Присъда по дело №509/2025 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 94 от 16.06.2025г. по НОХД № 509/2025г. на РС-Сливен,
изготвени 16.06.2025г.

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Я.М.Ат. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б „а“ и б. „б“ от НК.
Гражданскоправни претенции не са предявени, респективно не са приети
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа
обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, което на основание чл. 58а от
НК да бъде намалено с една трета, като същото да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
В съдебно заседание подсъдимият Ат., редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено минимално наказание.
,Служебният защитник на подсъдимия адв. Андреева от АК-Сливен не
оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от
НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” в минимален размер, което на основание чл. 58а от НК да бъде
намалено с една трета.
Пострадалата Т.Д.Т., не желае да бъде конституирана в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ат. живеел в гр. Сливен, нямал постоянна работа,
предимно събирал изхвърлени вещи от контейнерите за боклук в града.
През времето от 03.02.2024г. до 04.02.2024г. той обикалял из района на
Механотехникума в гр. Сливен. Минавайки покрай къщата на пострадалата
Т.Д.Т. на ул. Ст.С. №.... видял, че на врата на къщата виси катинар, който не
бил заключен. Прескочил оградата на двора, махнал катинара и отворил
1

вратата. Влязъл в помещение, обособено като мазе. Започнал да разглеждала
вещите вътре. От там взел медна пръскачка, която сложил на гърба си. В
ръцете си взел голяма бакърена тава за сладко и необезпокояван, излязъл от
имота на пострадалата като се прибрал в кв. „Надежда“, където живеел.
На следващия ден подсъдимият отишъл при св. И.Й.Й., който изкупувал
метали в кв. „Надежда“ и му предложил да купи пръскачката и тавата. Св. Й.
попитал дали вещите са крадени, като подс. Ат. отрекъл, обяснил, че ги бил
намерил изхвърлени до контейнер за боклук. Св. И.Й. претеглил тавата и
пръскачката, които излезли 6 кг, като платил на подсъдимия сумата от 48 лв.
за тези вещи. По-късно св. И.Й. предал вещите на пункт за вторични
суровини.
На 04.02.2025г. около 10,30 ч. св. Т.Т. влязла в мазето си и установила
липсващата тава и пръскачка, за което подала сигнал в РУ - Сливен, по който
започнала проверка, след приключването на която, било образувано
настоящото производство.
По делото била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза
като видно от заключението на вещото лице (л. 33), стойността на отнетите
движими вещи по пазарни цени към момента н извършване на деянието,
възлизала общо на 420 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности
и поотделно.
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и
неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода
на досъдебното производство, а именно: Т.Д.Т. (л. 25) и Илия Й. Й. (л. 26).
Даде вяра на обясненията на подсъдимия Ат., дадени в хода на
досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги
приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно оценителна
експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да
се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта (л. 33).
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. Ат. с деянието си е осъществил от
2

обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК, тъй като за времето от
03.02.2025г. до 04.02.2025г. от частен дом в гр. Сливен, ул. Ст.С. №.... в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - медна пръскачка
на стойност 80.00 лв. и тава бакърена на стойност 340.00 лв. - всички вещи на
обща стойност 420 лв., от владението на собственика им Т.Д.Т. от гр.Сливен,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че подсъдимият Ат. е извършил деянието в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б“ от НК,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. От приложената
по делото справка за съдимост на лицето е видно, че със Споразумение от
23.04.2021 г. по НОХД 1473/2020 г. на PC - Сливен, влязло в законна сила на
23.04.2021г., на подсъдимия е било определено общо наказание на основание
чл. 23, ал. 1 от НК - 2 години „Лишаване от свобода“ за престъпления по чл.
215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
.3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 04.06.2022г.
Със Споразумение от 31.01.2024г. по НОХД 123/2024г. на PC - Сливен, влязло
в законна сила на 31.01.2024 г., обвиняемият бил осъден на 9 месеца
„Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 06.10.2024г.
Тези две осъждания изпълват признаците на „опасен рецидив“ по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. От изтърпяване на наказанията по тях, към
момента на извършване на настоящото деяние, не са били изтекли пет години
по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. Ат. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици. Той е бил е наясно, че отнема вещи (медна пръскачка и бакърена
тава), които са чужди. Имал е присвоително намерение спрямо тях, за което
свидетелства и факта, че след отнемането им се е разпоредил с тях, като ги е
продал на св. Илия Й..
Деянието е довършено, вещта, предмет на престъплението е била във
владение на подсъдимия, който се е разпоредил с нея. Имуществените вреди
не са възстановени.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното
производство от страна на подс. Ат.. Направеното от подсъдимия
самопризнание не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо
3

отговорността обстоятелство, защото това би означавало той да бъде
„облагодетелстван“ два пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и
втори път при редукцията по чл. 58а от НК. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни, обремененото
съдебно минало.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подс. Ат. при условията на чл. 58а от НК, като за
извършено от него престъпление по . 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при
първоначален строг режим.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Ат. бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 150,79 лв. в
полза на ОД на МВР - Сливен.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	94
Дата:	16 юни 2025 г.
Съдия:	Христина Янева Костадинова - Чолакова

Дело:	20252230200509
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 април 2025 г.

Присъда по дело №509/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите