Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1964 /25.05.2022 година,
град Б.
Административен съд - Б. в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа
административно дело № 1993/2021 година.
С решение № 535/26.04.2022 година
по настоящото дело, исковата молба на ищеца е оставена частично без
разглеждане, като недопустима, а в останалата си част спорът е решен по
същество (лист 535 - 543).
С касационна жалба вх. №
4405/11.05.2022 година по описа на Административен съд – Б. (АдмСБ), изпратена
по пощата на 11.05.2022 година, чрез администрацията на Б.ки затвор, ищецът е
оспорил съдебния акт.
С разпореждане № 1805/12.05.2022
година съдът е констатирал нередовност на касационната жалба (липса на
доказателство за внесена държавна такса и на екземпляри от касационната жалба
за останалите страни по делото) и е дал указания за отстраняването им.
С допълнително изявление,
наречено „жалба“, вх. № 4686/18.05.2022 година по описа на АдмСБ, И.П. отново е
заявил, че оспорва решението, допуснал е, че настоящият докладчик е под
зловредното влияние на кадри на вече несъществуващия Комитет за държавна
сигурност (КДС) – „циганско псевдокомунистически клан“, посочил е, че смята да
заведе дела в съдилища в Люксембург и Швейцария, поотделно е оспорил доводите
за отхвърляне на исковата молба, изложил е данни за мащабни престъпления с
отражение върху националната икономика и провеждане на нелегален расов
експеримент „по психопатизация чрез сексуално насилие“ на населението на
страната с резултат „обезлюдяване на много райони“, размножаване на „хибриден
Българо – Цигански етнос“ с цел изменение на конкретния етнически състав в
България и „инфилтриране“ в структурите за сигурност, провеждане на операции от
ООН, българското военно разузнаване и полиция (сезирани от П.). Касаторът е
направил кратък анализ на понятията „Марксизъм“, „Сталинизъм“, „Ленинизъм“,
„Реформация“, „Перестройка“, „Комунизъм“, „Демокрация“. В заключителните десет
страници на допълнението към касационната си жалба И.П. е отправил множество
искания до касационната инстанция – в това число и такива, които не са били
предмет на спора по административно дело № 1993/2021 година, поискал е
освобождаване от „неприятното задължение“ за заплащане на държавна такса в
размер на 5 лева – за разглеждане на касационната жалба по същество, като се е
мотивирал, че месечният му доход е под 413 (четиристотин и тринадесет) лева, че
няма имущество и банкови сметки. Направил е и искане за получаване на правна
помощ по Закона за правната помощ, като е посочил конкретно име на адвокат.
На 20.05.2022 година – преди
произнасяне на съда по процесуалните искания, съдържащи се в „жалба“ вх. №
4686/18.05.2022 година по описа на АдмСБ, от името на И.П. по сметката за
държавни такси на АдмСБ е внесена дължимата държавна такса от 5 (пет) лева – за
разглеждане на касационната му жалба по същество.
На същата дата - 20.05.2022
година - с постъпила молба вх. № 4787/20.05.2022 година по описа на АдмСБ от И.П.
е представено „становище“ датирано собственоръчно от него с дата 16.05.2022
година, без достоверно отразяване, че е изготвено именно на 16.05.2022 година,
с което са приложени копия от документи за нараняване на П. преди постъпването
му в Б.ки затвор и за медицински процедури по лечението на това нараняване. Със
становището от П. е поискано освобождаването му от „неприятното задължение“ за
заплащане на държавна такса както и е направено искане за получаване от съда на
„писмено мотивиран отказ за освобождаване… от задължението от бюрократичен тип“
– заплащането на таксата. От касатора е изказано възмущение от указанията на
съда, че копия на документи, съдържащи се в делото, се издават след заплащане
на такса в различен размер (в зависимост от това дали се искат заверени или
незаверени), че това е „грабеж на финансови средства от страна на корумпираните
Български власти“, както и че „несъмнено това е Циганска /не Българо - Тракииска/
постъпка, типично в стила на долнопробните мангалй от Комитета за Държавна
Сигурност“, а също е посочено, че П. многократно е изисквал ксерокопия от
съдебни документи и съдът никога не е изисквал от него да заплаща такса от един
лев на страница, както се е „поциганил“ да направи настоящият докладчик. В
заключение И.П. е напомнил на настоящия докладчик, че е на „държавна заплата“,
че действията му будят „недоумение и отвращение“ и че ако си позволи „отново да
иска пари“, ще бъде обвинен в „злоупотреба и умишлен отказ за издаване на
документй“, отказал е заплащането на
каквато и да е такса за издаване на копия от съдебни документи, а е посочил e-mail (atila **@***.**), на който
да му бъдат изпратени изисканите доказателства.
При така установените факти, по
исканията на И.П. съдът приема следното.
Съдът указва на И.П., че
дължимостта на таксите за получаване на копия/преписи от доказателства по
делото, не е плод на случайно хрумване, „бюрократични спънки“ или опит да бъде
осуетена защитата на процесуалните му права. Тя произтича от разпоредбата на
чл. 23 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, с която П. – независимо от отношението му към
съдебната система, към българските власти и към световната конспирация срещу
него – следва да се съобразява, както се съобразяват всички български граждани.
За изпращане на документи на електронна поща не е предвидено събиране на
държавна такса и - при основателност на искането – такава не се дължи.
Искането за освобождаване от
заплащането на държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на АдмСБ – за
разглеждане на спора по същество от касационната инстанция – е недопустимо,
защото, преди докладчикът да е успял да се е произнесе по него, таксата
самостоятелно е преведена по сметката на съда, т.е. правните последици от
правоотношението са настъпили и произнасянето вече е безпредметно.
По искането за получаване на
правна помощ по Закона за правната помощ (ЗПП), съдът констатира, че касаторът
не е посочил кой вид правна помощ по чл. 21 от ЗПП желае да получи, за да
прецени налице ли са предпоставките по чл. 23 от ЗПП или са налице основания за
отхвърляне на искането, по аргумент от чл. 24 от ЗПП. Затова на касатора следва
да се даде възможност да конкретизира искането си в тази насока, а неговата
основателност ще бъде преценена с допълнителен съдебен акт.
Съдът констатира и че част от
указанията за отстраняване на процесуалната нередовност на касационната жалба
не са изпълнени. И.П. не е представил два идентични екземпляра от касационната
си жалба вх. № 4405/11.05.2022 година и допълнението към нея вх. №
4686/18.05.2022 година по описа на АдмСБ – за връчване на другите страни по
делото. Множеството последващи писмени изявления на И.П., значителна част от
които са озаглавени „жалба“, не са идентични със съдържанието на първоначалната
касационна жалба и на допълнението. Неизпълнението на указанията, принципно, е
основание за връщане на касационната жалба, но настоящият съдебен състав
приема, че, въпреки всичко, следва да даде допълнителен седемдневен срок на
касатора за отстраняване на този съществен процесуален порок.
По изложените съображения, съдът
Р А З П О Р Е Д И
ПОВТОРНО УКАЗВА на касатора И.П.,
в седемдневен срок от получаване на разпореждането да представи два екземпляра
от касационната си жалба (ведно с придружаващите я „молба“ и „II жалба“ – „V жалба“) вх. № 4405/11.05.2022 година,
както и допълнението към нея вх. № 4686/18.05.2022 година по описа на АдмСБ, за
връчване на ответника и представителя на Прокуратурата на Република България.
ПРЕДУПРЕЖДАВА касатора, че при ново
неизпълнение в указания срок касационната жалба ще бъде върната като нередовна.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на електронния
пощенски адрес на касатора И.П. (atila **@***.**), протоколите от съдебните
заседания по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на касатора И.П. за освобождаване от заплащане на държавна такса 5 (пет) лева
по сметка на Административен съд – Б., за разглеждане на касационната жалба по
същество.
УКАЗВА на касатора И.П., в тридневен срок от
получаване на съобщението, да посочи кой вид правна помощ по чл. 21 от Закона
за правната помощ желае да получи, за да бъде извършена преценка налице ли са
предпоставките по чл. 23 от Закона за правната помощ или са налице основания за
отхвърляне на искането, по аргумент от чл. 24 от Закона за правната помощ.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: