№ 92
гр. Варна, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20213000600296 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъдения ЮЛ. С. ИВ., чрез неговия процесуален
представител-адв.Г.З.-ВАК и има за предмет влязлата в законна сила присъда
Присъда №260000 от 19.01.2021г. постановена по НОХД №196/2020г. на
Районен съд гр.Девня, потвърдена с Решение №124 от 10.06.2021г.,
постановено по ВНОХД №419/2021г. на Окръжен съд гр.Варна. Счита се, че
присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени
процесуални нарушения. В подкрепа на оплакването се посочва, че
решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е
нарушение при оценката на доказателствата,авторството на деянието почиват
на предположения, което води до ограничаване правата на осъдения.
Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановените
съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
1
процесуалния представител на осъденото лице.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно.Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК, като
двете инстанции са взели отношение по съображенията, съдържащи се в
направеното искане.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната
присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК
и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №260000 от 19.01.2021г., постановена по НОХД
№196/2020г., Районен съд гр.Девня е признал осъдения Ю.И. за виновен в
това, че на 19.03.2018г. в с.Щипско, обл.Варна, при условията на опасен
рецидив, след предварителен сговор с И.С. и Д.Ж., чрез използване на
моторно превозно средство и разрушаване на прегради,здраво направени за
защита на имот,направил опит да отнеме движими вещи на обща стойност
389лв. от владението на Д.М. без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено поради
независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай, като на
осн. чл.196,ал.1,т.2 вр. чл.195,ал.1,т.3,4 е 5 във вр. с чл.194,ал.1 от НК му е
наложил наказание при условията на чл.55 от НК в размер на една година и
шест месеца "лишаване от свобода", при първоначален "общ" режим на
изтърпяване.
С присъдата е осъден и подсъдимия И.С.С..
Присъдата е била обжалвана от осъдения И. с молба за постановяване
на оправдателна присъда.
С решение №124 от 10.06.2021г. по ВНОХД № 419/2021г. на Окръжен
съд Варна присъдата е била изцяло потвърдена.
Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е
влязла в законна сила на 10.06.2021г.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично
упълномощен защитник на осъдения и в законния срок по чл.421,ал.3 от
НПК.
Първото наведено от защитника на осъдения основание по искането за
възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае
допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Сочи
се, че двете инстанции не са обсъдили доказателствения материал в неговата
съвкупност, както и установеното в хода на съдебното следствие
противоречие в доказателствените източници, като по този начин са допуснал
2
нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на
осъдения.
Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение
на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен
контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно
достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови
направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на
законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му
почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и
дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да
кредитира.
Районния съд гр.Девня, който е разгледал делото като първа инстанция
е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно,
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в
условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на
фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и
конкретното участие на подсъдимия. Авторството на престъплението е
установено по несъмнен начин.
Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на
районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е
мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК.
В мотивите на решението си окръжен съд, в тяхната аналитична част, съдът е
доразвил мотивите на районния съд и е отговорил на възраженията на
осъденото лице, като са посочени основания, поради което се отхвърлят.
Оплакването за неправилна оценка на доказателствата се свежда до
възражението, че присъдата почива единствено на самопризнанията на
осъдения И. и показанията на другия подсъдим, т.н."оговор", при липса на
други годни доказателства в тяхна подкрепа, което го уличава в извършване
на престъплението. Ето защо се счита, че доказателствата на които се е
позовал районния, респ. окръжния съд за да постановят своите съдебни
актове не могат да послужат за неговото осъждане.
Това възражение е неоснователно. На първо място следва да се
отбележи, че процесуалния закон не съдържа забрана обясненията на друг
подсъдим по делото, в които се съдържат доказателства, за участието на
съподсъдим в извършване на деянието, т.н."оговор" да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата. Тук следва да се направи уговорката, че
съдебната практика винаги е изисквала използването на същите са се
осъществява с особено внимание и при спазване изискванията за тяхната
подробна оценка да надежност и достоверност. Необходима е и убедителна
подкрепа от други допустими доказателства, като не се позволява осъдителна
3
присъда да почива само и единствено на доказателствата, събрани чрез тези
обяснения.
Неоснователно е възражението на защитата на осъденото лице за
„евентуална намеса/стимулиране“ при снемане обясненията на осъдения И..
За такава намеса не се съобщава нито по време на ДП, нито в съдебната фаза.
Същите са събрани и надлежно приобщени към доказателствената
съвкупност по предвидения в НПК ред.
В конкретния случай действително данни за участието на осъдения И.
се съдържат в обясненията на другия И.С., който признава освен за
собствената си деятелност,съобщава уличаващи данни и за другия
съподсъдим. Т.е. касае се за оговор от класически тип.В същото време са
налице и обяснения на осъдения И.,в които същия съобщава за подробности
при извършване на деянието и своето участие в него.
Настоящият състав намира, че инстанциите по фактите са съобразили
двойнствения характер на обясненията на подсъдимия- като доказателствен
източник и израз на правото на защита, като същите са били проверени и са
намерили своята доказателствена подкрепа в останалата доказателствена
съвкупност.
На първо място това са показанията на пострадалото лице-св.Добри
Минчев. В своите показания свидетеля подробно описва освен времето на
извършване на престъплението и предмета на престъпното посегателство, но
и данни за начина, по който е проникнато в сградата, заявено от осъдения. По
отношение на последния сведения дават и огледния протокол, както и разпита
на св.Николай Николов и св.Сурай Иса-полицейски служители, които са
посетили местопроизшествието по подаден от пострадалия сигнал на тел.112.
На следващо място в подкрепа на самопризнанията на осъдения И. е и
огледния протокол на лекия автомобил, в който са открити латексови
ръкавици. Видно от обясненията на И., същия съобщава за ползването на
такива ръкавици, намиращи се в л.а. на Д.Ж.. Обстоятелството, че лекия
автомобил е бил оставен на местопроизшествието се установява от
свидетелските показания и огледния протокол. За „кражба“ на лекия
автомобил е съобщил и Д.Ж.. Последното се установява от показанията на
св.Милен Колев-полицейски служител. Няма основание неговите показания
да не бъдат ползвани, той като същия не е извършвал действия по
разследването и не попада в ограничението на чл.118,ал.2 от НПК. Ето защо
няма пречка неговия показания да бъдат включени в доказателствения
материал, а преценката им за достоверност да се направи след съпоставка с
останалите доказателствени източници. В останалата им част, показанията на
свидетеля /признанията на подсъдимите в извършване на престъплението/
имат само оперативно значение, с оглед разработването на версии и тяхната
проверка-в случая участието на осъдения И. в кражбата.
4
Начина на проникване и на излизане от къщата се съобщава в
подробности както в самопризнанията на И., така и в обясненията на С..
Същите се подкрепят от огледния протокол и снимковия материал. Видно от
огледния протокол/л.14,том1 от ДП/, шестия прозорец на постройката е
намерен с изкъртена дървена решетка и счупено стъкло, а в складово
помещение-поставена ламарина, която в горната си част е изместена и от
която се излиза в двора, за което подробно съобщава осъдения И.. Именно от
тази ламарина е иззета трасологична следа-подметка на обувка, за която
посредством експертна проверка е установена, че е на другия подсъдим С..
Специфичния характер на проникването и напускането на сградата няма как
да е станало известно на осъдения И. и подс.С., ако същите не са се намирали
на местопроизшествието.
Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че както в
мотивите на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е
обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение
на съда, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени
при спазване правилата на формалната логика, изложени са съображения във
връзка с кредитиране на определени доказателствени източници при
констатирани противоречия между тях.
По делото не се установяват съществени процесуални нарушения
засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно
значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е
налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.1,т.2 от НПК и
алтернативното искане за възобновяване на производството, отмяна на
влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане следва
да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ЮЛ. С. ИВ., чрез
неговия процесуален представител-адв.Г.З.-ВАК за възобновяване на
наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила Присъда
№260000 от 19.01.2021г. постановена по НОХД №196/2020г. на Районен съд
гр.Девня, потвърдена с Решение №124 от 10.06.2021г., постановено по
ВНОХД №419/2021г. на Окръжен съд гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6