РЕШЕНИЕ
№ 1094
гр. Варна, 16.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20203110110194 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от „*** АЛ. ЕВГ. Р. искове за осъждане
на ответникада заплати на дружеството сумата от 5379,92 евро, представляваща
незаплатено възнаграждение по сключен договор за поддръжка и управление от 25.03.2011
г. за годините от 2018 до 2020 г., във връзка с притежаваните от ответника самостоятелни
обекти с ид. № *** представляващи Апартамент № *** с ид. № ***, адрес гр. ***, блок ***
(минус първи етаж), апартамент ***, с площ 66 кв.м., при граници по схема № ***на СГКК-
***– на същия етаж – имоти с ид. № ***под обекта – няма, над обекта – имоти с ид. № ***, а
съгласно одобрен екзекутив на същия етаж: апартамент ***, апартамент ***, коридор, ведно
с припадащите се 12,74 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и 14,85 кв.м.
допълнителна площ за тераса и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления
имот с ид. № ***, върху който е построена сградата с ид. № ***и гараж № ***, съставляващ
имот-гараж в сграда, с ид. №***, с площ от 19,11 кв.м. с административен адрес гр. ***
(минус първи етаж), гараж ***, при граници съгласно схема № ***/31.01.2011 г. на СГКК-
***– - на същия етаж ***, под обекта- няма, над обекта-***, ведно с припадащите се 6,79
кв.м. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
поземления имот, която обща сума включва възнаграждение за самостоятелен обект с ид. №
*** - 1362,30 евро, за 2019 г. - 1399,36 евро и за 2020 г. - 1452,14 евро, а възнаграждение за
обект с ид. № *** за 2018 г.- 377 евро, за 2019 г. - 387,25 евро и за 2020 г. - 401,87 евро,
ведно със законна лихва върху общата сума от предявяване на иска /21.08.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за поддръжка и управление от
25.03.2011 г., по силата на който срещу възнаграждение ищецът се е задължил да извършва
посочените в чл.1.1 от договора дейности- организация на вътрешния ред в комплекса и по
отношение на общите части и оборудването в комплекса, оказване на всякакъв вид
съдействие на собствениците, техническа поддръжка и почистване на общите части в
сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките, всички услуги,
предвидени във фитнес центъра и плувния басейн към комплекса, безплатно ползване на
залата, сауната, джакузито в работно време, вътрешно и външно оформление на
растителността в сградата и в комплекса, организация на външната охрана на комплекса,
организация на санитарно-хигиеничните и екологични мерки в комплекса, заплащане на
консумативите за електричество, климатизация и водоснабдяване за общите части,
1
подготовка на комплекса за зимния сезон. Съгласно ч.1.5 влизането в сила на договора е
обусловено от подписването на нотариален акт за покупка на двата посочени обекта от
ответника. Сочи се, че е била уговорена годишна такса от 11,29 евро без ДДС на кв.м. от
притежаваната площ в т.ч. и припадащите й се ид.ч., която общо за двата обекта е 119,49
кв.м., платима авансово след издаване на проформа фактура, не по-късно от 31.12. на
предходната година. Сочи, че уговорената такса се индексира всяка година съобразно
годишната инфлация, определен от НСИ, съгл. чл.5.1 от договора, като именно след
индексацията за съответната година са формирани претендираните суми. При изложеното се
иска уважаване на предявените искове.
На ответника редовно са връчени исковата молба и приложенията към нея на
известния му адрес в Русия. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата
молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с разпореждането на съда по чл.131 ГПК от 28.09.2020 г., не е изпратил представител в
първото по делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото
да се разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се
направи извод за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочената по-горе сума да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна
такса от 420,88 лв., разноски за превод на документи в хода на настоящото производство е
размер на 1185,00 лв. и 1014,80 лв. с ДДС за адвокатско възнагржадение /общо 2620,68 лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АЛ. ЕВГ. Р., гражданин на Руската Федерация, роден на***г. в У***гр.
*** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** на основание чл.79, ал.1
ЗЗД и съдебен адрес: гр.*** сумата от 5379,92 евро, представляваща незаплатено
възнаграждение по сключен договор за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. за годините
от 2018 до 2020 г., във връзка с притежаваните от ответника самостоятелни обекти с ид. №
*** представляващи Апартамент № ******с ид. № ***, адрес гр. *** (минус първи етаж),
апартамент ***, с площ 66 кв.м., при граници по схема № ***г. на СГКК-***– на същия
етаж – имоти с ид. № *** под обекта – няма, над обекта – имоти с ид. № ***, а съгласно
одобрен екзекутив на същия етаж: апартамент ***, апартамент ***, коридор, ведно с
припадащите се 12,74 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, както и 14,85 кв.м.
допълнителна площ за тераса и съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления
имот с ид. № ***, върху който е построена сградата с ид. № ***и гараж № ***, съставляващ
имот-гараж в сграда, с ид. №*** с площ от 19,11 кв.м. с административен адрес гр. ***, при
граници съгласно схема № ***/31.01.2011 г. на СГКК-***– - на същия етаж ***, под обекта-
няма, над обекта***, ведно с припадащите се 6,79 кв.м. от общите части на сградата и
съответните ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, която обща сума включва
2
възнаграждение за самостоятелен обект с ид. № ***за 2018 г. - 1362,30 евро, за 2019 г. -
1399,36 евро и за 2020 г. - 1452,14 евро, а възнаграждение за обект с ид. № *** за 2018 г.-
377 евро, за 2019 г. - 387,25 евро и за 2020 г. - 401,87 евро, ведно със законна лихва върху
общата сума от предявяване на иска /21.08.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АЛ. ЕВГ. Р., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. в ***, адрес: *** да заплати на „*** със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и съдебен адрес: гр.*** сумата от
2620,68 лв. - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3