Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 25.08.2017  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на тринадесети април, през две хиляди и седемнадесета година,  в състав :

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря  Алина Тодорова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 19951 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Д.Д.Д. поддържа твърдение, че на 20.06.2002г. сключил с Л.Ц. Б.наследодателка на ответницата И.Ц.Х. Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 131, том І, рег. № 3520, дело № 131/2002г. на нотариус В.П.с рег. № 206 при НК и район на действие СРС. Уговорената продажна цена на имота в размер на 30 000 щатски долара била платена в брой от купувача (ищеца) на продавачката, а за да удостовери факта на плащането, продавачката издала нарочен документ – разписка с дата 20.06.2002г. С влязло в сила Решение от 11.12.2009г. по гр.д. № 975/2008г. на ІІІ г.о. при ВКС на РБ, било оставено в сила Решение от 26.10.2007г. постановено по гр.д. № 2814/2004г. на ІІ „г“ отделение при СГС, с което е унищожен споменатия договор за покупко- продажба. Доколкото твърди, че от влизане в сила на споменатото решение, за него се породило правото да получи от насрещната страна по унищожения договор  платената от него продажна цена – ищецът претендира за му върне сумата от 61 170 лева, представляваща левова равностойност на 30 000  щатски долара. Като твърди, че ответницата изпаднала в забава по отношение изпълнението на задължението за връщане на дадената парична сума - ищецът претендира за осъждане на ответницата, да му заплати още и сумата от 18 778, 42 лева, представляваща мораторна лихва върху подлежащата на връщане сума на главницата, изчислена за период от 11.12.2011г. до датата на предявяването на иска - 11.12.2014г. С оглед твърдението за основателност на предявените претенции, ищецът претендира за осъждане на ответницата да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковете са оспорени  от ответницата И.Ц.Х., по съображения, които са подробно изложени в подадения писмен отговор и в допълнително уточнение от 30.04.2015г. Без да оспорва качеството си на наследник по закон на Л.Ц. Б., нито твърденията за сключването и последвалото унищожаване на процесния Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 131, том І, рег. № 3520, дело № 131/2002г. на нотариус В.П.с рег. № 206 при НК – ответницата поддържа становище за неоснователност на исковете. Релевира възражение за недействителност на писменото изявление, което е обективирано в съдържанието на разписка с дата 20.06.2002г. В хода на делото, до приключване на устните състезания – ответницата категорично отрича твърдението на ищеца а, че Л.Ц. Б.е получила фактически от Д.Д.Д. посочената в разписката парична сума. Твърди, че разписката не е написана, нито подписана от лицето, което е посочено като неин автор. Поддържа възражение за недействителност на едностранното волеизявление на лицето, която е подписало споменатата разписка, като сочи, че издателят на документа: Л.Б., страдала от заболяване, което било обективна пречка пред възможността тя да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Ето защо, посоченото в съдържанието на самата разписка обстоятелство: за получаване на споменатата сума в брой било обективно невярно. По тази причина, ответницата моли за отхвърляне на предявените искове и претендира да й бъдат присъденинаправените съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните в процеса и въз основа на допуснатите и приети без оспорване писмени доказателства, посочени по- долу, съдът приема, че на 20.06.2002г. ищецът е сключил с Л.Ц. Б.Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 131, том І, рег. № 3520, дело № 131/2002г. на нотариус В.П.с рег. № 206 при НК и район на действие СРС.

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 417/13.03.2015г. на Район „Витоша“ при Столична община установява, че Л.Ц. Б.е наследодател на ответницата в настоящия процес И.Ц.Х., която от своя страна се явява единствен наследник по закон.

Приетите като доказателства преписи от съдебни актове установяват, че с влязло в сила Решение от 11.12.2009г. по гр.д. № 975/2008г. на ІІІ г.о. при ВКС на РБ, било оставено в сила Решение от 26.10.2007г. постановено по гр.д. № 2814/2004г. на ІІ „г“ отделение при СГС, с което по иск на Л.Ц. Б.срещу Д.Д.Д. е унищожен споменатия Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 131, том І, рег. № 3520, дело № 131/2002г.

Като доказателство по делото е представен саморъчно написан документ, озаглавен  „Разписка“ /на стр. 52 от делото/ от чието съдържание става ясно, че е издаден за да удостовери факта, че на 20.06.2002г. подписания издател Л.Ц. Б.е получила в брой от Д.Д.Д. сумата от 30 000 щатски долара, „..във връзка с покупко- продажбата на недвижим имот, находящ се на бул „********...“

Като доказателство по делото е приет препис от Решение № 73/09.05.2003г. постановено по гр.д. № 840/2002г. съгласно описа на VІІ с-в брачно отделение при Софийски градски съд, с което под ограничено запрещение е поставена Л.Ц. Б.. Съдебният акт съдържа отбелязване за влизане в сила на 05.06.2003г.

Като доказателство по делото са приети медицински документи, относими към здравословното /психическо/ състояние на Л.Ц. Б., които са обект на анализ от допуснатата съдебно- психиатрична експертиза.

Представените от вещото лице доц. д-р В.В. изводи мотивират становище, че към момента на сключване на процесния Договор за покупко- продажба от 20.06.2002г., Л.Ц. Б.е била в активна фаза на психическо заболяване с диагноза: „психозис маниако депресива“. Това заболяване е лишило Б.от годност да разбира адекватно свойството и значението на постъпките си, вкл. и смисъла, който е вложен във волеизявлението, което е обективирано в приложената по делото разписка.

Заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, което е изготвено от вещо лице И.П.Й., сочи че левовата равностойност на сумата от 30 000 щатски долара на 20.06.2002г. е 61170, 60 лева, а мораторната лихва върху тази сума за периода от 11.12.2011г. до 11.12.2014г. възлиза на 18778, 42 лева.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Исковата претенция е процесуално допустима, доколкото е предявена с редовна искова молба, от ищец и срещу ответник с установена процесуална легитимация и се основава на едно допустимо от закона материално субективно право – да се търси връщане на парична сума, за която се твърди, да е била предоставена/ получена при отпаднало основание /унищожен договор за покупко- продажба/. Касае се претенция, основава на частната хипотеза на чл. 34 от ЗЗД, която е част от общата хипотеза на задължение за връщане на дадено на отпаднало правно основание чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД.

Ответницата не оспорва факта, че е наследник по закон на Л.Ц. Б.(починала) с която е договарял ищеца Д..

Процесуалните позиции на страните, изразени чрез техните представители в процеса, мотивиратпосочените в исковата молба юридически факти, с изключение на един твърде важен факт – дали посочената в разписката сума, чието връщане се претендира от ищеца е била действително дадена от него и получена от Л.Ц. Б..

Претенцията за изплащане на мораторна лихва е предпоставена от основателността на претенцията за връщане на сумата за главницата и на второ място – от обсъждането на въпроса за момента на изпадането на длъжника в забава, в хипотезата на задължение да върне получена престация на отпаднало основание.

Именно тези въпроси ще бъдат обсъдени в мотивите на настоящото решение, за да бъде дадено разрешение на спора.

По предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД вр. с чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД.

Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Установеният от чл. 34 ЗЗД принцип е израз на утвърдения по - общ правен принцип, създаващ задължение за всеки, който се е обогатил за сметка на другиго – да върне онова, с което се е обогатил на онзи, от когото е  получил дължимата без основание престация.

В конкретния съдебен спор, ищецът представи едно единствено доказателство, установяващо твърдението, че е предал на Л.Ц. Б.паричната сума, чието връщане (в левова равностойност) той претендира.

Документът е саморъчно изготвен, той няма достоверна дата, подписан е от лицето, което е посочено като негов автор и е съставен с особеното предназначение по чл. 77 от ЗЗД – да удостовери фактическото предаване на посочената в него сума /в брой/.

От гледна точка на характера на документа – той материализира в съдържанието си едностранно волезиявление на своя автор /едностранна сделка, а не договор/ т.е. писмено обективирана воля за осъществяването на определен факт – фактът на предаване и получаване на парична сума. Съществена особеност на документа е посочването на факта на предаването на сумата, датата, на която това е станало и основанието. Не се посочва мястото където е станало предаването, нито други обективни особености, които разбира се не са задължителни, но при създалия се спор биха могли да насочат към косвени факти в процеса на доказването. Такива факти обаче, не са налице.

Събраните в хона на съдебното дирене доказателства категорично мотивират извод, че обективираното в разписката волеизявление е направено от лице, страдащо от обострено психично заболяване. Според вещото лице доц. д-р В., към посочената в самата разписка дата - 20.06.2002г., Л.Ц. Б.е била в активна фаза на психическо заболяване с диагноза: „психозис маниако депресива“. Това заболяване е лишило Б.от годност да разбира адекватно свойството и значението на постъпките си, вкл. и смисъла, който е вложен във волеизявлението, което е обективирано в приложената по делото разписка.

При този извод, съдът намира, че едностранното волеизявление, което е обективирано в частния удостоверителен документ „разписка“ от 20.06.2002г. е опорочено, защото е засегнато от тежък порок на волята на автора.

Този документ не би могъл да бъде кредитиран като доказателствено средство, което е годно да установи особения факт, за чието осъществяване е създаден да свидетелства - предаване на сумата от 30 000 щатски долага и приемането на същата сума. Това е така, защото „осъществяването“ на споменатите юридически действия на страните по договора за покупко- продажба е било пречупено през изкривената призма на съзнанието на психично болно лице Л.Ц. Б.- лице което не е в състояние да възприема правилно свойството и значението на фактите от действителността.

В тази насока, съдът не споделя тезата на ищеца, която е обективирана в писмената му защита, нито цитираната съдебна практика, насочваща към правното значение на разписката, което било независимо от субективните психични преживявания на нейния издател - доколкото в конкретния случай не бе представено нито едно различно от разписката доказателство ( нито пряко, нито косвено), което може дори да създаде индиция за факта на плащането на сумата по продажната цена. Съществуването на такова доказателство обаче, хипотетично би било възможно, например ако сумата от 30 000 щатски долара бе преведена по банкова сметка, ***ктивна следа в действителността, освен очевидно неправилните субективни представи на страдащото от психично заболяване лице, което е съставило самата разписка.

Мотивиран от изложените по- горе изводи, съдът намира, че искът за връщане на дадената на отпаднало основание парична сума следва да бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен - доколкото ищецът не установи основния факт, на който се основава претенцията му – факта на предаване на сумата от 30 000 щатски долара на наследодателката на ответницата т.е. сумата чието връщане (в левова равностойност) е поискал.   

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

При изложените изводи, касаещи претендираното вземане за главницата, предявената претенция за присъждане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлена, като недоказана по основание.

Това е така, защото вземането за мораторна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата, а по отношение на него искът бе отхвърлен.

Заключението на приетата без оспорване съдебно- счетоводна експертиза заслужава да бъде кредитирано, но не доказва основанието на иска, а има отношение само към неговия размер.

Мотивиран от изложените по- горе изводи, съдът намира, че следва да бъде изцяло отхвърлен, като недоказан по основание предявения иск за заплащане на мораторна лихва.

По претенциите за присъждане на съдебни разноски.

С оглед изхода на правния спор, ответникът има право да получи от ищеца направените съдебни разноски, каквито е претендирал изрично в хода на устните състезания.

При това ответникът е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 2287, 80 лева, които включват разноски за направени за процесуално представителство и за събиране на доказателства.  

            Така мотивиран, съдът

 

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, срещу И.Ц.Х. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, офис № 3, иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД вр. с 55, ал. 1 пр. трето от ЗЗД  – за връщане на сумата от 61 170 лева, представляваща левова равностойност на 30 000  щатски долара, като получена на отпаднало правно основане, с оглед правните последици на унищожаването на Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 131, том І, рег. № 3520, дело № 131/2002г. на нотариус В.П.с рег. № 206 при НК, заедно със законната лихва, считяно от предявяването на иска на 11.12.2014г. до деня на окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес-***, срещу И.Ц.Х. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, офис № 3, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 18 778, 42 лева, представляваща мораторна лихва върху подлежащата на връщане сума на главницата, изчислена за период от 11.12.2011г. до датата на предявяването на иска - 11.12.2014г.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., да заплати на И.Ц.Х.,                  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2287, 80 лева (две хиляди двеста осемдесет и седем лева и осемдесет ст.), представляваща съдебни разноски, които са направени в първоинстанционното производство пред СГС.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване,  пред Апелативен съд - София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                       

  СЪДИЯ: