№ 489
гр. Перник, 28.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
Членове:КРИСТИАН Б. П.
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. П. Въззивно гражданско дело
№ 20241700500387 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 256/21.03.2024 г. по гр.д. № 5860/2022 г. на Районен съд гр. П. е
признато за установено по предявения от Л. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
срещу Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Л. Д. Г., ЕГН **********, е собственик на недвижим имот, представляващ
гараж, прилежащ към самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. П.,
одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо обекта от 04.10.2019 г., находящ се на адрес:
гр. П., ул. Брезник № 67, представляващ според заключението на вещото лице по
проведената съдебно-техническа експертиза самостоятелен обект с идентификатор
55871.503.542.1.5 по КККР на гр. П., с граници: на изток – магазин, на север – двор, на
запад – гараж, на юг-двор, и на югозапад - мазе, прилежащо към самостоятелен обект с
идентификатор ***, на основание давностно владение.
В срок е постъпила въззивна жалба от Е. И. Р., чрез адв. Б. В., с която се
обжалва изцяло постановеното от първата инстанция решение. Твърди се, че същото е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. По подробно изложени съображения се твърди, че
решаващият съд е достигнал до неправилни изводи, въз основа на което е постановил
неправилен съдебен акт. Изразява несъгласие със заключението на вещото лице, като
допълва, че експертът не е вложил в заключението си специални знания, които съдът
да не притежава за да може да обоснове изразеното становище от своя страна, което
граничи със обосновка и даване на мнение по правен въпрос. В продължение с жалбата
се твърди, че доколкото по делото е бил назначен особен представител на ответницата,
то той не е имал никаква дори хипотетична възможност да ангажира всички
необходими и допустими доказателства относими към спора и осигуряващи адекватна
защита на ответника спрямо имота за който е налице съответната претенция от страна
на ищцата. За безспорно установено се сочи, че ищцата е ползвала неправомерното си
1
поведение спрямо собствеността на ответницата и преди всичко с намерение да
присвои нейната собственост. С жалбата е направен анализ на наличните по делото
доказателства. Сочи се, че по делото не е установен началния момент от който ищцата
твърди да е усвоила, владяла или ползвала процесния имот, за да може да се установи
началния момент на давността. Навеждат се твърдения, че доколкото към настоящия
момент е налице противопоставяне по отношение на това ползване от последните
собственици, в това число и ответницата по делото, то съдът е следвало да отхвърли
иска на ищцата като неоснователен и недоказан. На следващо място за неправилно се
сочи, че решаващият съд не е уважил и направеното своевременно възражение за
прекомерност, като е присъдил сума от 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, която
съобразно сторените разноски за особен представител се явява прекомерно завишена с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Излага се, че атакуваното решение е
постановено като не са взети предвид както приложимото за казуса материално право,
трайната съдебна практика и при липса на задълбочено обсъждане на събраните
писмени и гласни доказателства. Заявява, че не поддържа изложеното в писмения
отговор на особения представител на ответницата, както и депозираната от него
писмена защита, тъй като ги счита за недостоверни и некореспондиращи със
действителните факти и обстоятелства по отношение правата на собственост върху
отделните обекти в сградата етажна собственост и гаража като цяло. Въз основа на
подробно изложените съображения се моли за отмяна на постановения от първата
инстанция съдебен акт и произнасяне по същество на спора, съобразно събраните
приети и неоспорени доказателства по делото за неправилност на атакуваното решение
се иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски.
Въз основа на изложеното в предходния пасаж от жалбата, Моли съдът и
доколкото ответницата, настоящ жалбоподател е била лишена от правото си да
ангажира процесуален представител за защита на законните и права и интереси в
процеса, поради обстоятелството, че към момента на образуване на производството и
доста време след това не е била в България, а на работа в Италия и не е могла в пълна
степен да ангажира относими, допустими и необходими доказателства с които да
установи действителното фактическо и правно положение по притежавания от нея
гараж спрямо когото е налице настоящата претенция, то да й се допуснат до разпит
двама свидетели с показанията на който, ще установим факти и обстоятелства и
опровергаем твърденията на ищцата за владението и ползването на процесния имот,
противопоставянето от страна на ответницата на това владение и искането за
предаване на владението му на ответницата след придобиването му от нея през 2022 г.
и уговорките между предишния собственик - Горян Иванов Алексов и ищцата по
отношение ползването на имота. Направено е и доказателствено искане да бъдат
приети като доказателства по делото следните документи, а именно: НА за продажба
на недвижим имот от 17.04.1990 г.; НА за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване № 30, Том I, peг. № 180, дело № 28/2009 г.; НА за
покупко- продажба на недвижим имот № 109, Том II, per. № 2432, дело № 273/2022 г.,
Скица на имота № ***., Скица на къщата № *** г. и удостоверение за наследници №
23/ГРС-7604/17.10.2023 г. и имот със запазено вещно право на ползване № 30, Том I,
peг. № 180, дело № 28/2009 г., предоставени на адвоката от ответницата и находящи се
у нея оригинали, които особения представител не е имал на разположение и не е
можел да представи на съда с отговора или ангажира допълнително в процеса, тъй като
и не е знаел за съществуването им, а същите са от съществено значение за
установяване на относими и достоверни факти и обстоятелства по правния спор.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Л. Д. Г., чрез адв. П. П., с
който се изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо
място се сочи, че по делото е доказано, че Г. е владяла процесния гараж повече от десет
години, като действията й са били явни и при липса на противопоставяне от страна на
въззивника или негови праводатели. За преклудирана се сочи възможността на
въззивника да прави възражения във връзка с назначения особен представител, като се
излагат доводи, че оплакванията изложени в тази насока са напълно наоснователни. С
отговора е взето отношение и относно твърденията на въззивника, че решаващият съд
неправилно е разтълкувал показанията на свидетелите, като посочва, че същите са
неотносими към предмета на делото. На следващо място намира за неоснователни и
некореспондиращи с процесуалния закон, трайната съдебна практика и житейската
логика твърденията, изложени във въззивната жалба за предубеденост и
заинтересованост на свидетелите от изхода на спора. Излагат се твърдения, че по
делото не е установено, че владението е прекъсвано или, че са отправяни искания
имотът да бъде възстановен и върнат на предишния собственик, наследодател на
настоящия въззивник. За недопустимо се сочи изявлението, направено във въззивната
жалба, че не се поддържа отговора на исковата молба. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената служебна проверка, съдът установява, че подадената въззивна
жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е
срещу акт подлежащ на обжалване, в законоустановения срок и от страна, която има
правен интерес от обжалването.
Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпредЕ. доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния
съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно доказателствено искане от жалбоподателя за допускане разпит на двама
свидетели и да бъдат приети като доказателства по делото представените с въззивната
жалба документи, настоящият въззивен състав счита, че същото се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение, доколкото не са налице
предпоставките за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него,
нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което
и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съдържанието на
изложените в жалбата доводи не дава основание да се приеме, че са налице
предпоставките за уважаване на док. искане. Разпоредбите на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл.
266, ал. 1 ГПК са формулирани ясно и не съдържат вътрешно противоречие, което да
дава основание да се дерогира едната от тях за сметка на другата. Връчването на
съобщения и назначаването на особен представител по реда на чл. 47 ГПК е редовен
процесуален способ за призоваване на ответника в случай, че не бъде намерен на
посочения по делото адрес и след представяне на справка за неговата адресна
регистрация по постоянен и настоящ адрес, които в случая съвпадат. По-късното
3
фактическо включване на ответника в производството по делото не му създава права,
по-големи от тези на останалите участници, включително по отношение на
доказването. При ограниченото въззивно обжалване подходът към нови фактически
твърдения и доказателства е силно ограничен чрез изричното посочване на
изключенията за допустимост - чл. 266, ал. 2 ГПК. Разглеждания случай не попада сред
тях, нито може да обоснове допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК - Определение № 389 от 30.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1039/2010 г., III г. о., ГК. Не е допустимо и съставлява съществено
нарушение на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на
въззивния съд по преклудирани възражения и събирането на доказателства, които
страната е могла своевременно да заяви и представи в първата инстанция - Решение №
199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение.
Доколкото във въззивната жалба и отговора на жалбата не се представят и не сочи
необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя Е. И. Р.
за допускане разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в жалбата факти във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателя Е. И. Р.
за приемане като доказателства по делото документите, представени с въззивната
жалба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2024 г. от 10,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателя – препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4