№ 3422
гр. *, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110104807 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Д. И. К., и „*, срещу
С. В. К., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва:
За осъждане на ответника да заплати на ищцата Д. И. К. сумата от 2500
лв., предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, изразяващи се в неспокойствие, страх, разрушен
ритъм на нормалния й личен и семеен живот, безсъние, сънуване на
кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и психическа болка и
страдание, страх, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 01.04.2021 г. от действията на ответника –
препятстване на трасирането на имотната граница между съседните
имоти, собственост на ответника и * В. К.; ежедневни посегателства
върху собствения на ищцата имот, непрекъснато сигнализиране на
полицейски органи, отправяне на обидни думи и заплахи към
семейството й; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв.,
считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане
на исковата молба - 01.04.2021 г.
За осъждане на ответника да заплати на ищеца „* сумата от 2500 лв.,
предявена като частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
подронване доброто име на дружеството, доверието на клиентите, на
контрагентите и съседите от съседните имоти, на живущите и гостите в
1
района на */к.к. *, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 01.04.2021 г. от действията на ответника –
препятстване на трасирането на имотната граница между съседните
имоти, собственост на страните; ежедневни посегателства върху
недвижимия имот, непрекъснато сигнализиране на полицейски органи,
изграждане на ограда пред имота две преградни непрозрачни мрежи;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500 лв.,
считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане
на исковата молба - 01.04.2021 г.
В исковата молба и уточнителната такава се излага, че ответникът в
качеството на едноличен собственик на „* и съпругът на първата ищца – *.,
били съсобственици на недвижим имот с идентификатор *, като от 09.02.2010
г. било разпределено ползването на имота. Излага се, че на 14.11.2017 г. била
извършена доброволна делба между съсобствениците при което били
обособени два самостоятелни имота с идентификатор № * и с идентификатор
№ *. Твърди се, че от 07.03.2021 г. ответникът започнал да извършва действия
по завземане на площи от собствения на К. имот, продължили до 24.03.2021 г.
Твърди се, че ответникът ежедневно извършвал действия по посегателства
върху имота, заплашвал и нанесъл телесна повреда на К., отправял обидни
думи и заплахи спрямо ищцата, като неправомернияте деяния продължавали
до датата на исковата молба и понастоящем. Излага се, че ответникът
ежедневно сигнализирал органите на полицията и прокуратурата, поради
което уронвал доброто име на втория ищец – дружеството, чиито търговски
обект се нахождавал в имота. Излага се, че ответникът неправомерно
издигнал ограда над три метра в имота, с която препятствал изгледа към
морето, поради което дружеството губело клиентите си. Твърди се, че ищцата
Д. К. е засегната от посегателствата на ответника върху собствеността на
съпруга , като била лишена от спокойния й личен и семеен живот, от
нормалния ритъм на живот и работа. Ответникът отправял обидни думи и
заплахи спрямо съпруга на ищцата и семейството й, което формирало съС.ие
на неспокойствие, страх, безсъние, сънуване на кошмари, плач, тремор,
разочарование, психически болки и страдание от поведението на ответника.
Изпитвала страх от аварии, които можели да възникнат в имота, поради
посегателство на ответника по отношение на електричеството и
водопроводната система в имота. По тези съображения претендира уважаване
на претенциите и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищците чрез процесуален представител поддържат
предявените искове и молят за уважаването им. Настоява се, че от събраните
доказателства се установява посегателство върху имота на ищците, в който се
осъществява търговска дейност. Подчертава се, че е налице спад в оборота и
провалено добро име на дружеството – ищец след поставяне на оградата и
зеблото от ответника. Посочва, че поведението на ответника влияе върху
ищцата като физическо лице, както и върху нейния бизнес. Депозирана е
2
писмена защита и допълнителна такава, с която се излагат подробни
съображения по същество на спора. Настоява се, че исковете са доказани по
основание и размер, като се оспорват релевираните в писмената защита на
ответника доводи. Излага се, че представянето на доказателства и навеждане
на нови твърдения в процеса едва с писмената защита е преклудирано и не
следва да се ценят.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Намира искът
предявен от търговското дружество за недопустим, евентуално за
неоснователен. Не се оспорва, че има извършена доброволна делба на
13.11.2017 г. по отношение на процесните имоти. Сочи се, че през 2016 г. е
изпълнено съоръжение от съпруга на ищцата като ивица от имот 218 останал
зад съоръжението. Излага се, че през м. октомври 2018 г. „*, собственик на
имот * наел фирма за заснемане, като било решено да не се ограждат имотите,
а да се ползват по този начин. Сочи се, че с годините клиентите на
дружеството ищец и съпруга на ищцата започнали да изхвърлят боклуци в
имота на ответника зад съоръжението, да заснемат имота и да извършват
непристойни действия, с което увреждали ответника, поради което решил да
постави зелена мрежа на оградата, която да не позволявала извършване на
такива действия. Сочи се, че след нанесен побой на ответника, премахнал
мрежата, но тъй като не били предприети други мерки поставил оградата
съобразно геодизическото заснемане от 2018г. Оспорва твърденията , че е
завладял храсти и дървета и частта от 21кв.м. от площта на съседния имот,
като сочи, че ищецът са е поставил оградата в имота си, а не на имотната
граница. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
оспорва исковете и се моли за отхвърлянето им. Настоява се, че ищците не са
доказали, че с поставянето на оградата от ответника са претърпели вреди.
Сочи, че процесният обект, собственост на дружеството, представлява
целогодишен магазин,чиито оборот не е спаднал след поставяне на оградата.
Настоява се, че поставената ограда е прозрачна и не пречи на гледката към
морето. Сочи, че разликата в имотите се дължи на денивелацията на имотите.
Ответникът лично в с.з. излага, че той също търпял вреди и му бил нанесен
побой от съпруга на ищцата. Счита, че като собственик на отделен парцел
имал право да си огради имота и оспорва твъденията относно височината на
поставената ограда. С писмената защита се развиват подробни съображения
по същество, като се навеждат нови твърдения, че оградата е поставена с цел
да се преустанови изхвърляне на боклуци, заснемане в имота на ответника.
Настоява се, че не е накърнено доброто име на дружеството ищец, тъй като не
е преустановил дейността си и обекта е продължил да функционира. Сочи, че
ищцата не е присъствала на инцидента и не е претърпяла вреди от твърдения
вид и характер.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
3
от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, че ответникът в качеството на едноличен собственик на „* и съпругът
на ищцата Д. К. – * К., били съсобственици на недвижим имот с
идентификатор *; че на 14.11.2017 г. била извършена доброволна делба между
съсобствениците, при което били обособени два самостоятелни имота с
идентификатор № *, собственост на * К. и с идентификатор № *, собственост
на „*.
Фактът, че ищцата Д. И. К. е съпруга на * В. К. /брат на ответника С. В.
К./, не се оспорва от страните и се потвърждава от представеното по делото
удостоверение за родствени връзки от 12.03.2021 г., издадено от Община *.
Видно от представения по делото договор за наем от 15.10.2019 г. * К. е
отдал под наем на „* собствения си недвижим имот с идентификатор * –
помещения и открита търговска площ за извършване на търговска дейност
като магазин, бар, бистро.
Съгласно писмо от 28.07.2021 г. на Район * , община *, отправено до *
К. /л.143/ се уведомява лицето, че за изграждане на леки прозирни огради и
плътни огради с височина на плътната част до 0,6 метра в рамките на
поземления имот не се изисква разрешение за строеж на основание чл. 151,
ал. 1, т. 11 от ЗУТ, поради което няма основание за предприемане на действия
от страна на администрацията.
От представения протокол за предупреждение от 07.03.2021 г. се
установява, че С. В. К. е предупреден на осн. 65 от ЗМВР да не отправя
обидни думи, закани и заплахи и да не предприема каквито и да било
действия, застрашаващи живота и здравето на * К. и членовете на неговото
семейство.
Съгласно влязло в сила решение по гр.д. № */2021 г. на ВРС, във връзка
с инцидента на 07.03.2021 г. е постановено * В. К. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо С. В. К., както и С. В. К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо * В. К.. Молбата на
ищцата Д. К. за защита от домашно насилие във връзка с твърдяния инцидент
е отхвърлена, поради недоказаност, че е присъствала на някой от
инцидентите, да е чула или възприела лично конфликтите.
Видно от представената по делото психиатрична консултация от
18.03.2021 г., издадена от д-р * при МБАЛ *а -* /л. 104/ е поставена диагноза
на ищцата Д. К. смесено-тревожно депресивно разстройство и е изписано
лечение с медикаменти.
От приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че след 07.03.2021 г. при ищцата Д. К. е настъпила видима промяна в
психическото съС.ие – станала тревожна, напрегната, с тревоги за децата и
бъдещото, изпитвала страх от посефателство , нарушила съня си и
работоспособността си, което отговаря на смесено-тревожно депресивно
разстройство. Установява се, че след проведено лечение е настъпило
подобрение, но поради неразрешените съседски проблеми продължават да
4
поддържат тревожността и страховете на ищцата. Вещото лице заключава, че
е настъпила промяна в социалното функциониране на ищцата К. след
07.03.2021 г. , изразяваща се във възникнали психични симптоми и нарушено
ежедневно и професионално функциониране. Предвид лисата на минали
психични заболявания, вещото лице заключава, че е налице причинно –
следствена връзка между действията на ответника и психичното съС.ие на
ищцата. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ищцата продължава
да приема медикаменти и вероятно е по-спокойна от периода след инцидента.
Сочи, че ищцата е фокусирана върху междусъседските отношения и това
предизвква тревожността и депресията. Излага се, че притесненията не са
свързани само с нея, а с цялата ситуация в семейството, с близките и съпруга
й. Притеснява се за съпруга си и конфликта между двамата братя, страхува се
за децата си, за семейната фирма, което нарушавало съня й. Преживявала
емоционално ситуацията, в т.ч. инцидента на 07.03.2021 г. и следващите след
това.
От приобщената по делото СТЕ се установява,ч е Описаните в исковата
молба 21кв.м, както и в техническата експертиза от 22.03.2021 г. се намират в
имот с ид.*. Вещото лице заключава, че несъответствието в гранците се
дължи на поставената ограда откъм имот 2572.218. При заснемане на двете
огради, едната е позиционирана върху подпорна стена с височина на стената
около 0.80м., а втората ограда е позиционирана на отС.ие от първата на изток,
изградена с метални колове с мрежа и по нея е опъната зелена мрежа.
Денивелацията е около 2.5-3.0м. Има разлика в кадастралната граница и тези
изградени на място, като най-голямата разлика е в т. 7 - 0.60 м.; в т.17 е
0,30м., и в т.18 е 0.15м. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
допустимо даване на разлика до 60 см. , когато не е материализирана. Сочи,
че между подпорната стена и оградата има разС.ие от 60-80 см. Оградата била
със зебло и няма видимост от имота на ищците към морето.
Представените по делото постановления за отказ за образуване на ДП и
докладни записки във връзка с инцидента между С. К. и * К. са неотносими
към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите **.
От показанията на свидетеля * се установява, че на процесната дата
07.03. свидетелят заедно със С. започнали да поставят зебло на
съществуващата ограда, но брат му дошъл и започнал да маха оградата.
Възникнала кавга между тях, обиди от двете страни и братът на С. му нанесъл
удар, след което дошла полиция. Освен тримата не присъствали други хора на
инцидента.
От показанията на свидетелката * се изяснява, че като търговски
представител свидетелката често посещавала магазина, собственост на „* и
познава лично ищцата К.. Сочи, че при посещение в магазина през март 2021
г. видяла, че имало поставена преграда, която закривала панорамната гледка.
Споделя, че когато попитала за поставянето на оградата и панорамната гледка
5
К. се разплакала. Сочи, че след поставянето на оградата ищцата К. се
променила, била объркана и разстроена, ходела на лекар и приемала
лекарства. Излага, че след поставянето на оградата вече нямало майки с деца
и други хора да консумират напитки, поради това че се скривала панорамната
гледка. Оборотът към търговската представителка бил спаднал, както и към
други нейни колеги, тъй като намалили заявките към тях от магазина.
Районът бил заселен с целогодишно живеещи. Сочи, че за да се види морето
трябва да се качи на много високо, върху плота на масата пред магазина.
От показанията на свидетеля * се установява, че на следващия ден след
процесната дата, видял, че имало поставена ограда, която нарушавала
панорамната гледка към морето от магазина. При посещението си * била в
лошо съС.ие и плачела, като обяснило, че причината се дължи на поставената
ограда. Преди инцидента били близки приятелски семейства със свидетеля, но
след него отказвала да се среща с тях и други хора. Не искала да излиза навън
и да вижда заграждението, което било около метър и половина над нивото на
беседката. Загубил се „чара“ на мястото и с колегите му спрели да го
посещават. Преди се събирали хора с мотори и колелета, но вече не идвали. *
споделяла, че приема медикаменти, не била добре психически и била
лабилна, загубила интерес към работата си. Споделяла, че ответникът бил
арогантен, бил я обиждал, заплашвал ги, но не знае какви обиди е използвал.
Знае за инцидент между двамата братя. Отказвала да говори за инцидента.
Магазинът представлявал супермаркет, в който се продавали пакетирани
стоки. Когато било хубаво времето било прятно да се седне отвън. Имало
хора, но нямало наплив.
От показанията на свидетеля * се установява, че в района на магазина
имало основно целогодишно живущи, нямало туристи. Зимата повечето
магазини били затворени, като магазина на ищците работел. На оградата
имало поставено зебло, предполага, че е около 2 метра.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 84 вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД. В тази императивна правна
норма е залегнал основаният принцип в правото да не се вреди другиму
(neminem laedere).
По предявения иск от Д. К., съдът намира следното:
За основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД е необходимо ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на деяние
(действие или бездействие), неговата противоправност, настъпилите вреди по
вид и размер, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вината на дееца се предполага до доказване на противното от последния, по
аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява наличието на противоправно деяние от страна
6
на ответника, осъществено на 07.03.2021 г. спрямо ищцата К..
От показанията на свидетеля * се установява, че на датата на инцидента
К. не е присъствала на случилото се между съпруга й * К. и ответника С. К..
Не се установява спрямо ищцата да е извършено някакво пряко физическо
или вербално посегателство, което се потвърждава и от влязлото в сила
съдебно решение по гр.д. № */2021 г. на ВРС , с което молбата за защита от
домашно насилие на ищцата е отхвърлена спрямо ответника.
Свидетелят Бохос разказва, че ищцата К. е била разстроена, заради
поставяне на оградата между двата имота, което само по себе си не
съставлява деяние, от което може да произтичат неимуществени вреди.
Ищцата е споделяла, че е била обиждана от ответника, но съдържанието на
твърдяната обида не се установи от показанията на свидетелите, за да се
прецени, че същата може да бъде дефинирана като такава.
Действително, от гласните доказателства, посредством разпита на
свидетелите А*, се установи наличие на конфликт между * К. и ответника С.
К., но съдът намира, че института на деликтната отговорност предполага
противоправно поведение на деликвента спрямо пострадалото лице, а не
спрямо негови близки. В случая се претендират претърпени болки и
страдания от ищцата във връзка с поведение на ответника спрямо трето лице
/съпруга й/, а не спрямо лично към нея.
За да се обоснове основателността на иска е необходимо деянието на
деликвента е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, а
не в опосредена такава. Твърденият от ищцата стрес, безспокойство,
психическа нестабилност, който се установява и от гласните доказателства, е
свързана с поведението на ответника спрямо нейния съпруг, като последният
е легитимиран да претендира вреди при наличието и доказването им, какъвто
иск в случая не е предмет на настоящото производство. Присъждането на
ищеца на обезщетение за болки и страдания за причинени вреди на друго
лице противоречи на заложената законодателна идея „да не се вреди
другиму“, т.е. деликвентът пряко да уврежда пострадалия.
С оглед изложеното и като съобрази, че съобразно разпределението на
доказателствената тежест в процеса – недоказания факт е неосъществен факт,
намира че ищцата не установи при условия на пълно и главно доказване, че
спрямо нея е извършено виновно противоправно деяние от ответника в
процесния период от 07.03.2021 г. до 01.04.2021 г., поради което предявения
иск за сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата претенция
от 20 000 лв., следва да се отхвърли изцяло.
С оглед аксесорния характер на иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 17,36 лв., по чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86, ал1 ЗЗД, също подлежи
на отхвърляне в предявения размер.
По иска на „* *, съдът намира следното:
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Възраженията на ответника за недопустимост на производството по
отношение на предявените от юридическото лице искове за неимуществени
7
вреди, изразяващи се в подронване на доброто име на дружеството,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Съгласно решение №
206 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г., ІІІ Г. О. на ВКС иск за
неимуществени вреди, претърпени от юридически лица е допустим. В
решението, касационният съд приема, че юридическите лица търпят морални
вреди и могат да претендират, съответно да им бъдат присъждани,
обезщетения за същите. Правото е признато на всички юридически лица –
търговци, юридически лица с нестопанска цел, религиозни институции и
др. /в този смисъл и определение по ч. гр. д. № 6155/2013 г., ІІ Г. О. на ВКС,
решение № 274 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г., ІV Г. О. на ВКС/. В
решението си по дело Т-88/09 от 8.11.2011 по казуса Idromacchine Srl v.
European Commission. СЕС се произнася в подкрепа на правото на
юридическите лица да получават обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения съдът намира, предявеният иск от „* * за
допустим. По същество съдът намира иска за неоснователен, по следните
съображения:
За успешното провеждане на иска за неимуществени вреди от
търговеца, претъпени от действия на деликвента е необходимо да се
установи, че с осъщественото деяние са накърнени доброто име, доверието
на клиентите, на контрагентите и съседите от съседните имоти.
В случая от съвкупния анализ на ангажираните доказателства не се
установи ответникът с поведението си да е допринесъл за накърняване на
доброто име на дружеството или доверието на клиентите. Съдът намира, че
липсата или наличието на панорамна гледка към морето, поради поставената
от ответника ограда, не може да доведе до подриване на доброто име на
търговеца. Не се установи ответникът да разгласявал някакви позорни
обстоятелства или да е извършвал непристойни действия, които да опозоряват
имиджа на търговеца. Самото поставяне на ограда в имота си от ответника не
съставлява противоправно действие, с което да се изгуби доверието на
клиентите и съконтрагентите на дружеството. Установи се от показанията на
свидетелите Бохос и Ахмед и при изслушване на вещото лице по приетата по
делото СТЕ, че поставената ограда закрива панорамната гледка, но съдът
намира, че посоченото обстоятелство не е от категорията на подриващите
доброто име на дружеството-ищец.
От показанията на всички свидетели, които съдът кредитира като
достоверни в тази част и им дава вяра, се установи, че магазинът е
целогодишен и се посещава от живущите в района. Няма данни, че след
инцидента между съпруга на първата ищца и ответника, са преустановени
изцяло посещенията в търговския обект въз основа на действия на ответника,
накърняващи доброто име на обекта. Още повече, събитията между * К. и С.
К. са станали доС.ие до трети лица, поради разгласяването им от първата
ищца – Д. К., която е споделяла с клиентите /*/ и съконтрагентите си
/търговския представител */ за конфликта между двамата братя. Няма данни
ответникът да е споделял за неразбирателството между съседите и това да се
8
е отразило на доброто име на дружеството.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за присъждане на
неимуществени вреди от търговеца за сумата от 2500 лв., предявен като
частичен иск от цялата претенция от 20 000 лв. за процесния период от
07.03.2021 г. до 01.04.2021 г, следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
Аксесорният иск за заплащане на обезщетение за забава плащането на
обезщетение за претърпени от юридическото лице неимуществени вреди в
размер на 17,36 лв., също подлежи на отхвърляне изцяло, поради отхвърляне
на главния иск.
Ответникът е претендирал разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
предвид представените доказателства за реално извършени такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв., същите следва да бъдат
възложени в тежест на ищците.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес
гр. *, ул. * срещу С. В. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *, к.к. „*“ ПИ *,
ул. *“, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и
чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва: За осъждане на ответника да заплати на
ищцата Д. И. К. сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от цялата
претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, изразяващи се в неспокойствие,
страх, разрушен ритъм на нормалния й личен и семеен живот, безсъние,
сънуване на кошмари, плач, тремор, разочарование, физическа и психическа
болка и страдание, страх, претърпени в периода от 07.03.2021 г. до датата на
завеждане на исковата молба – 01.04.2021 г. от действията на ответника –
препятстване на трасирането на имотната граница между съседните имоти,
собственост на ответника и * В. К.; ежедневни посегателства върху
собствения на ищцата имот, непрекъснато сигнализиране на полицейски
органи, отправяне на обидни думи и заплахи към семейството й; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 01.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
17,36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 2500 лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021
г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул. * срещу С. В. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *,
9
к.к. „*“ ПИ *, ул. *“, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
45 от ЗЗД и чл.84, ал. 3 от ЗЗД, както следва: За осъждане на ответника да
заплати на ищеца „* сумата от 2500 лв., предявена като частичен иск от
цялата претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в подронване доброто име на
дружеството, доверието на клиентите, на контрагентите и съседите от
съседните имоти, на живущите и гостите в района на */к.к. *, претърпени в
периода от 07.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба –
01.04.2021 г. от действията на ответника – препятстване на трасирането на
имотната граница между съседните имоти, собственост на страните;
ежедневни посегателства върху недвижимия имот, непрекъснато
сигнализиране на полицейски органи, изграждане на ограда пред имота две
преградни непрозрачни мрежи; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 01.04.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 17,36 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2500
лв., считано от датата на увреждането - 07.03.2021 г. до датата на завеждане
на исковата молба - 01.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *, ул. * и „*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. * да заплатят на С. В.
К., ЕГН **********, с поС.ен адрес гр. *, к.к. „*“ ПИ *, ул. *“, А, сумата от
800лева /осемстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски пред
първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
10