Определение по дело №75/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 58
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20235000500075
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 58
гр. П., 16.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500075 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 274 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№34160/21.12.2022г. от М. А.
Т. против Определение № 2839/09.12.2022г. по в.г.д. № 20225300503163 по
описа Окръжен съд-П., с което се оставя без разглеждане подадената от М. А.
Т., в качеството й на длъжник по изп.дело № 1081/2022г. на ЧСИ П.Н., жалба
против насочване на принудителното изпълнение спрямо самостоятелен
обект с идентификатор № ...., с площ от 51кв.м., находящ се в гр.П., ул.“Д.“№
3, ет.7, ателие № 12, включително и в частта, с която се иска спиране на
изпълнителното производство и се прекратява производството по делото.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, за което са изложени конкретни съображения. Иска се да
се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила, като настоящата инстанция се
произнесе по същество секвестируем ли е имущественият обект, срещу който
е насочено принудително изпълнение. Съответно, ако съдът приеме
наличието на несеквестируемост, да отмени всички изпълнителни действия,
които нарушават несеквестируемостта.
По жалбата е подаден в срок отговор от взискателя Д. Н. М., с който се
взема становище за неоснователност на същата, като се иска да се потвърди
обжалваното определение.
1
П.ският апелативен съд намира, че частната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт на окръжния съд.
Видно от материалите по делото, от М. А. Т., в качеството й на длъжник
по изп.дело № 1081/2022г. на ЧСИ П.Н., е подадена жалба до П.ския окръжен
съд с вх.№32520/07.12.2022г. (с вх.№36259/17.11.2022г. от регистратурата на
ЧСИ П.Н., рег.№911), насочена против действия на посочения ЧСИ,
изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение спрямо
самостоятелен обект с идентификатор № ...., собственост на длъжника, с
площ от 51 кв.м., находящ се в гр.П., ул.“Д.“№ 3, ет.7, ателие № 12, чрез
насрочване на публична продан на същия в периода 15.11.2022г.-15.12.2022г.
С жалбата е направено и искане да бъде постановено спиране на
изпълнението, на основание чл.438, предл.2 ГПК.
Видно е от изложените в жалбата до окръжния съд твърдения, че
длъжникът се позовава на несеквестируемост на притежавания от него
недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението, като негово
единствено жилище. Освен изложените правни съображения, както и
твърденията за фактическото му предназначение и начин на ползване за
жилищни нужди, длъжникът е посочил, че във връзка с изменението на ЗУТ,
обн. В ДВ, бр.16, от 23.02.2021г. и създадения нов чл.147а ЗУТ, уреждащ реда
за промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в
сгради без извършване на строителни и монтажни работи, представя молба с
вх.№3-9400-10290/16.11.2022г. до р-н С. при Община П., от която е видно, че
е предприел действия за промяна на предназначението на обекта от ателие в
жилище към момента на насочване изпълнението към същия.
За да приеме, че жалбата е недопустима, окръжният съд е приел, че
въпросът дали процесният обект с идентификатор № ...., собственост на
длъжника, е несеквестируем, вече е бил разрешен с Решение №
260558/19.04.2021г. по гр.д.№ 635/2021г. на ПОС, с което жалбата на
длъжника по повод предходни изпълнителни действия срещу имота му, е
оставена без уважение. С оглед на това, ПОС е приел, че на основание чл.299
ГПК, тъй като изменението на ЗУТ е прието след влизане в сила на
постановеното по реда на 435-437 ГПК решение и не са наведени нови
обстоятелства, настъпили след влизането му в сила, пререшаването на
2
въпроса относно несеквестируемостта на имота на длъжника е недопустимо.
Според настоящата инстанция, изложените в жалбата на длъжника
твърдения за инициирана процедура за промяна на предназначението на
процесния обект от ателие на жилище несъмнено съставлява ново
обстоятелство, настъпило след постановяването на Решение №
260558/19.04.2021г. по гр.д.№ 635/2021г. на ПОС, релевантно за преценката
дали обектът, спрямо който е насочено изпълнението, съставлява жилище и
съответно дали е несеквестируем, която преценка по същество е била
дължима от сезирания окръжен съд, но не е била извършена.
Нещо повече, съгласно решение по т.3 от Тълкувателно решение №
7/2017 г. по т.дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, „Решенията на окръжния
съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не
подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК.“ Това разрешение е обусловено
от ВКС в мотивите към т.3 със становището, че съдебните решения,
постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен
изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на
силата на пресъдено нещо. В мотивите си, ВКС разяснява, че решението на
окръжния съд в производството по чл.435-437 ГПК се отнася единствено до
обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не е в
състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на
процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в
спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.
Предвид горното, съдът намира, в случая забраната по чл.299 ГПК не е
приложима, тъй като се обжалва друго действие на ЧСИ по изпълнение срещу
имота на длъжника, което не е било предмет на съдебен контрол. Освен това,
с решението по т.1 на ТР Тълкувателно решение №2/2013 от 26 юни 2015 год,
ОСГТК на ВКС приема, че длъжникът може да упражни чрез жалба правото
си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено
изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на
съобщението за насрочване на проданта, като пропускането на срока осуетява
само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия.
Тоест, длъжникът може да упражни правото си на защита поради
несеквестируемост на имуществото, върху което е насочено изпълнението,
при всяко едно предприемане на такова действие от съдебния изпълнител,
3
като постановените съдебни решение относно предходни изпълнителни
действия не са пречка за това.
В заключение, настоящата инстанция намира, че подадената от М. А. Т.,
в качеството й на длъжник по изп.дело № 1081/2022г. на ЧСИ П.Н., жалба до
П.ския окръжен съд с вх.№32520/07.12.2022г. (с вх.№36259/17.11.2022г. от
регистратурата на ЧСИ П.Н., рег.№911), насочена против действия на
посочения ЧСИ, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение
спрямо самостоятелен обект с идентификатор № ...., собственост на
длъжника, с площ от 51 кв.м., находящ се в гр.П., ул.“Д.“№ 3, ет.7, ателие №
12, чрез насрочване на публична продан на същия в периода 15.11.2022г.-
15.12.2022г., е допустима и като такава, следва да бъде разгледана по
същество от окръжния съд, в това число и досежно искането за спиране на
изпълнението по реда на чл.438, ГПК, което също е оставено без разглеждане.
Предвид оставянето на жалбата без разглеждане от долната инстанция,
настоящата не би могла да разреши спора по същество, в какъвто смисъл има
искане в подадената от длъжника частна жалба, още повече, че насочването
на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо подлежи на обжалване само пред окръжния съд, чийто акт
по същество е окончателен.
По изложените съображения, обжалваното Определение №
2839/09.12.2022г. по в.г.д. № 20225300503163 по описа Окръжен съд-П., с
което се оставя без разглеждане подадената от М. А. Т., в качеството й на
длъжник по изп.дело № 1081/2022г. на ЧСИ П.Н., жалба против насочване на
принудителното изпълнение спрямо самостоятелен обект с идентификатор №
...., с площ от 51кв.м., находящ се в гр.П., ул.“Д.“№ 3, ет.7, ателие № 12,
включително и в частта, с която се иска спиране на изпълнителното
производство и се прекратява производството по делото, следва да бъде
отменено и делото да бъде върнато на П.ския окръжен съд с указания за
произнасяне по жалбата по същество, както и по искането на длъжника да
бъде постановено спиране на изпълнението, на основание чл.438, предл.2
ГПК.
Водим от горното, съдът

4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2839/09.12.2022г. по в.г.д. №
20225300503163 по описа за 2022г. на Окръжен съд-П., с което се оставя без
разглеждане подадената от М. А. Т., в качеството й на длъжник по изп.дело №
1081/2022г. на ЧСИ П.Н., жалба против насочване на принудителното
изпълнение спрямо самостоятелен обект с идентификатор № ...., с площ от
51кв.м., находящ се в гр.П., ул.“Д.“№ 3, ет.7, ателие № 12, включително и в
частта, с която се иска спиране на изпълнителното производство и се
прекратява производството по делото.
ВРЪЩА делото на П.ския окръжен съд с указания за произнасяне по
същество по жалба вх.№32520/07.12.2022г. (с вх.№36259/17.11.2022г. от
регистратурата на ЧСИ П.Н., рег.№911) от М. А. Т., в качеството й на
длъжник по изп.дело № 1081/2022г. на ЧСИ П.Н., против насочване на
принудителното изпълнение спрямо самостоятелен обект с идентификатор №
...., с площ от 51кв.м., находящ се в гр.П., ул.“Д.“№ 3, ет.7, ателие № 12, както
и по искането на длъжника да бъде постановено спиране на изпълнението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5