Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно
гражданско дело №6693 по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –
чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6693/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.А.А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №58496 от 05.03.2020 г постановено по гр.д.№46548/2019 г на СРС , 162-ри състав ; в частта , с която са отхвърлени
исковете на въззивника с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу
“Ч.Е.Б.” АД *** ЕИК ******да
се признае за установено , че А. не
дължи сумата от 1874,76 лева стойност на консумирана ел.енергия за
периода 06.01.2019 г – 05.02.2019 г
по фактура №********** от 09.02.2019 г ; сумата от 24,12 лева стойност
на консумирана ел.енергия за периода 08.03.2019 г – 04.04.2019 г по фактура №********** от 10.04.2019 г ; за
разликата над 567,60 лева до предявения размер от 1166,44 лева стойност на консумирана ел.енергия за периода
06.02.2019 г – 07.03.2019 г по фактура №**********
от 12.03.2019 г; за разликата над 68,38 лева до предявения размер от 92,52
лева стойност на консумирана
ел.енергия за периода 05.04.2019 г – 02.05.2019
г по фактура №********** от 10.05.2019 г; за разликата над 91,78 лева до
предявения размер от 118,50 лева стойност на консумирана ел.енергия за периода
03.05.2019 г – 02.06.2019 г по фактура №**********
от 10.06.2019 г ; както и за разликата над 88,98 лева до предявения размер
от 115,03 лева стойност на
консумирана ел.енергия за периода 03.06.2019 г – 02.07.2019 г по фактура №********** от 10.07.2019 г.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението
на СРС /в обжалваната част/ . Ответникът не е доказал , че му е доставил
претендираното количество ел.енергия и измерванията на СТИ са верни .Това че
СТИ е одобрен вид не установява презумция , че
конкретното СТИ е технически изправно , а и не е представена декларация за
съответствие с изискванията на ЕС . Процесното СТИ може дистанционно да подава
информация , но е възможно отчетникът да напише една цифра повече или по-малко
при отчитането . Не може да се обясни стойността на фактурите от 10.05.2019 г ,
10.06.2019 г и 10.07.2019 г когато електрозахранването е било спряно
дистанционно по искане на крайния снабдител . Според допълнителната СТЕ ако СТИ
не е под напрежение дистанционно от него не може да се ползва информация . Не
се установява причина за начисляване на сумата от 598,84 лева по фактура
№02580979642 от 12.03.2019 г за периода 06.02.2019 г – 07.03.2019 г след като
на 05.03.2019 г електрозахранването е спряно дистанционно , а за останалия
период СТИ е следвало да представи коректна информация като показания . СТИ е отчитало неправилно , което е признато
от ответника с издаване на кредитни известия на 18.09.2019 г след предявяване
на иска /сметката е намалена от 1166,44 лева на 598,84 лева/ . На 23.01.2019 г
е изпратен от ЧЕЗ Разпределение България АД констативен протокол №4213027 от
03.12.2018 г , който е оспорен от ищеца . Ищецът не е присъствал при смяна на
СТИ и не е установил показанията на старото и новото СТИ . Ответникът не е ангажирал
доказателства за показанията на старото и новото СТИ . Неправилно СРС кредитира
показанията на св.Ц.С./служител на ЧЕЗ Разпределение България АД/ , защото
според допълнителната СТЕ може СТИ да е включвано и изключвано и същото има
енергозависима памет . Ответникът отговаря за СТИ и правилното измерване на
ел.енергията . Не са обсъдени правилно показанията на св.Х.относно разлепване
на стикера на СТИ . Имотът на ищеца не е стопански обект и не може да му се
начислява цена за достъп , а освен това „електромерът е прекъснат“ и не е могло
да се ползва ел.енергия .
Въззиваемата страна “Ч.Е.Б.” АД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът е признал още в исковата молба ,
че е потребител на ел.енергия за процесния обект и това обстоятелство е
признато от СРС за безспорно между страните . От 2010 г в имота се ползва
ел.енергия за стопански нужди . Начислената ел.енергия е реално потребена и според СТЕ и ССЕ има съответствие между
начисленото и потребеното . СТИ е метрологично годно , монтирано е на
03.12.2018 г като ново и неизползвано , а присъствието на потребителя не е
безусловно необходимо по чл.58 ал.1,2 от ОУ . СТИ подлежи на последващ
метрологичен контрол едва през 2024 г . При извършена проверка на 21.01.2019 г
е установено в присъствието на ищеца , че СТИ е изправно . Неверни са
твърденията на ищеца , че СТИ е било с разлепен холограмен стикер и подлепено
на ръка . Според свидетеля Г.Х.на 18.09.2019 г СТИ не е имало разлепен стикер или други нарушения или промяна на схемата на
свързване . Според свидетеля устройството , в което се въвеждат показанията на
СТИ не позволява грешки и няма да приема по-малко или повече цифри . Без
значение е възможността за дистанционно отчитане , а и ако СТИ не е под
напрежение дистанционно отчитане не е възможно и се налага отчитане на място ,
което и е сторено на 05.01.2019 г . Издаването на кредитните известия се дължи
на техническа грешка , а не на промяна на данните за показанията на СТИ . Възраженията
срещу констативния протокол от 03.12.2018 г са неотносими
. СТИ е собственост на ЧЕЗ Разпределение България АД . Ищецът дължи такса
достъп , защото същата не зависи от потребеното
количество ел.енергия , а от ангажирания капацитет на мрежата . В случая са
заявени от ищеца 40 кВт и това обстоятелство се
признава в становище по отговора на исковата молба . Ново преназначение на
обекта не е заявено и с години ищецът е плащал цена за достъп .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника
на 15.05.2020 г и е обжалвано
в срок на 29.05.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за
обжалване на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно ответникът е потребител на ел.енергия за
процесния имот в гр. София, ул. „******. Съобразно клаузите на чл. 18, ал. 1 и
чл. 28, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, използваната
електрическа енергия от потребителя се измерва със средство за търговско
измерване, вписано в Регистър на одобрените в страната типове средства за
търговско измерване, като електроразпределителното предприятие е длъжно да
осигури отчитане на показанията на средствата за търговско измерване ежемесечно
по определен от него график. Според СТЕ през процесния период електрическата
енергия в обекта на ищеца е била измервана със средство за търговско измерване
/СТИ/ с фабричен №18098211, което е било произведено през 2018 г. и е било
монтирано на процесния обект на 03.12.2018 г. Според СТЕ СТИ е от одобрен тип и
е в срока си на годност (подлежи на проверка през 2022 г.), което е видно от
приложения по делото сертификат (л. 76, с превод на л. 77 от делото) - касае се
до тип електромер НХЕ310, трифазен електромер, който съобразно сертификата от
27.07.2017 г. отговаря на изискванията на Директива 2014/32/ЕС. Представен е сертификатът,
изготвен на английски език, е придружен от точен превод на български език,
заверен от страната, като в него липсват единствено подпис и имена на автора на
документа, което не влияе на истинността на съдържанието му. В съдебно
заседание на 03.12.2019 г вещото лице уточнява , че сертификатът касае типа, а
не конкретния електромер и е допустимо същият да е издаден преди датата на
производство на конкретното СТИ, тъй като се отнася до одобрен тип електромери,
които след това биват произвеждани. За процесното СТИ с фабричен № 18098211, вещото
лице посочва , че е от посочения одобрен и сертифициран тип
и е преминал заводска проверка - когато е бил произведен, в завода му е
направено измерване и е мерил в класа си на точност, поради което е годно СТИ и подлежи на периодична проверка
след четири години.
Според СРС със събрания доказателствен материал е доказано , че електрическата енергия в обекта на ищеца през
процесния период е била измервана от годно средство за търговско измерване -
електромер с фабричен номер 18098211. Несъмнено е, че този електромер отчита
именно електрическата енергия, консумирана в обекта на ищеца - къща на адрес
ул. „******, като за съседния обект - ресторант, намиращ се на същия адрес, е
монтиран различен електромер в отделно табло, видно от показанията на свидетеля
Ц.А.С.и заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от вещото лице след
извършен оглед на обекта. Процесният електромер е бил монтиран на 03.12.2018 г„ като съобразно констативния протокол от
същата дата показанията му към датата на
монтажа са били нулеви. В ЗЕ липсват изисквания към процедурата по
съставяне на констативни протоколи от служители на електропреносните и
електроразпределителните предприятия, като в случая при отсъствието на
потребителя или негов представител протоколът от 03.12.2018 г. е съставен в
присъствие на двама свидетели, които осигуряват достоверност на отразените в
документа факти. От друга страна, обстоятелството дали към датата на монтажа на
новото СТИ показанията му са били нулеви, е неотносимо
към настоящия правен спор, доколкото същият касае потребеното
количество енергия през по-късен период, а по делото са събрани еднозначни
доказателства, че към началната дата на
този период - 05.01.2019 г., показанията на електромера са били 12634 кВтч на дневна тарифа и 6677 кВтч
на нощна тарифа. В тази връзка по делото е разпитан свидетелят Ц.А.С.,
служител в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на длъжност „отчетник измервателни
уреди“, според който той лично е отчел показанията на процесния електромер на
05.01.2019 г. и ги е въвел в мобилния компютърен терминал, от който те
дистанционно (автоматично) се прехвърлят в системата на ЧЕЗ. Свидетелят
допълва, че поради възможността от човешка грешка при изписване на цифрите, в
мобилния компютър е вградена звукова инсталация, която се активира при
въвеждане на твърде голяма или твърде малка консумация в сравнение с предходни
отчети, като при изпискване на устройството отчетникът отново проверява
въведените показания, сравнява ги с изписаното на електромера и при нужда ги
поправя. В допълнение, свидетелят прави снимки на отразените на СТИ показания и
свидетелят Стоилов потвърждава, че именно това са снимките, направени от него
при описания отчет на процесния електромер, отразяващи показания 12634 кВтч на дневна тарифа и 6677 кВтч
на нощна тарифа.
Според СРС при описаната от свидетеля процедура има малка вероятност
от грешки при извършването на отчети. При преценка на детайлните гласни
доказателства, подкрепени и с приетите по делото веществени доказателства
(фотоснимки), според СРС е доказано, че към началната дата на процесния период
- 06.01.2019 г., показанията на електромера, отчитащ енергията в обекта на
ищеца, са били посочените 12634 кВтч на дневна тарифа
и 6677 кВтч на нощна тарифа и консумацията за
процесния период след тази дата е формирана от разликата над тези показания,
като в този смисъл обстоятелството дали отчетените до този момент количества от
12634 кВтч на дневна тарифа и 6677 кВтч на нощна тарифа са били реално консумирани от обекта
на ищеца, е без значение за правилното решаване на настоящия правен спор и
възраженията на ищеца срещу констативния протокол от 03.12.2018 г. са неотносими.
Според СРС е доказано обстоятелството, че към 06.01.2019 г.
показанията на електромера, отчитащ енергията в обекта на ищеца, са били 12634 кВтч на дневна тарифа и 6677 кВтч
на нощна тарифа, като по делото е безспорно, че към 13.07.2019 г. показанията
му са били както следва : дневна тарифа 20148 кВтч и
нощна тарифа 11833 кВтч. В подкрепа на изложеното е и
констативният протокол от 21.01.2019 г., в който са отразени междинни показания
на електромера 16859 кВтч на дневна тарифа и 9339 кВтч на нощна тарифа и който е подписан от В.А., с което
последният е потвърдил, че към посочената дата показанията на СТИ отговарят на
отразените стойности. Според вещото лице тези показания представляват отчетено
количество електрическа енергия, преминала през електромера, като съобразно
предоставената мощност от 40 кВт и максималното
потребление за 24 часа и 30 дни в месеца, експертът е направил извод, че
отчетените количества ел. енергия е възможно да бъдат доставени. Процесният електромер представлява годно
СТИ и липсват данни в него да е извършен нерегламентиран достъп, обуславящ
грешки в измерването (свидетелят Г.Н.Х., извършил два пъти проверки на този
електромер, разказва, че не е констатирал разлепени стикери или нарушени пломби
по него, като тази констатация се съдържа и в констативния протокол от
21.01.2019 г., подписан от ищеца). Ето защо, съдът намира, че по делото се
доказва пълно и главно посоченото количество електрическа енергия (разликата
между отчетените показания на 06.01.2019 г. и 13.07.2009 г да е било доставено
в къщата на В.А.А., поради което последният дължи
стойността му по съществуващото с ответника облигационно правоотношение. Според
заключението на СТЕ, това количество ел. енергия отговаря на отразеното в
издадените от ответника фактури (след корекциите им с издадените кредитни
известия), като посочената в документите стойност съответства на одобрените от
КЕВР действащи цени към процесния период. Следователно, ищецът дължи стойността на консумираната в имота му електрическа
енергия за периода 06.01.2019 г - 05.02.2019 г. по фактура №
**********/09.02.2019 г. (5677 кВтч на дневна тарифа
(разликата между 18311 и 12634 кВтч) и 4031 кВтч на нощна тарифа (разликата между 10708 и 6677 кВтч) в общ размер от 1874,76 лв. с ДДС, както и
стойността на консумираната в имота му електрическа енергия за периода
06.02.2019 г. - 07.03.2019 г. по фактура № **********/12.03.2019 г., частично
сторнирана с кредитно известие № **********/19.08.2019 г. (1837 кВтч на дневна тарифа (разликата между 20148 и 18311 кВтч) и 1125 кВтч на нощна тарифа
(разликата между 11833 и 10708 кВтч)) в общ размер от
598,84 лв. е ДДС (според корекцията, сумата за връщане спрямо първоначалния
размер на фактурата за този период от 1166,44 лв., е в размер на 567,60 лв.).
Ето защо, искът за установяване недължимостта на сумата от 1874,76 лв., стойност на
консумирана електроенергия за периода 06.01.2019 г. - 05.02.2019 г. по фактура
№ **********/09.02.2019 г., е неоснователен и следва да се отхвърли, а този
за установяване недължимостта на сумата от 1166,44
лв., стойност на консумирана електроенергия за периода 06.02.2019 г. -
07.03.2019 г. по фактура № **********/12.03.2019 г., следва да се уважи
частично за сумата от 567,60 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 1166,44 лв. (т.е. за сумата от 598,84 лв.).
Според СРС по делото е безспорно, че за последващите месечни
периоди от 08.03.2019 г. до 02.07.2019
г. електроенергия в обекта на ищеца не е била консумирана, като ответникът
в хода на производството претендира единствено заплащане на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за тези месеци съобразно предоставената за
обекта мощност от 40 кВт. Предоставянето на достъп до
електроразпределителната мрежа представлява част от мрежовите услуги, които битовите и небитовите клиенти
следва да заплащат на крайния снабдител, а той от своя страна следва да заплаща
на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос и достъп за
съответния ценови период. Приетите с Решение на ДКЕВР (обн.,
ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.) Правила за търговия с електрическа енергия
регламентират отделното заплащане на предоставяните от крайния снабдител на
електрическа енергия услуги по цени, утвърдени от ДКЕВР - арг.
чл. 2, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата. Съгласно решение № Ц-17 от
28.06.2012 г. на ДКЕВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е определена цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на стопански потребители - абонати на
ответника в размер на 0,01650 лв./кВт/ден, а за
битови потребители - 0,00503 лв./кВтч. (т. IV-8.2 от
Решението), като цените важат считано от 01.07.2012 г. Следователно, при
определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет различен подход,
като при ползване на обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количеството
действително изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за стопански нужди цената за достъп е определена на ден
съобразно предоставената мощност и се дължи за всеки ден, през който продължава
присъединяването, независимо от количеството потребена
електрическа енергия. Същият подход е установен и в действащите към
процесния период цени, утвърдени с Решение на КЕВР № Ц-11/01.07.2018 г. - в
размер на 0,01796 лв./кВт/ден за небитови клиенти, а
за битови потребители - 0,00519 лв./кВтч. (т. 6.2 от
Решението - л. 98 от делото). Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 15
от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т.е. цената за
достъп се плаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Разходите за поддръжка
и управление на мрежата не зависят от
размера на консумацията на отделния стопански потребител, а от ангажирания
за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в мрежата в съответствие със
заявената от него мощност. Според действащите утвърдени от ДКЕВР цени за
електрическа енергия, всеки стопански потребител заплаща цена за поддръжката на
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация.
Според СРС между страните не се спори, че за имота на посочения
адрес ул. „****** първоначално е било заявено ползване на електрическа енергия
за стопански цели и мощност от 40 кВт - това
обстоятелство изрично се признава от
ищеца в становище по отговора на исковата молба от 02.12.2019 г„ в което
заявява, че през 2003 г. е купил процесния имот и към онзи момент той е
представлявал УПИ II-571, но впоследствие е бил разделен на два отделни
парцела: УПИ II-571 (продаден През 2007 г. на друго лице) и УПИ XII-571 (в
който се намира процесната къща), като мощността от 40 кВт
е била поискана преди разделянето. Изложеното се потвърждава от представените
констативен протокол от 25.07.2012 г„ заповед № РД-50-225/13.07.2004 г. на кмета
на СО - район „Витоша“ и скица-проект за разделяне, от които е видно, че още
през 2004 г. съществуващият поземлен имот УПИ II-571 в кв. 8а на местност „Гърдова глава“ с обща площ от 1835 кв.м. е бил разделен на
УПИ П-571с площ от 831 кв.м. по скица и УПИ XII-571 с площ от 910 кв.м. по
скица, като към 14.09.2004 г. ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт
за новообразувания УПИ XII-571, в който е изградил процесната къща, а впоследствие
е продал УПИ II-571 на трето лице. Във връзка с откриването на две партиди при
ответника за снабдяване с електрическа енергия на новоизградените
обекти в двата отделни парцела е изготвено становище за условията на
присъединяване към електрическата мрежа на обект „жилищна сграда“, находяща се
на ул. „****** в имота на ищеца - УПИ XII-571, т.е. за процесната къща (л. 136
от делото), в което е отбелязано, че
допълнителната предоставена мощност за обекта е 0 кВт,
като общо заявената мощност е 40 кВт. Противно на
доводите на ищеца според СРС посочената стойност касае общата (в смисъл на
първоначално заявената и допълнително предоставена с оглед на изградения нов
обект в имота - къща) мощност за УПИ XII- 571 в размер на 40 кВт, като към датата на становището разделянето на имотите
вече е било осъществено, т.е. тази мощност се отнася единствено до имота на
ищеца, в който е разположена процесната къща.
Според СРС съгласно разпоредбата на чл.4 ал.5 от ОУ на ответника
, в случай на промяна в предназначението на обекта, в който се ползва
електрическа енергия, потребителят е длъжен писмено да уведоми за това
продавача в 30-дневен срок след промяната, като при неуведомяване
електрическата енергия се заплаща по по-високата цена, считано от датата на
съставянето на констативен протокол за това обстоятелство. Следователно,
доколкото не се спори, че изначално
имотът е бил заявен с ползване на електрическа енергия на по-висока мощност и
за стопански нужди, при липсата на данни ищецът да е уведомил
електропреносното предприятие за промяна в предназначението на обекта след
разделянето му на два парцела следва да се приеме, че и за новоизградения
УПИ XII-571 е била заявена доставка на
електрическа енергия за небитов потребител при мощност от 40 кВт. В подкрепа на изложеното е и извънпроцесуалното
поведение на ищеца, който в продължение на години (от 2013 г. до 2018 г.) е
получавал фактури за консумираната в имота му електрическа енергия при посочена
в тях цена за достъп до електроразпределителната мрежа по цени за небитови
клиенти и при предоставена мощност от 40 кВт (изрично
посочена във фактурите, представени по делото от самия ищец - л. 41-49 от
делото) и е плащал посочените в тях суми без възражения.
Според СРС с оглед наличните доказателства и съобразно извънпроцесуалното поведение на ищеца преди процесния
период, настоящият съдебен състав намира, че за процесния обект е заявено ползване на електрическа енергия за
стопански нужди и при мощност от 40 кВт, поради
което ищецът дължи заплащане на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа без оглед на обстоятелството дали в имота е била консумирана електрическа
енергия - с оглед поддръжката на резервирания от този клиент капацитет от
мрежата. Видно от показанията на свидетеля Х., към м. 09.2019 г. същият е констатирал, че електромерът е прекъснат
дистанционно (предвид неизплатените задължения за процесния обект), при
което до електромера се доставя електрическа енергия, но от СТИ навън ел.
енергия не излиза . Според допълнителната СТЕ електромерът е бил прекъснат и не
е бил под напрежение, поради което абонатът не би могъл сам да пусне
електрозахранването чрез изходящия предпазител, но електроразпределителната мрежа до обекта е била изградена и при
включване на електромера дистанционно от ЧЕЗ ще се възстанови връзката с
мрежата, СТИ ще работи и заявената мощност от 40 кВт
ще може да бъде използвана. Следователно, мрежата до обекта на ищеца със
заявената от него мощност е била изправна и в готовност за доставка на
електрическа енергия при заявените параметри в случай на включване на
електромера, поради което цена за достъп се дължи съобразно определените от
КЕВР цени на ден. Услугата за достъп до електроразпределителната мрежа не би
била предоставена от ответното дружество единствено при окончателно прекъсване
на връзката между обекта и електропреносната мрежа, т.е. при преустановяване на
извършеното присъединяване на обекта към мрежата, така че в бъдеще да не е
възможна консумация на електрическа енергия в него, но настоящият случай не е
такъв - видно е, че къщата е била присъединена към електроразпределителната
мрежа, която е била изправна и ответното дружество е поддържало заявената
мощност от 40 кВт в готовност за консумация на
електрическа енергия при включване на СТИ.
Според СРС за процесния период от 08.03.2019 г. до 02.07.2019 г.
ищецът дължи цена за достъп в размер на 0,01796 лв./кВт/ден
съобразно действащите през този период цени на КЕВР. СРС е уважил част от
исковете .
Решението на
СРС е правилно в обжалваната част , като
настоящият съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд .
Наличните доказателства установяват , че процесното СТИ
е било от одобрен вид , сертифицирано и изправно . Ищецът не е доказал
твърденията си , че СТИ е било повредено респ.че е отчитало погрешно .
Не са доказани твърденията за неправилен отчет на
СТИ , а ответникът е представил
доказателства , че е налице техническа „защита“ срещу неправилно въвеждане на
данните . Устройството , в което се
въвеждат показанията на СТИ не позволява грешки и няма да приеме по-малко или
повече цифри .
Стойността на
фактурите от 10.05.2019 г , 10.06.2019 г и 10.07.2019 г когато
електрозахранването е било спряно дистанционно по искане на крайния снабдител касае
цени за достъп /част от мрежови услуги/ . Издаването на кредитните
известия се дължи според ответника на техническа грешка , а ищецът не е доказал
, че има промяна на данните за показанията на СТИ .
Според чл.58
ал.1,2 от ОУ на ответника смяната на СТИ може да стане и без присъствието на
потребителя , ако същият не бъде намерен на място . Ищецът не е доказал
оспорванията си за манипулация на показанията на СТИ . Правилно са кредитирани
показанията на разпитаните свидетели С.и Х.. Според свидетеля Г.Х.на 18.09.2019
г СТИ не е имало разлепен стикер
или други нарушения или промяна на схемата на свързване .
Имотът на ищеца
е заявен като стопански обект и е задължително да му се начислява цена
за достъп до спазване на процедура по ОУ за промяна на статута на обекта и
отказ от заявената мощност .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
са разноските на въззиваемата страна пред СГС 150
лева юрисконсултско възнаграждение
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед
материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи
на обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №58496 от 05.03.2020 г постановено по гр.д.№46548/2019 г на СРС , 162-ри състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на В.А.А.
ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу “Ч.Е.Б.” АД *** ЕИК ******да се признае за установено , че А. не дължи сумата от 1874,76 лева
стойност на консумирана ел.енергия за периода 06.01.2019 г – 05.02.2019 г по фактура №********** от 09.02.2019 г ;
сумата от 24,12 лева стойност на консумирана ел.енергия за периода
08.03.2019 г – 04.04.2019
г по фактура №********** от 10.04.2019 г ; за разликата над 567,60 лева до
предявения размер от 1166,44 лева стойност на консумирана ел.енергия за периода
06.02.2019 г – 07.03.2019 г по фактура
№********** от 12.03.2019 г; за разликата над 68,38 лева до предявения
размер от 92,52 лева стойност на
консумирана ел.енергия за периода 05.04.2019 г – 02.05.2019 г по фактура №********** от 10.05.2019 г; за
разликата над 91,78 лева до предявения размер от 118,50 лева стойност на консумирана ел.енергия за периода
03.05.2019 г – 02.06.2019 г по фактура
№********** от 10.06.2019 г ; както и за разликата над 88,98 лева до
предявения размер от 115,03 лева стойност на консумирана ел.енергия за периода
03.06.2019 г – 02.07.2019 г по фактура
№********** от 10.07.2019 г и в частта за разноските .
ОСЪЖДА В.А.А. ЕГН ********** от
гр.София да заплати на “Ч.Е.Б.” АД *** ЕИК ******сумата от 150 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.