Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.
София, 23.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГРОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 2008/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и с правно
основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ.
Ищецът – синдик на „Е.С.“ ЕООД (н.) - твърди, че на 20.12.2017 г. ответникът „Е.С.“ ЕООД (с предишно наименование „Пиеро 97“), спрямо когото с решение от 11.11.2019 г. било открито производство по несъстоятелност, сключил в качеството си на цедент договор за цесия с втория ответник Българска национална телевизия (БНТ), като му прехвърлил свое парично вземане в размер от 52 623,91 лв. към „ВЕ К.“ ООД съгласно издадени в периода 29.01.2016 г. – 22.12.2016 г. фактури. Ищецът счита, че с този договор длъжникът увредил кредиторите си, защото намалил своите активи. Тъй като действието било извършено непосредствено преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността на цедента, то следвало да се приеме, че било налице знание за увреждането както у цедента, така и у цесионера. Ето защо ищецът моли съда да обяви договора за цесия за относително недействителен, както и да осъди цесионера да върне това, което е получил в погашение на цедираното вземане, в размер от 52 623,91 лв. (вж. уточнителна молба от 08.04.2021 г.), ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Не претендира разноски.
Ответникът „Е.С.“ ЕООД (н.) оспорва иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД при твърдението, че до обявяването си в несъстоятелност осъществявал дейност като посредник при сключване на договори между медиите и рекламодателите/рекламните агенции. В това си качество сключил с БНТ договор от 16.02.2016 г., по силата на който медията му предоставяла срещу възнаграждение телевизионно време за излъчване на заявените от негови клиенти -рекламодатели/рекламни агенции реклами. За осъщественото посредничество ответникът следвало да получава възнаграждение от рекламодателите/рекламните агенции. Такова му се дължало и от „Р.М.“ ООД - негов възложител, което дружество от своя страна имало вземане от „ВЕ К.“ ООД – краен рекламодател. Поради неплащане от страна на „ВЕ К.“ ООД бил сключен договор за заместване в дълг от 12.05.2017 г., по силата на който „ВЕ К.“ ООД поело задълженията на „Р.М.“ ООД към ответника. По-късно бил сключен и процесният договор, съгласно който „ВЕ К.“ ООД встъпило в задълженията на „Е.С.“ ЕООД (н.) към БНТ, като се задължило да заплати пряко на медията възнагражденията за своите рекламни кампании в посочения в договора размер. При тези факти ответникът счита, че договорът нямал за цел прехвърляне на вземанията му срещу „ВЕ К.“ ООД, а погасяване на негови задължения към БНТ, и поради това нямал увреждащ спрямо кредиторите характер, нито пък било налице знание за увреждане. Въз основа на изложеното моли съда да отхвърли иска за обявяване на относителна недействителност. Не претендира разноски.
Ответникът Българска национална телевизия не оспорва, че е получил плащане от третото задължено лице в размер от 52 623,91 лв., но счита исковете за неоснователни, тъй като процесният договор имал характер на даване вместо изпълнение и поради това не бил с увреждащ характер. Оспорва да е налице и знание за увреждането. Ето защо моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът,
като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
По
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ:
С решение от 11.11.2019 г. по т.д. № 1366/2019 г. на СГС, ТО, 13 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Е.С.“ ЕООД. Искът по чл. 135 ЗЗД, предмет на настоящото дело, е предявен от синдика в рамките на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, поради което се явява допустим.
За основателността му ищецът следва да докаже 1). сключването на процесната сделка, 2). нейния увреждащ спрямо кредиторите на несъстоятелността характер и 3). знанието на страните по сделката за увреждането. При така очертаната рамка на фактическия състав съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
1.
Относно сключването на сделката:
Безспорно е, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на 16.02.2016 г. между „Е.С.“ ЕООД (с тогавашна фирма „П. 97“) и БНТ е сключен договор, по силата на който медията се е задължила да предоставя на несъстоятелния длъжник срещу възнаграждение телевизионно време за излъчване на реклами на неговите клиенти – рекламодатели/рекламни агенции. Сред тях било и дружеството „Р.М.“ ООД, което по силата на договор от 04.01.2016 г. е възложило на „Е.С.“ ЕООД да закупува рекламно време и да организира заявяването и контрола по излъчването на рекламни кампании на трети лица в различни електронни медии, срещу което следвало да заплаща възнаграждение. От разменената между страните по този договор кореспонденция е видно, че възложителят „Р.М.“ ООД е бил в забава в плащането на дължимите възнаграждения в общ размер от 206 487,83 лв. съгласно фактури, издадени в периода 13.02.2015 г. – 28.10.2016 г., като забавата се дължала на неизвършени разплащания от страна на неговите клиенти, сред които и дружеството „ВЕ К.“ ООД.
Ето защо на 12.05.2017 г. между „Е.С.“ ЕООД, „Р.М.“ ООД и „ВЕ К.“ ООД е сключен договор за заместване в дълг, по силата на който „ВЕ К.“ ООД е заместило „Р.М.“ ООД в задълженията му по договора от 04.01.2016 г. и се е задължило да погаси същите разсрочено.
Към 20.12.2017 г. размерът на задълженията на „Е.С.“ ЕООД към БНТ по договора за закупуване на телевизионно време е възлизал на сумата от 94 164,10 лв. (вписана в договора като 94 163,94 лв.), от които 52 623,91 лв. – възнаграждение за закупеното за „ВЕ К.“ ООД време, 14 808,16 лв. – възнаграждение за закупеното за „ОМ София“ ООД време, 16 400 лв. – възнаграждение за закупеното за „Н.К.“ ООД време и 10 332,03 лв. – възнаграждение за закупеното за „М.“ ООД време.
За да бъдат уредени отношенията по повод горепосочените задължения, на същата дата между „Е.С.“ ЕООД, БНТ и всеки от крайните клиенти са сключени четири договора, между които и процесният, наименовани от страните като договори за прехвърляне на вземане.
По процесния договор е уговорено „Е.С.“ ЕООД да прехвърли на БНТ вземанията си към „ВЕ К.“ ООД в размер от 52 623,91 лв. вместо изпълнение на задълженията си към БНТ по договора от 16.02.2016 г. в същия размер. От своя страна длъжникът по прехвърленото вземане „ВЕ К.“ ООД е поел задължение за разсрочено погасяване, като цедентът се е задължил да отговаря солидарно с него, ако същият се окаже неплатежоспособен. С идентично съдържание са и останалите три договора за цесия, по които длъжници са съответно „ОМ София“ ООД, „Н.К.“ ООД и „М.“ ООД.
Няма спор, че цедираните вземания, включително по процесния договор, са изцяло погасени.
2.
Относно увреждащия характер на сделката:
От съдържанието на процесния договор може да се заключи, че същият обективира две основни съглашения: между „Е.С.“ ЕООД и БНТ относно прехвърляне на вземанията срещу „ВЕ К.“ ООД и между „ВЕ К.“ ООД и БНТ относно разсрочване на дълга.
Предмет на настоящото производство е първото съглашение. Анализът на поетите по него права и задължения води до извод, че страните са сключили договор по чл. 65, ал. 3 ЗЗД – за даване вместо изпълнение, като предмет на даването е вземане на длъжника към трето лице. Именно поради това страните са наименували договора като такъв за прехвърляне на вземане, но това не съответства на характерната му цел – прехвърлянето на вземането е само страничен резултат на преследваната от страните цел да погасят едно задължение.
Разгледан като договор за даване вместо изпълнение, процесният договор се явява погасителен способ, т.е. атакуваното действие съставлява изпълнение на задълженията на „Е.С.“ ЕООД към БНТ. Изпълнението на задължение обаче не всякога е увреждащо останалите кредитори на длъжника. Увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. с договор за дарение) или е увеличен пасивът (напр. поето е чуждо задължение), или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника пазарната цена не намалява имуществото, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът). Когато длъжникът извърши действие, насочено към погасяване на дълг, то същото би могло да е увреждащо, но ако с него се погасява несъществуващ дълг (напр. симулативно поет) или ако е налице нееквивалентност между паричната оценка на погасения дълг и на даденото (напр. вместо изпълнение на паричен дълг се даде право на собственост върху недвижим имот, чиято пазарна оценка надхвърля стойността на погасеното задължение).
В настоящия случай от разгледаната по-горе хронология на отношенията е видно, че задълженията на длъжника към БНТ произтичат от договори, сключени от него по възлагане на трети лица и са в същите размери, в които са задълженията на третите лица-доверители към длъжника-довереник (идентичността в размерите е установима при сумиране на задълженията по четирите договора за заместване в дълг и съпоставяне на резултата с посочения размер на общото задължение към БНТ). Не са наведени твърдения, нито се доказва тези задължения да са симулативно възникнали – напротив, за доказване на тяхното възникване са представени писмени доказателства (договори, фактури, покани), от които категорично може да се заключи, че погасените към БНТ задължения са валидно възникнали и са съществували към момента на сключване на договора по чл. 65 ЗЗД.
Същевременно даденото в тяхно погашение не е неравностойно, а напълно еквивалентно – длъжникът погасява дълг със стойност, равна на стойността на прехвърлените вземания (на практика прехвърля на доверителя си отношенията по сключения по негово възлагане договор, като така изпълнява отчетната сделка) и по този начин изпълнението не накърнява имущественото му състояние (преди и след изпълнението то е идентично). Именно защото с даването вместо изпълнение се погасява съществуващ дълг и с еквивалентна на него престация, не може да се приеме, че изпълнението е действие с увреждащ характер (длъжникът не е имал задължение да удовлетвори със стойността на прехвърленото вземане всички свои кредитори съразмерно, тъй като разпоредбата на чл. 136, ал. 3 ЗЗД е приложима при удовлетворяване по пътя на принудителното изпълнение). Подобен извод е застъпен в мотивите на Решение № 85/16.01.2020 г. по т. д. № 2262/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о. („даване вместо изпълнение следва да се разглежда като нормално изпълнение /валиден погасителен способ/, а това по-конкретно означава, че когато длъжникът погасява задължението си към свой кредитор, останалите не могат да претендират, че са били увредени по този начин. Да се приеме обратното, би било равносилно всяко изпълнение да може да бъде атакувано от друг кредитор, чието вземане не е удовлетворено по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а това би се оказало правен и логически абсурд.“).
Ето защо според настоящия състав договорът от 20.12.2017 г. не е увреждащ и това е основание за отхвърляне на иска без да се разглежда въпросът за знанието на страните по него относно възможното увреждане на кредиторите.
По иска по чл. 59 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ:
Искът е обусловен от главния и поради това следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото на ответни следва да се присъдят разноски в размер от.
На основание чл. 649, ал. 6 ГПК в полза на съда следва да се присъди държавна такса в размер от 2 104,96 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, срещу „Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, и Българска национална телевизия иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на договор от 20.12.2017 г., по силата на който „Е.С.“ ЕООД (н.) прехвърля на Българска национална телевизия вземания от „ВЕ К.“ ООД в размер от 52 623,91 лв. като даване вместо изпълнение на част от задълженията на „Е.С.“ ЕООД (н.) по договор № РА-620/16.02.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
синдика на „Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, срещу Българска национална телевизия
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 2 ТЗ за сумата от
52 623,91 лв., получена от Българска национална телевизия в изпълнение на
задълженията на „ВЕ К.“ ООД, предмет на договора за даване вместо изпълнение от
20.12.2017 г.
ОСЪЖДА „Е.С.“ ЕООД (н.), ЕИК *****, да заплати на Българска национална телевизия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 600 лв. разноски, а на основание чл. 649, ал. 6 ГПК – по сметка на съда сумата от 2 104,96 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: