Решение по дело №1673/2019 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. К., 24.06.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд-К., гражданска колегия в публично заседание  на 24.06.2019 година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 1673 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за налагане на мярка за защита от домашно насилие и има правното си основание в чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Молителката твърди, че живее в с. С., ул. „*******“ № 6 заедно със семейството на дъщеря й С. и нейния съпруг С.С.К., ЕТН **********. С нотариален акт дарили на дъщеря си дворното място  с построените в него сгради, като запазили правото си да живеят до смъртта си. Друго жилище не притежавали.

Твърди, че зет й С. през последните 2-3 години променил отношението си и станал агресивен.

Твърди, че през м. май посяла два корена домати на празно място в цветната градина до розите. На 24.05.2019 г. около 12 часа, зет й С.К. дошъл до нея и започнал да й прави забележки, защо била посяла доматите и че ще трябвало да ползва вода за поливане. Започнал да я заплашва, че като станела като дъртия /така наричал съпругът й Лальо, който бил болен и трудноподвижен/, тогава ще видела какво ще й се случи. Такива закани не били за първи път.

Твърди, че в продължение на повече от една година той оказвал физически и психически тормоз на двамата – на нея и съпруга й. Посягал им да ги бие.

Сочи, че в началото на 2018 г. било на двора, ответникът се доближил до нея, дръпнал я, хванал я за гушата и започнал да я блъска към стената на пристройката.  Постоянно се държал грубо и агресивно с нея.

Моли съда за издаде  заповед и да наложи съответните мерки на С.С.К. по бл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН; да задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; да отстрани извършителя от съвместно обитаваното жилище в с. С., ул. „*******“ № 6 за срок, определен от съда, да наложи забрана на С.С.К. да я приближава като пострадало лице на определено разстояние,  с оглед предотвратяване на бъдещи подобни действия от негова страна спрямо нея, съпруга й, представляващи форма на домашно насилие -  физическо, психическо и емоционално.

В откритото съдебно заседание молителят  Й.И.Р., редовно призована, се явява лично и чрез процесуалния си представител и поддържа молбата.

В съдебно заседание ответникът - редовно призован, се явява лично.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно по делото е, че ответникът е зет на  молителката.

В декларация по чл. 9 от ЗЗДН, приложена по делото,  молителката твърди, че през м. май посяла два корена домати на празно място в цветната градина до розите. На 24.05.2019 г. около 12 часа, зет й С.К. отишъл до нея и започнал да й прави забележки, защо била посяла доматите и че ще трябвало да ползва вода за поливане. Започнал да я заплашва, че като станела като дъртия /така наричал съпругът й Лальо, който бил болен и трудно подвижен/, тогава ще видела какво ще й се случи. Такива закани не били за първи път. Твърди, че в продължение на повече от една година той оказвал физически и психически тормоз на двамата – на нея и съпруга й. Посягал им да ги бие.

Сочи, че в началото на м.декември  2018 г. била на двора, ответникът се доближил до нея, дръпнал я, хванал я за гушата и започнал да я блъска към стената на пристройката.  Постоянно се държал грубо и агресивно с нея.

По делото е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, дело *** от **** г., от който е видно, че молителката и съпругът й дарили на дъщеря си С.Л.К. недвижимия имот – дворно място с построените в него две жилищни сгради в село С.  с право на ползване докато са живи.

 

По делото са събрани гласни доказателства:

Свидетелят Р.Г.Я., водим от молителката,  съпругата му и съпругът на ищцата са брат и сестра, желае да свидетелства, се установява че  познавал  С. от когато са женени с дъщерята на молителката. От 5-6 години или повече ответникът живеел в С.. На 24.05.2019 г. не си спомнял какво е станало.

От показанията на свидетел Е. С. И., дъщеря на ответника и внучка на молителката, желае да свидетелства, се установява, че   24.05.2019 г. баща й направил забележка на баба й за мястото на посаждането на няколко корена домати. Там имало носещи колони, които били за гредите на навеса и  при поливане на тези насаждения пръстта се подкопавала  и основите ставали  нестабилни. Свидетелката не е била там. Твърди, че последвал словесен двубой, заяждане, баба й казала, че къщата била нейна и ще сади където иска. Сочи, че от 2005 г. живеели заедно, добре се разбирали, но  преди около 2 години започнали  дребни битови конфликти. Не била  виждала баща й да  удрял баба й.

От показанията на свидетел С.Л. К., съпруга на ответника, дъщеря на молителката, желае да свидетелства, се установява, че на 24.05.2019 г. съпругът й направил забележка на майка й  за посяването на домати до колона, която крепила навеса. Не била там. Той казал шеговито, че много хубаво място е избрала за доматите, а майка й не търпяла някой да каже й нещо. Стигнало се до скандал. Твърди, че имало  словесни атаки, а физическа сила не е имало. Майка й казала, че й упражнявал психически тормоз. Живеели  заедно повече от 5 години, през първите години нямало такива  ситуации, впоследствие се появили  битови конфликти. Твърди, че майка й  много обичала да мие с маркуча и около това се въртели скандалите.  Сочи, че била свидетел на караници, майка й  не обичала някой да й казва, че нещо не било редно и  тя тогава го правила на инат.

 

От така приетото за установено, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица по смисъла на чл. 3, т. 7 ЗЗДН и чл. 8, т. 1 ЗЗДН, като няма спор по делото, че страните се намират в родство по сватовство и съществува правна възможност да се търси защита по предвидения в ЗЗДН ред.

 Същевременно, сезиралата съда молба от 13.06.2019 г., е основана на твърдение за осъществен по отношение на молителката акт на домашно насилие на 24.05.2019 г., поради което е депозирана в предвидения в чл. 10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила / чл.13, ал.3 ЗЗДН/.

            Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание чл. § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване извършения от ответника акт на домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.

            В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН остават недоказани. Те се подкрепят единствено от депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочено, че при процесния инцидент от 24.05.2019 г. ответникът заплашил словесно молителката. Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН обаче, особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства. При наличието на други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не.

            Единственият разпитан свидетел от страна на молителката - Р.Г.Я. заяви, че не знаел какво се е случило на 24.05.2019 г.

В случая фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН, не се доказаха от  разпита на водените от молителката и от ответника свидетели. Свидетелските показания съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, като имаше предвид възможната тяхна заинтересованост. От една страна техните показания, разгледани по отделно, очевидно обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват в съдебно заседание - тоест свидетелите косвено са заинтересовани от изхода на делото, но от друга страна, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката са логични, непротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

 

Видно от приложената по делото декларация по чл. 9 ал з ЗЗДН, молителката сочи за възникнал конфликт на 24.05.2019 г. около обяд между нея и ответника С.К.. По повод възникналия конфликт, тя твърди, че К. я заплашил, че като стане възрастна като съпруга си Лальо, ще види какво ще и се случи, т.е., че не може да се грижи сама за себе си.

Съдът счита, че само този домашен инцидент е относим към настоящото производство. Сочените от молителката предходни действия през 2018 г. и преди това, са напълно неотносими съгл. чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /един месец от акта за домашно насилие/, а от друга страна, за същите няма никакви писмени доказателства,  а освен това не се доказаха и от разпитаните в съдебно заседание свидетели.

 

От гореизложеното следва, че:

По смисъла на закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права (чл. 2 ЗЗДН). За съда е безспорно, че със закона се дава защита срещу агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадало лице.

Настоящият съдебен счита, че не всяко нарушение на лично или имуществено благо представлява домашно насилие, т.е. не всяко агресивно поведение следва да се квалифицира като насилие. За да се приеме, че е налице такова, следва по делото да се представят или посочат и съберат доказателства относно факти за състояние и типични реакции на пострадалия, от които да се изведе извод, че жертвата е преживяла насилие, като в процесния случай следва тези факти да сочат за физическо и психическо насилие. Съдът счита, че основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадал, почиват на целенасочено деяние, с което са нанесени вреди в правната сфера на физическото лице, надхвърлящи тези, свързани с изострени отношения между близки.

В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита. Събраните за целта доказателства установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника. По делото липсват обаче доказателства, успешно обосноваващи изводите на решаващия състав за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Конфликтните отношения между страните по съществото си не могат да се квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Предназначението на последния е осигуряване на закрила на пострадали от домашно насилие лица, като е недопустимо по пътя на регламентирания в чл. 4 от специалния закон ред, страните да уреждат отношенията си по евентуален спор за  имущество.

Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН, е да даде адекватна и бърза защита от домашно насилие, засягащо живота и здравето на пострадалите лица и не урежда разрешаване на семейни спорове и конфликти, както и не служи за уреждане на междуличностни спорове. В противен случай вместо да предостави закрила, законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.

При обсъждане на събраните доказателства може да се направи извод, че поведението на ответника към неговата тъща, дори и да е създало негативни емоции у молителката, не може да се квалифицира като домашно насилие и да обуслови по отношение на ответника да се използва държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде адекватна и бърза защита от домашно насилие, засягащо живота и здравето на пострадалите лица и не урежда разрешаване на семейни спорове и конфликти, както и не служи за уреждане на междуличностни спорове.

При тази съвкупна оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на съдебен състав, че в конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителката от страна на ответника, не е извършен. Касае за възникнал домашен /битов/ инцидент между тъща и зет, който не може да бъде определен като домашно насилие.

  В производството по настоящото гражданско дело молителката не успя да проведе пълно и главно доказване на твърдения от нея акт на домашно насилие, поради което молбата й следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

С оглед изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката следва да заплати държавната такса по настоящото производство в размер на 25,00 лева по сметката на РС- К..

 

Водим от гореизложеното, съдът

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Й.И.Р., ЕГН ********** ***  за издаване заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие срещу С.С.К., ЕГН ********** ***, като неоснователна и недоказана.

ОТКАЗВА да издаде заповед за защита, с която по отношение на С.С.К., ЕГН ********** *** да бъдат наложени мерки по чл. 5 ал.1 т.1, т.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Й.И.Р., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. на осн. чл. 11 ал.3 от ЗЗДН  сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева и 00 стотинки), представляваща дължима държавна такса за разглеждане на подадената молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С. в 7-дневен срок от обявяването му.

      

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: