№ 380
гр. Велико Търново , 06.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шести август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500168 по описа за 2021 година
, за да се произнесе,взе предвид следното:
С определение № 011 от 17.02.2021г. по гр.д. № 931/ 2019г. по описа на
ВТОС е прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявения от „ТИВИТИ ПАК“-гр.Разград, ЕИК *********, срещу „ЕТ
ТРЕЙД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД с ЕИК *********, „АЛБЕМАР“ ЕООД с
ЕИК *********, СТ. КР. Д. с ЕГН ********** и Г. П. ХР. с ЕГН **********,
иск за обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на
ответниците вследствие осъществена нелоялна конкуренция. Осъден е
„ТИВИТИ ПАК“-гр.Разград, ЕИК *********, да заплати на „АЛБЕМАР“
ЕООД-гр.Плевен с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер
на 16 165 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу това определение в законоустановения срок е подадена частна
жалба от ищеца „ТИВИТИ ПАК“-гр.Разград, чрез пълномощника адв.Е.Е..
Счита определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това
подробни доводи. Моли да бъде отменено атакуваното определение и делото
да бъде върнато на ВТОС за продължаване на процесуалните действия.
В законоустановениая срок е постъпил отговор на частната жалба от
ответника по нея Г.Х. от гр.В.Т., чрез пълномощника адв.Р.М., с който заема
1
становище, че частната жалба е неоснователна, по изложени за това доводи, и
моли да бъде оставена същата без уважение, а определението на ВТОС като
правилно и законосъобразно-да бъде потвърдено.
В законоустановениая срок е постъпил отговор на частната жалба от
ответниците по нея „Ес Трейд Интернешънъл“ ЕООД, „Албемар“ ЕООД и
С.Д. , всички със съдебен адрес гр.София, чрез пълномощника адв.П.В., с
който се заема становище за неоснователност на частната жалба по изложени
за това подробни доводи, и моли да бъде оставена същата без уважение, а
определението на ВТОС като правилно и законосъобразно-да бъде
потвърдено.
ВТАС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и отговорите,
както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.Същата е неоснователна по
следните съображения:
Видно от делото е, че е същото е образувано по искова молба на
„ТИВИТИ ПАК“-гр.Разград срещу „ЕТ ТРЕЙД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД-
гр.Плевен, „АЛБЕМАР“ ЕООД-гр.Плевен, СТ. КР. Д. от гр.Плевен и Г. П. ХР.
от гр.В.Т., с която е предявен иск за обезщетение за имуществени вреди от
противоправно поведение на ответниците вследствие осъществена нелоялна
конкуренция, извършена посредством нелоялно привличане на клиенти,
нарушаване на забраната за разгласяване на търговска тайна, въвеждане в
заблуждение относно обхвата на продуктовата гама. Поискано е осъждането
им, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца обезщетение за
причинените вреди в размер на 600 000 лв., предявен като частичен иск от 814
464 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответните страни са депозирали писмени отговори, в които са заели
становище за недопустимост, а ако съдът счете иска за допустим-за
неоснователност на исковата претенция. Ответниците „АЛБЕМАР“ ЕООД и
СТ. КР. Д. са обосновали недопустимостта на предявения иск с довода, че
условие за предявяване на същия е наличие на установено по реда на ЗЗК
нарушение на същия закон и са поискали прекратяване на производството по
2
делото на това основание.
С атакуваното определение ВТОС е прекратил производството по делото
поради недопустимост на предявените субективно съединени искове срещу
ответниците за обезщетение за имуществени вреди от тяхно противоправно
поведение вследствие осъществена нелоялна конкуренция, като е приел, че
същите са с правна квалификация чл.105 ал.1 от ЗЗК. Приел е, че макар и
посочената разпоредба да предвижда че исковете за обезщетение за
причинените вреди вследствие извършени нарушения по този закон /ЗЗК/ се
предявяват по реда на ГПК, установяването обаче на нарушение по ЗЗК-в
случая нарушение на забраната за нелоялна конкуренция, е изрично
възложено от законодателя в компетентност на КЗК с предвидено в Глава 12
административно производство за установяване на нарушения. Приел е и че с
оглед разпоредбата на чл.105 ал.4 ЗЗК гражданските съдилища, разглеждащи
искове за вреди вследствие на нарушения по ЗЗК, са обвързани от
задължителната сила на решението на КЗК, респ.-на ВАС, досежно
установяване на нарушението-със съдържанието, съответстващо на дадената
от КЗК квалификация, като на доказване съобразно общите правила на ГПК
пред гражданския съд ще подлежи установяването на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-вредата, причинната връзка
между нарушението по закона и вредата, както и размера на последната. След
извършената служебна справка ВТОС е констатирал, че пред КЗК ищецът е
инициирал вече производство по чл.29, чл.36 ал.1 и чл.37 ал.1 и ал.2 от ЗЗК,
като е налице висяща пред КЗК преписка № 626/ 2020г., по която обаче няма
влязло в сила решение. Приел е, че е недопустимо гражданският съд да
изземва компетентността на специализирания административен орган и да го
замести при установяване на нарушения по ЗЗК , и с оглед на това, че искът
по чл.105 ал.1 ЗЗК е предявен преди влизане в сила на решение на КЗК за
установяване на твърдяното нарушение по ЗЗК, същият като преждевременно
предявен, е недопустим.
Така постановеното определение е правилно и законосъобразно.
Разпоредбата на чл.105 ал.1 ЗЗК предвижда, че за причинени вреди
вследствие извършени нарушения по този закон виновното лице дължи
обезщетение, като исковете за обезщетение се предявяват по реда на ГПК
/ал.3/. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от ЗЗК, КЗК установява
3
нарушения по този закон, както и по чл.101 и чл.102 от ДФЕС.
Установяването на нарушение на забраната за нелоялна конкуренция,
предвидена в Глава VII на ЗЗК, както и изобщо на нарушенията по този закон,
е изрично възложено от законодателя в компетентност на Комисията за
защита на конкуренцията с предвидено в Глава XII административно
производство за установяване на нарушения. Съгласно чл.105 ал.4 от ЗЗК
влязлото в сила решение на Върховния административен съд, което
потвърждава решение на комисията за установяване на извършено нарушение
по закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на
нарушението и нарушителя, като обвързваща сила за гражданския съд
относно факта на нарушението и нарушителя има и решение на комисията,
което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Анализът на
цитираните правни норми налага извода, че след като националното ни
законодателство е определило КЗК като органа, отговорен за прилагането на
чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС и Върховният административен съд, като действащ
в качеството на инстанция за съдебен контрол по отношение на видовете
актове на КЗК, то гражданските съдилища, които разглеждат искове за
обезщетения за вреди, претърпени вследствие на извършени нарушения по
този закон, са обвързани от задължителната сила на решенията на ВАС /респ.-
необжалвано решение на КЗК/ досежно установяването на нарушението и
нарушителя, и е недопустимо в производство по иск за обезщетение за вреди
вследствие нарушения по ЗЗК-в случая на забраната за нелоялна
конкуренция, съдът да изземва компетентността на административния орган
относно установяване на твърдяното нарушение и да се произнася по него.
На доказване съобразно общите съдопроизводствени правила пред
гражданския съд подлежи установяването на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - вредата, причинната връзка
между нарушението по ЗЗК и вредата и размера на същата. /в този смисъл-
Решение № 171 от 11.02.2013г. по т.д. № 64/ 2012г. на Второ т.о. на ВКС/. С
оглед изложеното, следва да се приеме, че условие за предявяване на иска с
правно основание чл.105 ал.1 ЗЗК, основан на нарушение на забраната за
нелоялна конкуренция, е наличие на установено по реда на ЗЗК нарушение по
този закон /при наличие на твърдения за такива действия, осъществяващи
нелоялна конкуренция, тяхна противоправност, както и производство по ЗЗК
за установяване на нарушението/, като установяването на осъществена
4
нелоялна конкуренция, представляващо нарушение по ЗЗК, е в
компетентността на КЗК на основание чл.8 ал.1 т.1 ЗЗК. С оглед на това,
само след производство образувано по реда на Глава Осма от ЗЗК и въз
основа на решение на КЗК установяващо нарушение по този закон,
засегнатият от нарушението може да реализира правото си на обезщетение в
исково гражданско производство. При това положение настоящата инстанция
счита, че преди влизане в сила на решението на КЗК за установяване на
нарушение по ЗЗК /каквото към момента не е налице/, искът по чл.105 ал.1
ЗЗК се явява преждевременно предявен и като такъв – недопустим, както
правилно е приел ВТОС и е оставил същия без разглеждане, като е и
прекратил производството по делото.
С оглед изложеното, съдът счита, че атакуваното определение на ВТОС е
правилно и законосъобразно, предвид на което и на основание
гореизложеното, жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а същото следва да бъде потвърдено. При този изход
на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответниците по жалба
направените по делото разноски за платено адв.възнаграждение както следва:
на Г. П. ХР.-1240 лв., на „Ес Трейд Интернешънъл“ ЕООД-гр.Плевен-1000лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 1001025 от 25.03.2021г.,
подадена от „ТиВиТиПак“ ЕООД-гр.Разград срещу определение № 011 от
17.02.2021г. по гр.д. № 931/ 2019г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 011 от 17.02.2021г. по гр.д. № 931/
2019г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
ОСЪЖДА „ТиВиТиПак“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Разград, жк „Орел“, бл.8, вх.Б, ап.17, ЕИК *********, да заплати
направените по делото разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция: на „Ес Трейд Интернешънъл“ ЕООД със седалище и адрес на
5
управление: гтр.Плевен, , ул.“Акад.Й.Трифонов“ № 18, ЕИК *********-
сумата 1000лв. и на Г. П. ХР. от гр.В.Т., ул.“Т Т.“ № 7, ЕГН **********-
сумата 1240 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6