№ 233
гр. Добрич, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230201260 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от Л. Д. - управител, чрез адвокат А.В. от Адвокатска колегия
- Велико Търново, ЕГН **********, 1618 гр. София, р-н Красно село, ул.
„Хубча“ № 2, срещу наказателно постановление № 23-0000733 от 17.06.2021
г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Димитър Петков” № 4, ет. 2, ап. 18, за нарушение по чл. 91в, т. 2,
предл. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 104, ал. 7 от
Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
1
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
С покана с изх. № 82-00-51-1122/25.09.2020 г., Директорът на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, уведомил
Управителя на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, че ще бъде
извършена проверка на територията на предприятието, като за тази цел е
необходимо в седемдневен срок от получаване на поканата да бъдат
подготвени определени документи, посочени в поканата. Поканата била
връчена на упълномощено лице на 30.09.2020 г.
Със заповед № РД-12-41/06.01.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, свидетелите К. Н. К. и Б. Г.
ИВ., и двамата старши инспектори в отдел „Контрол“ при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, били определени за
длъжностни лица, които съобразно графика за проверка на фирми с изтекъл
5-годишен период от предходна проверка, да извършат комплексна проверка
на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, извършващо обществен
превоз на товари с Лиценз на Общността № 15187, в срок до 15.01.2021 г.
На 19.01.2021 г., свидетелят К.К. посетил сам офиса на дружеството,
находящ се в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 и извършил
проверка на място.
Обстоятелствата около извършената на място проверка и констатациите
от самата проверка обаче не са били обективирани документално от свидетеля
К., нито пък е бил изготвен опис на представените при проверката от
проверяваното дружество документи.
На 23.02.2021 г. свидетелят К. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Серия А-2020 № 287875 против
„СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, за това, че на 19.01.2021 г. в гр.
Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18, дружеството притежаващо
лиценз на Общността за превоз на товари № 15187, не е предоставило на
2
служителите на РДАА - гр. Варна за проверка, изисканата с покана с изх. №
82-00-51-1122/25.09.2020 г. по т. 5, изр. 2, пр. 1, връчена на упълномощеното
лице И.П.К. на дата ***** информация, с данните за дейностите на водачите,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в товарен автомобил
марка „******“ от кат. N3 с регистрационен № ******, за целия период на
комплексната проверка от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., като липсва
информация за периода от 25.06.2020 г. до 31.08.2020 г., в който са
извършвани обществени международни превози на товари, попадащи в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., видно от информацията, извлечена
от паметта на дигитална карта № ****** на водача К.К.С., ЕГН ********** и
три броя ЧМР -нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. 1 от Закона за
автомобилните превози.
На 23.02.2021 г. свидетелят К.К. представил за подпис на свидетеля Б.И.
съставения АУАН, който го подписал, след което се заел с текущите си
служебни ангажименти във връзка със заеманата от него длъжност в РДАА -
Варна.
На същата дата – 23.02.2021 г., на Л. Д. - управител на „СВЕНТРАНС
БГ“ ЕООД, бил представен за подпис Констативен протокол за извършена
комплексна проверка с рег. № 82-00-51-1122/23.02.2021 г. на управляваното
от него дружество. Протоколът е бил съставен от свидетеля К. на датата на
връчването му - 23.02.2021 г., като същият е бил подписан от него и от
свидетеля Б.И..
След това свидетелят К. представил за подпис на представляващия
санкционираното юридическо лице и съставения АУАН. В графата за
възражения и обяснения било отразено: „Заради КОВИД-19 ситуацията
фирмата не е имала възможност да изтегли информацията от тахографа
навсеки 3 месеца, защото служителите и трябвало да работят от
вкъщи.“(цитат). Представляващият дружеството подписал акта, след което
същият му е бил връчен.
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и твърденията на
жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от
областта на техниката, са проверени посредством назначената и изготвена в
3
хода на съдебното следствие Техническа експертиза (ТЕ). Видно от
заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета
от съда ТЕ, анализът на описаните материали дава основание на експертизата
да приеме, че в представения оптичен носител „Оптичен диск (DVD) – 45“ се
съдържат данни за извършвани международни превози на товари, попадащи в
обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г. само за периода до 24.06.2020 г.
включително, а за периода от 25.06.2020 г. до 31.08.2020 г. липсват данни за
извършвани дейности/превози, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО)
561/2006 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К. Н. К. и Б. Г. ИВ., чийто показания са последователни, логични
и безпротиворечиви, кореспондиращи както със заключението на вещото
лице по изготвената, неоспорена и приета от съда ТЕ, така и с писмените
доказателства по делото: Констативен протокол за извършена комплексна
проверка с peг. № 82-00-51-1122/23.02.2021 г.; Покана с рег. индекс 82-00-51-
1122/25.9.2020 г.; Заповед № РД-12-41/06.01.2021 г.; Информация от
дигитален тахограф; Справка Лицензи; Копие ЧМР-та; Декларация от
21.01.2021 г.; Списък МПС; Протокол приложение № 66 от 22.04.2016 г.;
Справка за нарушител по правно основание на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва,
наказващият орган е приел, че „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД не е представил за
проверка изисканата информация с данните за дейностите на водачите,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в товарен автомобил
марка „******“ от кат. N3 с регистрационен № ******, за целия период на
комплексната проверка от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., като липсва
информация за периода от 25.06.2020 г. до 31.08.2020 г., в който период са
извършвани обществени международни превози на товари, попадащи в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г., видно от информацията, извлечена
от паметта на дигитална карта № ****** на водача К.К.С., ЕГН ********** и
три броя ЧМР - нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. 1 от Закона за
автомобилните превози.
На основание чл. 104, ал. 7 от ЗАвтП, на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД е
била наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
4
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
Серия А-2020 № 287875 против „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********.
Както е известно от правната теория, една от функциите на АУАН е
обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за
извършено конкретно нарушение. В АУАН е вписан един свидетел, за когото
изрично, чрез подчертаване е посочено, че същият е очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и при съставяне на акта.
От събраните по делото доказателства обаче се установява, че
вписаният като свидетел в акта Б. Г. ИВ., нито е очевидец, нито е присъствал
на извършената на 19.01.2021 г. физическа проверка на място в офиса на
проверяваното дружество. Този извод се налага, както от показанията на
актосъставителя К.К., който сочи, че сам е посетил офиса на дружеството,
така и от показанията на свидетеля И., който сочи, че е „присъствал“ само при
съставяне на АУАН. Така например в съдебно заседание, проведено на
17.12.2021 г. свидетелят И. дава следните показания: „Аз съм свидетел по
съставянето на акта. Нищо не съм извършил при проверката на фирмата.
Единствено, когато колегата го състави, бях там и го подписах, това е
моето участие в цялостната проверка“ (цитат).
Ето защо, съдът намира, че вписаният в АУАН свидетел Б. Г. ИВ. не е
от категорията свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че АУАН е
съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която
при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие,
той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН. Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза свидетелите да са
двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице. Липсата на втори
свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В тази насока е
и константната съдебна практика (Виж Решение № 33 от 15.02.2016 г. по
к.а.н.д. № 8/2016 г. на АдмС – Добрич).
Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова
5
съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да
повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава
наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност,
административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, за нарушение по чл. 91в,
т. 2, предл. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 104, ал. 7
от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и
не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може
да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за
особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна
разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната
администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на
законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните
механизми по реализиране на административнонаказателната отговорност.
При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при
постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната
законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на
съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка
до ненаказване на виновния нарушител.
Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания
санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон, съдът установи следното:
Като дата на извършване на нарушението, както актосъставителят, така
и наказващият орган сочат датата 19.01.2021 г. Това е датата, на която
свидетелят К. е посетил офиса на проверяваното дружество. Констатациите от
тази проверка в офиса на фирмата обаче не са били обективирани в никакъв
писмен документ, от който може да се установи в чие присъствие е била
извършена проверката, какви обстоятелства са били установени и какви
6
документи са били представени, респективно - не са били представени от
проверяваното лице.
Обективирането на резултатите от проверката в изричен официален
документ и подписването му от проверяващите, както и от представител на
проверяваното дружество, биха свидетелствали по безспорен и категоричен
начин за установените в хода на проверката факти.
В действителност, по делото е представен Констативен протокол за
извършена комплексна проверка с рег. № 82-00-51-1122/23.02.2021 г., който
протокол обаче освен изброяване на диспозитиви на нарушения, вменени на
жалбоподателя и изброяване на съставените актове за тях, не съдържа
никакви други констатации, доказващи вмененото на жалбоподателя
нарушение.
Липсата на съставен по надлежния ред констативен протокол от
извършената на 19.01.2021 г. проверка или на приемо-предавателен протокол,
респективно опис на документи, поставя съда в обективна невъзможност да
прецени каква информация е била предоставена и дали същата съдържа или
не изисканата от контролния орган информация от картата на водача.
Безспорно, по делото е представен 1 бр. оптичен носител - компактдиск СD-R,
с ръкописен надпис на него ******, както и са приложени писмени
документи, за които обаче липсват каквито и да са доказателства,
удостоверяващи надлежното им приобщаване към доказателствения материал
по административнонаказателната преписка.
Предвид изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на
„СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД нарушение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като
са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни
съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, като е наложил имуществена санкция на търговеца, без да е
7
установил по безспорен начин извършеното нарушение.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и
изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане
на жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се
прилагат разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна на наказателното постановление и
на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по
делото в размер на 700 (седемстотин) лева, представляващи възнаграждение
на вещо лице по изготвената ТЕ в съдебно заседание, както и
командировъчните разходи за явяване на вещото лице в съдебно заседание в
размер на 132,78 лева (сто тридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки),
следва да останат за сметка на държавата.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред,
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 350 (триста и петдесет) лв.
Приложеното по делото веществено доказателство - 1 бр. оптичен
носител - компактдиск СD-R, с ръкописен надпис на него ******, следва да
остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се
унищожи.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0000733 от 17.06.2021 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Димитър Петков” № 4, ет. 2, ап. 18, за нарушение по чл. 91в, т. 2,
предл. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 104, ал. 7 от
Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Варна да заплати на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Димитър Петков” № 4, ет. 2,
ап. 18, представлявано от Л. Д., сумата от 350 (триста и петдесет) лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
Приложеното по делото веществено доказателство - 1 бр. оптичен
носител - компактдиск СD-R, с ръкописен надпис на него ******, да остане
по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
На основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските
по делото остават за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9