Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 5511 по
описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.Д.А. срещу Решение № 31892/04.02.2020 г., постановено
по гр. дело № 45139/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 84-ти състав, в
частта относно ползването на семейното жилище, като се твърди, че решението в
обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Излагат се съображения. Моли се
да се отмени това решение и да се постанови друго, с което ползването на
семейното жилище в гр. София, ж.к. „*********,
да бъде възложено общо на въззивника и на въззиваемата А.А..
Въззиваемата страна А.Б.А.
оспорва изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в обжалваната
част да бъде потвърдено, твърди, че съпругът й упражнява домашно насилие.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е
образувано по иск на А.А. срещу С.А. с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр.
ал. 3 СК, обективно съединен с небрачни искове, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, който е предявил и насрещен иск с правна
квалификация чл. 49, ал.1, вр. ал. 3 СК, обективно съединен с небрачни искове.
Всяка от страните е предявила претенция за ползване на семейното жилище,
представляващо апартамент № 37, находящ се в град София, ж.к. „*********. В открито
съдебно заседание, проведено на 03.10.2019 г. пред първата инстанция, страните
са посочили, че са постигнали споразумение по всички въпроси, като единственият
спорен въпрос е останал този за ползване на семейното жилище. В хода на устните
състезания в същото съдебно заседание, процесуалният представител на ответника
– адв. И. е направила искане да се постанови от съда съвместно ползване на
жилището от двамата съпрузи, като такова искане се съдържа и в писмената
защита, депозирана от ответника чрез адвокат И. на 10.10.2019 г.
С Решение № 31892/04.02.2020 г.,
постановено по гр. дело № 45139/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 84-ти състав, е прекратен бракът, сключен с акт за граждански
брак № 19 от 15.01.1995 г., на Столична община, Народен съвет „Красно
село", гр. София, между С.Д.А. и А.Б.А.,
като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49,
ал. 1 СК; утвърдено е, на основание чл. 49, ал. 5 СК, постигнатото споразумение
между С.Д.А. и А.Б.А. относно като родителските права по отношение на
непълнолетната Б.С.А., местоживеенето на детето, режима на лични отношения на
бащата с детето, неговата издръжка и фамилното име, като са предоставени за
упражняване, при която е определено местоживеене на детето, определен е режим
на лични отношения между детето Б. и бащата С.Д.А., задължен е бащата да
заплаща на непълнолетната Б., действаща лично и със съгласието на своята майка,
месечна издръжка в размер на 300,00 (триста) лева, считано от 03.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е посочено, че
издръжката се дължи до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване.
Със съдебното решение е
постановено, че семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „********, след
прекратяване на брака, се предоставя за ползване на А.Б. Андреевана основание
чл. 56 СК; постановено е, че след прекратяване на брака А.Б.А. ще носи брачното
си фамилно име – А.; осъдени са страните да заплатят държавнат такса от по 25
лв. при решаване на делото по иска за развод, а С.Д.А. и 216 лв. – държавна
такса върху издръжката на детето.
За да постанови решението си в
обжалваната част, Софийският районен съд е приел, че е безспорно, че семейното
жилище представлява апартамент № 37, в
гр. София, ж.к. „********, както и че съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот, № 112, том II, peг. № 10306, дело № 296 от 2008 година, 7/8 ид.
ч. от семейното жилище на страните, е дарено на ответника (л. 100 от делото).
Приел е също, че съгласно
нотариален акт за учредяване на право на ползване върху идеална част от недвижим
имот, № 94, том III, peг. № 10201, дело № 454/2019 година, на ответника е
учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху 1/2 идеална
част от недвижим имот, а именно апартамент № 37, в гр. София, ж.к. „********
(л. 137 от делото). Установил е, от показанията на разпитания по делото
свидетел К. А., майка на ответника, че жилището се състои от две стаи, едната
от които с кухненски бокс, коридор и санитарен възел. Приел е, че претенция за
ползване на семейното жилище е предявена и от двете страни в производството,
както и че съгласно чл. 56, ал. 1,
изречение второ СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Приел е, че съгласно
§1 СК семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца, като с оглед
предоставянето на родителските права с постигнатото между страните
споразумение, е приел, че семейното жилище, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено за
ползване на А.Б.А..
Във въззивната жалба са изложени
доводи, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства, нито изложените в
писмената защита аргументи, а единственият мотив на съда, за да възложи
ползването на семейното жилище на съпругата е, че тя ще упражнява родителските
права върху непълнолетното дете.
Изложени са доводи, че съдът не е
обсъдил, че съгласно чл.56, ал. 1 от СК ползването на семейното жилище след
развода се предоставя на единия от съпрузите, когато не може да се ползва от
двамата, а в случая това не е така, защото
съвсем до скоро страните живеели
с двете им деца от различен пол - син и дъщеря. От фактическата си раздяла и понастоящем,
вече повече от три години - жилището се обитавало от трима - въззивникат,
въззиваемата и дъщеря им. Изложено е, че отношенията между тях не са нетърпими,
няма напрежение, няма скандали и ексцесии. Поделят си разноските и в това
отношение не възникват никакви проблеми. Всеки се грижи за прехраната си и за
почистването и поддръжката на жилището. Няма никакви конфликтни ситуации.
Изложени са доводи, че съдът
изобщо не е обсъдил фактът, че на въззивника му е учредено право на ползване на
1/2 ид. част от същото жилище, като няма причина това негово право да бъде
пренебрегнато. Изложени са и доводи, че постановеното от съда ползване не е
ограничено със срок и по този начин е
нарушен чл. 56, ал. 3 СК. Посочено е, че
жилището е собственост на трети за спора лица – децата на страните и дори и да
прецени, че следва да се възложи
ползването само на единия съпруг, съдът може да направи това за срок до една
година, а съдът е предоставил правото на А.А. да ползва семейното жилище
безсрочно, т.е. над законово допустимия максимум от една година.
Настоящият съдебен състав намира
доводите във въззивната жалба за основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 СК ал. 1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се
ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия
от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище.
Съгласно чл. 56, ал. 2 СК, когато
от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на
единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
Съгласно чл. 56, ал. 3 СК, когато
от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на
близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една
година.
Съгласно чл. 56, ал. 4 СК,
ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако
отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3 - и ако сключи
нов брак.
Чл. 56, ал. 5 СК регламентира, че
когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема
предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
Съгласно чл. 56, ал. 6 СК, при
изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването
по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на
жилището.
Настоящият съдебен състав е
изискал справки от Служба по вписванията, от които е видно, че въззивникът С.Д.А.
е продал по ½ идеална част от апартамент № 37, представляващ семейното
жилище на страните, на всяко едно от децата си – Б.С.А. и К.С.А., като
нотариалните актове са вписани в Служба по вписванията на 29.07.2016 г.
Впоследствие, на 02.07.2019 г., пълнолетният син на страните - К.С.А. е
учредил пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване на баща си върху притежаваната от него ½ идеална част
от процесния имот.
Съгласно практиката на ВКС - Решение №554/15.07.2010 по дело
№1774/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., когато семейното жилище е общо, на първо място
се преценява възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Когато
това е невъзможно, ползването се предоставя на единия от тях (по искане на
единия съпруг, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца – служебно).
Ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се счита на този,
който притежава правото на ползване. Когато семейното жилище е на единия от
съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от него) може да бъде
предоставено на другия само докато упражнява родителските права върху родените
от брака деца. При действието на СК от 2009 г. е изключено предоставянето на
ползването на съпруга несобственик в други случаи (разпоредбата на чл. 107, ал.
2 СК от 1985 г. не е възпроизведена в новия СК). Когато семейното жилище е на
близки на единия от съпрузите, ползването (на цялото жилище или на част от
него) може да бъде предоставено на упражняващия родителските права друг съпруг
само за срок до една година.
За да се произнесе по мерките
относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик
(или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то.
Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват
самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Не са част от семейното
жилище и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на съпрузите,
освен когато семейното жилище е общо. В последния случай самостоятелно
ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са част от семейното
жилище. (Като се произнася по мерките относно ползването на семейното жилище
съдът не разглежда и не се произнася по оспорвания на правото на собственост).
На следващо място съдът преценява възможността за обособяване на самостоятелни
реални части от семейното жилище (без общо ползване на помещения). Ако това е
възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това
какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в
семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно
ползване от единия съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява
родителски права) и от другия съпруг (заедно с децата, върху които той
упражнява родителски права), а други помещения трябва да останат за общо
ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между
съпрузите са търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои
помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
Настоящият съд намира, че
първоинстанционният съд правилно е възложил ползването на семейното жилище на
майката, с оглед постигнатото споразумение между страните относно упражняването
на родителските права по отношение на непълнолетното дете Б., но в случая,
независимо от обстоятелството, че жилището е малко /видно от социалния доклад
на Д „СП“ Люлин същото е преустроена гарсониера, кухнята е пригодена като
детска стая, обитава се от детето Б., настоящият съдебен състав намира, че има
възможност същото да се ползва съвместно от двамата вече бивши съпрузи,
доколкото и към момента в него съжителстват двамата заедно с непълнолетното им
дете Б., като отношенията им не са нетърпими, доколкото твърденията в отговора
на въззивната жалба за упражнено домашно насилие не се подкрепят от никакви
доказателства, а и такива доказателства не се съдържат и в кориците на
първоинстанционното дело. Отделно от това, С.Д.А. е титуляр на вещното право на
ползване върху ½ идеална част от семейното жилище, а съгласно цитираната
практика на ВКС, ако жилището е обременено от вещно право на ползване, то се
счита на този, който притежава правото на ползване.
С оглед изложеното, обжалваното
решение на районния съд в частта относно ползването на семейното жилище следва
да бъде отменено, като вместо него се постанови, че ползването на семейното жилище, представляващо
ап. 37, находящо се в гр. София, ж.к. „*********, се предоставя на С.Д.А., ЕГН **********,
и на А.Б.А., ЕГН **********, като на С.Д.А. се предоставя за отделно
/самостоятелно/ ползване една от стаите /малката стая/, която същият е ползвал
до момента, при общо ползване с А.Б.А. на сервизните помещения, а на А.Б.А. се
предоставя за отделно ползване, заедно с непълнолетното дете Б.С.А., другата по-голяма стая, ведно с бокс, която
ползва до момента, при общо ползване със С.Д.А. на сервизните помещения.
По разноските – съгласно чл. 329,
ал. 1 ГПК, след като липсва произнасяне за вината за брачното разстройство,
разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест на страните,
както са ги направили.
В случая обаче страните не
претендират разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с
решението си.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 31892/04.02.2020 г., постановено по гр. дело № 45139/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 84-ти състав, в частта относно ползването на
семейното жилище, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо ап. № 37, находящо
се в гр. София, ж.к. „*********, след прекратяване на брака, се предоставя за
ползване на С.Д.А., ЕГН **********, и на А.Б.А.,
ЕГН **********, като на С.Д.А. се предоставя за отделно /самостоятелно/
ползване една от стаите /малката стая/, която същият е ползвал до момента, при
общо ползване с А.Б.А. на сервизните помещения, а на А.Б.А. се предоставя за
отделно ползване, заедно с непълнолетното дете Б.С.А., другата по-голяма стая, ведно с бокс, която
ползва до момента, при общо ползване със С.Д.А. на сервизните помещения.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.