РЕШЕНИЕ
№ 71
гр.Перник 13.03.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: : Милена
Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 703 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 918/05.10.2018г., постановено по гр.д. № 8915/2017г. по описа
на Пернишкия районен съд са осъдени Б.П.Ц. и П.П.Ц. на основание чл. 109 ЗС да
преустановят неправомерните си действия, с които пречат на М.К.Ф. и К.С.Ф. да
упражняват пълноценно правото си на собственост върху XXV-807 в кв. 17 по плана
на с. ***, като премахнат навлизащата с около 30,5 кв.м. в имота на ищците част
от сеновала, изграден и в собствения им имот УПИ XXIV-808, разположена между
точките АДЕГ по изготвената от вещото лице инж. А.Ц. скица /на л. 53 от
делото/, представляваща неразделна част от настоящето решение.
В установения от закона срок решението е обжалвано от Б.П.Ц. и П.П.Ц., които по изложени във въззивната
жалба съображения молят същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
М.К.Ф. и К.С.Ф. изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на УПИ XXV-807 в кв. 17 по плана на с. ***,
а ответниците са собственици на съседния УПИ XXIV-808. Ответниците са изградили
сеновал, който навлиза в имота им пречи да го ползват и молят да бъдат осъдени
да премахнат частта от сеновала, навлизаща в имота им.
Ответниците са оспорили иска с твърдения, че ищците не са обжалвали отказа
на административния орган за премахване на постройката, за която поддържат, че
била изградена през 2000г. и не попадала в съседния имот. Поддържат, че ищците
за първи път след много години и без да е налице изменение в регулационния план
искат промяна в съществуващото положение, от където мотивират възражение за
погасителна давност. Твърдят, че постройката не смущава собственическите права
на ищците и не им причинява вреди.
С нотариален акт №18, том I, рег. № 195, дело № 9/23.02.2009г. К. Ф. А. и С.Л. А. са признати за собственици
на основание давностно владение и наследство на недвижим имот от 830 кв.м, за
който е отреден УПИ XXV-807 в квартал 17 по плана на село ***.
К. Ф. А. е починал на *** и е оставил за наследници съпругата си С. А.
/починала на ***/, дъщеря си И. К. И. и сина си М.Ф. – ищец по делото.
Видно от договор за покупко-продажна на идеална част от недвижим имот,
оформен в нотариален акт №12, том I, рег. № 679, дело № 13/05.03.2014г. т
делото/ И. К. И. е продала на брат си М.Ф. собствените си ½ ид.ч. от УПИ
XXV-807 в квартал 17 по плана на село *** .
Ответниците са собственици на съседния УПИ XXIV-808 в квартал 17 по плана
на село ***, което се установява от представения нотариален акт за собственост
на недвижим имот. С него ответниците са признати на основание покупко-продажба и
давностно владение за собственици на посочения имот.
Между страните няма спор относно факта на изграждане от страна на
ответниците на спорния сеновал.
Като доказателство по делото е приложена декларация-съгласие с нотариална
заверка на подписа с рег. № 5082/28.10.2008г., с която К. Ф. А..е декларирал
писмено съгласие с паянтовия сеновал, изграден в УПИ XXIV-808, собственост на Б.П.Ц..
На 26. 09.2017г. е съставен констативен протокол №1/17/гр-2474, с който
служители на община Перник, след извършена проверка, са установили, че за
спорния сеновал е представена нотариално заверена декларация за съгласие.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, се установява,
че предходният регулационен план за процесните имоти е от 1963г. С плана от
1999г. и на двата имота се придава част от озеленяване по плана от 1963г. откъм
реката (сегашни имоти 1531 и 1532). Вещото лице е констатирало, че в УПИ
XXIV-808 има дървен сеновал / навес/ с покрив от ламарина, навлизащ в УПИ
XXV-807 с площ от
С обжалваното решение районният съд е приел, че искът е допустим, а
разгледан по същество е основателен. Съдът е приел, че страните са собственици
на съседни имоти, като ответниците поддържат постройката, изградена на
границата между двата имота, която постройка навлиза върху площ от 30,5 кв.м. в
имота на ищците и това съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109
ЗС, пречещо на ищците да ползват имота си. От данните за иницииране на
производство за премахване на постройката пред Община Перник, вкл. и съда,
следва безсъмнен извод, че ищците не са съгласни с частта от сградата на
ответниците, която попада в собствения им имот, като без правно значение са
мотивите за това несъгласие, както и обстоятелството, че постройката съществува
отдавна. Съдът е приел, че по делото не се установява надлежно учредяване на
вещно право на строеж в изискуемата нотариална форма. Даденото от наследодателя
на ищеца съгласие в писмена форма не се отнася до частта от постройката, която
попада в имота на ищците и не създава за
тях валидно задължение да търпят неблагоприятните последици от съществуването
й, не е годно да породи материални права, а освен това е оттегляемо и не може
да обоснове отхвърляне на негаторния иск. По повод възражението на ответните,
че ищците не са обжалвали отказа на общинската администрация да премахне
незаконния строеж, съдът е изложил мотиви, че правораздавателната компетентност
на съда не е отречена от предвидената в градоустройствените закони възможност
контролни органи и други органи на държавно управление да издават констативни и
санкционните актове и предписания за премахване на съответните строежи. Констативните
актове и предписанията за премахване на незаконния строеж според тяхната
същност не са годни актове да разрешат спор със сила на пресъдено нещо между
заинтересованото лице и нарушителя. Съдът е приел за неоснователно възражението
за изтекла погасителна давност, наведено от ответниците с отговора на исковата
молба, тъй като този институт е приложим по отношение на принудителното
изпълнение на парични притезания, но не и към защитата на вещни права по исков
ред. Съдът е изложил и мотиви, че неоснователно би било и възражение за изтекла
придобивна давност.
|
Постановеното решение
е валидно и допустимо, а относно законосъобразността му, въззивният съд, на
основание чл. 269 ГПК, е обвързан от
изложеното в жалбата. В жалбата се поддържа, че защитата е следвало да се осъществи с
предявяване на иск по чл. 108 ЗС, а в действителност е предявен иск по чл.
109а ЗС, който е недопустим. Задължение на съда е да квалифицира спорното право въз основа на
твърденията в исковата молба. В исковата молба се твърди, че ответниците са изградили
сеновал, част от който попада в имота им, с което им се пречи да упражняват
правото си на собственост в пълния му обем и искат премахване на частта от постройката,
попадаща в имота им. При така изложените фактически твърдения и формулирано
искане, се налага извод, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 109
ЗС, който е допустим. В случая не са заявени обстоятелства и петитум, сочещи
на предявен иск с друго правно основание – такъв по чл. 108 ЗС или чл. 109а
ЗС. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Първата предпоставка за уважаването на иск с правно основание чл. 109 ЗС
е ищецът да докаже, че е собственик на имот, върху който ответникът е
осъществил неоснователно въздействие. За установяване правото си на собственост, ищците са представили
констативен нотариален акт №18/2009г. и нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № 12/2014г., видно от които те са придобили правото на
собственост на основание наследство и покупко- продажба. Съгласно приетото в
ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, то
констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК
/както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в
акта лице е собственик на имота В този смисъл неоснователни се явяват
доводите във въззивната жалба, че ищците не са доказали по какъв начин и как са
придобили имота. Правото на собственост на ищците върху УПИ XXV-807 не е
оспорено и при липса на спор относно това обстоятелство, то и съдът е длъжен
да зачете доказателствената сила на представените от ищците нотариални
актове, удостоверяващи правото им на собственост. Установява се от заключението на вещото лице, че действащият регулационен
план е утвърден със заповед № 437/05.03.1999г., като не е имало изменения в
плана, което е видно и от направените от община Перник заверки върху скица
изх. № 14/ТР-3761 от 13.08.2014г. Вещото лице е съпоставило местонахождението
на спорната постройка спрямо действащата регулационна линия между имотите на
страните и е констатирало, че 30,5 кв.м. от нея навлизат в имота на ищците. Видно
от заключението на вещото лице на място между двата имота има поставена
ограда, която е нанесена със зелен цвят на скицата, намираща се на лист 53 от
делото на районния съд. Тази ограда не съвпада с регулационната линия, като
спрямо оградата, процесната постройка попада в частта на ответниците. След
като се касае за урегулирани имоти, то и точното им местонахождение и
границите между тях се определят по административен ред с приемането на плана
и съответно правнорелевантен за настоящия спор е фактът къде попада
стопанската постройка спрямо регулационната линия между двата имота, а не
спрямо фактически намиращата се на място ограда. Предвид горното, то следва извод, че част от сградата попада върху имота
на ищците, като това е било фактическото положение и към твърдения от
ответниците момент на построяването й – Предвид изложеното, въззивният съд намира, че искът по чл. 109 ЗС е
основателен. Ответниците са изградили постройка, от която 30,5 кв.м. попадат
в имота на ищците, без да им е учредено надлежно право на строеж. Фактът на
това навлизане в имота на ищците е достатъчен, за да се направи извод, че на
ищците се пречи да упражняват правото си на собствен в пълен обем. Самото
пряко въздействие върху имота на ищците, без тяхно съгласие и от лица, нямащи
право да осъществяват такова въздействие, представлява пречка за
собствениците да упражняват правото си. В същия смисъл е и приетото в т. 3 от
ТР 4/2015г. на ОСГК на ВКС. Доводите на жалбоподателите, че никога не е имало спорове с ищците по
отношение ползването на имотите и границите между тях биха били относими при надлежно
въведено възражение за изтекла придобивна давност, каквото обаче не е
направено в срока по чл.131 ГПК. Предвид изхода на спора в полза на въззиваемите следва да се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 918/05.10.2017г., постановено по гр.д. № 8915/2017г.
по описа на Пернишкия районен съд. ОСЪЖДА Б.П.Ц. с ЕГН ********** и П.П.Ц. с ЕГН ********** ***, да заплатят
на М.К.Ф. с ЕГН ********** и К.С.Ф. с
ЕГН ********** ***, сумата от 400 лв., представляващи направени във
въззивното производство разноски по делото. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |