
на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Твърди,че
заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на
закона или на добрите нрави. С оглед гореизложеното намира, че съдът по
заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила.Жалбоподателят заявява, че с чл. 411, ал.2, т.З
ГПК законодателят предоставил правомощие на заповедния съд да преценява
дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор
или има обоснована вероятност за това.Посочва, че за обективиране на
първата хипотеза, клаузата следва да е обявена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкува
втората хипотеза на горепосочената клауза, приема, че е от събраните
доказателства и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и
аргументиран и да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от
потребителския договор е неравноправна. Счита,че заповедният съд е длъжен
да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под
нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за
неравноправна клауза, което намира, че заповедният съд не е сторил. По
частната жалба се твърди, че тълкуването на правилото на чл. 143 от ЗЗП, че
„Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя" налага извода, че в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т. е, клауза, чрез която се злепоставят
2
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 20 ЗЗП са посочени 20 примера на
неравноправни клаузи. Посочва, че заповедният съд не е направил задълбочен
анализ на гореописаните кумулативни критерии за неравноправна клауза, тъй
като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски
кредит.Заявява, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора
не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като
неправилно е извършил именно такава преценка. За жалбоподателя,
съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.Относно отхвърленото
заявление за договорното възнаграждение изтъква, че преди сключването на
процесния договор, на длъжника е предоставен Стандартен европейски
формуляр - веднъж с отправеното искане за отпускане на потребителски
кредит и веднъж преди сключването на самия договор за кредит. Счита, че от
него е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило
преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са
посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.
Твърди че ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от него, изписал
е имената си и се е подписал. Посочва, че е изготвен и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит. Посочва, че процесният договор отговаря на всички
законова императивни изисквания. Излага, че в същия подробно са описаните
всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език.
Заявява, че гражданско задължение на всяко лице е да прояви грижа на добър
стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото
съдържание, ако не разбира част от него, да се обърне към кредитния експерт
за разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за последиците от
същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го
подписва. Според жалбоподателят, че длъжникът не е обективирал желание
да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена по закон
и в ОУ към договора.Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря
на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Излага, че в
българското действащо право, в отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Сочи, че съгласно
този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако
желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Смята, че тези
3
три възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да
бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар.
волева автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Твърди, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна
воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените
годишен лихвен процент и ГПР. Посочва, че добрите нрави са критерии за
норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Намира, че в по-старата съдебна практика действително се
е приемало, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за
лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато
задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до
двукратния размер. Счита, че тази практика, вече е преосмислена с оглед
последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр.35 от 22.04.2014
г., в сила от 23.07.2014) и в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по -
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат
за нищожни. Позовава се на § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона
не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането
му в сила, а само за тези, сключени след тази дата. Твърди, че с изменението
на ЗПК, в сила от 23.07.2014 год., се е въвел максимален размер на годишния
процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита (включващи в
себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС на Република България, което е 50%. Т.е. в случай че съдът постави
граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30
процента, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и
размерът на годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото
правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за
дописване на изключения към тях счита все още не е дадено на нито един
държавен съд. Цитира и практика на съдилищата в този смисъл.Заявява, че
кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на
годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен
процент и подобно изискване има единствено при наличието на референтен
лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Спазена е и разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на Република България. Твърди, че в
случая страните са уговорили годишния лихвен процент в индивидуалния
договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и годишен
процент на разходите в законовите граници. Конкретизира, че в договора
ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите
4
суми от длъжника Твърди, че при условие, че са спазени императивните
законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението
на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да
представлява неравноправна клауза и това е така и по аргумент от чл. 145, ал.
2 от ЗЗП.Приема, че не може да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма. Завява, че механичното съобразяване със съдебна
практика, игнориращи законодателните промени от 2014 г., без да са
изследвани в цялост и задълбочено изискванията на закона и фактите по
делото би довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички
договори, сключвани от небанкови финансови институции, както и до
несъответствие със законодателните изменения от юли 2014 г. и би довело до
сключването на договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи
на добрите нрави, което е своеобразен правен абсурд.В заключение счита, че
уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави,
същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и
еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в
съответствие със законовите ограничения и изисквания.Посочва,че съгласно
чл.12.3 от Общите услория към Договора за потребителски кредит №
30037678196 : „В случай, че клиентът длъжникът просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомленние", е уговорена предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди, че в случаите, в които заема е предоставен
от небанкова финансова институция, клаузата включена в договора за заем за
предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с
неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречи на
свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД), като с тази уговорка длъжникът губи
преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на
изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. Намира, че в
процесния случай „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпратил на
длъжника по договора уведомително писмо с обратна разписка преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по л. 410 от
ГПК. Изтъква, че„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е направил опит да
уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на вземането, като е
изпратил уведомително писмо с обратна разписка до посочения в процесния
договор от самия П.С.П. адрес. Посочва, че видно от представената обратна
разписка по делото е, че уведомителното писмо не е получено, тъй като не е
потърсено от длъжника. Заявява, че кредитора няма как да носи вина, ако
длъжника е сменил своя адрес и данните по договора не отговорят на
актуалните обстоятелства. Твърди, че при промяна на обстоятелствата
длъжникът е длъжен да уведоми кредитора и уведомителното писмо е
изпратено до длъжника, преди задължението да бъде търсено по съдебен ред,
чрез образувано заповедно производство. Заявява, че заповедното
производство е уредено като строго формално, с него се цели бърза съдебна
5
защита, като преценката на съда в производството по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти, като
съответствието на твърдяните факти с действителното правно положение
може да се установи само в евентуалния исков процес, в случай, че
длъжникът оспори вземането. Намира, че като се е произнесъл по
валидността на процесните клаузи съдът е превишил своите правомощия,
като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на
заповедното производство.Моли съда да му присъди 2 907,57 лв. - главница, 1
407,22 лв. – договорно възнаграждение ,245,64 лв. – лихва за забава за
периода16.07.2019 г- до 03.12.2020 г., 163,51 лв. – законна лихва , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателно и изплащане,както и разноски в размер на 15 лева за заплатената
държавна такса, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като
частната жалба е подадена на 31.03.2021 г. по пощата, а атакуваният съдебен
акт е получен от жалбоподателя на 24.03.2021 г.
Подадено е заявление № 262003/20.102.20 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
***** с адрес гр. *********** за издаване на заповед за изпълнение против
П.С.П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ********** за сумата от 7 006,57 лв.,
от която 2 907,57 лв. - главница, 1 407,22 лв. – договорна лихва за периода
15.11.2019 г. до 03.12.2020 г., 708,34 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет Фаст, 1 983,22 лв. допълнително възнаграждение за
закупен пакет Флекси, 245,64 лв. – обезщетение за забава за
периода16.07.2019 г- до 03.12.2020 г., 163,51 лв. –обезщетение за забава за
периода от 03.12.2021 г. до 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на регистриране на заявлението и сторените разноски.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт“№ 30037678196 /25.06.2019 г. за сумата от 3000
лева. –приложен в делото за срок от 36 месеца с месечни вноски в размер на
143.68 лв. при гъвкав погасителен план -услуга fleksi и приоритетно
разглеждане – услуга fast. Позовава се на Общите условия,съобразно които
длъжника дължи предварително определено договорно и възлиза на 222.84
лева ,при падежна дата –всяко 15-то число на месеца посочен в т.VІ на
договора. В цитираната т.VІ на договора е видно, че общото задължение, вкл.
със закупените доп.услуги възлиза на 8022.01 лева при размер на вноската
222.84 лева. Твърди, че неизплатеното договорно задължение по кредита е
1407.22 лева, за периода 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г. Посочва се,че
длъжникът П.П. е направил 1 погасителни вноски и е изпаднала в забава,
поради което и съгласно ОУ към ДПК кредитът е обявен за предсрочно
изискуем от страна на заявителя на 03.12.2020 г., за което длъжникът е
уведомен, а предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и клиентът бил уведомен с
6
надлежно писмо. Посочва се, че страните са сключили споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, към договора за
потребителски кредит и длъжникът дължи и тяхното заплащане в размер на
1983.22 лева.
Постановено е разпореждане №239/01.03.2021 г. по гр.д.ч.х. №458/21 г.
на ЛРС, с указания заявителят да допълни обстоятелствената част като
наведе твърдения относно размера на отпуснатия кредит, цена на ползвания
финансов ресурс/договорна лихва-процент и размер/ и др.вземания,
договорени с него, предмет на изпълнение, предпоставките, при което
страните са уговорили възможност за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, вноските по които е допуснато просрочения/броя вноски и размер
на просрочените вземания към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, упражнил ли е кредитора правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, кога и как е достигнало изявлението му до длъжника и
кога, какво е ГПР по договора.
Подадена е писмена молба от „Профи кредит България“ ЕООД
№1554/16.03.2021 ., с която е направил уточнения по заявлението, като е
посочил, че той е превел на длъжника сумата 3000лева. Заявил е, че
длъжникът е получил одобрение да закупи и поискания от него пакет с
допълнителни услуги и е подписал споразумение, като е получил и
допълнителна преддоговорна информация, представляваща стандартен
европейски формуляр. Уточнява, че общо задължението на длъжника възлиза
на сумата 8022.01 лева, ГПР% е 48.97, ГЛП е 41.00 ,лихвения, процент на ден
е 0,11% и общо задължението по кредита е 5172.01 лв. Уточнил е, че
направените плащания по кредита са общо в размер на сумата 371 лв. и с нея
е погасена сума от 310.66 лева по погасителен план.Конкретизирано е, че към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост са били просрочени вноски
от №5 до №39. Излагат се подробно твърдения относно дължимост на сумите
за допълнителни услуги.
С Разпореждане № 386/17.03.2021 г. постановено по делото, районният
съд на основание чл. 410 от ГПК е отказал да издаде заповед за изпълнение в
полза на П.С.П., с ЕГН **********, с адрес: гр. ********** за сумата от 7
006,57 лв., от която 2 907,57 лв. - главница, 1 407,22 лв. – договорна лихва за
периода 15.11.2019 г. до 03.12.2020 г., 708,34 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет Фаст, 1 983,22 лв. допълнително възнаграждение за
закупен пакет Флекси, 245,64 лв. – обезщетение за забава за
периода16.07.2019 г- до 03.12.2020 г., 163,51 лв. –обезщетение за забава за
периода от 03.12.2021 г. до 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на регистриране на заявлението и сторените
разноски,както и е указал на основание чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.3 от ГПК на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които съдът е отказал да издаде заповед
7
за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.Заповедният съд пространно е
обосновал позиция по приложение на чл. 10а от ЗПК, обсъдил е актуална
съдебна практика относно казуса и е съобразил приложението на чл. 36,ал.2
от ЗПУ и отхвърлил заявлението изцяло.
Предмет на настоящето производство е произнасяне само по
въведените в частната жалба от 31.03.2021 г. част на съдебното разпореждане
от 17.03.2021 г. на ЛРС-2 907,57 лв. - главница, 1 407,22 лв. – договорно
възнаграждение ,245,64 лв. – лихва за забава за периода16.07.2019 г- до
03.12.2020 г., 163,51 лв. – законна лихва , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателно и
изплащане,както и разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна
такса, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въпреки въвеждащите
мотиви,че се обжалва разпореждането, с което е отхвърлено искането на
кредитора изцяло, по същество в искането на жалбоподателя фигурират само
посочените суми, без сумите от 708,34 лв. – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет Фаст и 1 983,22 лв. допълнително възнаграждение за
закупен пакет Флекси,
Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 31.03.2021 г. на
„Профи кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл.
410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на
обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на
производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и
формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят
нередовност на заявлението. За разлика от процедурата по чл. 417 от ГПК-т.2
която касае снабдяване на банковите институции със заповед за незабавно
изпълнение на основание извлечение от счетоводни сметки по договорите за
кредит, в производството по чл. 410 от ГПК не се изисква представянето на
документите, на които се основава вземането. Това е свързано обаче и със
завишени изисквания за редовност на заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като
такива не могат да бъдат изведени от документи към него/както е в
хипотезата на чл. 417 от ГПК/-предвид действието на т.2б от ТР № 4 /
18.06.2014 на ОСКГ на ВКС. В казуса липсата на каквито и да са данни, от
които да съдът да установи върху коя сума е начислена претендираната
договорна лихва , тъй като въпреки указанията на заповедния съд, заявителят
не е отстранил нередовностите по заявлението.
Настоящата инстанция преценява, чене се установява факта на
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на дълга, тъй като
вложената разписка за връчване на уведомително писмо за обявяване на
предсрочна изискуемост по ДПК е върната с отбелязване преместен и дата
02.02.2021 г. Към разписката липсва конкретизиране на приложеното
уведомително писмо,а находящото се в делото е от 04.12.2020 г. и сумите
8
посочени в него не съответстват на претендираните в настоящето
производство. От друга страна съдът съобрази, че на 15.08.2019 г. е сключен
анекс №1 към процесния договор за потребителски кредит за отлагане на
плащане на вноски по молба на длъжника от 13.08.0219 г. В анекса е посочено
отлагане на вноски №2,№3 и №4, като кредита ще се изплаща по нов
погасителен плат и отложените вноски са дължими в неговия край.
Същевременно страните са договорили,че годишния процент на разходите –
ГПР след сключване на анекса е в размер на 38.88 %. В погасителния план
обаче това съществено намаление на ГПР не отразено и вноските са останали
непроменени – 222.84 лева. В писмената молба от 15.03.2021 г. на заявителя
по чл. 129 от ГПК също не е отразен анекса, а се посочва ГПР от 48.07 %. При
това значително намаление на сумата, което не е отразено от кредитора в
заявлението и искането, за съда е неясно, как точно са формирани сумите по
погасителния план, как е определен размера на сумите при предсрочна
изискуемост на дълга/които не са разграничени по видове, вкл. и в
уведомителното писмо/.
Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя
относно дължимостта на сумата за договорна /възнаградителна/ лихва от
1407.22 лева /по заявление/, и 2172 лева /по доп.писмена молба от 15.03.3021
г. на кредитора/с оглед неизправността на длъжника по договора за заем.
Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор
за потребителски кредит от 25.06.2019 г. и анекс №1/15.08.2019 г.
договорената възнаградителна лихва, не може да се изведе като размер и
начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните, а
предвид неотстраняване на нередовностите и от писмената молба от
15.03.2021 г. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице
условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл.
143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва
да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6,
параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на
част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за
изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от
7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето
производство съдът приема, че при главница възлизаща на 2907.57 договорно
възнаграждение в размер на 1407.22 лева за период от 20.04.2019 г. до
13.08.20 г., без конкретизиране на начина на формирането и, може да бъде
преценена,че е необосновано висока.
9
С оглед изложените обстоятелства по в т.12 по заявлението
определената договорна лихва противоречи на чл. 26,ал.1 от ЗЗД, предвид
размера, който надвишава установения за този вид сделки. Ловешки окръжен
съд намира, че начисляването на законна лихва при предсрочната
изискуемост на дълга следва да се обсъжда от датата на надлежно
уведомяване на длъжника, за което в делото липсват данни. Аргументите по
частната жалба, относно неверни правни изводи на заповедният съд са
несъстоятелни, тъй като съдебният акт е законосъобразен и обоснован.
Цитираната практика не е съобразена с действащото законодателство-
изменението на разпоредбите на ГПК понастоящем и не следва да се обсъжда.
Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК
искането е в противоречие със закона и е неоснователно. От друга страна
законната лихва няма база за изчисляване при липса на яснота за дължимата
главница към датата на предсрочна изискуемост и предвид вида на
заповедното производство- формалното, едностранно и бързо.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 96.38 лева –
обезщетение за забавено изпълнение съдът намира, че същата не се дължи.
Касае се до акцесорно задължение, което предвид отхвърляне на искането за
присъждане сумата 2907.57 лева-главница не се следва да заплаща, тъй като
произтича от основателност на главното задължение.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 386/17.03.2021 г. на Районен съд – Ловеч, постановено по
ч.гр.д. № 458/2021,,в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 386/17.03.2021 г. на Районен съд –
Ловеч, постановено по ч.гр.д. № 458/2021,,в атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11