РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110155829 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ... твърди, че ответниците П. А. П. и Е. П. П., са били потребители на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в .... Твърди, че за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. е доставял в имота на ответниците топлинна енергия,
чиято цена последните не са заплатили, поради което моли съда да признае за установено в
отношенията между страните, че същите му дължат при условията на разделност – по ½
всеки един от тях от следните суми: от сумата от 1754,90 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, от сумата от 302,60 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
14.04.2022 г., от сумата от 37,46 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово
разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и от сумата от 7,00 лв., представляваща
лихва за забава върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от
01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21727/2022 г. по описа на СРС, 87 състав.
1
Претендира и разноски.
Ответниците П. А. П. и Е. П. П. са депозирали в срок отговори на исковата молба, с
който оспорват единствено основанието на предявените искове, като въвеждат и възражение
за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ....не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за процесния
период по отношение на процесния имот /че ответниците се явяват потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период/, че е престирал топлинна енергия
на ответниците в претендирания обем, както и дължимата цена за престираната топлинна
енергия. В тежест на ответниците е при доказване на горните факти, да установят
положителния факт на плащане.
Собственици на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер ... през
процесния период са били П. А. П. и Е. П. П. при дялове от по 1/2 идеална част за всеки,
като това обстоятелство се установява от приетите писмени доказателства /на лист 111/.
Ето защо, ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятия при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. Понятието „потребител”, от своя страна,
има легално определение в закона. В § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода
м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено, че потребител е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за
битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила
2
партидата при ищеца за посочения имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответниците са били
собственици на процесния имот по време на процесния период, съдът достигна до извод, че
предявените искове за главница се явяват доказани в своето основание. А доколкото
ответникът не оспорва размера на претенцията, то същата се явява доказана за сумата от
1754,90 лв.
От тази сума всеки един от ответниците дължи по ½ част или по 877,45 лв.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 37,46 лв. за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021
г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите между ... и
търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
От тази сума всеки един от ответниците дължи по ½ част или по 18,73 лв.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116,
б. „б.”, пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 21.04.2022 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят). Ето защо, с оглед сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на
ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят), погасени по давност са именно
3
вземанията за периода м.05.2018 г. - м.02.2019 г. включително, тъй като тригодишната
погасителната давност за тях е изтекла преди депозиране на исковата молба в съда. Същите
се равняват на сумата от 506,53 лв.
Следователно непогасената по давност главница за ползвана топлинна енергия се
равнява на сумата от 1248,37 лв. за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., от която всеки
един от двамата ответници дължи по ½ част или по 624,19 лв.
Вземането на ищеца за такса за „дялово разпределение“ не е погасено по давност.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2019 г., от 15.09.2020 г. и от 15.09.2021 г. Предвид изложеното, за
периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г. лихвата за забава върху задължението по общите
фактури, издадени за отчетния период от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. е в размер на 302,60
лв.
Искът е основателен в пълния му предявен размер.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 7,00
лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 131,28 лв.
/изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на ЕПИ онлайн електронен
калкулатор за изчисляване на лихви/. Ето защо, като се съобрази и установеното частично
погасяване по давност, то искът се явява основателен за сумата от 171,32 лв.
4
От тази сума всеки един от ответниците дължи по ½ част или по 85,66 лв.
Независимо от горното обаче, то доколкото ответникът Е. П. П. в заповедното
производство е признал изрично вземането за главница за ползвана топлинна енергия в
размер на 877,45 лв., вземането за мораторна лихва в ръзмер на 150,30 лв. и вземането за
такса за дялово разпределение в размер на 18,73 лв., съдът счита, че производството по
предявените искове за тези суми е недопустимо. Ето защо, за ищеца липсва правен интерес
от водене на установителен иск в тази част, поради което производството по делото следва
да бъде частично прекратено.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
П. А. П. следва да бъде осъдена да заплати на ищца сумата от 31,90 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 50,97 лв. – разноски в исковото производство.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответницата П. А. П. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. .... в размер на 110,43 лв. за заповедното производство,
изчислено от съда при съобразяване на отхвърлената част от исковите претенции.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответницата П. А. П. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. ... в размер на 122,70 лв. за исковото производство,
изчислено от съда при съобразяване на отхвърлената част от исковите претенции.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответницата Е. П. П. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. .... в размер на 1,20 лв. за заповедното производство,
изчислено от съда при съобразяване на оспорената и отхвърлена част от исковите
претенции.
С оглед изхода на спора и предвид представения пред съда от процесуалния
представител на ответницата Е. П. П. договор за правна защита и съдействие, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение на адв. Н. И. И. в размер на 400 лв. за исковото производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че П. А. П., ЕГН **********, дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление ...., следните суми: сумата от 624,19 лв. - главница, представляваща
стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г. в имот с
абонатен № ..., находящ се на адрес: ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 85,66 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 14.04.2022 г., както и сумата от
18,73 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово разпределение за периода от
м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.04.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 21727/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница и лихви в останалата част, като неоснователни и като погасени по
давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предавени от ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление .... срещу Е. П. П., ЕГН **********, за сумата от 877,45
лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: ..., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 151,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2019 г. до 14.04.2022 г., както и за сумата от 18,73 лв., представляваща цена на
извършената услуга „дялово разпределение за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда – 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 21727/2022 г.
по описа на СРС, 87 състав, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ....,
срещу Е. П. П., ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. П. П.
дължи на ... сумата от 3,50 лв., представляваща лихва за забава върху цената на извършената
услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2019 г. до 14.04.2022 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
21727/2022 г. по описа на СРС, 87 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П. А. П., ЕГН **********, да заплати
на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., сумата от 31,90 лв. – разноски в
6
заповедното производство, както и сумата от 50,97 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на адв. ...., ЕГН **********, с адрес
на кантората: ...., сумата от 110,43 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответницата П. А. П. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на адв. ..., ЕГН **********, с адрес
на кантората: ...., сумата от 122,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответницата П. А. П. в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на адв. ...., ЕГН **********, с адрес
на кантората: ...., сумата от 1,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответника Е. П. П. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с
адрес на кантората: ...., сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ответника Е. П. П. в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7