№ 69
гр. С.З., 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично засЕ.ние на шести февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
ПредсЕ.тел:ДИМИТЪР М. Х.
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разглЕ. докладваното от ДИМИТЪР М. Х. Търговско дело №
20225500900213 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е пострадала при пътно
транспортно произшествие, настъпило на 27.09.2019 г. в гр. С.З., по бул.
Ц.С.В. в посока от изток на запад, след кръстовището с ул. Х.Д. А., като е
претърпяла сериозни телесни увреждания.
Ударът е бил реализиран от лек автомобил марка „О.К.” с pen № ****
около 18.00 часа. Автомобилът е бил управляван от Е. Г. Т..
Посочено е, че пътят, по който се е движил автомобилът е двупосочен, с
по две ленти за движение във всяка посока. Помежду им има разделителен
остров с растителност, отделящ лентите за движение на изток, от тези за
движение на запад. Участъкът е прав, със суха асфалтова настилка. Ищцата
твърди, че се е движила по източния тротоар на ул. **** - гр. С.З., в посока от
север на юг. В края на тротоара се спряла, за да се оглЕ. и да предприеме
перпендикулярно пресичане на бул. Ц.С.В.. Започнала бавно да се предвижва,
когато автомобилът я ударил. Ударът се е осъществил в южната лента за
движение на автомобилите в посока запад. Тялото на ищцата се озовало
върху предния капак на автомобила, а главата й ми се е ударила в долния
десен ъгъл на панорамното стъкло. След спирането на автомобила е била
отхвърлена напред и се е озовала върху терена, на около метър разстояние
вдясно от предната част на колата.
Твърди се, че екип на ЦСМП е откарал ищцата в УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД.
Образувано било досъдебно производство № 174/2019 г. по описа на
сектор Пътна полиция, а в последствие било образувано НОХД № 2981 по
1
описа на Районен съд С.З.. Подсъдимата Е. Г. Т. е била призната за виновна в
това, че при управлението на автомобила си на 27.09.2019 г. е нарушила
правилата за движение и е причинила на ищцата по непредпазливост средна
телесна поврЕ., изразяваща се в черепно- мозъчна травмо-кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна хемисфера,
което причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота и
гръдна травма-счупване на серия ребра/I, IV, VII, V,VI/ в дясно с контузия на
белите дробове.
В лечебното заведение, след предварителни прегледи ищцата е била
хоспитализирана на 27.09.2019 г. в клиника по Неврохирургия. Била загубила
съзнание, след това чувствала силна болка в главата и помнила, че е
повръщала. Боляло я е цялото тяло. Били й дадени медикаменти и започнала
спешна подготовка за операция - образно диагностични изследвания и
медикаменти, по повод остър субдурален хематом в дясна ГМХ.
Посочено е, че на 28.09.2019 г. ищцата е била оперирана, като след
оперативния период от 24 часа е била в клиника по Анестезиология и
интезивно лечение. Била изписана ме на 08.10.2019 г.
Счита, че опасността от черепно-мозъчната травма не е била
реализирана благодарение на своевременно оказаната високо квалифицирана
медицинска помощ. Гръдната травма й причинила трайно затруднение на
движението на тялото, като лекарите казали, че възстановителния период е
около два месеца. Счупени били 5/пет/ ребра.
Ищцата твърди, че травматологичните увреждания са в пряка причинна
връзка от настъпилото пътно транспортно произшествие.
След изписването от болницата било необходимо ищцата да се снабди с
електрическо легло, двулицев матрак и водонепромокаем калъф, който бил
доставен и монтиран от „А.Б.”ЕООД.
Била насочена и към физиотерапевтични и рехабилитационни
мероприятия.
На 11.11.2019 г., ищцата била отново приета в клиника по
Неврохирургия, поради силно главоболие, гадене и световъртеж. След
медикаментозно лечение била изписана на 13.11.2019 г.
Твърди, че и към настоящия момент се придвижва трудно. Страхува се
да ходи сама. Пътно транспортното произшествие оказало върху ищцата
силно негативен ефект. В продължение на дълъг период от време търпяла
болки и страдание от получените травми. И към момента трудно движила
ръцете си и получавала световъртеж. Произшествието оставило траен белег в
съзнанието й. Поставена била в ситуация, в която има нужда от чужда помощ.
Това се отразявало негативно на психиката й и водило до проява на
депресивни състояния на съзнанието. Болките, които усещала и сега й
напомняли за ужаса, който преживяла, а споменът и страхът не излизали от
съзнанието й.
В исковата молба се твърди, че за лекия автомобил марка „О.К.” с peг.
№ Р 1094 ВХ, към датата на ПТП - 27.09.2019 г., е била налице валидно
2
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при
застрахователно дружество „З.К.Л.И.“ АД.
На основание на горепосоченото била образувана щета № 0023-1000-
6321- 7314/31.05.2021 г. На 03.11.2021 г. ищцата представила препис от
съдебен акт, постановен по НОХД № 2981 /2021 г. по описа на Районен съд
С.З..
Ищцата твърди, че е получила уведомление от застрахователното
дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лева и имуществени вреди в размер на 889.00 лева. Отговорила, че
неимуществените вреди са прекалено занижени. След това отново получила
уведомление, че неимуществените вреди са увеличени с 5000 лв.
Твърди, че по посочената от нея банкова сметка няма преведени суми от
застрахователното дружество.
Твърди, че към настоящия момент все още чувства неудобство,
физическа болка и страдание. Неблагоприятни били и последиците от
психичното и емоционално й състояние.
Счупените ребра предизвикали затруднено движение на крайниците,
несигурност, когато се движи сама. Координацията й била нарушена. Това
обективно състояние било визирано в етапната експертиза от 06.01.2022 г.
Посочва, че на 02.04.2022 г. от УМБАЛ ”П.Д.С.К.”АД на ищцата било
издадено медицинско направление за преглед, съгласно което били налице
болезнени и ограничени движения в раменната става. На 05.04.2022 г. д-р
Тодоров констатирал нарушение в координацията и отслабване на
периферните пулсации, в резултат на претърпяната катастрофа. Поради
постоянната тревожност, която ищцата чувствала отишла на преглед при д-р
К., която й предписала медикаментозно лечение за преодоляване на
емоционалната лабилност, вследствие на ПТП.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди
„З.К.Л.И.”АД, ЕИК **** със сЕ.лище и адрес на управление гр.С., ******,
представлявано от Изпълнителните директори заедно: С. Н.А. и В.В.И., да
заплати сумата от 40 000 /четиридесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
непозволено увреждане и 889.00 лв. /осемстотин осемдесет девет лева/ -
имуществени вреди за разходите, които ищцата е направила за лечението,
вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.11.2021 г.- датата на представяне на съдебния акт, до окончателното
изплащане на сумата.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва
изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание
и по размер, като счита същата за недължима, а отделно - за прекомерна.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва мехазнизма на ПТП, изложен в исковата молба като прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата към настъпването на
3
собствените травми поради извършено нарушение на чл. 114, т.1, чл. 108,
ал.1, чл.113 от ЗДвП, пресичайки не по указания начин, на нерегламентирано
за пресичане място - ищцата внезапно била излязла на платното за движение,
което представлявало съпричиняване към настъпилите травми.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите
травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и
твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и
причинно - следствената им връзка с процесното събитие.
Оспорва твърдението, че вследствие на получените от ищцата травми
същата и към настоящия момент се придвижвала трудно.
Оспорва твърдението, че в следствие на процесното ПТП ищцата е
изпитвала болки и страдания в продължение на дълъг период от време.
Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата имала нужда от
чужда помощ към настоящия момент.
Оспорва причинно-следствената връзка между приемането на ищцата в
клиника по Неврохирургия от дата 11.11.2019г. и процесното ПТП. Посочва,
че видно от приложената към исковата молба Епикриза от дата 13.11.2019г.
ищцата е била постъпила с оплаквания след падане на земята при опит да
стане от леглото, като изследванията били в норма.
Оспорва твърдението, че пътния инцидент се е отразил и на
психическото състояние на пострадалата.
Счита, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52
ЗЗД. С оглед обективните данни за състоянието на ищцата поддържа, че
претендираната парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе
до репариране на моралните вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона. От друга страна, паричното обезщетение следвало да
репарира действително настъпили вреди, като в този смисъл не се дължи по
причина за удовлетворяване на други нужди на претендиращия обезврЕ..
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима
поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, като
претендираната сума за имуществени и неимуществени вреди счита за
прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва твърденията в исковата молба за тежестта на настъпилите
травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и
твърденията за негативни емоционални и психологически последици, както и
причинно - следствената връзка с процесното събитие.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата, на
направени по делото разноски, по аргумент от заявеното искане за
4
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за водене на
производството.
Оспорва и размера на адвокатския хонорар, в случай, че размерът му
надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС.
Претендира направените от ЗК „Л.И.” АД разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата заявява, че
поддържа исковата молба, като прави следните пояснения:
Посочва, че механизмът на ПТП отговаря на действителната фактическа
обстановка. Твърди, че с поведението си не била нарушила разпоредбите на
чл.114, т.1, чл. 113 и чл.108, ал.1 от ЗДвП. Счита, че водачът на превозното
средство е нарушил чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП,
чиито правни норми изисквали водачите на превозни средство да не поставят
в опасност живота и здравето на хората; да бъдат внимателни към уязвимите
участници в движението-пешеходците; да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; да бъдат
внимателни и предпазливи към пешеходците.
Счита, че с поведението си не била допринесла за осъществяването на
ПТП. Напротив преди да предприеме перпендикулярно пресичане на
булевард „Ц.С.В.” била спряла в края на тротоара и се оглЕ.ла за задаващи се
превозни средства. След като не видяла такива започнала бавно да се
предвижвам към незатревената част от разделителния остров. Счита, че не е
налице съпричиняване от нейна страна към настъпването на травмите й.
Твърди, че настъпилите травми изисквали продължителен период на
лечение. И към настоящия момент се предвижвала трудно и трудно движила
ръцете си. Осъщественото ПТП се отразило негативно на психиката й и
водило до проява на депресивни състояния на съзнанието. Всичко това било в
следствие на причинените й травми от ПТП и била принудена да търси
помощта на своите близки.
Счита за неоснователно оспорването от страна на ответника за липса на
причинно - следствена връзка между приемането на ищцата в Клиника по
неврохирургия на дата 11.11.2019 г. Посочва, че падането й от леглото било в
следствие на силно главоболие, гадене и световъртеж, резултат от операцията,
която претърпяла. След медикаментозно лечение била изписана на 13.11.2019
г.
Посочва, че законната лихва е поискана от датата на уведомяване от
застрахователното дружество, съгласно разпоредбите на чл. 497 от КЗ във
вр.с чл. 429 от КЗ.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания,
сторени в първоначалния отговор.
Поддържа, че ищцата е извършила нарушение на разпореждането на чл.
114, т.1, чл. 108, ал.1, чл.113 от ЗДвП, пресичайки не по указания начин, не на
пешеходна пътека, като внезапно е навляза на платното за движение.
5
Твърди, че съобразно механизма на процесното пътнотранспортно
произшествие била налице причинно-следствена връзка между
осъществените нарушения от ищцата от една страна и настъпилия
транспортен инцидент и възникналите телесни увреждания за ищцата, от
друга.
Именно поради нарушението на посочените по-горе правила от ЗДвП, в
конкретния случай, този принос следвало да се оцени не по-малко от 50%
спрямо вината на водача на застрахованото в дружеството МПС.
Оспорва иска за присъждане на лихви по начина, по който се
претендира, доколкото към датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя последния не се считал за изпаднал в забава поради това, че
към този момент не бил изтекъл уредения в Кодекса за застраховането срок за
разглеждане и произнасяне по предявената претенция.
Оспорва твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищцата
проявявала депресивни състояния на съзнанието.
Оспорва причинно-следствената връзка между падането от леглото на
ищцата и процесното ПТП. Твърди, че падането на ищцата от леглото е
настъпило приблизително два месеца след транспортния инцидент, като
причината за приемането на ищцата в клиника по Неврохирургия е именно
заради падането й, а не заради ПТП.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
По делото не е спорно, че на 27.09.2019 г. в гр. С.З., по бул. Ц.С.В. след
кръстовището с ул. Х.Д. А. в посока от изток на запад е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „О.К.” с peг. № ****, управляван от Е. Г. Т. и С.
П. П..
Не е спорно, че за л. а. „О.К.” с peг. № Р 1094 ВХ, към датата на ПТП -
27.09.2019 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при застрахователно дружество „З.К.Л.И.“ АД.
Видно от приложеното НОХД № 2981/2020 г. по описа на Районен съд –
С.З., с Решение № 260342/30.09.2021 г. подсъдимата Е. Г. Т. е призната, за
виновна в това, че на 27.09.2019 год. в град С.З., при управляване на МПС -
лек автомобил марка “О.К.”, с рег.№ Р 1094 ВХ нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно:
Чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - “Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората..... ”, но не сторила това; чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - “Водачът на
пътно превозно средство е длъжен : да бъде внимателен към уязвимите
участници в движението , каквито са пешеходците но не сторила това; чл.20,
ал.2 от ЗДвП - “....Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението- пресичаща
пътното платно пешеходна“, но не сторила това и чл.116 от ЗДвП - “като
водач на пътно превозно средство била длъжна да бъде внимателна и
предпазлива към пешеходците“, но не го сторила и по непредпазливост
6
причинила средна телесна поврЕ. на С. П. П., изразяваща се в черепно-
мозъчна травма -кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на
дясната голямомозъчна хемисфера, което е причинило разстройство на
здравето временно опасно за живота и гръдна травма - счупване на серия
ребра в дясно с контузия на белите дробове, което й причинило трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок от около 2 месеца -
престъпление по чл.343, ал. 1, б.“б”, предложение второ, във вр.с чл. 342, ал. 1
от НК, като на основание чл.78а от НК, е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание глоба, в размер на
1000 лева.
По делото не е спорно, че във връзка с настъпилото ПТП, ищцата е
предявила претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, за което е образувана щета № 0023-1000-6321-
7314/31.05.2021 г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява следното:
Контузия на главата
Мозъчен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на мозъка в дясно
голямо мозъчно полукълбо;
Контузия на гръдният кош
Счупване на 4,5,6,7 ребра в дясна гръдна половина;
Контузия на белият дроб; Контузия на корема; Контузия на крайниците;
От описанията на пострадалата от свидетелските показания,
полицейските документи и медицински документи, увредите кореспондират
да са получени по време, място и механизъм посочени в делото и отговарят
на описаното ПТП.
След травмата се появяват увредите,които са лекувани продължително
стационарно и в домашни условия.Има пълно съвпадение на описаният
инцидент/време и място/ потвърдени с полицейски и медицински документи,
свидетелски показания в ДП.
Оперативно лечение - извършена остеопластична супраптерионална
краниотомия над дясна голямо мозъчна хемисфера. Евакуиран е голям,остър
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.Направена пластика на твърдата
мозъчна обвивка.Поставен тръбен дрен.
Медикаментозно лечение в различните епизоди на стационарното
лечение :Манитол 10% 2x250 мл.;Вит. С 2x1 амп.;Цефтриаксон-2х2,0
Инсулин по сх.; Квамател-2х1фл, Sol Glue. 5% 1000+2 6 Е Ins, NaCI 0.9%
1000, Medaxon 2g, Quamatel 2x1 fl., KCI15% 2x10, CaGlue 10% 2x10, Somazina
1000,Neurotop 2x300,Furanthril 3x10,Degan - 2x1, Analgin 3x1 amp.
Период на лечение в Неврохирургична клиника от 27/09/2019 до
08/10/2019г.
Рехабилитация в дома.Раздвижване и обслужване на легло и с чужда
помощ в обстановката на оборудвана за това домашна стая.Продължителност
7
до 3 месеца по строг режим и след това постепенно в рамките на 2 месеца
самообслужване с чужда помощ.
Контузия на главата болки до края на 2 седмица Мозъчен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка на мозъка в дясно голямо мозъчно полукълбо,
болки с постепенност на отзвучаване до 3 месец.
Контузия на гръдният кош, болки до края на 3 седмица
Счупване на 4,5,6,7 ребра в дясна гръдна половин, болки до 3 месец и в
момента с болки при раздвижване, повишена влажност и студ в зоните на
фрактурите.
Контузия на белият дроб, болки до края на 2 месец Контузия на корема,
болки до края на 2 седмица Контузия на крайниците, болки до 3 седмица
Контузия на главата възстановяване до края на втората седмица
Мозъчен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на мозъка в дясно
голямо мозъчно полукълбо възстановяване до края на третият месец, при
правилно протичане на оздравителния процес. Поради възрастовите
особености на мозъка с налагащо се продължително рехидратиране на
мозъчната тъкан и бавно заемане на нормална изходна позиция. Поради това
периода на възстановяване е значително по-дълъг, в рамките минимум на 4-5
месеца. Контузия на гръдният кош възстановяване до края на третата
седмица.
Счупване на 4,5,6,7 ребра в дясна гръдна половина възстановяване до
края на 3 месец, с остатъчни оплаквания посочени в отговора на 4 въпрос.
Контузия на белият дроб възстановяване до края на 2 месец. Контузия
на корема възстановяване до края на втората седмица.
Контузия на крайниците възстановяване до края на 3 седмица.
Контузия на главата с пълно възстановяване.
Мозъчен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на мозъка в дясно
голямо мозъчно полукълбо, пълно възстановяване все още липсва.
С остатъчна церебрастения и психо-органичен синдром. Левостранна
хемипареза, по- силно изразена за ръката. По този повод с анкилози в ставите,
най-силно изразени за раменна става. Изразена мускулна слабост в четирите
крайника, особено в левите и най-вече за ръката.
Контузия на гръдният кош с пълно възстановяване Счупване на 2,4,5,6,7
ребра в дясна гръдна половина възстановяване до края на 2 месец. С
остатъчни оплаквания при движение на торса,температурни разлики,влага и
претоварване,при самообслужване.
Контузия на белият дроб с пълно възстановяване Контузия на корема с
пълно възстановяване.
Контузия на крайниците с пълно възстановяване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
8
Мястото на сблъсъка по дължина на пътното платно, се намира на
линията на продължението на източния тротоар на ул. "****" към
бетонираната незатревена част, която е западно от ориентира /О/, т.е. на около
0.50 м. западно от ориентира /О/ /О - Проекцията на пътен знак Г9 и
Ограничителна табела С4 на южния бордюр на южната лента на бул. "Ц.С.В."
за движение от изток на запад /О/./.
Мястото на сблъсъка по широчина на пътното платно, се намира южно
от разделителната прекъсната разделителна линия на северното платно за
движение на бул. "Ц.С.В." в посока от изток на запад, на около 2.50 м.
северно от ориентира /О/.
Пътното платно се състои от две пътни ленти, разделени с "Единична
прекъсната линия" - M3.
В северната пътна лента до северния бордюр има обособени паркоместа
- "Начин за подреждане на пътните превозни средства при паркиране" - М13.
Вертикалната маркировка на северния тротоар на пътя е:
Пътен знак БЗ "Път с предимство".
Пътен знак Г1 "Движение само направо след знака"
На озеленения остров западно от участъка на ПТП има:
Пътен знак Г9 "Преминаване отдясно на знака".
Средство за сигнализация С4 "Ограничителна табела".
Пешеходна пътека на мястото на настъпване на процесното ПТП -
напречно на бул. "Ц.С.В." няма.
Причината за настъпване на конкретното ПТП, при така създалата се
обстановка е от субективен характер, т.е. водача на л.а. "О." К. е била
заслепена от слънцето, залязващо в западна посока.
От техническа гледна точка при ситуация като тази, при движение на
л.а, и заслепяване /невъзможност да следи пътната обстановка пред себе си/
водачът на този автомобил е длъжен да спре, за да не допусне настъпване на
ПТП.
Зрителни препятствия/ограничения във видимостта в участъка на
настъпване на ПТП. които да са пречили на двамата участници взаимно да се
възприемат е нямало.
9
ПТП е настъпило на 27.09.2019 г„ около 18.00 ч.. в гр. С.З., в
кръстовището между бул. "Ц.С.В." и ул. "****", като по направлението на
движение на лек автомобил "О.К. с per. № Р **** пътният участък по бул.
"Ц.С.В.", е прав участък от пътя ориентиран от изток на запад.
ПТП е настъпило на 27.09.2019 г.. около 18.00 ч.. в гр. С.З. в светлата
част на деня.
Времето е било слънчево, пътната асфалтова настилка е била суха.
Зрителни препятствия/ограничения във видимостта в участъка на
настъпване на ПТП. които да са пречили на двамата участници взаимно да се
възприемат е нямало.
Мястото на сблъсъка/удара се намира на около 0.50 м. западно и на
около 2,50 м. северно от ориентира /О/.
/Приложение 1. Мащабна скица на ПТП настъпило на 27.09.2019 г. -
обозначено е с МУ/.
При своевременно възприемане на пресичащият пешеходец и адекватни
действия от страна на водача на л.а. "О." К., същият е имал възможност да не
допусне настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Скоростта на движение л.а. "О." К. с per. № Р **** ВХ преди настъпване
на ПТП е равна на 45.97 км/ч.
Скоростта на движение на "О." К. с per. № Р **** ВХ в момента на
сблъсъка е равна на 27.47 км /ч.
Скоростта на движение на пресичащият пешеходец при спокоен ход на
движение е равна на 3.20 км/ч. = 0.89 м/с.
Опасната зона на движение / спиране / на л.а. "О." К. при движението му
със скорост за движение - V. = 12.77 м/с. - 45.97 км/ч. е равна на 0% - 26.36 м.
Отстоянието на л.а, "О." К. от мястото на сблъсъка е равно на 65, 97 м.
при движението му със скорост равна на 45.97 км/ч., когато пешеходната се е
намирала на северния бордюр и е предприела пресичането на пътното платно
от север на юг.
Водачът на л.а. "О." К. при движение със съобразената скорост в
населено място V, = 45.97 км/ч., при своевременно възприемане на
опасността, е имал техническа възможност да не допусне настъпването на
10
ПТП.
Отстоянието на л.а. "О." К. от мястото на сблъсъка е равно на 41.37 м.
при движението му със скорост равна на 45.97 км/ч.. когато пешеходната е
била на линията на левия габарит на паркираният автомобил и е предприела
навлизане на платното за движение на булеварда от север на юг.
Информация в делото относно дали е имало техническа неизправност по
лек автомобил "О.", модел К.. с рег.№ Р **** ВХ. която да е причина за -
настъпилото ПТН няма.
От техническа гледна точка водача на лек автомобил "О.", модел К.. с
per. № Р **** ВХ, към датата на настъпило на ПТП – 27.09.2019 г. е бил с
изтекъл ГТП на 26.09.2019 г., което е административно нарушение и същият е
нарушил чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Пешеходката С. П. е предприела пресичането на пътното платно на бул.
"Ц.С.В." по продължение на източния тротоар на ул. "****" към южния
тротоар на бул. "Ц.С.В." и се е движила съгласно изискванията за безопасно
движение по пътищата.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Снежина П. П., която е дъщеря на ищцата посочва, че след
ПТП – то, майка й се много трудно се движи, непрекъснато й се вие свят,
често пада. След произшествието ищцата била в болница, извършена й била
операция на главата, тъй като имала масивен кръвоизлив. След това доста
време прекарала на легло, тъй като имала и пет ребра счупени. Засегнато било
и рамото и благодарение, на това, че другата й дъщеря е физиотерапевт,
успяла да я вдигне, да проходи, но всъщност и до настоящия момент, майка й
не може да си движи лявата ръката. Свидетелката посочва, че се е случвало
посреднощ да ходи при майка си, тъй като тя станала, паднала и се е ударила.
Според свидетелката, майка й не може да се възстанови след тази катастрофа,
с оглед възрастта и с оглед тази черепномозъчна травма.
Свидетелката Генка Дойчева Колева, посочва, че с ищцата са съседи,
познават се от 2005 г. След изписването от болницата, ищцата била в много
лошо състояние, не можела да пази равновесие, не можела да сяда, само
легнала стояла. Преди ПТП – то, ищцата била адекватна, пазарували си,
простирала си, готвела си. Свидетелката посочва, че година и след това ПТП
11
– то не я е виждала да излиза. След ПТП – то, от Америка си дошла другата й
дъщеря, която е рехабилитатор, за да прави упражнения и процедури и да я
вдигне на крака. Според свидетелката, ищцата имала замаяност на главата,
болки в рамото, които не позволявали да се облече. Сядала на столчето на
терасата по нощница. Казвала й, че има болки в рамото, затова й е трудно да
се облича. Според свидетелката, видимо състоянието на ищцата било като на
болен човек и не можела да се възстанови до ден днешен.
По делото е разпитана и Е. Г. Т., която е осъдена за настъпилото ПТП с
Решение № 260342/30.09.2021 г. по НОХД № 2981/2020 г. по описа на
Районен съд – С.З., от чиито показания не се установяват правнорелевантни
факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на врЕ.та и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 27.09.2019 г., по силата на което „З.К.Л.И.“ АД е
поела задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил л. а. „О.К.” с peг. № Р 1094 ВХ се установява от представена по
делото електронна справка от сайта на Гаранционен фонд.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
12
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
застрахователна претенция, като в ответното дружество е заведена щета №
0023-1000-6321-7314/31.05.2021 г. Ответното дружество е изпратило
уведомление от застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и имуществени вреди в размер
на 889.00 лева. След това „З.К.Л.И.“ АД е уведомила ищцата, че определят
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 25 000 лв., като ищцата
твърди, че по представената от нея банкова сметка не са постъпвали суми във
връзка с предявената претенция. Поради това съдът намира, че предявените
искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на С. П. П. в
се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Е. Г. Т.,
което е установено с Решение № 260342/30.09.2021 г. по НОХД № 2981/2020
г. по описа на Районен съд – С.З.. Съгласно т. 15 от ТР№ 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с
което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязла в сила присъда, която според разпоредбата на чл. 300 от
ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на л. а. „О.К.” с peг.
№ Р 1094 ВХ, осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
13
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила следните телесни увреждания:
контузия на главата;мозъчен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на
мозъка в дясно голямо мозъчно полукълбо; контузия на гръдният кош;
счупване на 4,5,6,7 ребра в дясна гръдна половина; контузия на белият дроб;
контузия на корема; контузия на крайниците. Извършено е оперативно
лечение - остеопластична супраптерионална краниотомия над дясна голямо
мозъчна хемисфера и е евакуиран голям, остър кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка. Към настоящия момент липсва пълно възстановяване на
мозъчния кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на мозъка в дясно голямо
мозъчно полукълбо. Налице е остатъчна церебрастения и психо-органичен
синдром, също така и левостранна хемипареза, по- силно изразена за ръката,
изразена мускулна слабост в четирите крайника, особено в левите и най-вече
за ръката.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че преди ПТП
– то, ищцата е била самостоятелна и сама се е грижела за себе си и за
домакинството. Вследствие на претърпените травми при процесното ПТП,
ищцата се е нуждаела от чужди грижи, не е можела да става от леглото и да
се облича сама. По делото е установено, че лечебният и възстановителен
период на ищцата е бил продължителен. При определяне на обезщетението
следва да вземе предвид, че към момента на ПТП – то, ищцата е била на 83
години, което обуславя значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на
претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП – то - 83 години, неудобства и ограничения от
личен, битов и социален характер, които е претърпяла и факта, че към
момента една от травмите не е възстановена /мозъчен кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка на мозъка в дясно голямо мозъчно полукълбо/
приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди би била сумата от 40 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото доказателства се установява, че във връзка
с процесното ПТП, ищцата е направила разходи в размер на 889 лв., за което
са представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове. Поради това
съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде
уважен в претендирания размер от 889 лв.
14
Ответното дружество е направило възражение, че С. П. П. е
нарушила разпоредба на чл. 113, ал. 1, чл. 108, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от
ЗДвП.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП на пешеходците е
забранено: да навлизат внезапно на платното за движение.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат
по тротоара или банкета на пътното платно.
Според § 6, т. 54 от ДР на ЗДП пешеходна пътека е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение.
Съдът, като съобрази заключението на автотехническата експертиза
намира, че ищцата е предприела пресичането на пътното платно на бул.
"Ц.С.В." по продължение на източния тротоар на ул. "****" към южния
тротоар на бул. "Ц.С.В.", поради което следва да се приеме, че се е движила
съгласно изискванията за безопасно движение по пътищата. Според
заключението, единствената причина за настъпване на конкретното ПТП, при
така създалата се обстановка е от субективен характер - водача на л.а. "О." К.
е била заслепена от слънцето, залязващо в западна посока. Поради това
според вещото лице от техническа гледна точка при ситуация като тази, при
движение на автомобил и заслепяване /невъзможност да следи пътната
обстановка пред себе си/ водачът на този автомобил е длъжен да спре, за да
не допусне настъпване на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП
отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за
15
избиране на такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко
препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди. Освен това от
съществено значение е фактът, че към момента на произшествието С. П. П. е
била на 83 години и като такава, може да бъде квалифицирана като
"престарял" по смисъла на чл. 116 от ЗДвП и се ползва с особена закрила по
смисъла на чл. 116 от ЗДвП.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Тежестта за доказване на възражението за
съпричиняване е на ответното дружество, което в настоящия случай не
установи, че ищцата е извършила нарушение на чл. 108, ал.1 от ЗДвП, чл. 113,
ал.1 от ЗДвП и чл. 114 от ГПК и така е допринесла за настъпване на
процесното ПТП. Поради това съдът намира, че възраженията за
съпричиняване за неоснователни.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 21.05.2021 г. С оглед горепосочените
разпоредби, ищцата е имала право да претендира законна лихва от 21.05.2021
г., когато е предявила застрахователната си претенция, но с оглед
диспозитивното начало съдът следва да присъди законна лихва от 03.11.2021
г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З.К. „Л.И." АД следва да
заплати на С. П. П. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено
увреждане и сумата от 889 лв., представляваща имуществени вреди за
разходите, които ищцата е направила за лечението, вследствие на ПТП
настъпило на 27.09.2019 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано
16
от 03.11.2021 г. - датата на представяне на съдебния акт до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата, адвокатско възнаграждение в размер на 1 756 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 –
830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила
в настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е
1 756, 67 лв., поради което съдът няма основание да намали претендираното
от ищеца, адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото „З.К.Л.И.“ АД следва да заплати на С. П. П.
направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 756 лв.
Съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс по искова молба, насрещна
искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса
4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв. Поради това
„З.К.Л.И.“ АД следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 1 600 лв., представляваща 4% върху иска за
неимуществени вреди и държавна такса в размер на 50 лв. върху иска за
имуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „З.К.Л.И.“ АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 1 650 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И." АД с ЕИК
***** със сЕ.лище и адрес на управление гр. С., ***** да заплати на С. П. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. С.З., *****, чрез адв. С. С. С. от АК
С.З., Адрес за кореспонденция: гр.С.З., ***** сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане и сумата от 889 лв., представляваща
имуществени вреди за разходите, които ищцата е направила за лечението,
вследствие на ПТП настъпило на 27.09.2019 г. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 03.11.2021 г. - датата на представяне на съдебния
17
акт до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И." АД с ЕИК ***** със сЕ.лище и адрес на
управление гр. С., ***** да заплати на С. П. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. С.З., *****, чрез адв. С. С. С. от АК С.З., Адрес за кореспонденция:
гр.С.З., ***** направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 756 лв.
ОСЪЖДА З.К. „Л.И." АД с ЕИК ***** със сЕ.лище и адрес на
управление гр. С., ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 1 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18