Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….
Гр.София, 29.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-3 състав, в
публично заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди
и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова
т.д. № 22 по описа
за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове по
чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Производството е по предявен от М.М., гражданин на Дания, роден на *** година иск за признаване за установено по реда на чл.
694, ал. 2, т. 2 ТЗ, съществуване на изключени по възражение на длъжника от
списъка на приети вземания, вземания на ищеца, присъдени с влязло в сила
съдебно решение, постановено по гр.д. № 5979/2009 година на Софийски градски
съд, както следва: - за законна лихва върху присъдената главница от 27 930
евро /по чл. 55 ЗЗД/ за периода от 22.08.2009 година – 26.01.2016 година в
размер на 36 176, 58 лева; - за сумата от 23 411,29 лева – присъден
задатък по чл. 93 ЗЗД; - за законната лихва върху сумата за задатъка след
откриване производството по несъстоятелност и за сумата от 11 535,41 лева
– разноските в съдебното производство по гр.д. 5979/2009 година на СГС.
Счита, че изключените вземания не
са погасени по давност, тъй като са образувани изпълнителни производства, с
предприеманите /и описани в исковата молба действия по изпълнение/, с които действия
е прекъсван давностният срок и които производства, висящи при откриване
производството по несъстоятелност, са спрени по реда на чл. 638 ТЗ.
Синдикът оспорва иска по
аргументите на съда в определението по чл. 692 и сл. ТЗ, с което вземанията са
изключени от приетите такива.
Ответникът оспорва исковете.
Намира вземанията за погасени по давност.
Искът е допустим, предявен в
законоустановения срок и при условията по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Между страните няма спор относно
факта, че всички вземания, описани по- горе, са предмет на влезли в сила
съдебни актове, въз основа на които са образувани посочените от ищеца
изпълнителни производства, както и няма спор относно вида и времето, в което са
поискани и извършени описаните от ищеца изпълнителни действия по тях. Тези
факти, съответно, съдът приема и за доказани в процеса.
Единственият подлежащ на
установяване факт от ответника е изтекъл давностен срок. Ищецът носи тежест да
докаже възраженията си за спиране и прекъсване на давността.
Списъкът на приети
вземания е обявен на 15.05.2019 г. в Търговския регистър по партидата на
ответника и касае предявени
в срока по чл.685, ал. 1 от Търговския
закон /ТЗ/ вземания, вкл. и
тези на ищеца, като с определение на съда /по възражение на длъжника/ от
23.12.2019 година процесните вземания са изключени от списъка на приетите.
Съдът е приел в мотивите си, че
вземанията са погасени по давност,
която след 17.02.2012 година /датата на влизане в сила на съдебното решение/ не
е спирана или прекъсвана.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. В случая, процесните вземания – по т. 7.1.2, 7.2.1, 7.2.2 и 7.2.3 –
са предмет на решението, поради което за тях тече нова давност от 17.02.2012
година и не е приложима разпоредбата на чл. 628а ТЗ, тъй като те на са включени
в основанието за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника. Сторените
разноски в производството също са присъдени с решенията на САС и ВКС – т. 7.3
от списъка на приетите вземания.
Съгласно чл. 116, б. в ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Според възприетото в т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год.
на ОСГКТ на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство става по право
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. В същото решение е посочено, че образуване
на изпълнителното производство не е сред действията, прекъсващи давността.
Видно от представените
изпълнителни листове и други доказателства, всички изключени вземания са били
предмет на образувани вече принудителни изпълнения, като ищецът е бил
присъединен взискател. Представените от ищеца удостоверения от ЧСИ не
свидетелстват за предприети действия по изпълнение сред примерно изброените в
цитираното по-горе тълкувателно решение. Относимите, обаче, в производството са
единствено поисканите или предприети изпълнителни дествия след 17.02.2012
година. Видно от представените по делото доказателства /молби на л. 30 и сл. и
запорни съобщения на л. 158 и сл./и преди
изтичане на тригодишен срок от предходно искане за извършване на изпълнително
действие, е налице последващо такова, което прекъсва давността, като последното
е от 25.05.2016 година. Или, към 25.01.2019 година /когато са предявени
вземанията/ давността по чл. 111, б. б и б. в ЗЗД относно вземания по т. 7.1.2,
7.2.1 и 7.2.2 и 7.2.3 не е изтекла. Горното важи и за вземането по т. 7.3 от
списъка на приетите вземания, за което ищецът също е присъединен взискател по
изп. дело № 20107170400638.
Предвид горното, предявените искове са основателни.
Право на разноски има ищецът, но
въпреки искането за присъждане, доказателства не са представени. Ищецът следва
да бъде осъден за държавната такса за производството, която следва да се събере
от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.М., гражданин на Дания, роден на *** година срещу Л.Г.Р. АД
/н/, ЕИК: ******* иск за признаване за
установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, СЪЩЕСТВУВАНЕТО на изключени
по възражение на длъжника от списъка на приети вземания на кредиторите на Л.Г.Р.
АД, предявени в срока по чл. 685. ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019
г. вземания на М.М., гражданин на Дания, роден на ***
година, присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №
5979/2009 година на Софийски градски съд, както следва:
- по т. 7.1.2. от списъка - за законна лихва върху присъдената главница
от 27 930 евро /по чл. 55 ЗЗД/ за периода от 22.08.2009 година – 25.01.2016
година в размер на 36 176, 58 лева;
- по т. 7.2.1 и т. 7.2.2 и т. 7.2.3. от
списъка - за сумата от 23 411,29
лева – присъден задатък по чл. 93 ЗЗД, за сумата в размер на 22386,24 лв.– законна лихва върху
задатъка за периода 22.06.2009 година – 17.12.2018 година и по т. 7.2.3 -
законна лихва върху задатъка след
откриване на производство по несъстоятелност на 17.12.2018 година и
- по т. 7.3. от списъка - за
сумата от 11 535,41 лева –
разноските в съдебното производство по гр.д. 5979/2009 година на СГС.
Решението е постановено при
участието на А.Г.М.– синдик на ответното дружество.
ОСЪЖДА Л.Г.Р. АД /н/, ЕИК: ******* да
заплати на по сметка на съда – 935,10 лв. държавна такса, която ще следва да се
събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: