ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../……….02.2020г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………..………февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.частно търговско дело № 198 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във
вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК *********, чрез пълномощник Анета Беновска –
гл.юрконсулт - ответник по гр.д. № 9244/2019г. по описа на 34-ти състав
на PC – Варна срещу
Определение № 15123 от 19.11.2019г., постановено по гр.д.№ 9244 по описа за 2019г.
на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ за изменение на решение № 4317/17.10.2019г., постановено по гр.д. № 9244
по описа на ВРС за 2019г., 34-ти състав в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.
Настоява се, че определението е неправилно с
молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което разноските да бъдат
възложени върху ищеца, както и присъдено юрисконсултско възнаграждение в
исковото и във въззивното производство. Сочи се, че за да бъдат възложени разноските върху ответника по
силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, то предявеният иск следва да е основателен. По
силата на чл. 78, ал. 2 от ГПК обаче, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на иска и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В този случай, за да може разноските да бъдат възложени на ответника,
трябва да липсва една от двете кумулативно посочени предпоставки. Сочи се, че в
случая дружеството е признало иска с отговора на исковата молба и е извършило плащане
на претендираната от ищеца сума с платежно нареждане от 26.07.2019г.,
представено с отговора на исковата молба. В случаите, когато се претендира
заплащането на парична сума, за да бъде прието, че ответника дава повод за
завеждане на делото, следва да бъде установено, че същият оспорва
съществуването на задължението или размера на същото и отказва да плати
исканата сума. В конкретния случай данни за това не са установени, вкл. и
предвид обстоятелството, че в производство по гр. дело № 17205/2018г. на ВРС не
е претендирана лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода
преди датата на подаване на исковата молба, като няма данни искане за заплащане
на такава лихва да е правено и извънсъдебно. В случая веднага след получаване
на препис от исковата молба и приложенията отвеникът е извършил плащане на
заявената от ищеца сума, като е представил доказателства за това. При това
положение и при липса на доказателства, че преди предявяване на иска ответникът
е отказал да заплати тази сума, не може да бъде прието, че той с поведението си
е дал повод за завеждане на делото.
Ответникът по частната
жалба Т.Б.Д., чрез пълномощник адв.Йордан Алексиев, редовно уведомен, представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Възразява относно мотивите на частният жалбоподател като счита, че доколкото
ответникът е признал иска, но с неизплащане на задължението си след подаване на исковата молба, е станал повод за
завеждане на иска и следва да понесе сторените от ищеца разноски. Настоява се
жалбата да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноски, сторени във
въззивното производство.
Частната жалба е
депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо
правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
С постановеното по
гр.д. № 4317/2019г. на ВРС решение, решаващият
съд е отхвърлил предявения от Т.Б.Д. срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК
********* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лева, частичен иск от общо дължима сума в размер
на 133.58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
застрахователно обезщетение от 2986.71 лева за причинени имуществени вреди на
л.а. Пежо Партнер рег. № В 2857 ВК, в резултат на на ПТП от 06.06.2018г. по
вида на водача на л.а. Рено Сценик рег. № в 3498 ВР за периода от 06.06.2018г.
до 13.11.2018г. Присъдил е в полза на ищеца
сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 410 лева.
В срока по чл.248, ал.1
от ГПК ответникът е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта
за разноските като е настоявал да се приложи нормата на чл.78, ал.2 от ГПК с
възлагане на разноските в тежест на ищеца и присъждане на юрк
възнаграждение.
По същество : Производството
по гр.д. № 9244/2019г. по описа на ВРС е образувано въз основа на молба с вх. №
43181/14.06.2019г. от Т.Б.Д., чрез пълномощник, с която срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК
********* е предавен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
лева, частичен иск от общо дължима сума в размер на 133.58 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на застрахователно обезщетение от 2986.71 лева
за причинени имуществени вреди на л.а. Пежо Партнер рег. № В 2857 ВК, в
резултат на на ПТП от 06.06.2018г. по вида на водача на л.а. Рено Сценик рег. №
в 3498 ВР за периода от 06.06.2018г. до 13.11.2018г.
При извършена справка с
книжата по гр.д. № 9244/2019г. на ВРС се установява, че с писмения отговор в
срока по чл.131 от ГПК ответното дружеството е признало иска; представило е
доказателства за платена в цялост сума по заявената парична претенция, при
което е настояло за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Решаващият съд е
отхвърлил заявената претенция, като се е мотивирал, че исковата сума е дължима
по основание и размер, но с оглед извършеното плащане в хода на производството,
следва да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане. Преценил е, че с
извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за водене на процеса,
поради което следва да компенсира вредите, причинени на ищеца, под формата на
разноски. С определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК е потвърдил
фактическите и правни изводи, формирани с решението, и е отхвърлил молбата на
ответника за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Съгласно чл.
81 ГПК във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото е, че разноските се
понасят от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор. Така,
съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, когато искът е уважен, ответникът дължи на ищеца
заплатените от последния такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв. При отхвърляне на иска, при прекратяване на
делото, както и когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца- чл. 78, ал.2, 3 и
4 ГПК.
Когато
предавеният иск е отхвърлен изцяло, то на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника всички претендирани и
направени от последния разноски по делото; респ. ищецът няма право на никакви
разноски. При тази хипотеза - на
отхвърляне на целия иск, разноските по делото по никакъв начин не могат да
бъдат възложени в тежест на ответника, дори той да е дал повод за завеждане на
делото и да не е признал иска. Това е така, защото нито разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 от ГПК, нито друга разпоредба в закона дава основание за отклонение от
принципа, че разноските се понасят в зависимост от изхода на делото.
Действително, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК установява изключение от
този принцип, но именно като изключителна правна норма тя не може да се тълкува
разширително и следва да се прилага само при наличие на изрично визираните в
нея предпоставки, а именно – ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото (за предявяване на иска) и кумулативно с това признае иска,
то той не дължи разноски по делото, а те се понасят единствено и само от ищеца,
независимо от изхода на спора. Ето защо липсва основание да се приеме, че при
отхвърляне изцяло на предявения иск, разноските по делото следва да се възложат
изцяло в тежест на ответника, поради това, че с поведението си е дал повод за
завеждане на делото и/или не е признал иска /в тази насока Определение
№592/13.10.2011г. по ч.гр.д. №492/2011г. ВКС, четвърто г.о./.
Предвид
направеното искане и с оглед резултата от обжалването атакуваният съдебен акт
следва да бъде отменен и постановен друг по същество, с който решението да бъде
изменено в частта на разноските и присъдени в полза на ответника разноски за
юркконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.78, ал.8 във вр.чл.25 от
НЗПП на 100 лева.
По разноските : На
частния жалбоподател се дължат разноските за ДТ в размер на 15 лева и
юркконсултско възнаграждение, определено осн.чл.78, ал.8 във вр.чл.25а от НЗПП на
50лева.
С оглед изложеното, СЪДЪТ :
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 15123 от
19.11.2019г., постановено по гр.д.№ 9244 по описа за 2019г. на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за
изменение на решение № 4317/17.10.2019г., постановено по гр.д. № 9244 по описа
на ВРС за 2019г., 34-ти състав в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК, Решение №4317/17.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 9244 по описа на ВРС за 2019г., 34-ти състав в частта за
разноските, както следва :
1.
ОТМЕНЯ решението, в частта, в която ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕИК ********* е осъдено да заплати на Т.Б.Д. с ЕГН **********
сумата от 410 лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение
2.
ОСЪЖДА Т.Б.Д. с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК ********* разноски по гр.д. №
9244/2019г. по описа на ВРС под формата на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева
ОСЪЖДА Т.Б.Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК
********* сумата от 15 лева – ДТ и 50 лева – юрк възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.