Присъда по дело №4830/2021 на Софийски градски съд

Мотиви по ВНОХД № 4830/2021 г. на Софийския градски съд,
Наказателно отделение, XVІІ въззивен състав.
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.06.2021 г. по НОХД № 13761/2020г. по описа на СРС,
НО, 105-ти състав, подсъдимата М. Ц.Д. е призната за виновна, в това, че на
25.10.2019г. за времето около 18:00 ч. в заведение се заканила с убийство на
К. С.И., като я стиснала за шията с думите „****, ти настройваш мъжа ми
срещу децата ми, ще те убия, замахвала с бутилка бира към нея“, като това
заканване е могло да възбуди у К.И. основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от НК е осъдена на наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, както
следва:
По чл. 42а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 от НК – „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ – гр. София, ул. „****, която на основание чл. 42б, ал. 1 от НК
да се изпълнява два пъти седмично пред пробационен служител за срок от
шест месеца;
По чл. 42а, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 от НК – „задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от шест месеца, като е оправдана да е
изрекла и думите „няма да живееш повече“ и „е сега те убих“.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата М. Ц.Д. е осъдена да
заплати по сметка на СДВР сумата от 695,40 лв. разноски по делото; по
сметка на СРС сумата от 300 лв. разноски за вещи лица; както и по сметка на
СРС сумата от 5 лв. за всеки издаден изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение, депозирани от адв. С.С. от САК, в качеството му на
упълномощен защитник на подсъдимата М.Д. с оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че е допусната
неточност в диспозитива на присъдата, като подсъдимата е призната за
виновна за изразите „замахвала с бутилка бира към нея“, за които не е било
повдигнато обвинение. Според жалбоподателя обвинението е останало
недоказано както от обективна страна, така и от субективна страна. Сочи се,
че дори инкриминираните изрази да са били действително отправени, същите
са обективно негодни да възбудят основателен страх, тъй като са били
изречени в хода на възникнал скандал импулсивно от подсъдимата.
Допълнително се изтъква здравословното състояние на подсъдимата, като се
акцентира върху становището на вещото лице по СППЕ, според което
установеното при Д. заболяване на щитовидната жлеза прави същата по –
лабилна и некритична към правните последици на поведението си. Бланкетно
се поддържа наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НК. Иска се отмяна
на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата и
защитника й поддържат въззивната жалба и допълнението към нея по
1

изложените в тях съображения. Към първоначалните си възражения защитата
излага подробни съображения за наличие на противоречия в показанията на
пострадалата К.И.. Според защитата подсъдимата не е искала да заплаши
пострадалата с убийство и да й причинява някакви наранявания, като
причината за конфликта е единствено фактът, че И. има връзка с бащата на
децата на подсъдимата. Намира още, че не е налице субективният елемент,
тъй като подсъдимата е неосъждана, отговорен човек, майка на три деца, за
които се грижи сама.
Представителят на СГП оспорва жалбата. Пледира за потвърждаване на
присъдата на СРС. Излага съображения, че обвинението е доказано по
безспорен начин.
В последна дума подсъдимата Д. моли да бъде оправдана.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти
въззивен състав, като прецени изложените в жалбата и допълнението
оплаквания, доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, намира, че са налице основания за нейната отмяна и постановяване
на нова присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана изцяло по
повдигнатото й обвинение.
Основният порок в първоинстанционната съдебна дейност е начинът на
оценяване на доказателствата, в резултат на който се е стигнало до
незаконосъобразна преценка, че деянието съставлява закана за убийство. В
обобщен вид, за да аргументира доказаност на обвинението, Софийският
районен съд е приел от фактическа страна за установено, че на датата и
мястото, посочени в обвинението, подсъдимата Д. се заканила с убийство на
К. С.И., като я стиснала за шията с думите „****, ти настройваш мъжа му
срещу децата ми, ще те убия, замахнала с бутилка бира към нея“, като това
заканване е могло да възбуди у И. основателен страх за осъществяването му.
Приел е още, че показанията на частната обвинителка са противоречиви, като
същата не споменава възприетите в обвинителния акт реплики: „Няма да
живееш повече!“, „Есега те убих“, поради което съдът я е оправдала. В
допълнение на възражението на защитата, съдът е приел, че не е налице
своеобразно продължение на съществуващ между подсъдимата и И.
конфликт, както и че не е налице кавга между двете, в която заплашителните
действия и отправянето на заканите са спонтанни, импулсивни и носят
единствено емоционален заряд, но не могат да предизвикат страх от
осъществяване на заканата.
От фактическа страна въззивният съд прие следното:
Подсъдимата М. Ц.Д. е родена на *******г. в гр. София, с българско
гражданство, с висше образование, неомъжена, неосъждан, трудово
ангажирана, с адрес в гр. София, ж.к. ****.
Подсъдимата Д. живеела на семейни начална със свидетеля Б.Б.Г., от
което съжителство имали три деца на 12г., 7 г. и 4 г.
2

Частната обвинителка К. С.И. имала фирма за счетоводни услуги.
Същата работила с дружествата на свидетеля Г., като ползвала караваната му
за офис, находяща се на охраняем паркинг в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул.
****. На същия паркинг свидетелят Г. построил заведение, в което частната
обвинителка започнала да работи безвъзмездно, като всяка вечер оставяла до
късно.
Първоначално подсъдимата и частната обвинителка били в добри
отношения, които впоследствие се влошили, тъй като подсъдимата
подозирала, че между И. и мъжа, с когото подсъдимата живеела на семейни
начала имат интимна връзка. Ревността на подсъдимата довела и до
влошаване на отношенията й със свидетеля Г..
На 24.10.2019г. при пореден скандал по повод отношенията на Г. с
частната обвинителка, подсъдимата заедно с трите си деца напуснали
семейното жилище и се настанили в хотел в гр. Банкя.
На 25.10.2019г. свидетелят Г. се обадил по мобилния телефон на
подсъдимата и я заплашил, че ще я лиши от родителски права. Подсъдимата
Д. силно се притеснила от заплахите на свидетеля Г. и взела решение още
същия ден да отиде до ресторанта, с единствено намерение да разговаря с
него, но не го открила. По същото време в заведението се намирала частната
обвинителка. Породен от ревността между подсъдимата и частната
обвинителка възникнал скандал. Подсъдимата се обърнала към свидетелката
И. с думите „ ****, ти настройваш мъжа ми срещу децата ми, ще те убия“,
като подсъдимата я хванала за шията. За да се защити свидетелката И. се
опитала да отблъсне подсъдимата, но и двете паднали на земята, където
продължили да се съпротивляват. В това време за да ги разтърве се намесил
охранителя в заведението /починал в хода на производството/.
Непосредствено след това подсъдимата си тръгнала, частната обвинителка се
обадила на свидетеля Е. Г., с когото живее на семейни начала и го
информирала за случилото се. Малко по – късно дошъл и свидетеля Г..
Частната тъжителка разказала на Г. и Г. какво се е случило.
На следващия ден И. подала сигнал за случилото се в МВР.
От заключението на комплексна съдебна – психиатрична и
психологична експертиза се установява, че освидетелстваната К. С.И. е
психично здрава. При същата няма данни за минали или актуални епизоди на
психотично заболяване и е без вродени или придобити интелектуални
разстройства. По експертен път вещите лица са установили, че възприетите
от И. закани са възбудили у нея преживяване на интензивен и реален страх за
живота.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза е, че на
К.И. са причинени следните травматични увреждания: охлузвания по предно
– дясната повърхност на шията, в долната й половина; дълговидно охлузване
по задно – дясната повърхност на шията в горната й част; две дъговодни
охлузвания на лявата буза, в областта на лявото рамо на долната челюст;
3

кръвонасядане на предно – лявата повърхност на шията, в горната й трета;
линейно охлузване по предлигавицата на горната устна в лявата й половина;
три дъговидни охлузвания по гърба на лявата длан в основата на палеца;
охлузване в областта на левия лакът. Установените травматични увреждания
са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети по
механизма на удари и притискане с такива и добре отговарят да са получени
по начина от пострадалата – удари и стискане за шията. В заключение вещите
лица са посочили, че уврежданията са причинили на Д. болка и страдание.
От заключението на комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза не се установяват качествени отклонения в
психичното функциониране на освидетелстваната М. Ц.Д.. Няма данни
същата да е била в състояние на физиологичен афект. Поведението й е било
определяно от продължителни негативни емоции (на ревност, озлобление),
които не обуславят качествено нарушение на базовите психични годности.
По експертен път вещите лица са достигнало до извода, че по време на
инкриминираното деяние Д. е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното състояние на Д. не се явява пречка за участието й в
наказателния процес, включително и да дава достоверни обяснения.
Описаната фактическа обстановка настоящият съд възприе след
внимателен и задълбочен собствен анализ на събраните доказателства –
показанията на свидетелите К. С.И., М.А.К. /депозирани в хода на
досъдебното производство и пред СРС/, Е.С. Г. и Б.Б.Г. /депозирани в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд/; обясненията на
подсъдимата; заключенията на съдебно – медицинската експертиза /л. 53 от
ДП/ и съдебно – психиатрични и психологични експертизи /л. 42 от ДП и л.
60 от ДП/, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
При направения самостоятелен анализ на събрания доказателствен
материал настоящата инстанция счита, че при правилно установена
фактическа обстановка предходният съд е достигнал до неправилни изводи от
правна страна.
Правният анализ на въззивния съд следва да започне с това какви са
били конкретните действия на подсъдимата и дали те са довели до
възможността у И. да бъде възбуден основателен страх за живота й и после да
се изследва субективната страна.
Свидетелката И. е разпитвана в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция и по предвидения процесуален ред са приобщени частично
показанията й, депозирани в хода на досъдебното производство.
В показанията си пред първоинстанционния съд, свидетелката твърди,
че на процесната дата й място се намирала в заведението на свидетеля Б. Г.,
където безвъзмездно оказвала помощ по сервиране на клиентите, като често й
се налагало да остава до късно вечер. Твърди още, че около 17:00 ч.
4

подсъдимата влязла в заведението, като първоначално започнала да крещи и
да я обижда с думите „****, искаш да ми разбиеш семейството, настройваш
мъжа ми срещу децата и срещу мен“, след което подсъдимата я е хванала за
гушата. Описва още, че в даден момент и двете паднали на земята и, че Д. й
казала, че в бъдеще ще я убие, като непосредствено след това същата
предприела действия по напускане на заведението, но вместо това взела
бутилка с бира и замахнала срещу нея. Описва още, че подсъдимата ревнува
мъжа си (свидетеля Г.) от нея.
В показанията си пред разследващ орган свидетелката твърди, че
свидетелят Б. Г. й е споделял, че подсъдимата му прави скандали,
включително и нееднократно й е казвал, че иска децата му да свикват с нея,
тъй като имал намерение да се раздели с подсъдимата и да се съберат двамата
да живеят.
Съдът правилно е кредитирал показанията на свидетелката М.К..
Изложените от нея факти и обстоятелства са възприети според истински
вложеното в тях съдържание, съпоставени са с останалия доказателствен
материал и не са намерени съществени противоречия, поставящи под
съмнение правдивостта на показанията му, нито стремеж на свидетеля към
изопачаване на действително протеклите събития. Същата пряко и
непосредствено е възприела действията на подсъдимата и частната
обвинителка. В показанията си пред съда и в хода на досъдебното
производство К. е категорична, че първоначално подсъдимата е нападнала
словесно свидетелката И., но последната не е останала безучастна, че двете са
се сбили, както и, че подсъдимата нарекла частната обвинителка „курва“ и й
се заканила да я убие.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при анализа на
свидетелските показания на Е. Г.. Същият не е пряк очевидец на случилото се,
но пресъздава казаното му от частната обвинителка, с която живее на
семейни начала.
И този въззивен съдебен състав кредитира с доверие показанията на
свидетеля Б. Г.. Показанията му по съществените въпроси от предмета на
доказване се описват с последователност и еднозначност при описване на
инкриминираните събития. Същият не е възприел непосредствено инцидента
между подсъдимата и частната обвинителка, но изключително подробно дава
информация досежно отношенията му с двете, поведението на подсъдимата
преди това и конфликта помежду им. Твърди, че подсъдимата се е дразнела,
че той и И. напоследък прекарвали доста време заедно, както и, че
многократно й е казвал, че „прави секс“ с частната обвинителка на работното
място. От показанията му се установява още, че деня преди инцидента е
заплашил подсъдимата, че ще й отнеме родителките права, както и че именно
този разговор е провокирало емоционалното поведение на Д. на
инкриминираната дата. В показанията си обаче не съобщава за закана за
убийство, а единствено за повишаване на тон и физическа саморазправа.
5

Същият пряко и непосредствено е възприел наличието на „драскотини“ както
по лицето на подсъдимата, така и по това на частната обвинителка.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид двояката същност на
обясненията на подсъдимата – и като средство за защита, и като
доказателствено средство, намира, че доколкото в случая обясненията на
подсъдимата в преобладаващата си част относно съществените детайли на
ситуацията не се опровергават от доказателства, категорично издържали
проверката за достоверност, следва да бъдат възприети като достоверно
отражение на действителността. Д. не отрича участието си в инцидента, като
твърди, че първопричината за случилото се е желанието й да си запази
семейството.
От правна страна въззивният съд намери следното:
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, предвид систематичното му
място – раздел V „Принуда“ в глава II на НК „Престъпления против
личността“ – закриля от противоправни посегателства личната свобода на
гражданите. За осъществяването му се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство, която е достигната адресата, приета е именно
от него и е била от такова естество, че е могла да възбуди у него основателен
страх от осъществяването му. В този смисъла е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на
ВС, в което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от
НК законът не изисква при отправяне на заканата с убийство у дееца да има
оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно
средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
Законосъобразният отговор на въпроса дали заканата обективно е от
естество да възбуди основателен страх у адресата й задължително предполага
да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношение
между подсъдимата и частната обвинителка и да бъдат отчетени
особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. Преценката
за съставомерност на деянието по необходимост преминава и през
разграничаване на заканата с престъпление от скарването. В практиката се
приема, че при кавгата заплашителните действия се предприемат спонтанно, а
заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено
емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да
предизвикат страх от осъществяване на заканата.
В случая, макар установеното словесно съдържание на заканата, да
съдържа израза: "…ще те убия…“, при конкретните обстоятелства,
настоящият съдебен състав приема, че не следва да се разсъждава само и
единствено върху конкретно съдържание на израза, формално съдържащи
закана с убийство, а преценката трябва да се прави винаги в конкретна
фактическа обстановка.
На първо място на инкриминирата дата и място подсъдимата не е
отишла целенасочено за саморазправа с личността на И., а с намерение да се
види със свидетеля Г. и да разговаря с него, по повод отправената от
6

последния един ден по – рано заплаха за отнемане на родителките й права
върху децата им. Нещо повече от показанията на свидетеля Г., се установява,
че и в деня на инцидента се е чул по телефона с подсъдимата, като отново я
заплашил, което също е индиция каква е била причината подсъдимата да
посети караваната. Разговорът неизменно е бил насочен от подсъдимата към
частната обвинителка относно влошените семейни отношения между Д. и
свидетеля Г., демонстрирайки и яростна ревност. Частната обвинителка
също твърди, че първоначално подсъдимата е отправила словесни нападки
срещу нея – „****, искаш да ми разбиеш семейството, настройваш мъжа му
срещу мен и срещу децата..“ и едва в последствие, когато между двете
настъпила физическа саморазправа, подсъдимата й е казала, че ще я убие.
Това се потвърждава и от показанията на свидетелката К., която е била
очевидец на случилото се.
При обсъждане на инкриминираните изрази в контекста на целия
разговор, а не сами за себе си, е видно, че същите са използвани импулсивно
от страна на подсъдимата, като носят единствено емоционален заряд и
изразяват гняв и яд. Ето защо макар да имат заплашителен смисъл, те не
притежават изискуемия от закона интензитет и са обективно негодни да
възбудят основателен страх, а от субективна страна с тях подсъдимата не е
целяла да предизвика страх у пострадалата. Диалогът – предмет на
обвинението представлява емоционална реакция срещу продължението тъкмо
на тези предходни отношения между подсъдимата и свидетеля Г. и причината
за него се корени именно в желанието на подсъдимата да контактува с мъжа
си и да запази семейството си, препятствано според нея от частната
обвинителка.
От естество да покаже, че въпросният конфликт не е бил съставомерно
застрашителен е и самото съдържание на подадения от частната обвинителка
сигнал до органите на МВР /л. 24 от ДП/. В него И. не е посочила оплакване
за закани за убийство спрямо нея от подсъдимата, а касае единствено нанесен
й побой от последната. Това обективно поведение на пострадалата ясно
демонстрира нейното възприятие за характера и степента на заканите за
убийство. Не без значение е и заявеното в показанията й колебание „дали е
редно да уведомя полицията“ за случилото се.
Аргумент в обратна посока не внася съмнение и заключението на
съдебно – психиатрична и психологична експертиза на К.И.. Вещото лице К.
в съдебно заседание е уточнило, че за изготвяне на заключението са се водили
от предимно от субективното преживяване на лицето. Разяснило е още, че от
вербалната и невербалната комуникация показва, че И. има нисък праг, в
смисъл, че по – лесно може да бъде предизвикана някаква реакция,
вследствие на стрес.
Настоящият съдебен състав приема, че използваните от подсъдимата
изрази, характеристиката на конфликта с частната обвинителка, в конкретната
ситуация, определена от напрегнатите отношения между подсъдимата и
7

свидетеля Г., че се касае до конфликт, който не покрива съставомерните
признаци на заканата за убийство.
По изложените съображения съдът призна подсъдимата М. Ц.Д. за
невиновна и я оправда в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1
от НК.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК направените по делото разноски
остават за сметка на Държавата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

8

Номер на акта:	43
Дата:	9 март 2022 г. (в сила от 25 март 2022 г.)
Съдия:	Виктория Марианова Станиславова

Дело:	20211100604830
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2021 г.

Присъда по дело №4830/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите