Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 14.04.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при участието на секретар Кр.Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело №
3883 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 20008236/12.01.2021г. по гр.д. № 64977 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 164-ти състав Поделение за П.П. София при „БДЖ-П.П.”ЕООД,
ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *****е осъдено да
заплати на К.Ж.Б., ЕГН ********** с
адрес: *** на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3
500лв., ведно със законната лихва от 04.05.2018г. до окончателното й
изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания , постравматичен
стрес от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на 04.05.2018г.,
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 291,67лв. представляващи съдебни
разноски, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3500лв. до предявен размер от 6000лв.
и К.Ж.Б., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на Поделение за П.П. София
при „БДЖ-П.П.”ЕООД, ЕИК *****на основание на чл. 78, ал. 3 съдебни разноски
от 41,67лв., като Поделение за П.П.
София при „БДЖ-П.П.”ЕООД, ЕИК *****е осъдено да заплати по сметка на СРС на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК
сумата от 285,83лв. за държавна
такса и за възнаграждение за вещо лице.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5057870/05.04.2018г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете Поделение
за П.П. София при „БДЖ-П.П.”ЕООД, ЕИК *****в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че с ищеца били обвързани от трудово
правоотношение към 04.05.2018г., когато ищцата претърпяла трудовата злополука,
но в следствие от нея ищцата била само 14 дни нетрудоспособна и това бил
възстановителния период, нямало е остатъчни последици и така присъдения размер
не съответствал на справедливостта. Претендирал е разноски.
Въззиваемият - ищец К.Ж.Б., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Посочила е, че решението в
обжалваната част е правилно. Присъденият
размер не надхвърлял справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и
страдания. При трудовата злополука претърпяла охлузвания по лява буза, три разкъсно-контузни
рани на по лигавицата на лявата буза през 1 см.; контузия на дясна гривнена
става, ограничаващи движенията й, охлузване на дясна длан, кръвонасядане и
болка в ляво бедро, чествала се много зле, не можела да движи китката си ,
изпитвала страхове и до днес се страхувала да срещни роми и да им поиска билет,
страхувала се да остане сама и дъщеря й
оставала при нея, сменила длъжността поради тези притеснения. Претендирала е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2029836/12.11.2019г. на К.Ж.Б.,
ЕГН ********** срещу Поделение за П.П.
София при „БДЖ-П.П.”ЕООД, ЕИК ******, с която е поискала от съда да осъди
ответника да й заплати на основание на
чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
сумата 6000лв. ведно със законната
лихва от 04.05.2018г. до
окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на
04.05.2018г. Навела е твърдения, че работила при ответника по трудов договор
като кондуктор, на 04.05.2018г. около 11,00ч. по време на работна смяна във
влак 8601 по маршрут София –Варна района
преди гара Елин Пелин при изпълнение на
трудовите си задължения при проверка на билетите на пътниците била нападната от
непознати за нея мъж и жена от ромски произход, които не разполагали с превозни
билети, жената започнала да я обижда и
се нахвърлила върху ищцата като с ръце, крака и юмруци многократно я
ударила в областта на главата – лице и уста,
ръката и краката, бръкнала с ръка в устата на ищцата и с ноктите си
раздрала лигавицата отвътре, ищцата силно се изплашила и трудно се успокоила,
за случилото се било образувано ДП № 133/2009г. по описа на ОСлО-СОП, като с
разпореждане от 15.05.2018г. на НОС инцидента бил признат за трудова злополука.
В причинно-следствена връзка с трудовата злополука претърпяла охлузвания по
лява буза, три разкъсно-контузни рани на по лигавицата на лявата буза през 1
см.; контузия на дясна гривнена става, ограничаващи движенията й, охлузване на
дясна длан, кръвонасядане и болка в ляво бедро, чувствала се много зле, не
можела да движи китката си , дълго не можела да се храни добре, приемала
обезболяващи, станала неспокойна, не
можела да спи, изпитвала страхове страхувала се да остане сама и молела дъщеря си да остава при нея , дълго
време се стряскала когато проверявала билети на роми, справедливото обезщетение
на вредите й било в размер на 6 000лв. Претендирала е разноски.
Ответникът Поделение за П.П. София при „БДЖ-П.П.”ЕООД,
ЕИК ******е оспорил исковете. Посочил е, че 14 дни бил срок на
нетрудоспособността на ищеца след трудовата злополука, това бил възстановителния период, нямало е
остатъчни последици от уврежданията , размер на претенция била прекомерна, а
и така претендирания размер не съответствал на справедливостта. Претендирал
е разноски.
По делото са приети
неоспорени от страните трудов договор № 60/06.08.2010г., допълнително
споразумение от 23.02.2018г., съгласно които на 06.08.2010г. страните са сключили трудов
договор за неопределено време, по който ищецът е следвало да работи при
ответника на длъжност „ кондуктор” .
По делото е прието
неоспорено от страните Разпореждане № 22105/15.05.2018г. на НОИ, съгласно които
на 04.05.2018г. . ищецът е претърпял трудова злополука по време и по повод на
извършване на работа при обслужване на влак № 8601 с маршрут София-Варна,
когато била нападната от нередовен пътник и получила последици от травми , обхващащи
няколко области на тялото.
Прието е
съдебно-медицинско удостоверение № 129.05/2018, издадено от д-р А., специалист
по съдебна медицина, съгласно което ищцата е била прегледана на 04.05.2018г. от
лекаря и е установено, че на лявата буза
под скулната област и на централната част на бузата има две отграничени
охлузвания с червеникав цвят и ниво хлътнало спрямо околната кожа с обща
дъговидна форма и размери от по 0,7-0,2-0,3см., като от левия край има изходящи линейни косо
разположени повърхностни издрасквания с дължина 2-2,5см., зачервена околна
кожа; по лигавицата на лявата буза на ниво пред 5,6,7-ми зъби има три дъговидни ограничени и разположени
едно пред друго разкъсвания на лигавицата, слабо кървяща с конкавни
повърхности, обърнати към изхода на устната кухина с размери от порядъка на
0,7-0,8см. и 0,1-0,2см., като те отстоят едно от друго през 1см. непроменена
лигавица; дясна гривнена област е оточна с ограничен обем на движенията поради
изразен болков синдром; по гръбна повърхност на дясна длан на ниво, надлежащо
над средната трета на 4-та метакарпална кост има дъговидно дълбоко линейно
охлузване, покрито със засъхнала кървава коричка с конкавната част ориентирана
странично към 5-та метакарпална кост с размери 0,7см. на 0,2 см. като е зачервена
околната площ с размери 1/0,5см.; по странична задна повърхност на ляво
бедро в долната му трета има интензивно
синкаво-червеникаво кръвонасядане с общи размери 5/4см. с неясни граници, като
се отдиференцира бледа част в центъра на същото с размери 1,5/1см.,
установените увреждания са причинени от действие на тъпи предмети, като тези в
областта на лицето, устната кухина и дясна длан може да са причинени от
свободни ръбове на човешки нокти, а
кръвонасядане по бедро може да е следствие от удар с предмет с ограничена контактуваща
повърхност, каквато е върхова част на обувка. Уврежданията можело да настъпят
по посочения от освидетелствания начин -
удряна от непозната, която бръкнала в устата й и я ритала по краката.
Приет е неоспорен
от страните болничен лист, издаден на 08.05.2018г., съгласно който ищцата е
била в отпуск поради временна нетрудоспособност за 14 дни поради трудова злополука.
Разпитан по делото св. Ж.Б., дъщеря на ищеца, е заявила, че
в деня на злополуката през май 2018г. майка й се обадила много притеснена ,
защото била нападната от жена и от мъж
от ромски произход, казала ч(е я ритали и удряли с ръце и с крака, свидетелят и
съпругът й я взели от работа и я давели на преглед, тогава видяла че ищцата има
голяма рана във вътрешната част на бузата отляво; червенина от удар по крака,
нараняване в областта на китката,не можела да я движи добре, 2-3 седмици ищцата
не можела да се храни, жабуркала се със смрадлика и лайка, за да заздравеят
раните й. Ищцата била с водеща дясна
ръка, нараняването й пречело да се самообслужва, оплаквала се от болки в
ръката, приемала обезболяващи. Заявила е, че ищцата изпитвала страхове след
злополуката и до момента, все още изпитвала страх да среща роми и да им
проверява билетите, сменила длъжността си, свидетелят оставала при ищцата, за
да й помага в ежедневието, а и защото ищцата се страхувала. Ищцата не била
посещавала психолог, вече се била възстановила напълно от физическите травми и
рядко се сещала за инцидента. За 3-4 седмици
заздравели рани в устата, преди това се хранела с течни имеки храни.
Разпитан по делото св. П.Б.е
заявил, че живее заедно с ищцата на
семейни начала, злополуката била от май 2018г., тогава не бил там, видял ищцата
на следващия ден и ищцата му разказала че била пострадала от нападение от
пътници при проверка на билетите й. Посочил е , че най-голямата травма била в лявата страна на
бузата й, краката дясната китка. Бузата й била раздрана отвътре, имала синина
отвън на бузата, на китката и на крака, не можела да движи китката си над 1
месец, помагали й дъщеря й и свидетеля. Ищцата искала да се върне възможно
най-бързо на работа, въпреки стреса, който свидетелят виждал че ищцата изпитва.
Този стрес бил причината да смени длъжността си и да работи в спалните вагони,
където било по-спокойно. Докато заздравее раната в устата ищцата не се хранела
добре, изпитвала болки, дъщеря й приготвяла супи и пасирана храна, свидетелят
изпълнявал ежедневните задължения на ищцата.
Ищцата инициирала разговори за случилото се, трудно се справяла със стреса,
не била търсила помощ от лекар за справянето със стреса.
С приетото по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, вещото лице след
запознаване с документите по делото е посочило, че при трудовата злополука
ищецът е получила две отграничени
охлузвания на лявата буза под скулната област и в централната част на
бузата със зачервяване; по лигавицата на лявата буза на ниво пред 5,6,7-ми
зъби има три разкъсно-контузни рани ; оток
на дясна гривнена област с ограничен обем на движенията поради изразен
болков синдром; по гръбна повърхност на дясна длан на ниво дълбоко линейно охлузване със зачервяване; по странична задна
повърхност на ляво бедро в долната му
трета има интензивно с кръвонасядане .
Посочило е, че всяко от тези увреждания има различни по сила и характер болка, като изискват различно
лечение, включително с обезболяващи, промиването с екстракти от лайка и смрадлика на рани в
устната кухина има положителен
антибактериален ефект и подобрява зарастването на раните. Възстановяването от
охлузванията по лицета е 5-7 дни ссъ слаби болки първите дни; от
разкъсно-контузните рани по лигавица на
лява буза – 10-14 ни, като първите 3-5 дни болки са средни по интензитет, възстановяването е
пълно с образуване на белези; възстановяването от травма на ръката е 10-14 дни
съпроводено със средни по интензитет болки и ограничени движения в първите 3-5
дни, възстановяването е пълно; травмата на дясната длан изисква 5-7 дни за
възстановяване и причинява слаби болки
първите 2-3 дни възстановяването е пълно; травмата на бедрото изисква период за възстановяване от 7-10 дни със
слаби болки в първите 2-3 дни, възстановяването е пълно.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно
разпоредбата на чл.200 във връзка с чл.358, ал.1, т.3 вр. с ал.2, т.1 от КТ (в
сила от 01.01.1987г.) за вреди от трудова злополука, причинили временна
нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт работодателят отговаря
имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник има
вина за настъпването им, като искът следва да се предяви до 3 години от деня, в
който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено.
Разпоредба на
чл.200 от КТ е с материално-правен характер и урежда взаимоотношенията между
работодател и работник занапред, тоест за всички вреди, настъпили преди влизане
в сила на КТ (ДВ, бр.26 и бр.27 от 1986г., в сила от 01.01.1987г.),
отговорността на работодателя се реализира по реда на чл.49 от ЗЗД, а настъпилите
след това вреди- по реда на чл.200 от КТ (В този смисъл т.1 и т.2 от ТР
№45/19.04.1990г. по гр.д.№33/1989г.). Дали претенцията следва да се разгледа
като такава по чл.49 от ЗЗД или по чл.200 от КТ и дали следва да се приложи
давностния срок по чл.358 от КТ или този по ЗЗД зависи от момента на настъпване
на правопораждащия факт, на който се основава претенцията за обезщетение. Съдът
приема, че този правопораждащ факт е решението на компетентните органи,
установяващ наличие на трудова злополука. Това е така, защото едва от този
момент за увреденият е настъпила възможността да претендира обезщетение за
претърпените вреди, от този момент започва да тече погасителната давност и от
този момент може да се претендира основателно законната лихва върху обезщетението
за вреди (в този смисъл са: Решение №1401/15.12.1992г., Решение
№290/20.06.1989г. по гр.д.№257/1989г., ІV ГО; решение №115/17.02.1992г. на
ІVГО; Решение №1712/05.11.2002г. по гр.д.№2064/2001г., ІІІ ГО; Решение
05/02.02.1995г. по гр.д.№565/94г. на ІV ГО; Решение №917/17.08.1999г. на ІІІ
Г№; Решение №605/06.06.1995г. по гр.д.№2462/1994г. на ІV ГО).
Доколкото в
конкретния случай се претендират вреди от трудова злополука, настъпила на
04.05.2018г., тоест след влизане в сила на КТ, то съдът приема, че приложимия в
конкретния случай закон е КТ.
Отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е
безвиновна отговорност с много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав
от деликтната отговорност по ЗЗД . За се ангажира отговорността на
работодателя по чл. 200 от КТ е
достатъчно да се установи наличието на трудово правоотношение между страните,
факта на трудовата злополука и наличието на вреди – имуществени и
неимуществени, в причинна връзка със злополуката.
Дължимото
обезщетение обхваща разликата между претърпените от вреди, вкл. пропусната
полза и получената пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4
от КТ. При хипотезата на иск на пострадал работник размера на имуществената
вреда се съобразява с размера на трудовото възнаграждение, които би получил,
ако не беше увреден от трудовата злополука.
Съдът приема, че по
делото се установява от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства,
заключения по съдебно-медицинска експертиза, свидетелски показания , че през време на трудово
правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден трудов
договор, ищецът по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника
като кондуктор е претърпял трудова злополука, при която е получила увреждания в
различни области на тялото. С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу
изводите на районния съд за тези обстоятелства, при обосноваването им районният
съд не е допуснал нарушение на императивна
правна норма поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК
съдът приема за установени тези обстоятелства.
При така
установеното съдът приема, че отговорността на ответника към ищеца по чл. 200 от КТ за обезщетяване на
вредите, претърпени при процесната трудова злополука може да се ангажира.
По размера на обезщетението:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема за
установено по делото, че в резултат на трудовата злополука от ищцата на възраст
от 54г. е претърпяла две отграничени
охлузвания на лявата буза под скулната област и в централната част на
бузата със зачервяване; три разкъсно-контузни
рани по лигавицата на лявата буза на ниво пред 5,6,7-ми зъби ; оток на дясна гривнена област с
ограничен обем на движенията поради изразен болков синдром; дълбоко линейно охлузване със зачервяване
по гръбна повърхност на дясна длан на ниво; интензивно с кръвонасядане по странична задна повърхност на ляво
бедро в долната му трета. Установява се и, че всяка от тези травми е причинила различни по
период и интензитет болки на ищцата, като средни по интензитет са били болките
в първите 3-5 дни от травмите по в
китката и по лигавицата на лявата буза, останалите травми са били съпроводени с
леки болки в първите дни, възстановителния период за всички физически травми е около
14 дни и възстановяването на ищцата е пълно, ищцата е била изплашена и е изпитала стрес от
преживяното, продължила е да се страхува при проверки на пътници – роми, това я
мотивирало и да се премести да работи
като кондуктор в спалните вагони, където било по-спокойно, по нейно желание
дъщеря й оставала да й помага, ищцата имала затруднения при хранеето
преди възстановяването от травмите
на лигавицата на бузата, отпуск на ищцата за нетрудоспособност от тези
травми е бил 14 дни. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, заключение по съдебно-медицинската експертиза, гласни
доказателства, които съдът кредитира като логични, последователни, резултат от
личните впечатления на свидетелите, неопровергани от другите доказателства по
делото. Съдът кредитира заключението по медицинската експертиза като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
неоспорено от страните. При така
установеното съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 3500лв. За да определи този размер на
обезщетението съдът съобрази зрялата възраст, на която ищецът е претърпяла
травмата , характера на уврежданията – в няколко области на тялото, краткия
период на интензивните болки и на
възстановяването, пълното възстановяване на ищеца, но и изключително
стресогенния механизъм на причиняването на вредите, изпитвания от ищцата
продължително време страх от проверки на билети на роми, стрес. Не се спори, а и се установява от събраните
доказателства, че уврежданията са причинени при нападение на ищеца от пътници
във влак, в който ищцата е била кондуктор и е проверявала билетите им, като
травмите са резултат от удари с ръце и крака по лицето, ръката и крака на
ищеца, издиране с нокти на лигавицата на бузата й. Този механизъм на
настъпването на уврежданията предпоставя преживяването на силен стрес , както и
рораждане на страх в последствие при проверки на билети на пътници от същата
група. Събраните доказателства установяват, че ищцата е преживяла такива,
поради което и правилно районният съд е приел, че справедливото обезщетение на
претърпените от ищцата вреди са в размер на 3500лв. При определянето на този
размер съдът съобрази, че в случая претърпените физически травми са в различни
области на тялото, болковия синдром е бил с различни източници, наранена е била
водеща дясна ръка на ищцата, довела до затруднение в ежедневните й дейности и
необходимост от помощ за изпълнение на същите, затруднено е било храненето на ищцата , необходима е била и промяна
на храната й. При така установеното и при съобразяване на механизма на
настъпването на вредите, социално-икономическите условия в страната през май
2018г., то справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца вреди
е в размер на 3500лв.
При така възприето
съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да се потвърди.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото разноските в производството
следва да се възложат в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за производството пред СГС в размер на 600лв. за
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20008236/12.01.2021г. по гр.д. № 64977 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
164-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Поделение за П.П. София при „БДЖ-П.П.”ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. *****да заплати на К.Ж.Б., ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 600лв.,
/шестстотин лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.