№ 1010
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. П.
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110109539 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Ю.Б.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. О.п. №260 срещу АНТ.
ВЛ. ИЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Н.б. №34, ет.1, ап.2 за осъждане на
ответника да заплати сумата от 3311,43 лева – главница по договор за кредит
№FL896843/27.02.2018г., задължението по което е обявено от кредитора за предсрочно
изискуемо считано с депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2021г., сумата 1 80,18
лева договорна лихва за периода 18.01.2021г.-21.06.2021г., сумата от 26,14 лева
мораторна лихва за периода 16.01.2021г.-21.06.2021г., сумата от 46 лева
представляващи дължими такси за периода 17.12.2020г. – 21.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е наследник на Р.Я.М., б.ж. на
гр. Варна, починала на 06.07.2018г. Приживе между наследодателя и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем. След смъртта
на кредитополучателя същата е оставила двама низходящи, като по отношение на
единия низходящ Ж.П. производството по делото е прекратено поради оттегляне на
иска при твърдения за заплатена от нейна страна припадаща й се част.
Излагат се твърдения, че ответникът е приел наследството, което е останало след
смъртта на своя наследодател, като същия е осъществил разпоредително действие с
имущество на своя наследодател посредством пълномощно, с което е упълномощил
1
другия ответник за изтегли всички полагащи му се суми и да закрие сметките на
наследодателя му. Твърди, че за периода 16.12.2020г. – 21.06.2021г. е допуснато
неизпълнение на задължението на наследодателя, като кредитополучател по договора
за банков кредит, което се изразява в 7 броя просрочени месечни погасителни вноски
за главница. По изложените съображения намира е налице основанието на чл. 14 от
договора, съобразно която хипотеза кредитора може да обяви вземането си за
предсрочно изискуемо поради неизпълнение на задължението на една или повече
погасителни вноски. Счита, че се дължат такси на осн. чл. 5, т.1 от договора. С
исковата молба релевира волеизявление, с което обявява вземането за предсрочно
изискуемо. Претендира от ответника припадащата му се ½ част от задължението по
договора за банков кредит, която произтича от неговия дял в наследството на
наследодателя му.
В срока по чл. 131 ГПК чрез особения представител, който е назначен на
ответника е депозиран писмен отговор. Не се оспорва, че наследодателя на ответника е
сключила договор за банков кредит за сумата от 9793,80 лева. Излага възражения, като
посочва, че сумата предмет на договора не е предадена на кредитополучателя. В
евентуалност посочва, че кредиторът не е уведомил наследниците на
кредитополучателя за задълженията ми произтичащи от договора за заем. Оспорва се
твърдението, че на 16.12.2020г. е преустановено плащането на задължението по
договора за кредит. В евентуалност възразява, като посочва, че ответникът не е приел
наследството, което е останало след смъртта на неговия наследодател, като посочва, че
с посоченото пълномощно не са осъществени посочените в него резултати, които в
случая се изразяват в изтегляне на парични суми и предаване на ищеца. В евентуалност
посочва, че наследодателя на ответника е бил застрахован с оглед сключения договор
за кредит, поради което и със смъртта на същия ищецът може да насочи вземането си
срещу застрахователното дружество. Оспорва дължимостта на таксите претендирани
от ищеца с исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
С договор за потребителски кредит №FL896843/27.02.2018г., ищецът в
качеството му на кредитор е предоставил на Р.Я.М. сумата от 9793,80 лева, за периода
от 16.03.2018г. до 16.02.2025г. Представен по делото е погасителен план, с който
страните са уговорили 84 бр. погасителни вноски от по 145,43 лева. Посочено е
общото задължение, което кредитополучателя следва да заплати на кредитора в размер
на 13273,73 лева, от които 9793,80 лева – главница, 2392,13 лева – договорна лихва,
294 лева - такси, както и 393,80 лева – застраховка.
Представен по делото е препис от акт за смърт на Р.Я.М., б.ж. на гр. Варна, от
2
който се установява, че лицето е починало на 06.07.2018г.
Представено е удостоверение за наследници на Р.Я.М., б.ж. на гр. Варна, в което
се посочва, че наследници на наследодателя са неговите низходящи – Ж. ИВ. П. от гр.
Варна и ответникът АНТ. ВЛ. ИЛ..
Представено по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписа от
24.08.2018г.,по описа на нотариус Орлин Стефанов с район на действие ВРС, с което
ответникът е упълномощил Ж. ИВ. П. да осъществи действия, като от негово име
изтегли всички полагащи му се суми от всички банкови сметки на починалия
наследодател Румяна Маринова, както и да ги закрие. Учредена е и представителна
власт за представителство през застрахователя на починалия наследодател – „БНП
Парибас Кардиф“
Представена по делото от трето – неучастващо по делото лице – „Кардиф
Животозастраховане“, клон България е застрахователна преписка по повод настъпило
застрахователно събитие във връзка със смъртта на Румяна Маринова, в която се
съдържа отказ на застраховател да изплати застрахователно обезщетение по
релевирана претенция от Ж.П..
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Р.С..
Експерта посочва, че към 22.06.2021г. общото задължение по договора за банков
кредит възлиза на 6622,86 лева – главница, 360,36 лева – договорна лихва, 52,28 лева –
мораторна лихва, 21 лева – такси по погасителен план и 71 лева такси закъснение. След
справка в счетоводство на ищеца, вещото лице установява плащания на сумата от общо
4416,54 лева, от които на 01.09.2021г., 20.09.2021г. и 28.10.2021г. плащания по
главница в размер на 2463,35 лева, на 01.09.2021г. плащания за дължима лихва в
размер на 412,64 лева и 1540,55 лева разноски. В заключението си експерта посочва, че
сумата предмет на договора за банков кредит е усвоена по банкова сметка, по която
наследодателя на ответника е титуляр.Остатъкът от задължението след отчитане на
погасяване на същото възлиза на – 4159,51 лева за главница, както и 92 лева такси, от
които 21 лева – такси по погасителния план и 71 лева такса закъснение.
Представено по делото е споразумение от 31.08.2021г. между ищеца и Ж. ИВ.
П., с което страните уговарят, че общото задължение по договора за кредит от
27.02.2018г. възлиза на 8642,99 лева. Уговорено е, че припадащата се част от
задължението за наследника възлиза на 4321,95 лева, като е уговорено разсрочено
плащане на задължението. Представено е платежно нареждане от 31.08.2021г. за
заплащане на сумата от 3740 лева, от 17.09.2021г. за сумата от 500 лева и от
27.10.2021г. за сумата от 176,54 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният иск е да установи, че между него и
наследодателя на ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
3
договор за потребителски кредит, че заетата сума е предадена на заемополучателя.В
тази насока са и първата категории възражения на ответника, чрез назначеният му от
съда особен представител, съобразно които се оспорва, че сумата предмет на договора
е предадена на заемополучателя. Преди да бъде даден отговор на въпроса във връзка с
облигационното правоотношение и пораждащите се от него задължения за
наследниците на кредитополучателя, следва да бъде даден отговор на въпроса дали
такива въобще са възникнали с оглед възраженията за неприемане на наследството от
страна на ответника.
Приемането на наследство се упражнява формално чрез едностранно изявление
на призованото към наследяване лице в производство по чл. 51 ЗН или с конклудентни
действия по см. на чл. 49, ал.2 ЗН.Последното съобразно цитираната законова
разпоредба предполага извършването на такова действие, което несъмнено предполага
намерението на призованото към наследяване лице, че приема наследството, което е
останало след смъртта на своя наследодател. Най-често срещаната хипотеза е тази, при
която наследникът продължава да си служи с наследствена вещ след откриване на
наследството. Съдът намира, че не само действията на наследника по повод останалите
след смъртта движими и недвижими вещи може да бъде такова действие, от което да
бъде прието, че наследството е прието с конклудентни действия. За такива следва да
бъдат приети и изрични волеизявления на призованото към наследяване лице,с които
то заявява намерение за разпореждане с парични средства, които неговия наследодател
е притежавал приживе. В тази връзка нарочно учредената представителна власт от
страна на ответника в полза на неговата сестра и наследник на общият им
наследодател, с което пълномощно същата бива упълномощена да извърши
фактически действия по изтегляне на парични средства от банкови сметки, съобразно
притежавана от него част, следва да бъде разглеждано като именно такова действие, с
което ответникът изявява намерение за приемане на наследството. Наличието или
отсъствието на суми по сметка на наследодател не може да обоснове настъпването на
фактическия състав на приемането на наследството по реда на чл. 49, ал.2 ЗН.
Действието от ответника е извършено. Той е релевирал намерение за разпореждане,
чрез пълномощник със средства на своя наследодател, с което е обективирал в правния
мир своето намерение, че приема наследството, което е останало след смъртта на
последния. Ако ответникът се бе отказал от наследство то той би депозирал декларация
за отказ от наследство пред съда по откриване на наследството, който отказ да бъде
вписан в особената за това книга, вместо да извършва действия по упълномощаване
във връзка с разпореждане с парични средства на наследодателя.Без никакво правно
значение е това дали упълномощеното лице е реализирало или не действията, за които
е било упълномощено от наследника. Важното тук е неговото отношение към
останалото наследство от смъртта на наследодател. С едностранното си действие
обективирано в пълномощно с нотариална заверка на подписа от 27.08.2018г.,
4
ответникът е осъществил действие, като е приел наследството на своя наследодател с
последяващите му права и задължения от това.
Не е спорно между страните, поради което е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че между ищецът и наследодателя на ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит. Договорът е представен по делото. От уговорки в същия се установява, че
сумата предмет на договора ще бъде усвоена чрез превеждането й по нарочно посочена
в договора банкова сметка. С част от отпуснатата сума, а т.е. със сумата от 3780 лева
предсрочно е погасено задължение по договор за потребителски кредит
№**********/2017г. сключен с ТиБиАй Банк. В заключението си вещото лице
посочва, че сумата предмет на отпуснатия договор е усвоена по банкова сметка с
титуляр наследодателя на ответника. Заключението на експерта се кредитира от съда,
като обективно и компетентно дадено. При наличието на доказателства по делото, от
които се установява, че отпусната сума по процесния договор за кредит е преназначена
за покриване на старо задължение на наследодателя на страната, а остатъка е преведен
по нарочно посочена банкова сметка, чийто титуляр е била Румяна Маринова, б.ж. на
гр. Варна, следва да бъде направен извода, че кредитора, който има качество на ищец в
производството по делото е изпълнил своите задължения, като е предал на
кредитополучателя сумата, за която е сключен банковия кредит. Възраженията за
липса на реално изпълняне по предаване на предоставената в заем сума от ответника
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При така възприетата фактическа обстановка следва да бъде направен следния
извод, като бъде посочено, че ищецът и наследодателят на ответника са намирали
обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за банков
кредит.Наследници на починалия наследодател са неговите низходящи, които
наследяват същата при равни квоти (от по ½ ид части). При тези квоти наследниците
отговорят и за задълженията на техния наследодател.
Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че след
смъртта на наследодателя на ответника е продължено погасяване на неговите
задължения по договора, като от заключението по т.5 от експертизата се установява, че
общо заплатеното до 16.03.2021г. възлиза на 5479,63 лева, от които 3170,94 лева –
главница и 2308,69 лева дължими лихви. При проверка в счетоводството на ищеца,
вещото лице констатира, че на 01.09.2021г. е осъществено допълнително плащане на
сумата от 2259,45 лева, от които 1846,81 лева са отнесени за погасяване за задължения
за главница, а 412,64 лева за лихви. На 20.09.2021г. е заплатена сумата от 440 лева,
която е отнесена за заплащане на дължима главница и на 28.10.2021г. е заплатена
сумата от 176,54 лева, която също е отнесена към погасяване на задължението за
главница. Общото задължения по договор за кредит към 22.06.2021г., преди да бъде
отчетено последното плащане, възлиза на 6622,86 лева – главница, сумата от 360,36
5
лева - договорна лихва, 52,28 лева – мораторна лихва и 92 лева такси.
Процесното вземане по договора за банков кредит е предявено като дължимо
поради обявяване на вземането по същото за предсрочно изискуемо, която предсрочна
изискуемост е обявена с исковата молба. В исковата молба е релевирано нарочно
изявление от кредитора, с което той упражнява това си потестативно право.В
съдебното производство по предявен осъдителен иск, кредиторът - ищец може да стори
това включително и като релевира изявление в тази насока в исковата си молба, която
следва да бъде връчена на ответника – длъжник. С получаване на препис от същата и с
оглед изявлението на кредитора, на длъжника следва да бъде прието, че е обявена
предсрочната изискуемост по договора за кредит. В тази хипотеза включително по
подбие на връчването на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД, не е пречка и следва да
бъде зачетено изявлението на кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на
вземането при получаване на препис от исковата молба и приложените от нея писмени
доказателства от особения представител на ответника, в който смисъл и Решение
№198/18.01.2019г., постановено по т.дело № 193/2018г. на ВКС, І т.о. В настоящата
хипотеза възражения за наличието на предпоставките, които обуславят възможността
на кредитора да упражни това си потестативно право и самото му упражняване,
респективно достигане знанието до наследниците на кредитополучателя не са
релевирани в отговора на исковата молба. В него единствено се повдига възражение, че
липсва уведомление от страна на ищеца до ответника във връзка със задължение на
наследодателя по договора за кредит. Тези възражения са неоснователни доколкото с
връчването на исковата молба се постига ефекта на покана за плащане на задълженията
на низходящите на починалия наследодател, които отговорят за неговите задължения
съобразно квотата си в наследството. Друг е въпроса съобразно разпоредбата на чл. 84
ЗЗД в тази хипотеза, от кога задълженото за плащане лице изпада в забава.
Доколкото между страните не съществува спор, че за кредитора към момента на
депозиране на исковата молба в съда са налице предпоставките да упражни
преобразуващото си право да обяви вземането по договора за банков кредит за
предсрочно изискуемо, то следва да бъде прието от съда, че той надлежно е упражнил
това свое право. С настъпване на уговорения фактически състав и след уведомяване на
длъжника, което е сторено с връчване на препис от исковата молба по реда на чл. 131
ГПК настъпва предсрочната изискуемост по процесното вземане.
Преди депозиране на исковата молба в съда общия размер на задължението
възлиза на 6622,86 лева – главница, сумата от 360,36 лева - договорна лихва, 52,28
лева – мораторна лихва и 92 лева такси. Низходящите на кредитополучателя Румяна
Маринова отговорят по равно за това й задължение, поради което правилно исковите
претенции са предявени срещу ответника в настоящия им размер. Плащането на
цялото задължение или част от него е факт по чл. 235, ал.3 ГПК, която съдът
6
задължително следва да прецени при постановяване на окончателния си съдебен акт.
Без значение е кой от наследниците, като задължени лица за вземане срещу
наследодател какво е платил в повече. В случай, че между тях има разногласие за
осъщественото плащане, което да е над размера на квотата в наследството, за което
всеки от тях отговоря, то тези им отношения следва да бъдат уреждани измежду тях по
реда и по правилата на неоснователното обогатяване.
Последното осъществено плащане в хода на съдебното производство е отчетено
на 28.10.2021г. След това последно плащане задължението по договора за банков
кредит съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Р.С.
възлиза на 4159,51 лева под формата на дължима главница и 92 лева дължими такси.
Заключението е прието по делото, като неоспорено от страните. Съдът дава вяра на
специалните знания на назначения по делото експерт, като приема, че при поредица от
плащания осъществени в хода на процеса от страна на наследника Ж. ИВ. П., ищецът е
отнесъл като погасени всички задължения за договорна лихва и лихва забава, като
незаплатена е останала главница в размер на 4159,51 лева, като и дължими такси от
общо 92 лева. По делото липсват доказателства за осъществено плащане от страна на
ответника за дължимото от него задължение в размер на ½ от дължимата главница по
договора за кредит, която към момента на депозиране на исковата молба в съда възлиза
на 6622,86 лева. При изложените съображения предявеният иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 3311,43 лева се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен. Върху уважения размер се следва и лихва за забава считано от
депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на предявения иск за договорна лихва в размер на 180,18 лева,
съдът намира иска за неоснователен, доколкото от заключението на вещото лице,
задължение под формата на договорна лихва след отчитане и осъществените в хода на
процеса плащания от другия наследник на кредитополучателя не се
установяват.Следва да бъде неравен извода, че договорна лихва в размер припадащ се
на ответника съобразно квотата му в наследството не се дължи, поради плащане на
това задължение от другия наследник, по отношение на който производството по
делото бе прекратено. По изложените съображения следва да бъде отхвърлен
предявени иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 180,18 лева – договорна
лихва за периода 18.01.2021г.-21.06.2021г.
Неоснователен е и предявения иск за сумата от 26,14 лева – мораторна лихва за
забава, за периода 16.01.2021г.-21.06.2021г. Когато вземането по договора за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо, длъжникът престава да дължи договорна лихва. Той
дължи лихва за забава от обявяване на вземането за предсрочно изискуемо до
депозиране на исковата молба в съда. В случая предсрочната изискуемост е обявена с
връчване на препис от исковата молба на ответника по реда на чл. 131 ГПК, поради
което не може да бъде поставен в забава за период преди настъпване на това
7
обстоятелство. За да породи правния си ефект предсрочната изискуемост е необходимо
не само да бъде осъществен уговорения фактически състав, настъпването на който ще
даде възможност на кредитора да упражни това си потестативно право, но и наред с
това неговото намерение, че е упражнил същото следва да достигне знанието на
длъжника.
Отделно от изложеното следва да бъде посочено, че от заключението на вещото
лице С. се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене в първа
инстанция, кредиторът няма непогасено задължение по договора за кредит в частта
дължима лихва за забава.
По изложените съборения предявения иск за заплащане на сумата от 26,14 лева
– лихва за забава за периода 16.01.2021г.-21.06.2021г. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Установи се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
дължимостта на сумата от 92 лева – такси по договора за кредит, поради което размера
на припадащата се част от задължението на ответника по същото възлиза на 46 лева, в
който размер е предявен този иск. Не са представени доказателства за плащане, поради
което претенцията се уважава в цялост. Таксата е дължима, същата е надлежно
уговорена между ищеца и наследодателя на ответника в договора за кредит, част е и от
погасителния план изготвен и представляващ неразделна част от договора.
За пълното на изложението следва да бъде посочено, че не се установи по
делото, че задължението по договора за банков кредит е заплатено от страна на трето
лице по спора, което се явява застраховател по застраховка живот, която е сключена
при възникване на облигационното правоотношение по договора за банков кредит.
Установи се от доказателствата по делото, че е образувана застрахователна преписка
по искане на Ж.П. – сестра на ответника и негов пълномощник съобразно пълномощно
с нотариална заверка на подписите от 24.08.20218г., по която застрахователна
преписка е постановен отказ от застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение, поради неверни декларирани от кредитополучателя данни във връзка с
неговото здравословно състояние. Няма данни по делото така постановения отказ да е
обжалван по съдебен ред.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. Общия размер
на сторените разходи възлиза на 1061,91 лева, от които 282,45 лева заплатена
държавна такса, 479,46 лева депозит за особен представител и 300 лева депозит за вещо
лице. По изложените съображения в полза на ищеца се дължат 1000,43 лева разноски
съразмерно уважената част на предявените искове.
Водим от горното съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНТ. ВЛ. ИЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Н.б. №34, ет.1, ап.2
ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. О.п. № 260 сумата от 3311,43 (три хиляди триста и единадесет лева и 43
ст.) лева – главница по договор за кредит №FL896843/27.02.2018г., сключен между
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* и наследодателя на ответника Р.Я.М., б.ж. на гр. Варна,
задължението по което е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо, както и
сумата от 46 (четиридесет и шест) лева представляващи дължими такси за периода
17.12.2020г. – 21.06.2021г. по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
осъждане на АНТ. ВЛ. ИЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Н.б. №34, ет.1, ап.2 да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. О.п. № 260, сумата от 180,18 лева договорна лихва за периода 18.01.2021г.-
21.06.2021г., както и сумата от 26,14 лева мораторна лихва за периода 16.01.2021г.-
21.06.2021г., на осн. чл.430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА АНТ. ВЛ. ИЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Н.б. №34, ет.1, ап.2
ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. О.п. № 260 сумата от 1000,43 ( хиляда лева и 43 ст.) лева съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9