Р Е Ш Е Н И
Е
№ 106
гр.Велико
Търново, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., и при участието на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
1 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявени субективно присъединени искове от К.И.И. ***
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни административни актове. От отменена Заповед № 857 / 20.06.2017г. на
Началника на Затвора гр.Ловеч се претендират неимуществени вреди в размер на
6 000лв., ведно с мораторна лихва от момента на отмяната до 25.09.2019г. в
размер на 1 351,68лв. От отменена Заповед № 742 / 31.05.2017г. на Началника на Затвора гр.Ловеч
се претендират неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно с мораторна
лихва от момента на отмяната до 25.09.2019г. в размер на 547,49лв. От отменена Заповед № 204 /
17.02.2017г. на Началника на Затвора гр.Ловеч се претендират неимуществени
вреди в размер на 1 000лв., ведно с мораторна лихва от момента на отмяната
до 25.09.2019г. в размер на 263,33лв. От незаконосъобразно изтърпяно наказание „лишаване от
свобода” при строг режим вместо постановения общ режим се претендират
неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно с мораторна лихва от
17.01.2018г. до 25.09.2019г. в размер на 514,16лв. В
исковата молба се твърди изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Ловеч, като през 2017г. от
началника на затвора са му наложени дисциплинарни наказания – едно отменено от
автора му, а две отменени от съда. Твърди се и бездействие на Началника на
Затвора Ловеч при неправилно определен от съда режим на изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода”. В резултат от тези действия на
служител на ответника се заявяват претърпени неимуществени вреди изразяващи се
в чувство на страх, безпомощност от невъзможността да е противопостави на
несправедливостта, чувство на малоценност, лоши мисли, паник атаки, накърнено
човешко достойнство и безсъние. Моли
се за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуален
представител,
оспорва изцяло предявените
искове,
счита същите
за неоснователни и недоказани, по изложени в писмени бележки
подробни съображения.
Моли за отхвърлянето на
исковете.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции и моли за отхвърлянето им. В условията на евентуалност излага доводи за
минималност на претърпените страдания и определяне от съда на минимален размер
на вреди.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
К.И.И.
е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година, което да изтърпи при първоначален общ режим с Решение № 148 /
10.11.2016г. на Великотърновският окръжен съд. На 05.12.2016г. И. *** за
изтърпяване на наказанието. С Присъда № 25 / 03.04.2017г. по НОХД № 1923 /
2016г. на ВТРС, изменена с Решение от 30.06.2017г. по ВНОХД № 141 / 2017г. на ВТОС
И. е осъден като му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. От прокурор при РП
Велико Търново е отправено до ВТРС предложение за групиране на наложените
наказания и е образувано ЧНД № 1473 / 2017г. С Определение № 752 / 13.09.2017г.
са групирани наложените наказания на К.И. и е наложено общо наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Определението
влиза в сила на 17.10.2017г. Определението е получено в Затвора гр.Ловеч на
30.10.2017г. и е приведено в изпълнение. С писмо от 30.11.2017г. Началника на
Затвора гр.Ловеч сигнализира Върховна касационна прокуратура за неправилно
определен режим за изтърпяване на наказанието. На 17.01.2018г. от Главния
прокурор на Република България е отправено искане за възобновяване на ЧНД № 1473 / 2017г. в частта, в която е
определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието и е спряно
изпълнението на влязлото в сила определение в тази част. Искането е изпратено
по факс до Затвора в гр.Ловеч и от 17.01.2018г. лишения от свобода И. изтърпява
наказанието си при общ режим.
Със
Заповед № 204 / 17.02.2017г., издадена от Началника на Затвора гр.Ловеч, на К.И.
е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 дни.
Заповедта е отменена от Началника на Затвора гр.Ловеч със Заповед № 215 /
20.02.2017г.
Със
Заповед № 742 / 31.05.2017г., издадена от Началника на Затвора гр.Ловеч, на К.И.
е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 7 дни. С
Решение № 593 / 08.12.2017г. постановено по а.д.№ 1069 / 2017г. по описа на
Административен съд Плевен, влязло в сила на 08.12.2017г., посочената заповед е
отменена.
Със
Заповед № 857 / 20.06.2017г., издадена от Началника на Затвора гр.Ловеч, на К.И.
е наложено наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 14 дни. С
Решение № 97 / 07.07.2017г. постановено по а.д.№ 242 / 2017г. по описа на
Административен съд Ловеч, влязло в сила на 07.07.2017г., посочената заповед е
отменена.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от
влизане в сила на решенията, с които са отменени административните актове.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен
акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и причинно-следствена
връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на
вредоносния резултат.
По
отношение на предявения иск за претърпени неимуществени вреди от отменена от
издателя й Заповед № 204 / 17.02.2017г. е налице първата предпоставка за
приложение на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – отменен административен акт. От данните по
делото се установява, че преди отмяната на заповедта е започнало изпълнението й
като И. е настанен в наказателна килия. Същевременно от приложена от ответника
справка за налаганите на лицето дисциплинарни наказания е видно, че на
20.02.2017г. е издадена Заповед № 216 / 20.02.2017г. от Началника на Затвора
гр.Ловеч, с която на лицето е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 дни“, като в забележка е посочено, че
изтърпяното до момента наказание по отменената Заповед № 204 / 17.02.2017г.
следва да се зачете като изтърпяно по настоящата заповед. Следователно
административния орган урежда последиците от отменения административен акт и
изолирането за срок от 3 дни в наказателна килия на отпаднало основание не може
да се счете за вредоносен резултат от отменен административен акт. Твърденията
в исковата молба за депресивни състояния, чувство на безпомощност, паник-атаки,
чувство на малоценност, лоши мисли и безсъние са недоказани. За
психологическите състояния на лицето не са дадени свидетелства от очевидци –
как се е чувствал след изолацията в наказателна килия по Заповед № 204 /
17.02.2017г., с кого е споделял и т.н. Липсват и данни за медицински проблеми
на И. в този период – безсънието и особено паник-атаката са с изразени
физически симптоми, които са видими и често се бъркат с животозастрашаващи състояния
/инфаркт/. При наличието на такива симптоми администрацията на затвора следва
да реагира незабавно и здравословния проблем следва да бъде вписан в личното
досие на лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства за
наличието на здравословни проблеми на ищеца както при целия му престой в
затвора гр.Ловеч, така и в периодите на издаване и изпълнение на заповедта. В
конкретния случай са неприложими презумпциите на ЗИНЗС относно вредоносния
резултат на пребиваването в затвор. В конкретния случай се твърдят претърпени
вреди от административен акт, поради което и вида и интензитета на уврежданията
следва да бъдат доказани пред съда. По изложените съображения настоящият състав
намира за недоказана втората предпоставка за приложение на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
- настъпването
на преки и непосредствени вреди от акта
– поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По отношение на предявените искове за претърпени
неимуществени вреди от отменени от съда Заповед № 742 / 31.05.2017г. и Заповед
№ 857 / 20.06.2017г. е налице първата предпоставка за приложение на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ – отменен административен акт. Съгласно ЗИНЗС заповедите, с които се
налага дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” подлежат на
предварително изпълнение, освен ако съдът не постанови друго. Видно от
приобщените а.д.№ 242 / 2017г. по описа на Административен съд Ловеч и а.д.№
1069 / 2017г. по описа на Административен съд Плевен предварителното изпълнение
на заповедите не е спряно от съда – съставът на АС Ловеч отказва спиране на
предварителното изпълнение, а делото пред АС Плевен се развива след изтърпяване
на наложеното наказание. От представената от ответника справка за наложените на
И. дисциплинарни наказания не се установява зачитане на изтърпяния срок по
отменените заповеди при налагане на последващи наказания. Следователно е налице
изолиране в наказателна килия за срок от 14 дни без правно основание и без
уреждане на последиците от незаконосъобразния административен акт от неговия
издател. Изтърпяното наказание от 7 дни е в резултат от съдебен акт –
определение за отказ за спиране на предварителното изпълнение, поради което и
не може да бъде ангажирана отговорността на ответника. Безспорно изолиране в
наказателна килия без правно основание буди у лицето негативни усещания. За
интензитетът на тези преживявания не са ангажирани доказателства от ищеца. Твърденията
в исковата молба за депресивни състояния, чувство на безпомощност, паник-атаки,
чувство на малоценност, лоши мисли и безсъние са недоказани. За
психологическите състояния на лицето не са дадени свидетелства от очевидци –
как се е чувствал след изолацията в наказателна килия по Заповеди № 742 / 31.05.2017г.
и № 857 / 20.06.2017г., с кого е споделял и т.н. Липсват и данни за медицински
проблеми на И. в този период – безсънието и особено паник-атаката са с изразени
физически симптоми, които са видими и често се бъркат с животозастрашаващи
състояния /инфаркт/. При наличието на такива симптоми администрацията на
затвора следва да реагира незабавно и здравословния проблем следва да бъде
вписан в личното досие на лишения от свобода. По делото не се представиха
доказателства за наличието на здравословни проблеми на ищеца както при целия му
престой в затвора гр.Ловеч, така и в периодите на издаване и изпълнение на
заповедите. В конкретния случай са неприложими презумпциите на ЗИНС относно
вредоносния резултат на пребиваването в затвор. В конкретния случай се твърдят
претърпени вреди от административен акт, поради което и вида и интензитета на
уврежданията следва да бъдат доказани пред съда. По изложените съображения
настоящият състав намира за недоказана втората предпоставка за приложение на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на преки и непосредствени вреди от акта – поради което и исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По
четвъртия предявен иск – за бездействие на администрацията на Затвора гр.Ловеч
относно режимът на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съдът
намира, че от материалите по делото не се установява твърдяното от ищеца бездействие.
От една страна именно от Началника на затвора се сигнализира за неправилно
определяне от съда на режима на изтърпяване на наказанието при кумулиране на
същите. От друга страна администрацията на затвора е обвързана от влезлия в
сила като необцалван от К.И. съдебен акт и следва да го изпълни. Лицето само не
се е погрижило за интересите си и не е обжалвало Определение № 752 /
13.09.2017г. по ЧНД № 1473 / 2017г. по описа на ВТРС. Едва след сигнала на
Началника на Затвора гр.Ловеч от Главния прокурор на Република България са
предприети действия както за възобновяване на производството, така и за спиране
изпълнението на определението. Съгласно представените писмени доказателства
администрацията на затвора Ловеч е уведомена на 19.01.2018г. за искането на
Главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 1473 / 2017г. и постановеното от
него спиране изпълнението на определението в частта относно първоначалния режим
за изтърпяване на наказанието и разпореждането за изтърпяване на същото при общ
режим до произнасянето по искането. На запитване от ВКП относно изпълнение на
разпореждането на Главния прокурор от 20.02.2018г., от Началника на затвора
гр.Ловеч е отговорено, че в изпълнение на разпореждане от 17.01.2018г. И.
изтърпява наказанието си при общ режим в затворническо заведение от закрит тип.
Тези доказателства водят до извода, че затворническата администрация е
изпълнила своевременно разпореждането на Главния прокурор. При тези данни
твърденията на ищеца за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” при
строг режим до освобождаването на лицето на 25.05.2018г. се опровергават.
Следователно липсва и твърдяното от И. бездействие на органи на ответника при
изпълнение на разпореждане на Главния прокурор, респективно липсва първата
предпоставка за приложение на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно
бездействие на административен орган. По изложените съображения и тази искова
претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че липсват
предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковите претенции като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск от К.И.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени
неимуществени вреди в размер на 6 000лв. от Заповед № 857 / 20.06.2017г. на Началника на Затвора
гр.Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента на отмяната до 25.09.2019г. в
размер на 1 351,68лв.
ОТХВЪРЛЯ иск от К.И.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3 000лв. от Заповед № 742 / 31.05.2017г. на Началника на Затвора
гр.Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента на отмяната до 25.09.2019г. в
размер на 547,49лв.
ОТХВЪРЛЯ иск от К.И.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1 000лв. от Заповед № 204 / 17.02.2017г. на Началника на Затвора
гр.Ловеч, ведно с мораторна лихва от момента на отмяната до 25.09.2019г. в
размер на 263,33лв.
ОТХВЪРЛЯ иск от К.И.И. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3 000лв. от незаконосъобразно изтърпяно наказание „лишаване от
свобода” при строг режим вместо постановения общ режим, ведно с мораторна лихва
от 17.01.2018г. до 25.09.2019г. в размер на 514,16лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: