№ 2451
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20251110207615 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 41 от 03.04.2025 година на
началника на 03 РУ - СДВР, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума
в околната среда (ЗЗШОС) на И. Б. Р. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС.
В жалбата се излагат доводи, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че
твърдяното нарушение е установено без да се спазят изискванията на Наредба № 36 от
21.07.2009 г. на министъра на здравеопазването, като не е осигурено присъствието на
представителя – локален източник на измервания шум. Оспорва се възприетата фактическа
обстановка, доколкото върху процеса по измерване бил оказал влияние шумът от околния
автомобилен трафик и от преминаващите пешеходци. Твърди се на следващо място, че е
налице нарушение на материалния закон, тъй като административнонаказателно отговорни
лица по посочената разпоредба били физическите лица, извършващи самото озвучаване,
както и корпоративните субекти, стопанисващи съответните обекти. С оглед липсата на
доказателства, че жалбоподателят лично е извършил вмененото му деяние в качеството му
на управител на обекта, се твърди, че отговорността му е била неправилно ангажирана.
Отделно от това се навежда оплакване за маловажност на случая предвид отсъствието на
вредни последици, липсата на предходни нарушения и минималното надвишаване на
допустимите норми на шум. По тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален
представител – адв. П., която поддържа жалбата с аргумент за допуснати множество
съществени процесуални нарушения. Заявява, че санкционираното лице не е управител на
заведението и няма доказателства, че той е генерирал процесните нива на шум. Оспореното
НП намира за неправилно и незаконосъобразно, във връзка с което моли жалбата да бъде
уважена.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от
юрк. С., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно,
законосъобразно и издадено от надлежно упълномощен полицейски орган. С оглед изхода на
производството претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 17.01.2025 г., около 21:30 часа, била извършена съвместна проверка от служители
на 03 РУ – СДВР и представители на Столичната регионална здравна инспекция на бар
„Хайдаут Ресто Бар“, стопанисван от „Фрий Прогрес Мастер“ ЕООД, находящ се в гр.
София, площад „Възраждане“, Южна градина. Повод за предприемането на проверката били
множеството подадени до СДВР сигнали, свързани с нарушаване на реда и спокойствието на
гражданите вследствие наднормени нива на шум от питейни и увеселителни заведения,
работещи с денонощни или удължено работно време.
Около 23:50 часа специалист от СРЗИ извършил измерване за контрол на физична
величина „шум“ на терена на музикалното озвучаване и говора на клиентите на заведението.
За целта били използвани средства за измерване – звуков калибратор „Bruel & Kjaer” и
шумомер „Bruel & Kjaer тип 2240, като в заключение на тестването било установено, че в
контролирания периметър еквивалентното ниво на шум не съответствало на изискванията
на Наредба № 6 от 2006 г. на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда
и водите (Обн. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 25 Март 2022г.).
Въз основа на писмените документи, изготвени от служителите на Столичната
регионална здравна инспекция, свидетелката Е. С. изготвила акт за установяване на
административно нарушение спрямо жалбоподателя И. Б. Р. в качеството му на законен
представител на дружеството, стопанисващо питейното заведение.
Въз основа на АУАН началникът на 03 РУ - СДВР издал обжалваното наказателно
постановление № 41 от 03.04.2025 година, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС
наложил на И. Б. Р. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 3000
/три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел – Е. С., чиито показания са обективни, ясни и
вътрешно непротиворечиви, а и намиращи подкрепа в приложените по делото писмени
доказателствени материали, на които се базират. От показанията на свидетелката С. се
установява, че същата е съставила АУАН въз основа на преписка, съдържаща материали на
СРЗИ, като е приела, че заведението се стопанисва от жалбоподателя в качеството му на
управител на заведението, в което е нарушена нощната тишина.
Представените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283
от НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост, тъй като същите са
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната цялост.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество, като следва да провери законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
2
В хода на административнонаказателното производство, чийто заключителен акт е
ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на това основание. След извършена цялостна проверка на материалния и
процесуалния закон съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в давностните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на
АУАН и НП на жалбоподателя.
При осъществената служебна проверка съдът намира, че са допуснати нарушения на
материалния закон при издаването както на АУАН, така и на наказателното постановление.
Приложената разпоредба на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС забранява озвучаването от физически
лица или от обекти по чл. 16а, ал. 1 от същия нормативен акт и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони
със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън
строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето
от 14:00 до 16:00 ч. и от 23:00 до 08:00 ч., с изключение на териториите на религиозни
храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи
за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Събраните по делото
доказателствени материали дават основание да се приеме, че е налице извършено
административно нарушение на горепосочения законов текст.
В случая обаче съдът счита, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя И. Б. Р.. Адресати на
забраната по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС са физическите лица, които извършват озвучаването,
както и обектите за производство, съхраняване и търговия и обектите в областта на
услугите, разположени на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение,
включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на
селищната територия или от неурбанизирана територия. В случая
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че в
качеството си на управител на търговския обект, е допуснал силно озвучаване от обекта, но
разпоредбата на чл. 34а ал. 1 от ЗЗШОС не предвижда ангажиране на отговорността на
лицата, които са допуснали извършването на процесното нарушение. В този смисъл следва
да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само в
случаите, изрично предвидени в съответния закон или указ. Нито в разпоредбата на чл. 16а,
ал. 2 от ЗЗШОС, нито в санкционната норма на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, е предвидено
ангажиране административнонаказателна отговорност за допустителство. Разпоредбата
предвижда за нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до
1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена
санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Доколкото се установи, че озвучаването е било във
връзка с дейността на търговски обект в областта на услугите - бар „Хайдаут Ресто Бар“, то е
следвало да се ангажира отговорността на самото юридическо лице или на самото физическо
лице, предизвикващо шума.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи, че
административнонаказателната отговорност е строго лична. Това означава, че за да бъде
наказано едно лице следва да се докаже, че именно то е извършило нарушението, за което му
се налага наказание. В случая нито в АУАН, нито в НП, се съдържат твърдения за
неправомерно поведение на жалбоподателя И. Р. в лично качество, а е посочено само, че в
при измерване за контрол на шума на терена е установено несъответствие на измереното
еквивалентно ниво на шум от питейното заведение с нормативните изисквания.
Административнонаказателна отговорност могат да носят и физическите лица, извършващи
самото озвучаване (излъчване на звук в околната среда чрез механични и електронни
озвучителни средства или осъществяване на гласово звукоизвличане и пеене), но в
настоящия случай такава не следва да се търси от санкционирания субект. Не се доказа по
3
делото жалбоподателят Р. лично да е озвучавал заведението с експлоатацията на съответното
техническо средство. Не се установи още той да е бил източник на измерения шум от говор,
доколкото същият е отдаден на клиентите в заведението. В тежест на АНО е да докаже
извършването на нарушението и неговото авторство, което в случая не е било успешно
реализирано.
По изложените по-горе съображения за неправилно ангажиране
административнонаказателната отговорност на И. Б. Р. за така извършеното
административно нарушение, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено при неправилно
прилагане на законовите разпоредби. Подадената жалба е основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на делото с право на разноски разполага жалбоподателят, който не
претендира такива, с оглед на което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от гореизложеното, СРС, НО, 116-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 41 от 03.04.2025 година на началника на 03
РУ - СДВР, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС на И. Б. Р. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4