Решение по дело №21/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            08.12.2020 г.        гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненски районен съд                                                                          гражданско отделение

На деветнадесети ноември                                                       две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                             

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 21 описа за 2020 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от ****." ****, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, с която се претенидра да бъде осъдено „Ч.т." ***, ЕИК *** седалище и адрес на управление:***,  да му заплати на сумата от 3477,50 лева с ДДС, представляващи договорено, но неизплатено от ответника навло по писмен договор за автомобилен превоз на товари от 27.08.2019г., за което е издадена фактура № 8/06.09.2019 год.

            В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Между ответникът като възложител и ищецът бил сключен  писмен договор за автомобилен превоз на товари - конфекция по маршрут: ****** (отиване) и ****** (връщане).  Срокът на доставка до ***я бил 28.08.2019 год., в **** - 05.09.2019 год., при договорено навло в размер на 2897,92 лева без начислен ДДС, с падеж 30 дни след получаване на оригинална унифицирана товарителница съгласно Конвецията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ЧМР (CMR) и фактура. Превозвъчът изпълнил своите задължения по договора, като надлежно и в срок е доставил уговорената стока на съответните получатели. Вследствие на това са изготвени и приети без възражение товарителници за всяка от извършените транспортни доставки, а превозвачът издал на дата 06.09.2019 год. фактура № 8 за дължимото навло по процесния договор в размер на 2897,92 лева без ДДС (или 3477,50 лева с ДДС) с посочена дата на падеж  - до 12.10.2019 год., т.е. в полза на насрещната страна, тъй като надхвърля уговорения в договора 30-дневен срок за плащане. Издадената фактура е осчетоводена от страните по договора. Към днешна дата ответникът не е заплатил задълженията си по процесния договор и издадената за целта фактура, макар да е в забава и да е приканван да плати многократно. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на законоустановения срок, с който изразява становище за неоснователост на иска. Сочи, че  писменият договор- заявка, попълнен от него е невалиден, тъй като не е подписан от ищеца. Твърди, че договорената цена е била различна /поради техническа грешка/ от написаната в заявката и е следвало от превозвачът да бъде издадено кредитно известие, за коригирането й. Това не е било сторено, а издадената фактура е била осчетоводена отг ответника, единствено поради задължението му по закон. 

В проведеното на 19.11.2020г. открито съдебно заседание по делото, ответникът е направил изрично признание на предявения иск.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение. Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане за това /чл.237  ал.1 ГПК/.

В този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява  решение си само въз основа на направеното признание.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание на претенцията на ищеца. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на ответника за приетия от него ред за разглеждане на делото, като той не е възразил. Ищецът в проведеното открито съдебно заседание е изразил становище за постановяване на решение при признание на иска.

 С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявеният иск с правна квалификация чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ вр. чл.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./, в сила за България от 18.01.1978г е основателен и доказан.

По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това. 

 На основание чл. 78 ал.1 ГПК и доколкото при липсата на плащане до приключване на процеса, ответникът е станал повод за предявяване на иска, той следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело - 600 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС и 139 лв. за държавна такса. Досежно размерът на претендираното адвокатско възнаграждение съдът не приема възражението за прекомерност, тъй като надвишава минималния предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2 от  Наредба № 1/2004г. на ВАдвС с по- малко от 6 %. Следва да се присъдят в тежест на ответника и разноските в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 19681/2019г. на ВРС в размер на 460 лева – 420лв. за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС /в рамките на минималния размер по чл. 7 ал. 7 от Наредба 1/2004г./  и 40 лв. за държавна такса.

 Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 372 вр. чл. 367 ТЗ вр. чл.1 от КДМАПС (CMR), ратифицирана с Указ № 1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./, „Ч.т." ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление:*** да заплати на „****." ***, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,  сумата от 3477,50 лева с ДДС, представляващи договорено, но неизплатено от ответника навло по писмен договор за автомобилен превоз на товари от 27.08.2019г., за което е издадена фактура № 8/06.09.2019 год.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Ч.т." ****, ЕИК *** седалище и адрес на управление:*** да заплати на „***." ***, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, сумата от 739 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 460 лева – разноски в производство по ч.гр.д. № 19681/2019г. на ВРС за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и държавна такса.

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: