Р Е Ш Е Н И Е №
913/1.4.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, VIII състав в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.С.
при участието на секретаря М. Д. *** по описа за 2008 година, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 02.01.07г. с ответника Г. са
сключили предварителен договор за учредяване на право на строеж върху
собствения на ответника недвижим имот – дворно място в гр. Варна, кв. „Аспарухово”, ул. „Камчия”, № 3А, представляващо УПИ №
ХХІV-1231 в кв. 56 по плана на 28-ми м.р. на гр. Варна с площ от 638 кв.м., при
посочени граници на имота, срещу задължението на ищцата да извърши за своя
сметка проектиране и строителство на жилищна сграда върху имота, съгласно
одобрен ПУП /което одобряване е станало със заповед № Г-199/11.07.05г. на Кмета
на Община Варна/, при посочено в договора разпределение на имотите,
конкретизирано с анекс от 27.04.07г. въз основа на изготвения от ищцата идеен
проект и таблица за определяне на квадратурите и идеалните части на обектите в
бъдещата сграда. Имотът е бил придобит от Г. с договор за покупко-продажба от
10.11.06г. Въпреки готовността на ищцата да изпълни задълженията си, ответникът
не е учредил правото на строеж, поради което на 09.04.08г. ВОС по искане на
ищцата ВОС е издал обезпечителна заповед на бъдещия й
иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД против ответника, чрез налагане на възбрана върху
целия описан по-горе имот. Възбраната е била вписана в СВ-Варна на 10.04.08г.
На 25.04.08г. е бил предявен обезпечения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от ищцата
против ответника Г. с искане да се обяви за окончателен сключения на 02.01.07г.
и конкретизиран на 27.04.07г. предварителен договор. Исковата молба по този
договор е била вписана в СВ-Варна на 04.06.08г.
Тъй като обаче имотът, придобит от ответника Г. на 10.11.06г. е целият
с площ от 638 кв.м. по скица, но по документ за собственост - 450 кв.м., то
останалите 188 кв.м. са били собствени на Община Варна. С договор от 22.04.08г.
Община Варна е продала на Г. ***.ч. от този имот. При проверка през м. 08.08г.
в СВ-Варна ищцата е установила, че ответникът Г. с договор за покупко-продажба,
оформен с нот. акт № 92, т. ІІІ, рег. № 10464, дело №
456/05.08.08г. е прехвърлил на Ц.А. по време на брака му с Р. ***. ид.ч. от имота за сумата от 5300лв. Тъй като и двете страни
са знаели за претенциите на ищцата – вписана е била възбрана и искова молба по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за имота, то е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
тъй като първият ответник е намалил патримониума си,
с което осуетява изпълнение на задължението си по предварителния договор, тъй
като ищцата е в готовност и желае да сключи окончателен договор и да го
изпълни. Отправеното искане до съда е да се признае по отношение на ищцата
сключената на 05.08.08г. сделка за недействителна и да се отмени нотариалния
акт, в който е оформена същата. Претендират се и направените по делото
разноски. В с.з. претенцията се поддържа чрез процесуален представител.
Изразено е допълнително становище във връзка с отговора на ответниците, че не са
били налице предпоставките за разваляне на предварителния договор, поради което
и такова не е осъществено.
На ответника Г. е изпратен препис от исковата молба, приложенията й, като в дадения му едномесечен срок е депозиран отговор на исковата молба. Счита, че производството по гр.д. № 930/08г. на ВОС с предмет предявения от ищцата против Г. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е преюдициално по отношение на настоящото производство, поради което последното следва да бъде спряно /по отношение на това искане съдът се е произнесъл и с определението си по чл. 140, ал. 1 от ГПК и в първото проведено с.з., като го е оставил без уважение/. Освен това се поддържа, че предявения по настоящото дело иск е неоснователен, тъй като неправилно ВОС е допуснал налагането на възбрана върху правото на собственост върху дворното място с цялата му площ от 638 кв.м., тъй като към 09.04.08г. ответникът е бил собственик само на 450 кв.м. от мястото, а останалите 188 кв.м. са били собственост на община Варна.Именно поради това, ответникът е счел, че не накърнява ничии права и на 05.08.08г. е продал на А. посочената част от дворното си място. Наред с това се излага, че описания предварителен договор между страните е развален по инициатива на Г. с уведомление от 04.04.08г. поради виновното му неизпълнение от страна на ищцата. В тази връзка се сочи на наличието на писмо от р-н „Аспарухово”, от което е видно, че за периода от 01.01.07г. до 21.04.08г. не е издавана скица/виза за проектиране за имота, което доказва, че ищцата не е извършила действията си да проектира сграда върху имота, въпреки че са били изтекли уговорените срокове, предвидени в предварителния договор. Счита се при това, че с действията си ответникът не е увредил ищцата, а напротив – с нейните си действия тя го уврежда. Оспорва се относимостта на представената скица на имота към предмета на делото, тъй като касае друг имот, а освен това се навежда от това аргумент за нередовност на производството по делото.
Ответниците Ангелови са
подали в срок общ писмен отговор на исковата молба. В същия се излага, че
предявената претенция е недопустима и неоснователна. Не са наведени аргументи и
доводи за недопустимостта на производството. Възпроизвежда се твърдението, че Г.
***. от описаното дворно място към момента на сключване на предварителния
договор и издаване на обезпечителната заповед от ВОС,
а едва на 24.04.08г. е придобил и частта от имота, предмет на процесната по настоящото дело сделка. Признава се от
Ангелови, че към момента на сключване на договора с Г. им е било известно
вписването на възбрана, но са счели, че такава не е вписана върху 188 кв.м. ид.ч., поради което не е била налице пречка от закупуването
на тази част от имота. Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на
разноските по делото. Няма направени доказателствени искания.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните сключването на описания предварителен договор между ищцата и първия ответник, а и това е видно от приетото копие на предварителния договор от 02.01.07г. Чрез същия, ищцата е поела задължение да извърши за своя сметка проектиране и строителство на жилищна сграда в описания имот, съгласно одобрен ПУП, при уговорено разпределение на имотите /75% за строителя и 25% за собственика/, а първия ответник в качеството си на собственик, е поел задължение да учреди на строителя право на строеж върху УПИ ХХІV-1231, кв. 56 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна, с площ от 638 кв.м. Поето е задължение собственикът да предостави на строителя документите за собственост върху имота и декларира, че върху същия няма вещни тежести, ипотеки и възбрани. Описано е примерно частта от имотите по видове и площи, които ще се предоставят на собственика в т. 2.3 /изменени по-късно с анекс към договора, сключен между страните на 27.04.07г. – л. 7/, като е уговорено, че окончателното разпределение на обезщетението на собственика ще стане след изработването на архитектурния /проект/ – допълването е по подразбиране от съдията/ и ценообразуването, които строителят се е задължил да възложи и изготви за своя сметка в срок не по-късно от 7 месеца от подписването на договора – т. 2.4. В 15-дневен срок от изпълнението на това задължение на строителя, собственикът се е задължавал да сключи в нотариална форма договора за учредяване на право на строеж. Уговорени са и срокове в зависимост от момента на издаване на строителното разрешение, от даването на строителна линия и разкриване на строителната площадка.
Правото на собственост върху жилищна сграда и върху 450 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 638 кв.м. по скица, е придобито от първия ответник с договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 122, т. ІХ, дело № 1692/10.11.06г. на нотариус Шарабански – гр. Варна – л. 9.
На 13.03.07г. строителят е изготвил таблица за определяне на квадратурата и идеалните части на жилищната сграда, планирана от страните за построяване в описаното дворно място – л. 19. Вероятно тази таблица е послужила и за подписването на анекса към предварителния договор, което е станало на 27.04.07г.
На 04.04.08г. е направен опит от ответника Г. да се връчи чрез нотариус Ал. Ганчев нотариална покана до ищцата, представляваща уведомително писмо, с което е направено изявление за едностранно разваляне на предварителния договор от 02.01.07г., поради неизпълнение в срок до 02.08.07г. на задължението по т. 2.4 от договора – не е възложен и не е изготвен архитектурен проект и ценообразуване съгласно нормативно установеното за имота. Това писмо не е връчено поради неосъществен контакт с ищцата – л. 46 и 47 от делото.
На 10.04.08г. е вписана в СВ-Варна издадената на 09.04.08г. от ВОС по ч.гр.д. № 780/08г., ГО обезпечителна заповед за обезпечение на бъдещ иск на настоящата ищца против първия ответник с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД – за обявяване за окончателен на описания по-горе предварителен договор от 02.01.07г., изменен с анекса от 27.04.07г., чрез налагане на възбрана върху правото на собственост върху дворното място в гр. Варна, кв. „Аспарухово”,у л. „Камчия”, № 3А, с площ от 638 кв.м., представляващо УПИ ХХІV-1231, кв. 56 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна, както и върху правото на строеж върху обектите от бъдещата жилищна сграда, които страните по предварителния договор са уговорили да се предоставят на строителя – л. 12 от делото. На 25.04.08г. е била подадена исковата молба с предявяване на обезпечения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като е образувано гражданско дело пред ВОС. На 14.07.08г. е депозиран във ВОС отговор на тази искова молба от ответника Г., с която отново е направено изявление за разваляне на предварителния договор поради неизпълнението му от ищцата. Към този отговор е представено и издаденото от район „Аспарухово” на Община Варна удостоверение /приобщено и към материалите по настоящото дело на л. 48/, в което е отбелязано, че за периода от 01.01.07г. до 21.04.08г. не е издавана скица /виза/ за проектиране за имота на Г. *** по плана на 28 микрорайон на гр. Варна.
Междувременно на 22.04.08г. първият ответник е закупил от община Варна 188 кв.м. ид.ч. от описаното по-горе дворно място, допълващи собствеността му вече върху цялото дворно място с площ от 638 кв.м. – л. 10
Видно от копието на НА № 92, т. ІІІ, дело № 456/05.08.08г.г. на нотариус Св. Димова, рег. № 363 на НК /л. 11/, че ответникът Г. е продал на ответника А. /което е станало по време на брака на последния с ответницата Р. А. – л. 30/ 188 кв.м. ид.ч. от УПИ ХХІV-1231, кв. 56 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна, целият с площ от 638 кв.м., срещу сумата от 5282.80лв.
Предвид
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се уважи предявения иск е необходимо да се осъществи от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, т.
е. да са извършени действия, които водят до увреждане на кредитора /обективна
предпоставка/, като освен това е необходимо и знание за увреждането /субективна
предпоставка/. По силата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да бъдат
обявени за недействителни по отношение на него действията, с които длъжникът го
уврежда, щом длъжникът знае за увреждането, а при възмездност
на сделката – и третото лице, с което длъжникът е договарял, също следва да е
знаело за увреждането. Увреждането е обективна предпоставка за провеждане на
иска и е налице, както когато длъжникът се лишава изцяло от своето имущество,
така и когато само го намалява.
От гореизложеното относно фактическия състав на приложимата
правна норма следва, че трябва да се установи наличието на качеството
„кредитор” на ищцата спрямо първия ответник – т.е. наличието на изискуемо и
неудовлетворено притезание по едно действително и
съществуващо облигационно правоотношение. За такова е посочено от ищцата
предварителния договор с предмет учредяване на ограничено вещно право върху
недвижим имот, идеална част от правото на собственост върху който първият
ответник е продал на останалите двама ответници с атакуваната сделка. Съдът
обаче намира, че след като ищцата не представи в настоящия процес доказателства
за изпълнение на задълженията, обуславящи възникването на задължението на
собственика да учреди правото на строеж в изискуемата от закона форма – в
уговорения в договора срок да се изготви архитектурния проект и
ценообразуването за строежа на бъдещата сграда /или поне предприемане на
действия за реализиране на задължението – подаване на съответни искания до
общинската администрация, ангажиране на специалисти проектанти и др./ и същите
да се предоставят на собственика, то и за последния е възникнало потестативното право да развали едностранно предварителния
договор. Това е станало с депозирането на изявлението на ответника Г. – с
внасяне на отговора на исковата молба /по подобие на депозиране на исковата
молба в съда, прието от съдебната практика за правнорелевантен
момент относно достигане на изявление за упражняване на потестативни
права от ищеца/ по заведеното във ВОС дело с иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, след
като е останал неуспешен преди това опита за връчването на това изявление чрез
нотариална покана. При това положение следва да се приеме, че ищцата е загубила
качеството на кредитор поради прекратяването на облигационното правоотношение,
от което същата черпи своите права в тази насока. Само на това основание и без
да се изследват останалите предпоставки на предявения иск, последният следва да
се отхвърли като неоснователен.
Единствено ответниците А. са отправили искане за присъждане на разноските по делото /такова искане ответникът Г. не е отправял, макар и да е представил доказателства за извършването на такива, нито е представил списък на разноските/, но доказателства за извършването на разноски са налице само за ответника Ц. А. – заплатил е адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. Ищцата следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на този ответник разноските в размер на 700лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.П.А., ЕГН ********** ***„Екатерина Симитчиева”, № 10, ет. 3, ап. 8 против Е.И.Г., ЕГН ********** ***, Ц.И.А., ЕГН ********** и Р.Г. Ангелова, ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба, с който ответникът Г. е продал на ответника А. по време на брака му с ответницата Р. А., 188 кв.м. ид.ч. от УПИ ХХІV-1231, кв. 56 по плана на 28 микрорайон на гр. Варна, целият с площ от 638 кв.м., срещу сумата от 5282.80лв., оформен с НА № 92, т. ІІІ, дело № 456/05.08.08г.г. на нотариус Св. Димова, рег. № 363 на НК.
ОСЪЖДА Л.П.А., ЕГН ********** ***„Екатерина Симитчиева”, № 10, ет. 3, ап. 8 да заплати на Ц.И.А., ЕГН ********** *** сумата от 700 /седемстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните /за тези, които имат процесуални представители – връчването да стане чрез последните/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: