РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Карлово , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай А. Мурадов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Гюрай А. Мурадов Административно
наказателно дело № 20205320200542 по описа за 2020 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Й. 5“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Р.К.“ №***, представлявано от
П.Й.Й. срещу Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0004420, издаден от ОДМВР
П., с който е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638,
ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
ЕФ, относно неправилно приложение на материалния закон. По същество се
оспорва нарушението, като се твърди, че за МПС е имало действащ договор
за застраховка гражданска отговорност на 30.04.2019г. в 08.35ч. Иска се
отмяна на обжалвания ЕФ.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован чрез процесуалния си представител адв.Т., не изпраща процесуален
представител. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР П., също не изпраща представител.
Взема писмено становище с което моли да се потвърди ЕФ, като излага
аргументи. Претендират се разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ Серия Г № 0004420 на ОДМВР П., е издаден срещу
дружеството – жалбоподател „Й. 5“ ЕООД, ЕИК ****** за това, че на
30.04.2019г. в 08.35ч. в път I-6,км.275+030м. с посока на движение изток-
запад, като юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило
договор за застраховка ГО, установено с АТСС с МПС ***** с рег. № *****.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система АТСС „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски
автомобил с номер ****, който бил в покой.
Била извършена и служебна проверка в Гаранционния фонд, в хода на
която било потвърдено, че към процесната дата - 30.04.2019г. в 08.35ч. за
конкретното МПС - ***** с рег. № ***** няма сключена активна /валидна/
застраховка „Гражданска отговорност“.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от приложените по
административната преписка писмени доказателства – справка от електронен
регистър към Гаранционен фонд, писмо с №10.00-1131 от 03.12.2020г. на
Гаранционен фонд, справка за регистрирани собственици на МПС марка
***** с рег. № *****, снимков материал на заснето МПС и на
разположението на полицейския автомобил с автоматизираното техническо
средство, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
ЕФ Серия Г № 0004420 издаден от ОДМВР П., писма от РУП Карлово,
справка в търговския регистър, разписка за връчен ЕФ, застрахователна
полица, протокол №1-33-19 за проверка на мобилна система за видеоконтрол
„ТFR1 – М”, № 612. Съдът кредитира посочените доказателства като
непротиворечиви и съответстващи помежду си, като намира, че същите
служат за установяване на обективната действителност.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът счита, че от приетата по делото фактическа обстановка по
несъмнен начин се установи жалбоподателят да е извършил нарушение на
2
разпоредбата по чл. 483 ал.1 т.1 КЗ, вр. чл.638 ал.4, вр. чл. 638 ал.1 т.2, вр.
чл.461 т.1 от КЗ, доколкото дружеството–жалбоподател „Й. 5“ ЕООД, ЕИК
******, като юридическо лице и в качеството на собственик на МПС с марка
„****“ модел „***“ с рег. № *****, регистрирано на територията на
Република България и не спряно от движение, не е сключило договор за
застраховка ГО на автомобилистите към процесната дата и място. Тази
застраховка е задължителна по смисъла на чл.461 т.1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 483 ал.1 т.1 КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
В случая е наложено наказание по реда на чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ,
съгласно която всяко лице по чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба в размер на 250 лв. за
физическо лице или имуществена санкция в размер на 2000 лв. - за
юридическо лице или едноличен търговец. Посочената санкционна
разпоредба отново препраща към нарушението, извършено от собственик,
какъвто жалбоподателят несъмнено е. Също така касае санкциониране на
ЮЛ, каквото качество има именно конкретното дружество. В този смисъл
законодателят е направил ясен критерий кой е субектът на настоящото
нарушение и в зависимост от това, дали е физическо лице или юридическо
лице, е предвидено да се наложи съответното по вид наказание. В случая
правилно е наложено административно наказание – имуществена санкция -
2000 лв. във фиксирания от закона размер, който не подлежи на редуциране
от страна на съда.
Изрично в нормата на чл.638, ал.4 от КЗ е посочено, че когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по горецитираната
ал.1 на чл.638 от КЗ. В тази връзка разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ
подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ отговорност на
собственика на МПС, независимо от вида на субекта /физическо или
юридическо лице/, тъй като законодателят при установяване субекта на
нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ не отдава значение на фигурата на
водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя като субект на това
нарушение собственикът на това МПС. Именно определянето на собственика
на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ позволява тези
нарушения да бъдат установени с АТСС.
В случая е налице административно нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система
тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер ****.
3
Системата е заснела и записала движение на автомобила на дружеството–
жалбоподател „Й. 5“ ЕООД.
По делото, като писмено доказателство са представени ксерокопия на
снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които е виден
регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се по път
I-6, км.275+030м. с посока на движение изток-запад и това е лек автомобил
марка „****“ модел „***“ с рег. № *****.
Доколкото посочените снимки – 4 бр. са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.
От представените като писмени доказателства документи по делото -
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и
Протокол №1-33-19 от 07.03.2019г. се установява, че системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена.
От приложеното като писмено доказателство по делото - справка от
КАТ П. се установява, че към датата на заснемане на нарушението именно
дружеството–жалбоподател е собственик на автомобила.
Съставен е и Протокол по смисъла на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който е задължителен за мобилните устройства и системи.
Същият по съдържание съответства на процесното време и място на
извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е
заснело.
В случая в издадения ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът на
превозното средство – субект на нарушението, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размерът и вида наказание, срока, сметката, и
начините за доброволното заплащане на наказанието. Сред реквизитите няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя,
нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Неоснователно е възражението за наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 30.04.2019г. в 08.35ч. за
МПС ***** с рег. № *****, тъй като видно от писмо с №10.00-1131 от
03.12.2020г. на Гаранционен фонд е, че такава за това МПС няма от
07.03.2019г., включително и на 30.04.2019г. в 08.35ч.
При извършената служебна проверка, Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да се явяват
основания за отмяна на обжалвания ЕФ.
4
Предвид гореизложеното, Съдът намира че основателно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател,
а обжалваният ЕФ, с който му е наложено наказание, следва да се потвърди
като правилен и законосъобразен.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от НЗПП, право да получи направените разноски има въззиваемата
страна. Съдът, като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, намира, че справедливият размерът, който следва да се
присъди е 80 лв.
Така мотивиран, Районният съд Карлово
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0004420, издаден от
ОДМВР П. срещу „Й. 5“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Р.К.“ №***, представлявано от П.Й.Й., с който е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във
вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ.
2.ОСЪЖДА „Й. 5“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. К., ул. „Р.К.“ №*** да заплати на ОД на МВР – П.
направените по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
3. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд- П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд –
_______________________
Карлово:
5