ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1750
гр. Пловдив, 04.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Десети
състав, в
закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Административен съдия: ЯНКО АНГЕЛОВ
като разгледа
Административно дело № 2310 по описа за 2022 година, взе предвид
следното :
Делото е образувано по иск на И.Д.Т., за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева в резултат на бездействие на
данъчна администрация на Дирекция“Местни данъци и такси“ - Община Пловдив.
Настоящата
съдебна инстанция намира предявената искова молба за процесуално недопустима. Съображенията
за това са следните:
Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица.Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията , посветена на основните
начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява
основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв
закон е Законът за отговорността на
държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи
отговорността на два вида- отговорност за дейност на администрацията и
отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1.ал.1 от ЗОДОВ е посочено,
че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност.
По силата
на алинея втора, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран
редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически
лица.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е
обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител
на вредите.
Елемент
от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган
- т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
материално правни и процесуални норми. Отговорността не се презумпира от
закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред , действие или бездействие на
административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила
вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата.
При
липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира
отговорността по чл.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди От
така очертаната разпоредба е видно, че искът е осъдителен и с него се цели
възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия.
Отговорността
на държавата не е безусловна.За да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице
визираните в чл.1 от ЗОДОВ предпоставки
- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице
на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред,вреда от такъв административен акт,причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт,действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
Със свое
Разпореждане от 06.10.2022 г. съдът е указал да се отстранят нередовностите на
исковата молба.
С изрично
уточнение към исковата молбата, ищецът е посочил, че ответник по иска е
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Директора
на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, е административен
орган, а не юридическо лице, каквото не е и заявения ответник – Дирекция
„Местни данъци и такси“
Пасивно
легитимиран по исковете за вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ е само и
единствено юридическото лице, а не органите, издали съответния акт, който е
отменен и от който са произлезли вредите.
Тъй като
пасивната легитимация по иска се определя не от съда, а от ищеца, насочването
на същата към ненадлежен ответник прави исковата молба недопустима.
Поради това, налице са основанията на чл. 205,
ал. 2 от АПК за връщане на исковата молба, тъй като макар съдът изрично да е
дал възможност на ищеца да конкретизира ответника по делото в съответствие с
разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ, като му е указал, че се претендира обезщетение
за вреди и иска се насочва срещу ЮЛ, това указание не е изпълнено.
Воден от
горното и на основание чл.203 и 205, ал.2
от АПК, вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр с чл.130 от ГПК , Административен съд Пловдив.
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.Д.Т.,
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева в резултат на
бездействие на данъчна администрация на Дирекция “Местни данъци и такси“ - Община
Пловдив.
ВРЪЩА исковата молба на И.Д.Т. .
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 2310 от 2022
година по описа на Административен съд- Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховният административен съд, в седем дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: