ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 400
гр. Перник , 18.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500227 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД,
представлявано от А. Д. К. и Д. П. И. чрез адв. С.А. - САК против определение №
260625 от 14.10.2020 г. по гр.д. № 8363 по описа за 2019 г. на ПРС, с което е върната
исковата молба на „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД и производството по гр.д. №
08363/2019 г. на ПРС е прекратено.
Частният жалбоподателят намира определението за неправилно и
незаконосъобразно, като поддържа, че предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД е
допустим, а по отношение на евентуалния бил отстранил констатираните от съда
нередовности в исковата молба.
По изложените в частната жалба доводи и аргументи моли въззивната инстанция
да отмени оспореното определение.
В производството няма конституирана ответна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълкувателно дело № 6/2017 г.на
ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК е депозирана от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
1
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от „ПАУЪР
ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД против „Стомана Индъстри“ АД с искане да бъде осъден
ответникът да осигури достъп и възможност за използване на железопътните линии и
съоръжения от жп мрежата на „Стомана Индъстри“ АД.
С разпореждане от 25-06-2020 г. районният съд е констатирал, че исковата молба
не отговаря на изискванията за редовност и е оставил същата без движение, като е
указал на ищеца в случай, че иска преустановяване на поведение на ответника, което
смущава правото му на собственост, да конкретизира кое е това негово действие, а в
случай, че основава претенцията си на сключения между страните договор от *** г. и
иска реално изпълнение на договорно задължение, да посочи срок на действие на
договора, както и да посочи, кое изискуемо задължение не е изпълнил ответника, както
и обстоятелствата, при които е настъпила изискуемостта.
На 23.07.2020 г. ищецът е подал молба, в която е заявил, че претенцията му е с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение по
сключен между страните договор от *** г., което се изразявало в непредоставяне на
достъп до жп линиите и съоръжения на ответника, а в условията на евентуалност – за
осъждане на ответника да осигури достъп на основание чл.109, ал.1 от ЗС.
Районният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания, поради
което с разпореждане от 06.08.2020 г. отново е дал указания на ищцовата страна да
изложи обстоятелствата, при които е настъпила изискуемостта на задължението на
ответника за осигуряване на достъп за преминаване на товар на ищеца, както и посочи
конкретно на коя дата, какъв по вид и количество товар е отказал ответникът да
премине по железопътните линии, изпълнил ли задълженията си по глава III, раздел III
от договора за уведомяване и деклариране за вида на товара, каква е била дължимата
цена за преминаването на този товар по железопътните линии, в съответствие с което
да формулира и петитума си, а по отношение на евентуалния иск е указал на ищеца да
посочи кое действие или бездействие на ответника спрямо имота на ищеца смущава
правото му на собственост и за какво иска да бъде осъден ответникът - да извърши
нещо или до преустанови определено действие.
С молба от 11.09.2020 г. ищецът е посочил, че ответникът е отказал
преминаването на 4 броя вагони, превозващи пропан - бутан на *** г. и *** г. за което
била дължима такса престой на основание чл.19, ал.3 от договора, като е посочил, че
искането му към съда е да бъде осъден ответника да осигури достъп и възможност за
използване на ж.п. линиите и съоръженията от мрежата на „Стомана Индъстри“ АД
съгласно договора, а в условията на евентуалност на основание чл.109 от ЗС.
Макар и депозирана в срок молбата от ищеца, районният съд е приел, че
исковата молба отново не отговаря на изискванията за редовност, поради което с
разпореждане от 14.09.2020 г. е дал указания на страната да уточни дали иска
ответникът да бъде осъден да осигури преминаването на посочените 4 броя вагони, в
който случай да посочи цената на иска, или искането му е ответникът да осигури
достъп за преминаване на товарите на ищеца занапред, в който случай да обоснове
твърдението за неизпълнение на изискуемо задължение на ответника.
С молба от 09.10.2020 г. „ПАУР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД е заявил, че искът му не е за
осъждане на ответника да осигури преминаване на 4 броя вагони по заявка № *** г., а
за осигуряване на достъп за преминаване на товарите занапред и да му предостави
възможност за ползване на жп линиите и съоръженията от мрежата на „Стомана
2
Индъстри“ АД.
При горните обстоятелства районният съд е приел, че предявеният иск по чл.79,
ал.1 от ЗЗД е недопустим, тъй като е предявен за защита на бъдещи права, а по
отношение на евентуалният иск е приел, че ищецът не е отстранил противоречията в
обстоятелствената част на иска и петитума на същия, поради което с определение от
14.10.2020 г. по гр.д. № 08363/2019 г. на ПРС е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното определение,
настоящият състав съобрази следното:
С оглед изложените факти и обстоятелства в депозираната пред ПРС искова
молба от „ПАУЪР ТИЙМ ГАЗ“ ЕООД, настоящият съдебен състав намира, че
правилно районният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото.
В действителност нормата на чл.124, ал.2 от ГПК допуска предявяване на иск за
осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната
изискуемост да настъпва след постановяване на решението, което е обусловено само от
изтичането на определен период от време. Настоящият случай не е такъв, тъй като с
предявеният иск ищецът е поискал от съда да осъди ответникът да му осигури достъп
и възможност за ползване на жп линиите и съоръженията му съгласно сключения по
между им договор за в бъдеще време. От приложения към исковата молба договор е
видно, че в него страните са уговорили това да бъде осъществено при редица
обстоятелства, като вида на товара, изправността на вагоните, уведомяване и др. С
оглед на това изпълнението на това задължение следва да бъде съобразено при всяка
конкретна заявка за преминаване по жп линиите, което преминаване съгласно договора
следва да бъде съгласувано с ответника и разрешението за преминаването през жп
линиите е обусловено от преценката и на ответника. В тази връзка е недопустимо да се
иска от съда да бъде осъден ответника да осигури достъп предварително. Доколкото
ищецът не е поискал от съда да прецени дали ответникът не е изпълнил свое договорно
задължение по процесния договор, респ. негово неточно изпълнение, то и правилно
първоинстанционният съд е посочил, че тази преценка не може да бъде предоставена и
на съдебния изпълнител, който привежда в изпълнение евентуално осъдително
решение. При горното, правилно районният съд е приел, че този иск е недопустим.
Досежно искът по чл.109 от ЗС, настоящият съдебен състав намира, че
правилно районният съд е констатирал неотстранено противоречие и неяснота в
предявения иск, поради изложените в исковата молба обстоятелства, а именно
твърденията, че ищецът има право на преминаване през имота на ответника на
основание облигационно отношение между страните, както и отправеното до съда
искане да бъде осъден ответника да осигури достъп на ищеца, на основание правото на
собственост на ищеца, което е обусловило неотстраняване на констатираните от съда
нередовности в предявения иск, респ. връщането на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.
С оглед изложеното изводът на районният съд, че предявеният иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД е недопустим, а по отношение на искът по чл.109 от ЗС, ищецът не е отстранил
констатирани от съда нередовности в предявения иск е правилен, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2020 г., постановено по гр.д. № 08363 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
Определението подлежи обжалване пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4