№ 19
гр. Бургас, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000249 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260000 от 07.02.2023 г., постановено по т. д. № 2/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Ямбол:
(1) е прогласена по отношение на К. Т. Ф., М. К. Ф. и “Ю. Б.“ АД
нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 10, ал. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП
на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 от Анекс № 1, чл. 1 от Анекс № 2, чл. 1 от Анекс
№ 3, чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Анекс № 5 и чл. 1, ал. 2 от Анекс № 6, всички
сключени към Договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека №
0010-0206-000 000 00825 от 15.11.2007 г., сключен между “Б. П. Б.” АД, чийто
правоприемник е ищецът “Ю. Б.“ АД, в качеството на кредитодател, и
ответниците К. Ф. и М. Ф., кредитополучатели.
(2) е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, предявен от “Ю. Б.“ АД, срещу К.
Ф., М. Ф. и “В. К.“ ЕООД, че тримата ответници дължат при условията на
солидарност на ищеца “Ю. Б.“ АД сумата 70 696,43 €, която сума включва:
сумата 61 571,02 € – главница, представляваща неплатена част от месечни
вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък от
задължението за главница, дължими по договора за кредит от 15.11.2007 г.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2020 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до пълното изплащане; сумата
5293,83 €, представляваща дължима договорна лихва за периода от 21.06.2019
г. до 18.02.2020 г.; сумата 3416,17 €, представляваща наказателна лихва за
1
просрочие/неустойка за забавено плащане на главницата по кредита за
периода от 21.11.2019 г. до 25.05.2020 г. и сумата 415,41 €, представляваща
такси за периода 21.11.2019 г. – 25.05.2020 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата 360 лв. – такси за периода 21.11.2019 г. – 25.05.2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1034/2020 г. по описа на
Районен съд – Ямбол, и
(3) е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за разликата над общата сума 70 696,43 € до
претендирания размер от 95 230,08 € в частта за разликата над сумата 61
571,02 € до размера от 84 697,07 € – главница, представляваща неплатена част
от месечни вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък
от задължението за главница, дължими по договора за кредит от 15.11.2007 г.
и в частта за разликата над сумата 3416,17 € до размера от 4823,77 €,
представляваща наказателна лихва за просрочие/неустойка за забавено
плащане на главницата по кредита за периода от 21.11.2019 г. до 25.05.2020 г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението е обжалвано от ищеца “Ю. Б.” АД в частта, с която е
отхвърлен искът за разликата над присъдения размер от 61 571,02 € до
претендирания размер на главницата по договора за кредит от 84 697,07 €.
Въззивникът оспорва възприетото от първоинстанционния съд качество
на потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП на ответниците К. Ф. и М. Ф..
Кредитът бил използван за търговски цели. Кредитополучателите са
сключили процесния договор за многоцелеви кредит с ипотека за
рефинансиране на кредитна линия към “Б. Д.” АД, който са използвали за
закупуване на недвижими имот, представляващ сграда за търговия, с цел
използването й за търговски цели и извличане на търговска печалба. На
адреса на сградата е имало разположен офис на ЗАД “ОЗК – Застраховане“, а
публикуваната от кредитополучателите обява за продажба на тази сграда я
обявява за “търговско помещение“. В чл. 18 от процесния договор за кредит с
удебелен шрифт било посочено, че финансираното обезпечение е сграда за
търговия. Не била налице аналогия между цитираното от
първоинстанционния съд решение на СЕС С-110/14 и настоящия казус.
Във въззивната жалба се поддържа също, че са неправилни изводите на
Окръжен съд – Ямбол относно капитализацията. Дори хипотетично да бил
налице анатоцизъм, той се отнасял единствено за лихвите, но не и до другите
капитализирани суми, според практиката на ВКС. Договорките на страните по
настоящото дело за капитализиране на суми не попадали в обхвата на
потребителската защита и съответно – в обхвата на служебната проверка за
неравноправни клаузи, а възражения от страна на процесуалния представител
на насрещната страна не били направени, т.е. съдът бил надхвърлил
правомощията си и нарушил принципите на състезателното начало. С цел
избягване обявяването на кредита за предсрочно изискуем и последващото
отнемане чрез ЧСИ на имота на кредитополучателя просрочените суми се
2
отнасяли към главницата, като се разсрочвали във времето, съобразно
индивидуалните уговорки между страните. Чрез сключените по искане на
ответниците допълнителни споразумения към договора за кредит била
преструктурирана самата главница, като с цел облекчаване
кредитополучателите към нея била натрупана дължимата, но неплатена до
определен момент лихва. Процесните лихви, които били капитализирани,
били с възнаградителен характер и по своята същност представлявали цената
на услугата по предоставянето на парични средства.
Мотивите на съда били противоречиви. Не ставало ясно защо съдът не
зачита уговорения между страните съгласно Анекс № 1 фиксиран лихвен
процент в размер на 9,654 %. Едва с Анекс № 6 страните уговорили нови
параметри, а кредитополучателите били в непрекъснати просрочия по кредита
като всичко се предоговаряло в конкретни стойности – посочвал се размерът
на всяка лихва, такса и общо годишният процент на разходите. Солидарният
длъжник “В. К.“ ЕООД разполагал с достатъчна информираност за
задължението, което поема, и не бил неравнопоставен спрямо търговеца-
ищец, поради което не следвало да се ползва от неполагащата му се защита на
друг солидарен длъжник.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите К. Т. Ф.,
М. К. Ф. и “В. К.“ ЕООД.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 23.11.2023 г. е приета за
разглеждане по същество.
Окръжен съд – Ямбол е бил сезиран с искова молба от “Ю. Б.” АД
против К. Т. Ф., М. К. Ф. и “В. К.” ЕООД. Ищецът заявил, че по негово
заявление е издадена против ответниците заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ на осн. чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните
книги на банката. Поради постъпило възражение от длъжниците ищецът
излага твърдения за сключен договор за банков кредит, по силата на който
предоставил на първите двама ищци многоцелеви кредит в размер на 100 000
€, който те се задължили да върнат на 216 равни месечни вноски, включващи
главница, лихви, такси и разноски. По допълнително споразумение (анекс)
като съдлъжник в правоотношение встъпил третият ответник “В. К.” ЕООД.
Поради неизпълнение от страна на длъжниците банката обявила кредита за
предсрочно изискуем и поискала издаване на заповед за изпълнение.
Отправено било искане за установяване, че ответниците дължат на банката
3
солидарно сумите 95 230,08 € и 360 лв., в т.ч.: (1) 84 697,07 € – главница; (2)
5293,83 € – възнаградителна лихва за периода 21.06.2019 - 18.02.2020 г.; (3)
4823,77 € – наказателна лихва за просрочие за периода 21.11.2019 - 25.05.2020
г.; (4) 415,41 € – нотариални такси за периода 25.02.2019 - 25.05.2020 г.; (5)
360 лв. – такси за връчване на покани от 21.11.2019 г. и 25.05.2020 г. и (6)
законната лихва върху главницата от 28.05.2020 г. до пълното изплащане.
Ответниците оспорили исковете. Възразили, че в договора за кредита и
анексите към него били включени неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,
които били нищожни. Те се отнасяли до възможността на банката
едностранно и по неясни критерии да изменя лихвения процент по кредита,
както и до увеличаването на дълга чрез включване в олихвяемата главница на
просрочени лихви, такси и комисионни. Поискали отхвърляне на исковете
изцяло.
С обжалваното решение Ямболския окръжен съд: (1) прогласил в
отношенията между страните нищожността на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.
10, ал. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 от Анекс № 1, чл. 1 от
Анекс № 2, чл. 1 от Анекс № 3, чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 5 от Анекс № 5 и чл. 1,
ал. 2 от Анекс № 6, всички сключени към Договор за предоставяне на
многоцелеви кредит с ипотека № 0010-0206-000 000 00825 от 15.11.2007 г.;
(2) приел за установено, че тримата ответници дължат солидарно на ищеца
сумата 70 696,43 €, която сума включва: 61 571,02 € – главница заедно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2020 г. до пълното
изплащане; 5293,83 € – договорна лихва за периода от 21.06.2019 г. до
18.02.2020 г.; 3416,17 € – наказателна лихва за просрочие/неустойка за
забавено плащане на главницата по кредита за периода от 21.11.2019 г. до
25.05.2020 г. и сумата 415,41 €, представляваща такси за периода 21.11.2019
г. – 25.05.2020 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 360 лв. – такси за
периода 21.11.2019 г. – 25.05.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1034/2020 г. по описа на Районен съд – Ямбол; (3)
отхвърлил искът за главница за разликата над 61 571,02 € до претендираните
84 697,07 €, както и искът за разликата над сумата 3416,17 € до размера от
4823,77 €, представляваща наказателна лихва за просрочие/неустойка за
забавено плащане на главницата по кредита за периода от 21.11.2019 г. до
25.05.2020 г.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно. В обжалваната част то е допустимо.
В частта, с която е прогласена нищожност на клаузи от анексите към
договора за кредит, и в частта, с която исковете са уважени, решението не е
обжалвано, влязло е в сила и допустимостта му е извън обхвата на въззивната
проверка.
Съобразно с оплакванията във въззивната жалба и отправеното с нея
искане предмет на въззивното обжалване е правилността на решението в тази
4
негова част, с която е отхвърлен искът за установяване, че ответниците
дължат на банката-ищец главница в размер на 23 126,05 € (84 697,07 -
61572,02 = 23 126,05).
Фактическата обстановка не е спорна между страните, тя е установена
правилно от първоинстанционния съд и в тази част настоящият въззивен
състав препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното
решение, които не е необходимо да се повтарят.
Пред въззивната инстанция се поддържа спор по следните изцяло
правни въпроси: дали ответниците, в т.ч. “В. К.” ЕООД, могат да се ползват
от защитата по ЗЗП и дали правилно е редуциран размерът на задължението
за главница чрез несъобразяване на уговорките, с които в общия размер на
олихвяемия дълг с анексите са включвани просрочени лихви и такси, и е
променен лихвеният процент.
Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
Влязлото в сила произнасяне на окръжния съд в смисъл, че са нищожни
конкретно посочените уговорки от анексите, с които страните са се съгласили
в общия размер на олихвяемия дълг да се включат просрочени лихви, такси и
комисионни, има преюдициално значение, обвързва настоящия състав и не
позволява преразглеждане на въпроса за действителността на тези клаузи.
Нищожността им е прогласена и по отношение на въззиваемия “В. К.” ЕООД,
поради което в настоящия случай не подлежи на обсъждане дали дружеството
има качеството на потребител. За нищожни са обявени и разпоредбите,
предвиждащи право на банката едностранно да промени приложимия към
договора за кредит лихвен процент.
След като в отношенията между страните е установено, че изменението
на лихвения процент и включването на просрочени лихви, такси и
комисионни в олихвяемата главница са нищожни, т.е. не произвеждат
действие, то отношенията на страните следва да се уредят при заместване на
нищожните клаузи с първоначалните уговорки в договора относно размера на
дълга и лихвения процент. На тази база неоспореното експертно заключение
посочва, че дължимата главница е в размер на 61 571,02 €. До този размер е
основателен искът за главницата по кредита. Решението, с което той е уважен
до този размер е правилно, а въззивната жалба против него – неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на съдилищата обжалваното решение ще се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 07.02.2023 г., постановено по
т.д. № 2/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6