№ 1246
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Джулиана Петкова
Членове:Надежда Махмудиева
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх.№313041/28.04.2021 г., подадена от М. В. П., чрез адв. Я.Д., срещу Решение
№262083/30.03.2021 г., постановено по гр.д.№5472/2020 г. на СГС, ГО I-28 състав, с
което е отхвърлен изцяло предявеният от М. В. П. против „Застрахователна компания
Лев Инс“АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата от 100 000 лв.,
представляваща претендирано застрахователно обезщетение за неимуществени вреди –
душевни болки, страдания и стрес, претърпени от ищцата от смъртта на нейния внук Ц.
В. П. в резултат от ПТП, осъществило се на 15.11.2019 г., по вина на водача на
л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК №********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество по договор за задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.02.2020 г. до окончателното плащане, като е осъдена ищцата да заплати на
ответника разноски за първоинстанционното производство. Релевирани са оплаквания
за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон,
липса на пълнота при анализа на събраните доказателства, и необоснованост.
Неправилен е изводът за липса на изключителност на отношенията между ищцата и
починалия внук, като се излагат подробни съображения с анализ на събраните
доказателства. Не са релевантни за изключване на ищцата от кръга на материално
легитимираните близки да претендират обезщетение за вредите от смъртта му,
преценените от съда като относими към спора доказателства за образувани съдебни
производства от бащата, сестрата и майката на Ц., срещу застрахователя, за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на Ц., доколкото техните вреди не
изключват вредите на ищцата. Поддържа да са налице всички изискуеми предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Настоява се за
1
отмяна на решението, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск
да бъде изцяло уважен. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, жалбоподателката е освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от
задължението за внасяне на държавни такси с Определение от 01.09.2020 г. /на л.23 от
делото на СГС/, поправено с Определение №270825/23.06.2021 г. /на л.15 от
въззивното дело/, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи
на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която не се е
възползвала от възможността да депозира отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба и в проведеното открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция страните не са направили доказателствени искания, поради което нови
доказателства не са събрани.
Пред въззивната инстанция не се спори, че е настъпило процесното ПТП на
15.11.2019 г. около 01:40 часа, в гр. София, при което застрахованият при ответника
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********, управляван от водача Л. М. И., с
ЕГН **********, е самокатастрофирал в метален стълб, при което е настъпила
смъртта на пътника на предната седалка Ц. В. П., с ЕГН **********, внук на ищцата.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил наличието на вина на водача на
автомобила за настъпването на процесното ПТП. Не се спори, че гражданската
отговорност на делинквента е застрахована при ответника с валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на
ПТП. Не се спори, че ищцата е баба на пострадалия Ц. В. П., което обстоятелство се
установява и от приетото по делото Удостоверение за родствени връзки изх.
№1319/09.12.2019 г. /на л.10/. Спорни пред въззивната инстанция са наличието на
материалноправна легитимация на ищцата да претендира застрахователно обезщетение
за вреди от смъртта на своя внук, справедливият размер на обезщетението за
действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, чрез непоставяне на
обезопасителен колан, както и наличието на основание за претенцията за присъждане
на законна лихва, и началната дата, от която същата се претендира.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, по спорните между страните обстоятелства, съдът намира следното:
С ТР №1/21.06.2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Тези случаи се
определят като „изключителни“. Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото, и обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
2
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, а нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства съдът намира за
установено следното:
От Удостоверение за родствени връзки изх.№1319/09.12.2019 г. /на л.10/ се
установява, че починалият на 15.11.2019 г. Ц. В. П., е роден на ******** г., има жив
баща В. П. П. /син на ищцата/, сестра М. В. П./внучка на ищцата, родена на 12.03.1999
г./, а от друга страна се установява, че ищцата има син /бащата на починалия Ц./,
дъщеря Н. П. П., и съпруг П. Н. П..
От Решение №159/29.08.2013 г. по гр.д.№461/2013 г. на РС-***, влязло в сила
на 29.08.2013 г. /на л.12/ се установява, че бракът между родителите на Ц. В. П. е бил
прекратен с развод на 29.08.2013 г., като родителските права върху двете родени от
брака деца – Ц., тогава на 13 години, и сестра му Н., на 14 години, са били
предоставени за упражняване от бащата, като местоживеенето им е определено по
последното местожителство на бащата – с. ***, община ***, ул.“***“, като на майката
В. Н. П. е определен режим за лични контакти с децата, и е вменено задължение за
заплащане на месечна издръжка за всяко от тях.
От представения по делото Препис-извлечение от акт за смърт /на л.9/ се
установява, че починалият Ц. В. П. е бил регистриран с последен постоянен адрес в гр.
***. От Удостоверение за наследници от 29.11.2019 г. /на л.83/ се установява, че негови
наследници по закон са двамата му родители, като бащата В. П. П. е с отразен
постоянен адрес в гр. ***, ЖК „***“ №*, вх.“*“, ет.*, ап.**, идентичен с адреса на
ищцата. От Удостоверение за родствени връзки от 29.11.2019 г. /на л.84/ се
установява, че починалият Ц. В. П. има също едноутробна сестра – Н. П. Н., родена на
******** г., и едноутробен брат И. В. П., роден на ******** г.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Недежда
Петрова /дъщеря на ищцата/ се установява, че починалият Ц. живеел в село ***, в дома
на своите баба и дядо /ищцата и съпруга й/, заедно със своя баща /сина на ищцата/ и
сестра си /М. П./, през последните около 10 години, откакто бил ученик в 4.-5. клас.
Преди това живеели в гр. ***, но за едно лято семейството отишло в дома на ищцата в
село ***, и решили да останат там да живеят постоянно. Бащата на Ц. имал кола, и
карал децата на училище в гр. ***, а самият той ходел на работа, после прибирал
децата. Родителите на Ц. се разделили след това - през същата, или през следващата
година. При развода майката дала попечителството над децата на бащата, тъй като не
можела да се грижи за тях. Бащата по цял ден бил на работа, не можел да се справи
сам с грижите за децата, и така останали за постоянно да живеят с бабата и дядото.
След като майката на Ц. напуснала семейството, ищцата поела грижите за децата,
понеже си била вкъщи - перяла, готвела, грижела се за тях. Като вземела пенсията,
заделяла от нея 150 лева за джобни пари на децата за целия месец – давала им сутрин
по 3 лева всеки ден. Ищцата научила за смъртта на своя внук през нощта на 14. срещу
15. ноември, 2019 г., около 4.00 ч. сутринта, когато в дома й в с. *** дошли полицаи да
съобщят на бащата за смъртта на неговия син. Веднага след това, около 4.30 ч., ищцата
се обадила на свидетелката, за да я уведоми, и да я повика за подкрепа. Разплакала се,
3
докато съобщавала на свидетелката новината за смъртта на Ц.. Впоследствие
изпаднала в депресия, спряла да излиза от дома си – за една година излязла от дома си
само веднъж. В събота ходи на гробищата, и всяка събота носела сандвичи на гроба му,
защото той с това обичал да се храни. Не може да преживее мъката по внука си.
Починалият Ц. бил най-малкият внук на ищцата, и всички много го обичали. Ищцата
не му казвала: „***, баба..“, а „мамо..“. Той се обръщал към нея с обръщенията „бабо“
и „мамо“, като обръщението на бабите към внуците с „мамо“ е обичайно за района.
Отношенията между ищцата и внука й Ц. били много близки – той й помагал за дърва,
в къщи правел каквото поискат от него да направи, а ищцата перяла дрехите му,
готвела му, давала му пари за дрехи. Ц. не се срещал с майка си, не я обичал, говорел
против нея. Майка му напуснала баща му заради друг мъж от ромски произход, и
родила дете от него, после заживяла с друг мъж, и родила дете и от него, а
понастоящем живее с четвърти мъж. Грижила се за по-малките си деца, а за Ц. и сестра
му не полагала грижи и не плащала издръжка, не ги потърсила нито за рождените им
дни, нито за абитуриантските им балове. Не дошла на погребението на Ц.. Сега, след
смъртта на Ц., ищцата плачела много. Другият й внук – сина на свидетелката – се казва
Ц.. Ищцата не можела да произнесе и неговото име, тъй като много тъгувала за Ц..
Непосредствено преди смъртта си Ц. работел във фирма за асансьори, и живеел на
квартира в гр. София, заедно с момчето, което е карало колата. Идвал си в село ***
почти всяка седмица. За последен път се прибрал около две седмици преди смъртта си.
Съдът преценява показанията на разпитаната свидетелка при условията на
чл.172 от ГПК, като отчита близката й родствена връзка с ищцата, обуславяща
заинтересованост на свидетелката в полза на ищцата. Въпреки това кредитира
показанията й, като ги намира за последователни, логични, непротиворечиви, и
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства - Удостоверение за
родствени връзки от 29.11.2019 г. /на л.84/, и Решение №159/29.08.2013 г. по гр.д.
№461/2013 г. на РС-***, влязло в сила на 29.08.2013 г. /на л.12/.
От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищцата М.П. е поддържала близки отношения с починалия си
внук Ц. В. П., изградени на взаимна обич, доверие, взаимопомощ и подкрепа. През
последните около 8 години от живота си /откакто бил ученик в 4.-5. клас/ Ц. живял в с.
***, в дома на своите баба и дядо – ищцата и съпруга й, заедно със своите родители и
сестра си М.. Скоро след като започнал да живее в дома на ищцата, на 29.08.2013 г.
бракът между родителите на Ц. бил прекратен, като родителските права върху Ц. и
неговата сестра били предоставени на бащата /сина на ищцата/, майката престанала да
поддържа лични контакти с Ц., не давала средства за издръжката му, и не участвала в
грижите за него, като ищцата поела грижите за Ц., като готвела, перяла, купувала му
дрехи, давала му ежедневно джобни пари от пенсията си /в тази връзка показанията на
св. Петрова кореспондират на Удостоверение за родствени връзки от 29.11.2019 г. /на
л.84/, от което се установява, че само месец след прекратяване на брака с бащата на Ц.,
майката е родила дете от друг мъж, а впоследствие – още едно дете/. Въпреки че съдът
намира за установено, че майката се е дистанцирала от Ц., още когато той е бил на
възраст 10-11 години, не се установява ищцата да е заела майчинската роля в живота
му. Полаганите от ищцата грижи за домакинството /пране, готвене/, както и даването
ежемесечно на средства за джобни за детето /около 75 лева/месечно/, са в рамките на
традиционните, обичайни отношения, при които в общо домакинство живеят
възрастните родители, заедно със семейството на своя син/дъщеря. Пострадалият Ц. е
използвал обръщение към нея „мамо“, но това е обичайно за региона обръщение на
4
внук към неговата баба. Не се установява родителската отговорност да е била поета от
ищцата, тя да е участвала във вземането на съществени решения и да е правила
преценки във връзка с образованието, възпитанието или отглеждането на детето, тъй
като бащата ефективно е упражнявал родителските права и се е грижел за децата
/карал ги е на училище сутрин и ги е вземал вечер, осигурявал е средства за издръжката
им, вземал е решенията за тях/, а ищцата е изпълнявала обичайната подпомагаща роля
на бабата в отглеждането на децата. Установява се също, че живота на ищцата не е бил
свързан единствено и само с този на нейния починал внук - ищцата има съпруг, две
деца /възрастни, работоспособни и самостоятелни хора/, както и други двама внуци –
М. и Ц.. Установява се, че към момента на смъртта на Ц., той е бил започнал да води
самостоятелен живот – започнал е работа в друго населено място, заживял е
самостоятелно в гр. София, като се е връщал периодично в дома на баба си, който е
дом също така на неговия баща. Установява се, че ищцата тежко е преживяла смъртта
на своя внук – била съкрушена, изпаднала в депресия, рядко излизала от дома си,
ходела на гроба му всяка седмица, и продължава да плаче и да скърби за него, трудно й
е да произнесе името му. Така установените дълбоки негативни преживявания,
характеризиращи се със значителен интензитет и продължителност, също не
установяват по несъмнен начин наличието на особени житейски обстоятелства,
станали причина между починалия и ищцата да се породи особено близки отношения,
излизаща извън пределите на обичайните близки отношения между баба и внук,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт.
Като не се установява качеството „изключителност“ на отношенията между
ищцата и пострадалия, съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в ТР
№1/21.06.2016 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния
внук Ц. В. П..
При липса на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение
за търпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, не следва да се
обсъждат останалите спорни въпроси – досежно размера на справедливото
обезщетение, и наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат.
Като е достигнал до същите правни и фактически изводи, първостепенният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се потвърди.
При този изход от спора, ответника – въззиваем на основание чл.78, ал.3 от ГПК
има право на присъждане на направените разноски за въззивната инстанция, но искане
за присъждане на разноски за въззивното производство не е правено, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №262083 от 30.03.2021 г., постановено
по гр.д.№5472 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, ГО I-28 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6