МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1611/2016 год. по описа на Варненски
окръжен съд.
Варненска
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимите :
1./
Н.А.Ш.
*** за това, че на
11.08.2014г. в гр.Варна, сам и в съизвършителство
с М.В.Ш. ***, държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146,
ал.1 от Закона за културното наследство - „Археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от
човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на
тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на
информация са теренните проучвания", представляващи движими
културни ценности, национално богатство по смисъла на разпоредбите на чл.7,
ал.1 от ЗКН - „Културна ценност е
нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност,
природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или
обществото и има научна или културна стойност"; на чл.Ю от ЗКН - „Движимото културно наследство обхваща всички
останали културни ценности, включително и под вода, с изключение на тези по чл.
9/недвижимо културно наследство/ и чл.42/нематериално културно наследство/,
чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението им"; на
чл.54, ал.2 от ЗКН -„Национално
богатство е културна ценност с изключително значение за науката, културата,
природата или техническия прогрес, чието разрушаване, повреждане или погиване е
непоправима загуба за обществото и която отговаря на поне един от следните
критерии: 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за
човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда; 2. да е с
доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност; 3. да е
свързана или да представлява свидетелство за идеи, вярвания, събития или
изтъкнати личности, които са имали решаващо значение за развитието на
обществото." и на чл.146, ал.З от ЗКН - „Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни
ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до
установяването им като такива по реда на този закон.", които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI, Раздел II
„Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл.96, ал.1 - „Идентификацията е дейност, чрез която се
определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на
критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация
по реда на този закон."; ал.2 - „Идентификация на културни ценности се извършва от националните и
регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни
организации и висши училища." и ал.З -„Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, назначена
от директора на музея. В комисията се включват трима музейни експерти, като при
необходимост може да бъдат включвани и други експерти от съответната област,
вписани в регистъра по ал. 4, както и лица, вписани в регистъра по чл.
165."; чл.98, ал.1 - „ За
резултатите от идентификацията се изготвя експертно заключение, подписано от
всички членове на комисията. В експертното заключение комисията посочва, че: 1.
вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или 2. вещта
съответства на изискванията за културна ценност; 3. за вещта са налице
достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в
случаите по т. 2."; ал.2 -„Експертното
заключение се съобщава на лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в 7-дневен срок от
подписването му."; ал.З - „Въз
основа на експертното заключение по ал. 1, т. 1 и 2 директорът на музея в
едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна ценност
се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита от
музея, директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната книга."; чл.102,
ал.З- „Вписването на културните
ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице, определено от министъра в
случаите по чл. 100, ал. 4, или от лице, определено от директора на съответния
музей по чл. 98. Вписаната в регистъра културна ценност получава пореден
регистрационен номер." и ал.5 - „В музеите се създават и водят регистри на идентифицираните от тях
движими културни ценности. Информацията от регистрите се предоставя в
Министерството на културата по реда на наредбата по чл. 107."; чл.107,
ал.1 - „Редът за извършване на
идентификация се определя с наредба на министъра на културата." и
ал.2 - „ С наредбата по ал. 1 се
определят и редът за водене на регистъра на движимите културни ценности и
поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и промените в тях,
подлежащи на вписване", по реда на Раздел II „Идентификация на
движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за
извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности,
издадена от Министерството на културата: чл.8, ал.1 - „ Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по
тематичен обхват музей съгласно приложение № 1" и ал.З, т.З,
б."б" - „Директорът на музея
по ал, 1 разпорежда идентификация на културна ценност въз основа на отправено
до него искане от физически и юридически лица, в т. ч. частни музеи и музеи със
смесено участие за движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата, върху които те са установили фактическа власт; чл.Ю,
ал.З - „Физическите и юридическите
лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект
или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН,
подават в срока по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6.
Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в
която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за
нейното придобиване"; чл.П, ал.1 - „
Със заявление по чл. 9 и 10 може да се поиска
идентификация на две и повече вещи, когато те могат да се определят като
културни ценности с една и съща класификация по чл. 52 и 53 ЗКН.", ал.2
- „Заедно със заявлението за
идентифициране лицата по чл. 10, ал. 1 могат да подадат искане за издаване на
сертификат за износ при условията и по реда на наредбата по чл. 130, ал. 4
ЗКН.", ал.З - „Към
заявленията по чл. 9 и 10 се прилагат три цветни снимки на електронен носител
на вещта с размер 8 на 12 см. Ако заявените за идентификация вещи са повече от
една, снимките са на всяка вещ поотделно."; чл.12, ал.1 - „Заявленията за идентификация се завеждат в
деловодството на съответния музей в отделен дневник за входяща и изходяща
кореспонденция и се извършва проверка на подадените документи от длъжностно лице,
определено със заповед на директора на съответния музей.", ал.2 - „Когато длъжностното лице въз основа на
проверката на документите по ал. 1 установи непълноти или несъответствия в
подадената документация, уведомява писмено заявителя за това. В срок до 14 дни
от датата на уведомлението заявителят може да представи към заявлението
допълнително документи или друга информация или писмени обяснения по
констатираните непълноти и несъответствия.", ал.З - „ Ако нередовностите
не бъдат отстранени в срока по ал. 2, заявлението се оставя без
разглеждане.", ал.4 - „
Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2
установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 1 и 2 е редовно, поканва
заявителя да сключи писмен договор с музея. В договора се уреждат сроковете,
мястото и другите условия, както и заплащането на разходите по извършването на
идентификацията. При сключването на договора се заплащат предвидените в него
разходи по идентификацията. Заплатените разходи се използват от музея само за
собствени нужди.", ал.5 -
„Когато въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 се установи, че
подаденото заявление по чл. 10, ал. 3 е редовно, директорът на музея издава на
заявителя удостоверение по образец съгласно приложение № 8, че е изпълнил
задълженията си по § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗКН" и ал.6 -
„Идентификацията на културни ценности се извършва в музея, а когато той не
разполага с необходимите материални условия за това - в друга научна или
културна организация или висше училище. По предложение на заявителя в договора
по ал. 4 може да бъде определено и друго място за извършване на
идентификацията, когато: 1. размерът или състоянието на вещта не позволява да
бъде преместена; 2. преместването засяга или може да навреди на нейната
сигурност."; чл.13, ал.1 - „Длъжностното
лице по чл. 12, ал. 1 оформя отделно досие за всяко постъпило в музея искане за
идентификация, което отговаря на изискванията по чл. 9 - 11. Досие се оформя и
в случаите по чл. 8, ал. 2", ал.2 - „ В досието се съхраняват оригиналът или съответно копие от следните
документи: 1. заявлението за идентификация с приложените към него документи; 2.
заповедта за назначаване на комисията по чл. 14, ал. 1; 3. експертното
заключение по чл. 98, ал. 1 ЗКН; 4. удостоверението за културна ценност по чл.
98, ал. 3 ЗКН; 5. предложението на директора на музея до министъра на културата
за предоставяне на статут "национално богатство", ако има такова; 6.
заповедта на министъра на културата по чл. 100, ал. 4 или експертното становище
по чл. 100, ал. 2, т. 2 ЗКН; 7. други документи, относими към културната
ценност." и ал.З - „Досиетата
се съхраняват в научния архив на музея."; чл.14, ал.1 - „Идентификацията на културни ценности се
извършва от комисия, в състава на която задължително се включват: 1. трима
музейни специалисти; 2. най-малко един външен за музея експерт в съответната
област, вписан в регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН; 3. лице, вписано в регистъра
по чл. 165 ЗКН.", ал.2 - „Когато
музеен специалист по ал. 1, т. 1 не е служител в музея, извършващ
идентификацията, отношенията между него и музея се уреждат с писмен
договор.", ал.З - „Външни
експерти по ал. 1, т. 2 в състава на комисията могат да бъдат само лица, които
съгласно регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН имат право да извършват идентификация
на културни ценности в съответната област. Отношенията между външните за музея
експерти и музея се уреждат с писмен договор.", ал.4 - „Лицето по ал. 1, т. 3 в състава на
комисията трябва да има право съгласно регистъра по чл. 165 ЗКН да извършва
дейности по консервация и реставрация на културни ценности със съответната
класификация по чл. 52 и 53 ЗКН. Когато лицето с право да извършва дейности по
консервация и реставрация на културни ценности не е служител в музея,
отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор."; чл.15,
ал.1 - „ В 7-дневен срок от настъпването на обстоятелство
по чл. 8, ал. 2, постъпването на заявление или неговото допълване по реда на
чл. 12, ал. 2, съответно от сключването на договора по чл. 12, ал. 4,
директорът на музея издава заповед за назначаване на комисия, която да извърши
идентификацията. За председател на комисията се назначава един от музейните
специалисти, който заема най-високата длъжност като служител на музея.", ал.2 - „ В заповедта за назначаване на комисия
се посочват вещта или вещите - предмет на идентификацията, мястото, графикът и
другите условия, свързани с работата на комисията, както и срокът за изготвяне
на експертното заключение." и ал.З - „ Срокът, посочен в заповедта, може да бъде удължен по мотивирано
предложение на комисията, ако в процеса на работа тя установи, че състоянието
на вещта или нейна характеристика налагат това. Заявителят се уведомява за
удължаването на срока."; чл.16, ал.1 - „Заседанието на комисията се свиква от нейния председател и се счита за
редовно, когато присъства целият й състав.", ал.2 - „Заявителят представя вещта в деня на
първото заседание на комисията, ако друго не е уговорено между него и
музея.", ал.З - „Комисията
приема решения с мнозинство от две трети." и ал.4 - „За всяко заседание се води протокол, в
който се вписват приетите от комисията решения."; чл.П, ал.1 - „За резултатите от идентификацията комисията
изготвя експертно заключение по образец съгласно приложение № 9.", ал.2 - „В експертното заключение комисията
посочва, че: 1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или
2. вещта съответства на изискванията за културна ценност; 3. за вещта са налице
достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в
случаите по т. 2.", ал.З - „В
експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията посочва и класификацията на
културната ценност според принадлежността й към определен исторически период
съгласно чл. 52 ЗКН и според научната и културната област, към която се отнася,
съгласно чл. 53 от същия закон.", ал.4 - „В експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията дава оценка
за принадлежността на културната ценност към съответната категория по
приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на
културата.", ал.5 - „В
случаите по ал. 2, т. 2 и 3 експертното заключение задължително включва
информация за наименованието, описанието, състоянието, теглото, авторството,
мястото и времето на създаване, материалите на изготвяне, техниката, размерите,
специфичните особености и други характеристики, както и най-малко една цветна
снимка на културната ценност с размери не по-малки от 8 х 12 см. Върху долния
десен ъгъл на снимката се полагат печатът на музея и подписът на председателя
на комисията. Печатът трябва да обхваща и част от долния десен ъгъл на
определеното за снимката поле. Експертното заключение може да не съдържа някои
от характеристиките, когато не е възможно тяхното определяне.", ал.6
- „ В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 с
експертното заключение се предлагат и съответни предписания за съхранението на
културната ценност.", ал.7 -
„Експертното заключение се счита за прието в частта по ал. 2, ако е подписано
от всички нейни членове. За експертното заключение в частта по ал. 3, 4, 5 и 6
се прилага съответно чл. 16, ал. 3. Изразените при гласуването в частта по ал.
3, 4, 5 и 6 особени мнения се оформят в писмен вид като неразделна част от
експертното заключение." и ал.8 -„Експертните заключения се изготвят и подписват всяко в три еднообразни
екземпляра, номерират с поредни номера за всяка календарна година и се
подпечатват с печата на съответния музей."; чл.18, ал.1 - „Експертното заключение се съобщава на
заявителя в 7-дневен срок от
подписването му, като същевременно заявителите по чл. 10, ал. 1 се поканват да
заплатят в срока по ал. 3 държавната такса за издаване на удостоверение.
Заявител не заплаща държавна такса, ако в същия срок поиска вписване на
културната ценност в Регистъра на движимите културни ценности."; ал.2
- „ Въз основа на експертното
заключение директорът на музея издава: 1. удостоверение по образец съгласно
приложение № 10 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1; 2. удостоверение по
образец съгласно приложение № 11 - в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 2; 3.
удостоверение по образец съгласно приложение № 11 -в случаите по чл. 17, ал. 2,
т. 3 след експертно заключение на Специализирания експертен съвет по чл. 99
ЗКН, че културната ценност не отговаря на критериите за национално
богатство.", ал.З - „Удостоверението
по ал. 2, т. 1 и 2 се издава в едномесечен срок от подписването на експертното
заключение, а удостоверението по ал. 2, т. 3 - в едномесечен срок от
съобщаването на експертното заключение на Специализирания експертен съвет. За
издаденото удостоверение заявителят се уведомява в 3-дневен срок.", ал.4
- „Към удостоверението по ал. 2, т. 2 и
3 се прилага и предписание за съхранение на културна ценност." и
ал.5 - „Директорът на музея не издава
удостоверение по ал. 2, ако има данни да се предположи, че вещта - обект на
идентификация, е незаконно придобита. В тези случаи той уведомява органите на
Министерството на вътрешните работи и прокуратурата."; по реда на
Раздел II „Регистър на движими културни ценности" от Наредба №
Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности: чл.20, ал.1 - „Регистърът на движими културни ценности се води в Министерството на
културата.", ал.2 - „Регистърът
представлява единна електронна база от данни, която се поддържа от дирекция
"Културно наследство" на Министерството на културата и от
националните и регионалните музеи съгласно приложение № 1.", ал.З -
„Министърът на културата определя
служителите в дирекция "Културно наследство", а директорите на
националните и регионалните музеи - съответните музейни служители, които имат
право да извършват вписване в регистъра.", ал.4 - „ Техническата и програмната поддръжка на
електронната база от данни се осъществява от дирекция "Културно
наследство" и ал.5 -„Информацията
в регистъра се поддържа и съхранява на магнитен и хартиен носител."; чл.21,
ал.1 - „Вписването в регистъра на
отделна културна ценност или колекция -национално богатство, се извършва от
дирекция "Културно наследство", а във всички останали случаи по чл. 7
- от музея, извършил идентификацията.", ал.2 - „Дирекция "Културно наследство" и
всеки национален и регионален музей съгласно приложение № 1 получават партида,
където извършват вписванията.", ал.З - „ Всяка партида има партиден номер, който за дирекция "Културно
наследство" е едно, а за националните и регионалните музеи е посочен в
приложение № 1.", ал.4 -
„При вписване в регистъра всяка културна ценност или колекция получава
регистрационен номер, чиито цифри в последователност посочват поредността на вписването за съответната година, годината
на вписването, партидния номер на партидата, в която то се извършва, и номера
на категорията по приложение № 12." и ал.5 - „При промяна на статута на културната ценност или колекцията партидният
номер не се променя"; чл.22, ал.1 - „Вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на разпореждане
на: 1. министъра на културата - за културна ценност или колекция, която е
национално богатство; 2. директора на музея, извършил идентификацията - извън
случаите по т. 1, за: а) културна ценност или колекция, която е държавна или
общинска собственост; б) колекция, която е собственост на физическо или
юридическо лице; в) културна ценност по § 5, ал. 1 ЗКН."; ал.2 - „Извън случаите по ал. 1 всяко физическо или
юридическо лице може да поиска от музея, извършил идентификация на притежавана
от него културна ценност, нейното вписване в регистъра, като подаде писмено
заявление." и ал.З - „В
3-дневен срок от разпореждането по ал. 1 или подаване на заявлението по ал. 2
служителите в дирекция "Културно наследство" и съответните музейни
служители по чл. 20, ал. 3 извършват вписването на културната ценност или
колекцията."; чл.23, ал.1 -
„В регистъра се вписват следните обстоятелства: 1. наименованието и
класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи
данни за нея съгласно чл. 17, ал. 4 и 5; 2. данни за музея, извършил
идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на
удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в
инвентарната книга; 3. за културна ценност или колекция -национално богатство:
номер и дата на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут
на национално богатство; 4. индивидуализиращи данни за собственика и държателя
на културната ценност или колекцията.", ал.2 - „В 7-дневен срок от настъпването на промяна
на собствеността върху регистрирана културна ценност или колекция нейният приобретател или упълномощено от него лице е длъжно да
уведоми Министерството на културата или съответния музей за отразяване на
обстоятелството в регистъра." и ал.З - „Вписването на данни по ал. 1, т. 4 и ал. 2 не води до промяна на собствеността и мястото
на съхранение на културната ценност или колекцията." и в изпълнение
на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.1 - ал.З от същата Наредба: „На идентификация по реда на тази наредба подлежат движими вещи, които
могат да се определят като културна ценност", „На задължителна
идентификация подлежат движими вещи по ал. 1, които са държавна или общинска
собственост. В случаите по чл. 94, ал. 2 ЗКН идентификация може да се извърши и
без да е налице придобивното основание по чл. 89. ал.
1 и чл. 91, ал. 1 от Закона за собствеността." и „На задължителна
идентификация подлежат и движими вещи по ал. 1 - движими археологически обекти
или движими археологически паметници на културата, върху които физически или
юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на ЗКН." във
връзка с разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКН - „В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили
фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат
тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от
Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл.
97, ал. 5. Към искането се прилага декларация, в която се описват вещите по
изречение първо, с посочване на произхода им и способа за тяхното придобиване.
За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от
Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава на лицето
удостоверение за изпълнение на задълженията му по изречение първо и второ. В
тези случаи се прилага чл. 101." ; във връзка с § 6, ал.1 от ПЗР на
ЗКН - „Лицата, които до влизането в
сила на закона са установили фактическа власт върху движими археологически
обекти - монети и монетовидни предмети, са длъжни в
едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната идентификация и
регистрация.", ал.2 - „Идентификацията
и регистрацията на обектите по ал. 1 се извършват от нумизматични дружества,
вписани в регистър към министъра на културата и получили удостоверение за това.
Към искането за вписване се прилагат устав и удостоверение за съдебна
регистрация.", ал.З - „Искането
се подава до нумизматично дружество по ал. 2 и към него се прилагат декларация,
в която се описват вещите по ал. 1 с посочване на произхода им и способа за
тяхното придобиване, както и снимков материал. За деклариране на неверни
обстоятелства лицето носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
Председателят на нумизматичното дружество издава на лицето удостоверение за
изпълнение на задължението по изречение
първо." и във връзка с § 7,
ал. 1 от ПЗР на ЗКН -„Идентификацията
и регистрацията на вещите по § 6, ал. 1 се извършват от комисия, определена от
общото събрание по предложение на управителния съвет на нумизматичното
дружество. В комисията се включват трима експерти с висше образование, които
имат не по-малко от 5 години членство в дружество.", ал.2 - „За резултатите от идентификацията комисията
изготвя експертно заключение, подписано от всички членове. Членовете нямат
право да разгласяват информацията, станала им известна във връзка с
идентификацията.", ал.З - „Когато
при идентификацията се установи, че за вещта са налице данни за съответствие и
с критериите за национално богатство по чл. 54, комисията прави предложение до
министъра на културата за предоставяне на статут на национално богатство по
реда на чл. 99", ал.4 - „В
случаите по ал. 3, когато се предостави статут на национално богатство, се
прилага § 5, ал. 5 и 6", ал.5 - „Идентифицираните монети и монетовидни предмети
се регистрират в нумизматичното дружество, извършило идентификацията.", ал.6
- „Отношенията между лицата по § 6, ал.
1 и нумизматичното дружество се уреждат с писмен договор.", а
именно:
1. фрагмент
от пандатив от медна ламарина, с луновидна
форма, покрит със светлозелена патина и варовикови отлаги,
датиран към V-II век;
2. декоративна
апликация от бронз с овална конкавна форма, с
геометрична украса и частично запазени шипове за прикачване, датирана към
римска /късноримска епоха /П-V век/;
3.
декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с украса във формата на концентрични
кръгове, покрита с тъмно-зелена патина и варовикови отлаги,
с два отвора за прикачване, датирана към римска /късноримска
епоха /П-V век/;
4.
фрагмент от бронзова апликация - две сдвоени
части с кръгла форма, с фрагменти и украси, с варовикови отлаги,
датиран към късноантична или ранносредновековна епоха
/VI-XI век/;
5.
декоративен бронзов кабър
с украса, покрит с тъмнозелена патина и варовикови отлаги,
датиран към римска /късноримска епоха /П-Увек/;
6.
фрагмент от бронзова гривна със стилизирана
змийска глава, датиран към римска /късноримска епоха
/П-IV век/;
7.
монета от медна сплав, неясна монетарница и
година на отсичане, Македония. Филип 11/359-
336/;
8. монета
от медна сплав, автономна, Одесос, III пр.Хр.;
9. монета
от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя, император Септимий Север, Н икополис ад Иструм /193-211 г./;
10. монета от медна сплав, провинциален бронз,
Римска империя, неясен император и монетарница, III в.;
11. монета
от медна сплав - фолис, Римска империя, император
Константин I, Хераклея, 313-314г.;
12. монета
от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя,
император Константин I,
Сисция, 318-319г.;
13. монета
от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя,
император Лициний II. Хераклея, 321-324г.;
14. монета
от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя,
император Лициний I, неясна монетарница, 321-324г.;
15. монета
от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя,
император Константин I,
неясна монетарница, 324-ЗЗОг.;
16. монета
от медна сплав, Римска империя, възпоменателна, неясна монетарница, 330-335г.;
17. монета от медна сплав, постумна,
Римска империя, император Константин I, неясна монетарница, 337-341 г.;
18.монета от медна сплав,
Римска империя, император Констанций II, Тесалоника, 337-341г.;
19.монета от медна сплав,
Римска империя, император Констанций II, неясна
монетарница, 351-361г.;
20.монета от медна сплав,
Римска империя, император Констанций П, Тесалоника, 355-361г.;
21.монета от медна сплав,
Римска империя, император Евдоксия, неясна
монетарница, 400г.;
22.монета от медна сплав,
Римска империя, император Теодосий 11, Кизик, 425-450г.;
23.монета от медна сплав,
Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vb.;
24.монета от медна сплав,
Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vb.;
25. монета
от медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vb.;
26. монета от медна сплав, Римска империя, неясен
император и монетарница, IV-Vb./непочистена/;
27. монета
от медна сплав,Римска империя,неясен император и монетарница,1У-Ув.
/непочистена/
28. фрагмент
от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна
украса и букраний. произхождаш вероятно от храмова
сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, II-III в.;
29. фрагмент
от долната част на колона от дребнозърнест мрамор, без орнаменти, с ентазис /издуване в средната част/, датиран към Римската
епоха, II-III в.;
30. римо-коринтски капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ
вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохристиянските
паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-антична епоха, V-VI в., на обща стойност
1005лв. - престъпление по чл.278, ал.6,
пр.2 и 3, вр.
с чл,20, ал.2 от НК
2./
На11.08.2014 год.. в
гр.Варна, противозаконно държал оръдие - ръчно произведен детектор,
предназначен за търсене на метали, представляващ „специално техническо
средство" по смисъла на §4, т.2 от ДР на ЗКН и на §1, т.2 от Наредба №
Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания,
издадена от министъра на културата, който не е регистриран по реда на чл.152,
ал.З от ЗКН, §16 от ПЗР на ЗКН и Глава VI "Регистрация на специалните
технически средства" чл.30-чл.38 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. за
извършване на теренни археологически проучвания, издадена от министъра на
културата, за който знаел, че е предназначен за търсене на археологически
обекти. - престъпление по чл.277а, ал.7
от НК.
2./ М.В.Ш.,***, за това,
че : На 11.08.2014г. в гр.Варна, в съизвършителство
с Н. ***, държала три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1 от
Закона за културното наследство - „Археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или
открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания",
представляващи движими културни ценности, национално богатство по смисъла на
разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗКН - „Културна ценност е нематериално или
материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или
феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна
или културна стойност"; на чл.Ю от ЗКН - „Движимото културно наследство
обхваща всички останали културни ценности, включително и под вода, с изключение
на тези по чл. 9/недвижимо културно наследство/ и чл.42/нематериално културно
наследство/, чиято значимост не се променя в зависимост от местонахождението
им"; на чл.54, ал.2 от ЗКН - „Национално богатство е културна ценност с
изключително значение за науката, културата, природата или техническия прогрес,
чието разрушаване, повреждане или погиване е непоправима загуба за обществото и
която отговаря на поне един от следните критерии: 1. да представлява единствен, най-характерен или рядък пример за
човешка дейност или творчество за периода, от който произхожда; 2. да е с
доказана автентичност и да има висока научна и художествена стойност; 3. да е свързана или да представлява
свидетелство за идеи, вярвания, събития или изтъкнати личности, които са имали
решаващо значение за развитието на
обществото." и на чл.146, ал.З от ЗКН - „Недвижимите и движимите археологически обекти имат статут на културни
ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до
установяването им като такива по реда на този закон.", които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI Раздел II „Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл.96, ал.1 - „Идентификацията е дейност, чрез която се
определя дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на
критериите за културна ценност, както и неговата класификация и категоризация
по реда на този закон."; ал.2 - „Идентификация на културни ценности се извършва от националните и
регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни
организации и висши училища." и ал.З -„Идентификацията на културни ценности се извършва от комисия, назначена
от директора на музея. В комисията се включват трима музейни експерти, като при
необходимост може да бъдат включвани и други експерти от съответната област,
вписани в регистъра по ал. 4, както
и лица, вписани в регистъра по чл. 165."; чл.98, ал.1 - „ За резултатите от идентификацията се
изготвя експертно заключение, подписано от всички членове на комисията. В
експертното заключение комисията посочва, че: 1. вещта не съответства на изискванията
за културна ценност, или 2. вещта съответства на изискванията за културна
ценност; 3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите
за национално богатство - в случаите по т. 2."; ал.2 -„Експертното заключение се съобщава на
лицата по чл. 97, ал. 2, 3 и 4 в
7-дневен срок от подписването му."; ал.З - „Въз основа на експертното заключение по ал. 1, т. 1 и 2 директорът на
музея в едномесечен срок издава удостоверение. Към удостоверението за културна
ценност се прилага и предписание за нейното съхранение, а когато тя е придобита
от музея, директорът разпорежда нейното вписване в инвентарната книга."; чл.102,
ал.З- „Вписването на културните
ценности в регистъра се извършва от длъжностно лице, определено от министъра в
случаите по чл. 100, ал. 4, или
от лице, определено от директора на съответния музей по чл. 98. Вписаната в
регистъра културна ценност получава пореден регистрационен номер." и
ал.5 - „В музеите се създават и водят
регистри на идентифицираните от тях движими културни ценности. Информацията от
регистрите се предоставя в Министерството на културата по реда на наредбата по
чл. 107."; чл.107, ал.1 - „Редът
за извършване на идентификация се определя с наредба на министъра на
културата." и ал.2 - „ С
наредбата по ал. 1 се определят и редът за водене на регистъра на движимите
културни ценности и поддържането на базата данни, както и обстоятелствата и
промените в тях, подлежащи на вписване", по реда на Раздел II „Идентификация на движими културни
ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерството на културата: чл.8, ал.1 - „ Идентификацията на културната ценност се извършва от съответния по
тематичен обхват музей съгласно приложение № 1" и ал.З, т.З,
б."б" - „Директорът на музея
по ал. 1 разпорежда идентификация на културна ценност въз основа на отправено
до него искане от физически и юридически лица, в т. ч. частни музеи и музеи със
смесено участие за движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата, върху които те са установили фактическа власт; чл.10,
ал.З - „Физическите и юридическите
лица, които са установили фактическа власт върху движим археологически обект
или движим археологически паметник на културата до влизане в сила на ЗКН,
подават в срока по § 5, ал. 1 ЗКН заявление по образец съгласно приложение № 6.
Към заявлението се прилага декларация по образец съгласно приложение № 7, в
която се описва вещта по изречение първо с посочване на произхода и способа за
нейното придобиване"; чл.11, ал.1 - „ Със заявление по чл. 9 и 10 може да се поиска идентификация на две и
повече вещи, когато те могат да се определят като културни ценности с една и
съща класификация по чл. 52 и 53 ЗКН.", ал.2 - „Заедно със заявлението за идентифициране
лицата по чл. 10, ал. 1 могат да подадат искане за издаване на сертификат за
износ при условията и по реда на наредбата по чл. 130, ал. 4 ЗКН", ал.З
- „Към заявленията по чл. 9 и 10 се
прилагат три цветни снимки на електронен носител на вещта с размер 8 на 12 см.
Ако заявените за идентификация вещи са повече от една, снимките са на всяка вещ
поотделно."; чл.12, ал.1 - „Заявленията
за идентификация се завеждат в деловодството на съответния музей в отделен
дневник за входяща и изходяща кореспонденция и се извършва проверка на
подадените документи от длъжностно лице, определено със заповед на директора на
съответния музей.", ал.2 - „Когато
длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 установи непълноти
или несъответствия в подадената документация, уведомява писмено заявителя за
това. В срок до 14 дни от датата на уведомлението заявителят може да представи
към заявлението допълнително документи или друга информация или писмени
обяснения по констатираните непълноти и несъответствия.", ал.З - „ Ако нередовностите
не бъдат отстранени в срока по ал. 2, заявлението се оставя без
разглеждане.", ал.4 - „
Когато длъжностното лице въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2
установи, че подаденото заявление по чл. 10, ал. 1 и 2 е редовно, поканва
заявителя да сключи писмен договор с музея. В договора се уреждат сроковете,
мястото и другите условия, както и заплащането на разходите по извършването на
идентификацията. При сключването на договора се заплащат предвидените в него
разходи по идентификацията. Заплатените разходи се използват от музея само за
собствени нужди.", ал.5 -
„Когато въз основа на проверката на документите по ал. 1 и 2 се установи, че
подаденото заявление по чл. 10, ал, 3 е редовно, директорът на музея издава на
заявителя удостоверение по образец съгласно приложение № 8, че е изпълнил
задълженията си по § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗКН" и ал.6 -
„Идентификацията на културни ценности се извършва в музея, а когато той не
разполага с необходимите материални условия за това - в друга научна или
културна организация или висше училище. По предложение на заявителя в договора
по ал. 4 може да бъде определено и друго място за извършване на
идентификацията, когато: 1. размерът или състоянието на вещта не позволява да
бъде преместена; 2. преместването засяга или може да навреди на нейната
сигурност."; чл.13, ал.1 - „Длъжностното
лице по чл. 12, ал. 1 оформя отделно досие за всяко постъпило в музея искане за
идентификация, което отговаря на изискванията по чл. 9-11. Досие се оформя и в случаите по чл. 8, ал. 2", ал.2
- „ В досието се съхраняват оригиналът
или съответно копие от следните документи: 1. заявлението за идентификация с
приложените към него документи; 2. заповедта за назначаване на комисията по чл.
14, ал. 1; 3. експертното заключение по чл. 98, ал. 1 ЗКН; 4. удостоверението
за културна ценност по чл. 98, ал. 3 ЗКН; 5. предложението на директора на
музея до министъра на културата за предоставяне на статут "национално
богатство", ако има такова; 6. заповедта на министъра на културата по чл.
100, ал. 4 или експертното становище по чл. 100, ал. 2, т. 2 ЗКН; 7. други
документи, относими към културната ценност." и ал.З - „Досиетата се съхраняват в научния архив на
музея."; чл.14, ал.1 - „Идентификацията
на културни ценности се извършва от комисия, в състава на която задължително се
включват: 1. трима музейни специалисти; 2. най-малко един външен за музея
експерт в съответната област, вписан в регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН; 3. лице,
вписано в регистъра по чл. 165 ЗКН.", ал.2 - „Когато музеен специалист по ал. 1, т. 1 не е
служител в музея, извършващ идентификацията, отношенията между него и музея се
уреждат с писмен договор.", ал.З - „Външни експерти по ал. 1, т. 2 в състава на комисията могат да бъдат
само лица, които съгласно регистъра по чл. 96, ал. 4 ЗКН имат право да
извършват идентификация на културни ценности в съответната област. Отношенията
между външните за музея експерти и музея се уреждат с писмен договор.", ал.4
- „Лицето по ал. 1, т. 3 в състава на
комисията трябва да има право съгласно регистъра по чл. 165 ЗКН да извършва
дейности по консервация и реставрация на културни ценности със съответната
класификация по чл. 52 и 53 ЗКН. Когато лицето с право да извършва дейности по
консервация и реставрация на културни ценности не е служител в музея,
отношенията между него и музея се уреждат с писмен договор."; чл.15,
ал.1 - „ В 7-дневен срок от
настъпването на обстоятелство по чл. 8, ал. 2, постъпването на заявление или
неговото допълване по реда на чл. 12, ал. 2, съответно от сключването на
договора по чл. 12, ал. 4, директорът на музея издава заповед за назначаване на
комисия, която да извърши идентификацията. За председател на комисията се
назначава един от музейните специалисти, който заема най-високата длъжност като
служител на музея.", ал.2 -
„ В заповедта за назначаване на комисия се посочват вещта или вещите - предмет
на идентификацията, мястото, графикът и другите условия, свързани с работата на
комисията, както и срокът за изготвяне на експертното заключение." и
ал.З - „ Срокът, посочен в заповедта,
може да бъде удължен по мотивирано предложение на комисията, ако в процеса на
работа тя установи, че състоянието на вещта или нейна характеристика налагат
това. Заявителят се уведомява за удължаването на срока."; чл.16,
ал.1 - „Заседанието на комисията се
свиква от нейния председател и се счита за редовно, когато присъства целият й
състав.", ал.2 -
„Заявителят представя вещта в деня на първото заседание на комисията, ако друго
не е уговорено между него и музея.", ал.З - „Комисията приема решения с мнозинство от две трети." и ал.4 - „За всяко заседание се води протокол, в
който се вписват приетите от комисията решения."; чл.П, ал.1 - „За резултатите от идентификацията комисията
изготвя експертно заключение по образец съгласно приложение № 9.", ал.2 - „В експертното заключение комисията
посочва, че: 1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или
2. вещта съответства на изискванията за културна ценност; 3. за вещта са налице
достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство - в
случаите по т. 2.", ал.З - „В
експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията посочва и класификацията на
културната ценност според принадлежността й към определен исторически период
съгласно чл. 52 ЗКН и според научната и културната област, към която се отнася,
съгласно чл. 53 от същия закон.", ал.4 - „В експертното заключение по ал. 2, т. 2 и 3 комисията дава оценка
за принадлежността на културната ценност към съответната категория по
приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на
културата.", ал.5 - „В
случаите по ал. 2, т. 2 и 3 експертното заключение задължително включва
информация за наименованието, описанието, състоянието, теглото, авторството,
мястото и времето на създаване, материалите на изготвяне, техниката, размерите,
специфичните особености и други характеристики, както и най-малко една цветна
снимка на културната ценност с размери не по-малки от 8 х 12 см. Върху долния
десен ъгъл на снимката се полагат печатът на музея и подписът на председателя
на комисията. Печатът трябва да обхваща и част от долния десен ъгъл на
определеното за снимката поле. Експертното заключение може да не съдържа някои
от характеристиките, когато не е възможно тяхното определяне.", ал.6
- „ В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 с
експертното заключение се предлагат и съответни предписания за съхранението на
културната ценност.", ал.7 -
„Експертното заключение се счита за прието в частта по ал. 2, ако е подписано
от всички нейни членове. За експертното заключение в частта по ал. 3, 4, 5 и 6
се прилага съответно чл. 16, ал. 3. Изразените при гласуването в частта по ал.
3, 4, 5 и 6 особени мнения се оформят в писмен вид като неразделна част от
експертното заключение." и ал.8 -„Експертните заключения се изготвят и подписват всяко в три еднообразни
екземпляра, номерират с поредни номера за всяка календарна година и се
подпечатват с печата на съответния музей."; чл. 18, ал. 1 - „Експертното заключение се съобщава на
заявителя в 7-дневен срок от
подписването му, като същевременно заявителите по чл. 10, ал. 1 се поканват да
заплатят в срока по ал. 3 държавната такса за издаване на удостоверение.
Заявител не заплаща държавна такса, ако в същия срок поиска вписване на
културната ценност в Регистъра на движимите културни ценности."; ал.2 - „ Въз основа на експертното заключение
директорът на музея издава: 1. удостоверение по образец съгласно приложение JVo 10 - в случаите по чл. 17, ал.
2, т. 1; 2. удостоверение по образец съгласно приложение № 11 - в случаите по
чл. 17, ал. 2, т. 2; 3. удостоверение по образец съгласно приложение № 11 -в
случаите по чл. 17, ал. 2, т. 3 след експертно заключение на Специализирания
експертен съвет по чл. 99 ЗКН, че културната ценност не отговаря на критериите
за национално богатство.", ал.З
- „Удостоверението по ал. 2, т. 1 и 2
се издава в едномесечен срок от подписването на експертното заключение, а
удостоверението по ал. 2, т. 3 - в едномесечен срок от съобщаването на
експертното заключение на Специализирания експертен съвет. За издаденото
удостоверение заявителят се уведомява в 3-дневен срок.", ал.4 - „Към удостоверението по ал. 2, т. 2 и 3 се
прилага и предписание за съхранение на културна ценност." и ал.5 - „Директорът на музея не издава
удостоверение по ал. 2, ако има данни да се предположи, че вещта - обект на
идентификация, е незаконно придобита. В тези случаи той уведомява органите на
Министерството на вътрешните работи и прокуратурата."; по реда на
Раздел II „Регистър на движими културни ценности" от Наредба №
Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на културата:
чл.20, ал.1 - „Регистърът на движими
културни ценности се води в Министерството на културата.", ал.2 - „Регистърът представлява единна електронна
база от данни, която се поддържа от дирекция "Културно наследство" на
Министерството на културата и от националните и регионалните музеи съгласно
приложение № 1.", ал.З - „Министърът
на културата определя служителите в дирекция "Културно наследство", а
директорите на националните и регионалните музеи - съответните музейни
служители, които имат право да извършват вписване в регистъра.", ал.4
- „ Техническата и програмната
поддръжка на електронната база от данни се осъществява от дирекция
"Културно наследство" и ал.5 - „Информацията в регистъра се поддържа и съхранява на магнитен и хартиен
носител."; чл.21, ал.1 -
„Вписването в регистъра на отделна културна ценност или колекция - национално
богатство, се извършва от дирекция "Културно наследство", а във
всички останали случаи по чл. 7 - от музея, извършил идентификацията.", ал.2
- „Дирекция "Културно
наследство" и всеки национален и регионален музей съгласно приложение № 1
получават партида, където извършват вписванията.", ал.З - „ Всяка партида има партиден номер, който за
дирекция "Културно наследство" е едно, а за националните и
регионалните музеи е посочен в приложение № 1.", ал.4 - „При вписване в регистъра всяка културна
ценност или колекция получава регистрационен номер, чиито цифри в
последователност посочват поредността на вписването
за съответната година, годината на вписването, партидния номер на партидата, в
която то се извършва, и номера на категорията по приложение № 12." и
ал.З - „При промяна на статута на
културната ценност или колекцията партидният номер не се променя"; чл.22,
ал.1 - „Вписването в регистъра се
извършва служебно въз основа на разпореждане на: 1. министъра на културата - за
културна ценност или колекция, която е национално богатство; 2. директора на
музея, извършил идентификацията - извън случаите по т. 1, за: а) културна
ценност или колекция, която е държавна или общинска собственост; б) колекция,
която е собственост на физическо или юридическо лице; в) културна ценност по §
5, ал. 1 ЗКН."; ал.2 - „Извън
случаите по ал. 1 всяко физическо или юридическо лице може да поиска от музея,
извършил идентификация на притежавана от него културна ценност, нейното
вписване в регистъра, като подаде писмено заявление." и ал.З - „В 3-дневен срок от разпореждането по ал. 1
или подаване на заявлението по ал. 2 служителите в дирекция "Културно
наследство" и съответните музейни служители по чл. 20, ал. 3 извършват вписването на културната
ценност или колекцията."; чл.23, ал.1 - „В регистъра се вписват следните обстоятелства: 1. наименованието и
класификацията на културната ценност или колекцията, както и индивидуализиращи
данни за нея съгласно чл. 17, ал. 4 и
5; 2. данни за музея, извършил
идентификацията: номер и дата на експертното заключение; номер и дата на
удостоверението, а за вещи, придобити от музея - данни за вписването в
инвентарната книга; 3. за културна ценност или колекция - национално богатство:
номер и дата на заповедта на министъра на културата за предоставяне на статут
на национално богатство; 4. индивидуализиращи данни за собственика и държателя
на културната ценност или колекцията.", ал.2 - „В 7-дневен срок от настъпването на промяна на собствеността върху
регистрирана културна ценност или колекция нейният приобретател
или упълномощено от него лице е длъжно да уведоми Министерството на културата
или съответния музей за отразяване на обстоятелството в регистъра." и
ал.З - „Вписването на данни по ал. 1,
т. 4 и ал. 2 не води до промяна на собствеността и мястото на съхранение на
културната ценност или колекцията." и в изпълнение на задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл.4, ал.1
- ал.З от същата Наредба: „На
идентификация по реда на тази наредба подлежат движими вещи, които могат да се
определят като културна ценност", „На задължителна идентификация подлежат
движими вещи по ал. 1, които са държавна или общинска собственост. В случаите
по чл. 94, ал. 2 ЗКН идентификация може да се извърши и без да е налице придобивното основание по чл. 89, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 от
Закона за собствеността." и „На задължителна идентификация подлежат и
движими вещи по ал. 1 -движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата, върху които физически или юридически лица са установили
фактическа власт до влизане в сила на ЗКН." във връзка е
разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКН - „В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са
установили фактическа власт върху движими археологически обекти или движими
археологически паметници на културата до влизането в сила на този закон, са
длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими културни
ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален музей по
реда на чл. 97, ал. 5. Към искането се прилага декларация, в която се описват
вещите по изречение първо, с посочване на произхода им и способа за тяхното
придобиване. За деклариране на неверни обстоятелства лицето носи отговорност по
чл. 313 от Наказателния кодекс. Директорът на съответния музей издава на лицето
удостоверение за изпълнение на задълженията му по изречение първо и второ. В
тези случаи се прилага чл. 101.", а именно:
1. фрагмент
от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна
украса и букраний, произхождащ вероятно от храмова
сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, П-Ш в.;
2. фрагмент
от долната част на колона от дребнозърнест мрамор, без орнаменти, с ентазис /издуване в средната част/, датиран към Римската
епоха, П-Ш в.;
3. римо-коринтски капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ
вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохристиянските
паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-антична епоха, V-VI в., на обща стойност
950лв.
- престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК
В
съдебно заседание представителят на ВОП заявява, че от събраните по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се доказва, че подс. Н.Ш. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл. 277а,
ал.7 и по чл. 278, ал. 6 от НК. По отношение на второто деяние заявява, че
следва да бъде оправдан за квалификацията по пр.2, тъй като се доказва, че
археологическите обекти не представляват национално богатство, както и да бъде
оправдан за това, същото да е извършено в съучастие с подсъдимата М.Ш.. По
отношение на наказанието счита, че следва да бъде определено към минималния
размер с приложението на разпоредбата на чл.66 от НК, също в минимален размер.
По
отношение на подсъдимата М.Ш. прокурорът от ВОП не
поддържа обвинението, като сочи довод, че същото не е осъществено от обективна
и субективна страна.
Подсъдимият
Ш. дава обяснения по делото, като не се признава за виновен. Заявява, че не
оспорва обстоятелството, че е придобил обектите предмет на обвинението в
обвинителния акт, които са били иззети от дома му, но заявява, че не е знаел,
че трябва да ги регистрира, тъй като ги е придобил през 2002 год., а ЗКН е бил
приет по – късно, през 2009 год. По отношение обвинението по чл.277а, ал.7 от НК твърди, че през 2004 год. негов познат му го е оставил като залог, поради
това ,че му дал пари в заем.
При
дадената му последна дума заявява, че не се чувства виновен и моли да
справедливо решение.
Подсъдимата
М.Ш. дава обяснения по делото. Заявява, че фрагментите са били придобити през
2002 год., по начина описан от съпруга й. По отношение на монетите и
металотърсача обяснява, че не ги е виждала и за тях разбрала едва в
следствието.
При
последната дума, моли съда да бъде оправдана по предявеното и обвинение.
Защитата
на подсъдимите оспорва така изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка. Счита, че обвинението по чл.277а, ал.7 от НК по отношение на подс. Ш.
е несъставомерно, тъй като той не държал металотърсача по смисъла „държане“
визиран в закона, поради това,че не бил собственик на същия. По отношение на
обвинението по чл. 278, ал.6 от НК за подсъдимия Ш. се сочат доводи, че
монетите намерени в гаража му са „боклук“, а от останалите три археологически
предмета – единият представляващ фрагмент от долната част от колона не може да
бъде експонат. Поради това са останали само два обекта и деянието също е било
несъставомерно. Сочи се също така довод, че подсъдимият следва да бъде оправдан
за това, че предметът на обвинението представлява национално богатство, а освен
това деянието не е осъществено от субективна страна.
По
отношение на подсъдимата М.Ш. защитата също моли да бъде призната за невинна и
оправдана по предявеното и обвинение.
От
събраните и проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Н.А.Ш. - роден на *** г. в Руска
Федерация, живущ ***, руски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Р
България, със средно техническо образование, женен, работи като художник на
свободна практика, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата
М.В.Ш. - родена на ***г***,
български гражданин, с висше образование, работи като управител на „Шагман" ЕООД - Варна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Н.Ш. и М.Ш. са съпрузи и живеят в гр.
Варна, в имот представляващ къща с двор, на адрес Южна промишлена зона № 58. В
двора на имота им, освен къщата, се намирали гараж и други помощни постройки,
които се ползвали от подс. Ш. като работилница и място за съхранение на
предмети от неговата колекция. Подсъдимата Ш. не ползвала тези помещения и не
знаела, какви вещи съхранявал в тях съпругът й. Подс.
Ш. бил колекционер на старинно хладно оръжие, но имал интерес към старинни и
антични предмети от всякакъв вид, тъй като обичал историята и имал познания в
тази област. В колекцията му,освен много саби, шашки, ками и друго хладно
оръжие, както и части и кании за тях, имало още пушки и щикове, автомат,
револвери, пистолети, голямо количество патрони. Освен тези предмети в гаража
си подс.Ш. държал и самоделен детектор за метал, който бил изправен и бил предназначен
за търсене на археологически обекти. Същият се състоял от чупещо се на две в
централната част стебло, изработено от дърво, ръкохватка, налакътник,
кутия с електрони компоненти, батерия, "мъжки" и „женски" жакове, кабели и „пита". Този металотърсач
не бил регистриран нито по реда на ЗКН, нито по този, уреден в Наредба
№Н-00-0001 от 14.12.2011год. за извършване на теренни археологически
проучвания.
Освен това в същия гараж, в метална
кутия подс.Ш. държал
27 бр.
археологически обекта, както
следва:
- фрагмент от пандатив
от медна ламарина, с луновидна форма, покрит със
светлозелена патина и варовикови отлаги, датиран към V-11 век; декоративна апликация от бронз с
овална конкавна форма, с геометрична украса и
частично запазени шипове за прикачване, датирана към римска /късноримска епоха /II-V век/; декоративна апликация от бронз с
овална конкавна форма, с украса във формата на
концентрични кръгове, покрита с тъмно - зелена патина и варовикови отлаги, с два отвора за прикачване, датирана към римска /късноримска епоха /II - V век/; фрагмент от бронзова апликация -
две сдвоени части с кръгла форма, с фрагменти и украси, с варовикови отлаги, датиран към късноантична
или ранносредновековна епоха /VI-XI век/; декоративен бронзов кабър с украса, покрит с тъмнозелена патина и варовикови отлаги, датиран към римска /късноримска
епоха /II-Vвек/; фрагмент от бронзова гривна със
стилизирана змийска глава, датиран към римска /късноримска
епоха /II-IV век/; монета
от медна сплав, неясна монетарница и година на отсичане, Македония, Филип II/359-336/; монета от медна сплав,
автономна, Одесос, III пр. Хр.; монета от медна сплав,
провинциален бронз, Римска империя, император Септимий
Север, Никополис ад Иструм
/193-211г./; монета от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя, неясен
император и монетарница, III в.; монета от медна сплав - фолис, Римска империя, император Константин I, Хераклея, 313-314г.; монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, Сисция, 318-319г.; монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Лициний
II, Хераклея, 321-324г.; монета от медна сплав,
фракция на фолис, Римска империя, император Лициний I, неясна монетарница, 321-324г.;монета
от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя,
император Константин I, неясна монетарница, 324-ЗЗ0г.; монета от медна сплав, Римска
империя, възпоменателна, неясна монетарница, 330-335г.; монета от медна сплав, постумнаq Римска империя, император Константин I, неясна
монетарница, 337-341 г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, Тесалоника, 337-341 г.;монета от медна сплав,
Римска империя, император Констанций II, неясна
монетарница, 351 -361 г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Констанций II, Тесалоника, 355-361 г.; монета от медна сплав,
Римска империя, император Евдоксия, неясна
монетарница, 400г.; монета от медна сплав, Римска империя, император Теодосий II, Кизик, 425-450г.; монета от медна сплав,
Римска империя, неясен император и монетарница, IV-Vв.; монета от медна сплав, Римска империя,
неясен император и монетарница, IV-Vb.; монета от медна сплав, Римска империя,
неясен император и монетарница, IV-Vb.; монета от медна сплав, Римска империя,
неясен император и монетарница, IV-Vb. /непочистена/; монета от медна сплав,
Римска империя, неясен император и монетарница,IV-Vв./непочистена/,чиято обща
стойност възлизала на 55лв.
Имотът както беше посочено по – горе
представлявал къща с дворно място, който двамата подсъдими закупили през 2000
година. Поради това, че през 2002 год. в него възникнала авария – спукан
тръбопровод, /който минавал до границата на имота/ се образувала огромна
котловина /кратер/ с диаметър около 20 метра, което наложило да се запълва с
пръст, за да се нивелира. Подсъдимият решил да се възползва от създалата се
възможност при която товарни автомобили „Камаз“
минавали покрай имота и изсипвали земни маси на острова, в Западна промишлена
зона, под моста, намиращ се в близост до него. Постигнал уговорка с водачите на
товарните автомобили и срещу дребни възнаграждения или предоставяне на риба те
му изсипвали земната маса в дворното място. От гласните доказателствени
средства се установява, че земните маси били товарени на камионите от
извършващото се строителство в Гръцката махала в гр. Варна, което ноторно
известно е, че представлява археологически резерват, в подкрепа на което са и
показанията на св. Лазаренко. Именно в тази земна маса, която са разтоварвали
камионите се намирали трите археологически обекта, предмет на обвинението.
След като заравнил дворното място
подсъдимият Ш. поставил, в зелената площ за украса, тези три археологически
обекта, които представлявали: фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест
мрамор, декориран с гирляндна украса и с фронтално
изображение на букраний /бича глава/, с плитък релеф,
произхождащ вероятно от храмова сграда или гробница - мавзолей и датиран към
Римската епоха,П1в.; фрагмент от долната част на колона от дребнозърнест
мрамор,без орнаменти,с ентазис/издуване в средната
част датиран към Римската епоха II-IIIв. и римо-коринтски
капител от дребнозърнест мрамор, с разположени на гъсто аканти
/орнаменти с формата на листа/ с отчупвания във всички краища, произхождащ
вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до ранно християнските
паметници по Черноморското крайбрежие, датиран към късно-античната епоха, V-VIb.
Трите археологически обекта от
дребнозърнест мрамор, както и останалите 27бр., върху които подс. Ш. упражнявал
сам фактическа власт, не били идентифицирани и регистрирани, съгласно
разпоредбите на Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/2009 г. за реда
за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни
ценности, като подсъдимият Ш. не предприел никакви действия в тази насока.
При извършено в дома на семейство Шатохини претърсване и изземване от органите на ДАНС на
11.08.2014г., в гаража били открити и иззети ръчно произведеният детектор за
търсене на метали,
27-те броя археологически обекти, които подс. Ш. съхранявал в кутия, в гаража
си, както и трите броя археологически обекта от дребнозърнест мрамор от
зелената площ в двора им.
От събраните по делото доказателства –
отговори
от Министерството на културата, Регионален исторически музей гр. Варна, Съюз на
нумизматичните дружества в Р България – гр. В. Търново, Нумизматично дружество
„Филипопол“, гр. Пловдив, Варненско нумизматично дружество, Министерство на
културата – Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“,се установява, че тези 30 бр.
археологически обекти съобразно експертното заключение, не са били заявени от
подс. Ш. за идентификация и регистрация по ЗКН и посочената по - горе Наредба,
което и не се оспорва от него. Напротив той сочи, че не го е извършил, тъй като
не е знаел, че има такова задължение по ЗКН.
Видно от заключението на назначената
по делото техническа експертиза, се
установява, че представеното за изследване техническо средство, състоящо се от
„чупещо“ се на две в централната част стебло изработено от дърво, ръкохватка, налакътник, кутия с електронни компоненти, батерия, мъжки и
женски жакове, кабели и пита представлява ръчно
произведен детектор, предназначен за търсене на метали. Саморъчно изработеният
метал детектор с дървено стебло е изправен и годен да се използва по
предназначение.
Същият се захранвал от акумулаторна
батерия и се включвал посредством ЦК - ключето, намиращо се в дясната част на
командния панел, при което издава звук от зумера, намиращ се под кутията и
стрелката се отклонява по дисплея на контролния индикатор. При поднасяне на
парчета черен или цветен метал към търсещата бобина,
металотърсачът издавал звук и стрелката се отклонявала по дисплея на контролния
индикатор, а при отстраняване на метала звуковият сигнал спирал и стрелката се
връщала в нулево положение.
От отговора на Министерството на
културата се установява, че подсъдимият не е подавал заявление за регистрация
на специални технически средства, /има се предвид процестият
металотърсач/.
От заключението на назначената съдебна историко-археологическа експертиза
се установява трите археологически
обекта - фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна украса и букраний,
произхождащ вероятно от храмова сграда или гробница - мавзолей и датиран към
Римската епоха, II – IIIв., фрагмент от долната част на колона от
дребнозърнест мрамор, без
орнаменти, с ентазис, датиран
към Римската епоха II - IIIl. и римо-коринтски
капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ
вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохриянските
паметници по Черноморското крайбрежие, датиран
към късно-античната епоха, V-VIb.,независимо от своето моментно
състояние, имат научна стойност, както и притежават художествена и експозиционна такава. Те притежават всички белези на оригинално
изработени за съответната епоха предмети, част
от архитектурната декорация на сгради. И
трите обекта са претърпели изменения в течение на времето, фрагментирани са, носят белезите от продължителен
престой под земята и не се отличават с висока степен на съхраненост.
Определената
от вещото лице обща стойност
на тези обекти в размер на 950 лв. се базира на практиката на откупки на българските музеи на сходни по своята хронология
и атрибуция предмети и обекти.
От заключението на назначените съдебна историко-археологическа експертиза
и допълнителна такава, се
установява, че изследваните 27 броя археологически
предмети, съхранявани от подс.Ш.
в кутия, в гаража му, са
автентични, оригинално
изработени за съответната епоха и независимо от своето моментно физическо
състояние, притежават научна, художествена и
експозиционна стойност.
Всички са претърпели изменения в течение на времето, като част от тях са патинирани и/или покрити с твърди варовикови отлаги. При други - монетата от медна сплав, неясна монетарница
и година на отсичане, Македония, Филип 11/359-336/ и монетата от медна сплав,
фракция на фолис, Римска империя, император
Константин I, Сисция, 318-319г. се наблюдава
съвременна намеса, изразяваща се в химическо изчистване и премахване на механичните
налепи.
Общата
стойност на тези 27 бр.археологически обекти възлиза на 55лв., като са съобразени на първо място
тяхното физическо състояние и степен на съхраненост, на следващо - стойността,
определяна от български музеи при извършването на откупки
на сходни по своята хронология и атрибуция предмети, както и цените, определени
от световни аукционни къщи за подобни по хронология
предмети, от които са приспаднати разходите за експертни оценки, комисионни, за
изготвянето и публикуването на каталози и др. Определянето на стойността по
този начин се предпоставя от липсата на действащи легални аукциони
в Република България, съгласно чл.119 от ЗКН.
Разпитан в съдебно заседание експертът
изготвил експертизата - т.2, л.3 и двете допълнителни съдебни исторически и
археологически експертизи – Д.Д. - т.2, л.52 и т.2, л.115, приложени в ДП
категорично заявява, че предметите представени за експертно становище /имайки
предвид както трите археологически обекта, така и другите 27 обекта описани в
обвинителния акт/ не притежават
качеството да бъдат обявени за национално богатство, т. е. да бъдат обявени
за паметници с национална значимост, но представляват културна ценност.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на
събрания доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Ю.Я., М.Б.,
Д.Й., И.Л., обясненията на двамата подсъдими, изготвените съдебно – техническа
експертиза, съдебно историко – нумизматичната експертиза и двете допълнителни
съдебно исторически – археологически експертизи, справките за съдимост,
отговори от Министерството на културата, Регионален исторически музей гр.
Варна, Съюз на нумизматичните дружества в Р България – гр. В. Търново, Нумизматично
дружество „Филипопол“, гр. Пловдив, Варненско нумизматично дружество,
Министерство на културата – Главна дирекция „Инспекторат за опазване на
културното наследство“, както и от другите писмените доказателства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК, а така също и от веществените доказателства по
делото.
Съдът
прие като професионално изготвени, почиващи на знанията и опита на експертите
изготвените по делото експертизи. Същите са обосновани, пълни и ясни, като
дават отговор на въпросите, които са били поставени на досъдебното и съдебно
следствие и не бяха оспорени от страните.
Посочените
по - горе доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като са абсолютно
непротиворечиви, взаимно се допълват и установяват фактическата обстановка
отразена по- горе, като водят към изясняване на главния факт.
При анализа
на доказателствата съдът се е съобразил преди всичко с показанията на
гореизброените свидетели обясненията на двамата подсъдими и със събраните
писмени доказателства и доказателствени средства.
От тях по категоричен
начин се установява следното:
1./ Обстоятелството, че двамата подсъдими са съпрузи и
през 2000 – та година са закупили
недвижимия имот с посочен по – горе адрес.
2./ Обстоятелството, че в имота през 2002 год. възникнала
авария, вследствие на което се наложило да се поставя земна маса за да го
нивелира.
3./ От гласните доказателства по категоричен начин се
установява, че с тази дейност се е занимавал единствено подсъдимият Ш., а не и
съпругата му – подс. М.Ш., при което през същата година се сдобил с процесните
три археологически обекта, описани в обвинителния акт, които поставил в
зелената площ на дворното място за украса.
4./ През 2004 год. придобил от св. Ю.Я. процесния металдетектор, оставен
му като залог за даден заем и го държал в дома си до изземването му от ораните
на МВР.
5./ Не се оспорва от подсъдимия Ш., че в гаража си, в
кутия държал процесните 27 археологически обекта, подробно описани в
обвинителния акт.
6./ Не се оспорва също така от подсъдимите обстоятелството,
че на 11.08.2014 год. всичките 30 археологически обекта са били иззети от дома
им, от органите та ДАНС, за което са били съставени съответните протоколи за
претърсване и изземване.
7./
От писмените доказателства по делото по категоричен начин се установява, че
държаните общо 30 археологически обекта и металдетектора
от подс. Ш. не се били идентифицирани и регистрирани съгласно разпоредбите на Закона за културното
наследство и Наредба № Н-3/2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности и Наредба № Н -00-0001 от
14.02.2011 год. за извършване на теренни археологически проучвания.
8./
От доказателствата по делото се установява, че всичките 30 археологически
обекта, описани подробно в обвинителния акт притежавали научна,
художествена и експозиционна стойност, но не притежават качеството да бъдат
обявени за национално богатство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Разпоредбата на чл.7
ал.1 от Закона за културното наследство
дефинира, че културна ценност е
нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност,
природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или
обществото и има научна или културна стойност. Алинея 4 на същият текст пък
указва кои предмети не са културни ценности. Според различни критерии
културните ценности биват и различни видове. Така според научната и културната област, към която се
отнасят, движимите културни ценности са няколко вида, от които археологически
са движимите вещи, открити в земята, на повърхността й или под водата и
свидетелстващи за епохи и цивилизации, които са обект на археологията. Съгласно
разпоредбата на чл.146 от ЗКН археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или
открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания. Съобразно тези
критерии и видно от заключението на вещото лице по изготвената допълнителна
съдебна историко - археологическа експертиза всички иззети от подсъдимите
предмети, представляват движими културни
ценности и археологически обекти. Някои от тях притежават сравнително ниска
научна стойност и не биха могли да бъдат експонирани, тъй като състоянието им
не е толкова добро, но по принцип пак би следвало да се пазят в музеите без да
се излагат на видно място.
Анализът на всички събрани доказателства преценени
по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че
автор на инкриминираните деяния е подс. Н.Ш.,
както и, че с действията си от обективна и субективна страна е осъществил
съставите на престъпленията по:
1./
чл.278, ал.6, предл. 3 от НК, за това, че
на 11.08.2014г. в гр. Варна, държал повече от три археологически обекта по смисъла
на чл. 146, ал. 1 от Закона за
културното наследство, представляващи движими културни ценности, по смисъла на
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 от
ЗКН - които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този
по Глава VI, Раздел II „Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл. 96, ал. 1
ал. 2, ал. 3 чл.
98, ал. 1, ал. 2 ал. З, чл. 107, ал. 1, ал. 2 по реда на Раздел
II „Идентификация на движими културни ценности" от Наредба №
Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на
регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на
културата: чл. 8, ал. 1 и 3, т.З, б."б", чл. 10, ал. З, чл.
11, ал.1, 2, 3, чл. 12, ал.1,2, З,4,5,6, чл.13, ал.1,.2 и З, чл.14,
ал.1, 2, 3, 4, чл. 15, ал.1, 2 и З, чл. 16, ал. 1,
2, З и ал. 4, чл. 17, ал.1, 2, 4, 6, 7 и 8, чл.18, ал.1, 2, З, 4, 5 по реда на Раздел II „Регистър на движими
културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности: чл. 20,
ал.1, 2, З, 4 и
5; чл. 21, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл.22,
ал.1,2,3, чл.23, ал.1, 2 и З и в изпълнение на задължение,
произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал. 1-З от същата Наредба във връзка с
разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКР, във връзка с § 6, ал.1, ал.2,
ал.З и във връзка с § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, ал.2,
ал.З, 4, 5, 6,
а именно:
1.
фрагмент от пандатив
от медна ламарина, с луновидна форма, покрит със
светлозелена патина и варовикови отлаги, датиран към V-II век;
2.
декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с геометрична украса и частично запазени
шипове за прикачване, датирана към римска /късноримска
епоха /II-V век/;
3.
декоративна апликация от бронз с овална конкавна форма, с украса във формата на концентрични
кръгове, покрита с тъмно-зелена патина и варовикови отлаги,
с два отвора за прикачване, датирана към римска /късноримска
епоха /II -V век/;
4.
фрагмент от бронзова апликация - две сдвоени
части с кръгла форма, с фрагменти и украси, с варовикови отлаги,
датиран към късноантична или ранносредновековна епоха
/VI-XI век/;
5.
декоративен бронзов кабър
с украса, покрит с тъмнозелена патина и варовикови отлаги,
датиран към римска /късноримска епоха /II-Vвек/;
6.
фрагмент от бронзова гривна със стилизирана
змийска глава, датиран към римска /късноримска епоха
/II -IV век/;
7.
монета от медна сплав, неясна монетарница и
година на отсичане, Македония. Филип 11/359-336/;
8.
монета от медна сплав, автономна, Одесос, III
пр.Хр.;
9.
монета от медна сплав, провинциален бронз,
Римска империя, император Септимий Север, Никополис ад Иструм /193-211 г./;
10. монета от медна сплав, провинциален бронз, Римска империя,
неясен император и монетарница, III в.;
11.
монета от медна сплав - фолис,
Римска империя, император Константин I, Хераклея,
313-314г.;
12.
монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, Сисция, 318-319г.;
13.
монета от медна сплав, фракция на фолис. Римска империя, император Лициний
II. Хераклея, 321-324г.;
14.
монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Лициний
I, неясна монетарница, 321-324г.;
15.
монета от медна сплав, фракция на фолис, Римска империя, император Константин I, неясна
монетарница, 324-330г.;
16.
монета от медна сплав, Римска империя,
възпоменателна, неясна монетарница, 330-335г.;
17. монета от медна сплав, постумна,
Римска империя, император Константин I, неясна монетарница, 337-341 г.;
18.
монета от медна сплав, Римска империя, император
Констанций II, Тесалоника,
337-341г.;
19.
монета от медна сплав, Римска империя, император
Констанций II, неясна монетарница, 351-361г.;
20.
монета от медна сплав, Римска империя, император
Констанций II Тесалоника,
355-361г.;
21.
монета от медна сплав, Римска империя, император
Евдоксия, неясна монетарница, 400г.;
22.
монета от медна сплав, Римска империя, император
Теодосий II, Кизик, 425-450г.;
23.
монета от медна сплав, Римска империя, неясен
император и монетарница, IV-V
в.;
24.
монета от медна сплав, Римска империя, неясен
император и монетарница, IV-V в.;
25. монета от
медна сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в.;
26. монета от медна
сплав, Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в./непочистена/;
27.
монета от медна сплав,Римска империя, неясен император и монетарница, IV-V в. /непочистена/
28.
фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест
мрамор, декориран с гирляндна украса и букраний. произхождаш вероятно от храмова сграда или
гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, II-III в.;
29.
фрагмент от долната част на колона от
дребнозърнест мрамор, без орнаменти, с ентазис
/издуване в средната част/, датиран към Римската епоха, II-III в.;
30.римо-коринтски капител
от дребнозърнест мрамор, произхождащ вероятно от храмова сграда със стил на
изработка, близък до раннохристиянските паметници по
Черноморското крайбрежие, датиран към късно-антична епоха, V-VI в., на обща стойност 1005 лв.
2./ Както и по чл.277а,
ал.7 от НК, за това, че на 11.08.2014r. в гр. Варна, противозаконно
държал оръдие - ръчно произведен детектор, предназначен за търсене на метали,
представляващ „специално техническо средство" по смисъла на §4, т. 2 от ДР
на ЗКН и на §1, т.2 от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011г. за извършване на
теренни археологически проучвания, издадена от министъра на културата, който не
е регистриран по реда на чл. 152, ал. З от ЗКН, §16 от ПЗР на ЗКН и Глава VI
"Регистрация на специалните технически средства" чл.30-чл.38 от
Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически
проучвания, издадена от министъра на културата, за който знаел, че е
предназначен за търсене на археологически обекти; по следните съображения и правни изводи:
Фактите относно времето, мястото, начина на
извършване на инкриминираните деяния и участието на подсъдимия в тях, се
установяват и доказват от показанията на свидетелите посочени малко по – горе,
както и от обясненията на подсъдимите и писмените доказателства по делото и най
– вече изготвените експертизи.
Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични,
последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи
се, кореспондиращи с конкретно установените по делото факти и поради това,
съдът ги кредитира за достоверни и обективни при изграждане на становището си
за авторството и правната квалификация на инкриминираните деяния. Действително
тези свидетели са посочени от обвиняемите, но съдът няма основание да не ги
кредитира, тъй като те не противоречат на другите доказателства по делото,
а и представителят на обвинението не е
ангажирал гласни доказателствени средства, които да ги оборят.
Съдът
внимателно анализира обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното
производство и в съдебно заседание, като се съобрази с двояката им функция.
Същите от една страна са годно доказателствено средство, съгласно разпоредбата
на чл. 115 от НПК, т. е. представляват преки доказателства относно фактите,
предмет на доказване, а от друга страна са израз на защитна позиция. Съдът
намира, че с оглед съдържанието на депозираните от тях обяснения и съпоставяйки
ги с останалите доказателствени средства, намери, че тези обяснения следва да
се кредитират в частта им относно съдържащите се в тях твърдения относно
фактически извършените действия, но не и относно преценката на подс. Н.Ш. на
правилността и законосъобразността на тези действия. Същият не оспорва факта на
държане на инкриминираните археологически обекти и металдетектора,
но заявява, че не е знаел, че следва да ги идентифицира и регистрира съгласно
ЗКН, Наредба № Н-3/0312.2009 год. за реда за извършване на идентификация и
водене регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерството на
културата и Наредба № Н -00-0001
от 14.02.2011 год. за извършване на теренни археологически проучвания. Тази
му позиция, съдът намира за защитна, целяща да избегне наказателна отговорност.
На следващо място, горните елементи включени в
предмета на доказване, се установяват и доказват и от заключенията на
назначените и извършени експертизи: съдебна историко – археологическа, историко
- нумизматична, и техническа експертизи.
Касае се, за експертни заключения извършени
обективно и компетентно въз основа на обективни дадености – обектите на
експертните изследвания - веществените
доказателства, намерени и иззети при огледа на местопроизшествието, относими
към предмета на доказване и приобщени към материалите по делото по установения
в НПК ред и начин; заключения, кореспондиращи с гласните доказателства и
конкретно установените факти и обстоятелства по делото; заключения, достатъчно
пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната
правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището
както за авторството, така и правната квалификация на инкриминираните деяния.
В тази връзка, съдът не прие за основателно
искането на защитата за назначаване на повторна съдебно историко -
археологическа и нумизматична експертиза., а така също и да се направи оценка
на иззетите археологически обекти.
И по двете искания съдът прие категорично, че
не са налице основанията на чл.153 от НПК за назначаване както на допълнителна
така и на повторна експертиза.
В съдебно заседание подсъдимият Ш. дава обяснения
като не оспорва отразеното в обвинителния акт, а именно, че е държал обектите
описани в него, но не се признава за виновен по така възведеното му обвинение.
Твърдението му обаче, че е невинен по
обвиненията срещу него, се явява защитна теза опровергаваща се категорично от
доказателствата по делото. Съвкупният анализ на доказателствата /изложени горе/
даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс. Ш. е доказано по
несъмнен начин.
Относно,
обвинението по чл.278, ал.6, предл.3 от НК за подс.Н.Ш..
Съгласно смисъла на закона и константната
съдебна практика, престъпният състав по чл.278, ал.6 от НК винаги е налице,
когато предметът на престъплението представлява археологически обект, и второ,
той не е идентифициран и регистриран по съответния ред.
Наказателният кодекс не съдържа легална
дефиниция на понятието „археологически обект”, нито пък информация за
„съответния ред за идентификация и регистрация на археологически обект.”
Съдържанието на тези елементи на престъплението се разкрива в нормите на Закона
за културното наследство и Наредба № Н-3/2009г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности.
Следователно, престъпният състав на чл.278, ал.6 от НК се характеризира с
бланкетна диспозиция, тъй като препраща за някои от елементите на
престъплението към правни норми от други нормативни актове.
В конкретният случай, безспорно се установява и доказва по делото от
заключението на историко - археологическата и нумизматична експертиза, че инкриминираните
30 бр. описани по – горе, представляващи повече от три археологически обекта
държани от подсъдимия представляват движима културна ценност, по смисъла на
чл.7 от ЗКН, независимо от своето моментно физическо състояние, притежават
научна стойност; безспорно се установява, че те са движими археологическите
обекти, по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН, тъй като всяка една от тях е
материална следа от човешка дейност от минала епоха, открити в резултат на
изкопна дейност. Само за прецизност на изложението, за определянето на една вещ
като археологически обект по см. на този текст – чл.146, ал.1 от ЗКН е без
значение как е получена информацията за нея. Информацията може да бъде от
различни източници, включително и теренни
проучвания, които са основен източник на информация, но не единствен такъв,
доколкото такива следи от човешка дейност от минали епохи, могат да бъдат
намерени и при извършване на земеделски, строителни и др. дейности, а така също
открити случайно или намерени, без осъществяване на каквато и да било дейност.
Безспорно
се установява също, че инкриминираните вещи подлежат на задължителна
идентификация и регистрация по ЗКН и Наредба № Н-3 от 03.12.2009г., и които не
са били идентифицирани и регистрирани от подсъдимия в нарушение на чл.97, ал.1,
в.в. с чл.96, ал.1-3 от ЗКН и чл.4 от Наредба №Н-3 от 03.12.2009 год. за реда
за извършване на идентификация и за водене на регистър на движимите културни
ценности, обстоятелство установяващо се от – отговори от Министерството на
културата, Регионален исторически музей гр. Варна, Съюз на нумизматичните
дружества в Р България – гр. В. Търново, Нумизматично дружество „Филипопол“,
гр. Пловдив, Варненско нумизматично дружество, Министерство на културата –
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“.
Защитата сочи довод, че иззетите монети са „боклук“ и
като такива следва да отпаднат от обвинението, тъй като деянието е малозначително, предвид ниската им стойност, а от трите
археологически предмета единият, който представлява фрагмент от долната част от
колона според св. Лазаренко не може да бъде експонат. По този начин деянието се
явява несъставомерно, тъй като са останали само два археологически обекта, а
разпоредбата на чл. 278, ал.6, пр.3 от НК изисква държане на повече от три
обекта.
Съдът не може
да сподели довода на защитата. Това е така защото съдът кредитира заключенията
на експертите по назначените експертизи, мотиви за които е изложил по – горе. От заключението на назначената съдебна историко-археологическа експертиза
се установява, че трите археологически
обекта описани в позиция 28, 29 и 30 от диспозитива
на присъдата имат научна стойност, както и, че притежават художествена и
експозиционна такава и общата им стойност е в размер на 950 лв.
Останалите
27 обекта, описани подробно в позиция от 1 до 27 в диспозитива
на присъдата, видно от
заключението на назначените съдебна
историко-археологическа експертиза и допълнителна такава, също притежават научна, художествена и експозиционна стойност, и
въпреки, че всички са претърпели изменения в течение на времето, са оценени на
обща стойност 55.00 лв., от което съдът категорично приема, че не се касае за
„боклук“. По този начин общата стойност на всичките 30 археологически обекта
възлиза на 1005 лв. и деянието се явява съставомерно, по чл.278, ал. 6, пр. 3
от НК, тъй като се касае за държане на повече от три археологически обекта.
Съдът не споделя и довода за
малозначителност на деянието. Това е така, защото разпоредбите на чл. 277а, ал.7 НК и чл.278, ал.6 НК са включени в престъпленията
по глава VІІІ НК „Престъпления против дейността на държавни
органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”.
Обект на засягане в случая
са престъпления по раздел І на
посочената глава VІІІ - обществените
отношения, свързани с реда на управлението. Престъпленията против културното наследство имат за подродов обект
обществените отношения по опазването му. В случая съдът намери, че в значителна степен е засегнат обекта на
престъплението, т. е. засегнати и увредени са обществените отношения свързани с
реда на
управлението, имайки предвид, че подсъдимият Н. Ш. е държал значителен на брой
археологически обекти и което държане е за един продължителен срок и е било
прекратено едва след като органите на ДАНС са направили претърсване в имота му,
когато са били иззети, за което са били съставени съответните протоколи, при
спазване разпоредбите на НПК.
От обективна страна, безспорен е фактът на държането на инкриминираните
вещи като елемент от фактическия състав на престъплението по чл.278, ал.6 от НК, което представлява продължителна,, трайна, непрекъсната фактическа власт
върху определен археологически обект, което държане във всички случаи се
предшества от дейността по откриването и намирането на обекта, в случая –
намирането и изземването ѝм от дворното място и
гаража собственост на подсъдимия Н. Ш., заедно с металдетектора,
говори както за продължителността на държането, така и за целта на държането -
колекционерска и нумизматична.
От субективна страна, подсъдимият е действал при пряк умисъл, защото
въпреки знанието, респективно съзнанието за естеството и древността на
предметите, че държи археологически обекти, които подлежат на съответна
идентификация и регистрация, не е предприел действия по задължителната им
идентификация и регистрация.
Съдът не споделя довода на защитата, че от субективна страна не е
налице умисъл отстрана на подсъдимия Н.Ш. за извършване на деянието. Това е
така защото ЗКН е бил обнародван в Държавен вестник, влязъл в сила на
10.04.20109 год., с който е бил даден едногодишен срок, който изтекъл на
10.04.2010 год., съгласно който е била въведена задължителна идентификация и
регистрация на движими археологически обекти, върху които физически или
юридически лица са установили фактическа власт до влизане в сила на закона.
Доводът на защитата не следва да се
възприема и поради следното: Възприемането му би било в разрез с основополагащи
принципи в правото и по конкретно с принципа Ignorantia
juris non excusat, респективно Ignorantia legis neminem excusat, което от латински
се превежда като непознаването на закона не освобождава от отговорност или
непознаването на закона не извинява никой. Това е основополагащ принцип на
правото под формата на законова, необорима и обща презумпция съществуваща от
самото зараждане на идеята за право в древността. Презумпцията е въведена
най-вече с оглед на правната сигурност и възможността да се подсигури
правоприлагането, тъй като в правото се предполага, че правните субекти знаят
законите и поради това незнанието на закона не ги оправдава при извършване на
неправомерни действия. Тази основополагаща презумпция има непосредствено
практическо значение. При правоприлагането, изхождайки и опирайки се на нея, правоприлагащият орган я отчита и зачита в актовете си
имплицитно.
Ето защо, съдът прие, че с
действията си от обективна и субективна страна подс.Н. Ш. е осъществил състава
на престъплението по чл.278, ал.6, предл. 3 от НК.
Относно, обвинението по
чл.277а, ал.7 от НК. за подс.Н Ш.
Държането на технически средства, с предназначение за търсене,
съхранение, изменение или пренасяне на археологически обекти, е криминализирано с измененията на НК - ДВ, бр.27 от 2009
год., като е приет нов чл. 277а, ал.7 от същия.
Субект на престъплението по този текст от закона е всяко наказателно
отговорно лице.
От обективна страна, престъплението е осъществено чрез действие,
изразило се в противозаконно държане на предмети, представляващи специално
техническо средство - металотърсач, предназначен за
търсене на археологически обекти, който не е бил регистриран съгласно
нормативните изисквания.
В тази връзка съдът намери довода на защитата, че няма „държане“ от
страна на подсъдимия на металдетектора, тъй като той
му бил оставен от св. Я. в залог за даден паричен заем през 2004 – 2005 год.
Това е така, тъй като за съставомерността на деянието, като
престъпление на формално извършване, е ирелевантно чия собственост е
техническото средство, като в този смисъл е и Решение №17929.05.2014 год. по н.
д. №2332/2013 год. на I н.о. на ВКС.
В конкретният случай, безспорно се установява и доказва по делото, че
на инкриминираната дата и място, при проведения оглед на местопроизшествието –
къща с дворно място и гараж ползван от подс. Н.Ш. е намерен и иззет по
установения в НПК ред и начин окомплектован металдетектор, държан от подсъдимия
от 2004 – 2005 год.
Следователно, от обективна страна държането, което представлява упражняване
на фактическа власт върху обекта, безспорно е налице. Безспорно се установява и
доказва от заключението на техническа експертиза, че металдетекторът
е техническо средство, състоящо се от
„чупещо“ се на две в централната част стебло изработено от дърво, ръкохватка, налакътник, кутия с електронни компоненти, батерия, мъжки и
женски жакове, кабели и пита представлява ръчно
произведен детектор, предназначен за търсене на метали. Саморъчно изработеният
метал детектор с дървено стебло е изправен и годен да се използва по
предназначение.
Следователно, металдетекторът в настоящият случай, представлява „оръдие”
по смисъла на чл. 277а, ал.7 от НК, доколкото по своя технически характер
несъмнено е вещ, чрез която могат да се извършват определени дейности, насочени
към търсене и откриване на монети, артефакти и др.на по-голяма дълбочина. Той
представлява „оръдие” по смисъла на този наказателен текст, като същевременно е
и „техническо средство”, съгласно легалното определение на параграф 4, т.2 ЗКН
и е вещ, която може да се използва за противозаконно търсене на археологически
обекти. От доказателствата по делото безспорно се установява също, че подсъдимият
е знаел, че металдетекторът е предназначен за търсене
на археологически обекти. Обстоятелството, че металдетектора
е бил иззет заедно с останалите алхеологически
обекти, описани в обвинителния акт, както и обстоятелството, че подсъдимият е бил колекционер на старинно хладно
оръжие, имал интерес към старинни и антични предмети, мотивират съда да приеме,
държането му е било именно с такава цел – т. н. иманярска дейност.
От субективна страна,
деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е знаел и съзнавал, че
противозаконно /ЗКН – чл. 152, ал.2 / държи металдетектор, имащ характер на
оръдие по см.на чл.277а, ал.7 от НК. Много добре е съзнавал, че същият е
предназначен за търсене на археологически обекти, че не е бил регистриран,
поради, което го държи противозаконно, с което е осъществил всички признаци от
състава на това престъпление за един продължителен период от време.
В тази връзка съдът
намери за неоснователен довода на защитата, че няма „държане“ от страна на
подсъдимия на металдетектора, тъй като той му бил
оставен от св. Я. в залог за даден паричен заем през 2004 – 2005 год.
Ето защо, съдът прие,
че с действията си от обективна и субективна страна подс.Н. Ш. е осъществил
състава на чл.277а, ал.7 от НК.
ОТНОСНО
ОБВИНЕНИЕТО на подс. М.Ш.:
На подсъдимата М.Ш. е предявено обвинение по чл.278,
ал.6, пр.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, за това, че на
11.08.2014г. в гр.Варна, в съизвършителство с Н. ***,
е държала три археологически обекта по
смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за културното наследство, представляващи
движими културни ценности, национално
богатство по смисъла на разпоредбите на чл.7, ал. 1, чл.10, чл. 54, ал. 2,
и чл.146, ал.З от ЗКН, които не
са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - този по Глава VI Раздел
и „Идентификация и регистрация" от ЗКН: чл. 96, ал.1, 2 и З, чл.98,
ал.1, 2 и З,
чл.102, ал.З и 5, чл.107,
ал. 1, 2 по реда на Раздел II „Идентификация
на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерството на културата: чл. 8, ал. 1 и З, т.З, б."б", чл.10, ал.З, чл.11, ал.1, 2
и З, чл.12, ал.1, 2, З, 4, 5 и 6,
чл. 13, ал. 1, .2 и З, чл.
14, ал.1, 2, З и 4, чл.15, ал.1, 2 и З; чл.16, ал.1, 2, З и 4,
чл.17, ал.1, 2, З,
4, 5, 6, 7 и 8; чл.18,
ал.1, 2, З, 4 и
5 по реда на Раздел II „Регистър
на движими културни ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерство на културата: чл. 20, ал.1, 2, З, 4 и 5; чл. 21, ал.1,
2, З, 4 и ал. 5 , чл. 22, ал. 1,.2 и ал. З, чл. 23, ал.1, 2 и ал.З и в
изпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 4, ал.1-ал.З от същата Наредба,
във връзка с разпоредбите на § 5. ал.1 от ПЗР на ЗКН, а именно:
1./ фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест
мрамор, декориран с гирляндна украса и букраний, произхождащ вероятно от храмова сграда или
гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, ІІ-ІІІ в.;
2./ фрагмент от долната част на колона от дребнозърнест мрамор, без
орнаменти, с ентазис /издуване в средната част/,
датиран към Римската епоха, ІІ-ІІІ в.;
3./римо-коринтски капител
от дребнозърнест мрамор, произхождащ вероятно от храмова сграда със стил на
изработка, близък до раннохристиянските паметници по
Черноморското крайбрежие, датиран към късно-антична епоха, V-VI в., на обща стойност 950 лв.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебна историко-археологическа експертиза се установява, че трите археологически обекта - фрагмент
от фриз или урна от дребнозърнест мрамор, декориран с гирляндна
украса и букраний, произхождащ вероятно от храмова
сграда или гробница - мавзолей и датиран към Римската епоха, II – IIIв., фрагмент от долната част на колона от
дребнозърнест мрамор, без
орнаменти, с ентазис, датиран
към Римската епоха II - IIIl. и римо-коринтски
капител от дребнозърнест мрамор, произхождащ
вероятно от храмова сграда със стил на изработка, близък до раннохриянските
паметници по Черноморското крайбрежие, датиран
към късно-античната епоха, V-VIb.,независимо от своето моментно
състояние, имат научна стойност, както и притежават художествена и експозиционна такава. Те притежават всички белези на
оригинално изработени за съответната епоха предмети, част от архитектурната декорация на
сгради. И трите
обекта са претърпели изменения в течение на времето, фрагментирани са, носят белезите от продължителен
престой под земята и не се отличават с висока степен на съхраненост.
Определената
от вещото лице обща стойност
на тези обекти в размер на 950 лв. се базира на практиката на откупки на българските музеи на сходни по своята хронология
и атрибуция предмети и обекти.
Разпитан в съдебно заседание експертът
изготвил експертизата - т.2, л.3 и двете допълнителни съдебни исторически и
археологически експертизи – Д.Д. - т.2, л.52 и т.2, л.115, приложени в ДП
категорично заявява, че по смисъла на ЗКН, предметите представени за експертно
становище /имайки предвид всичките 30 бр. описани в обвинителния акт археологически
обекти/ не притежават качеството да
бъдат обявени за национално богатство, т. е. да бъдат обявени за паметници
с национална значимост, но представляват културна ценност. Разяснява, че за
бъдат обявени за национално богатство, трябва да са уникални, да притежават
качества единствени по своя род, т. е. да са предмети изработени в един или
максимум два или три екземпляра, да представляват изключителна ценност. Дава
пример, че за такива са обявени Панагюрското съкровище, Боровското
съкровище или картина на Златю Бояджиев – т. е. нещо, което е свързано с живота
и дейността на видна личност.
Съдът, както беше посочено по – горе в
мотивите си кредитира заключенията на вещото лице изготвило тези експертизи,
както и изложеното от него в съдебно заседание, че трите археологически обекта
за които на подс. М. Ш. е предявено обвинение, а и останалите 27 археологически
обекта не представляват национално богатство.
Поради тези съображения съдът намери,
че предявеното на подсъдимата М.Ш. обвинение по чл.278, ал.6, пр.2 от НК е
несъставомерно, поради което и на основание чл.304 от НПК я призна за невинна и
я оправда по така предявеното и обвинение.
Само за пълнота на изложението и за
прецизност, съдът следва да отбележи следното :
Това обвинение – по чл.278, ал.6, пр.2
от НК за подс.М.Ш. и пр.2 и 3 на ал.6 от НК за подс.Ш. е било възведено с обвинителния акт, съставен от
прокурор от Русенска окръжна прокуратура. В съдебно заседание като представител
на обвинението се явява прокурор то ВОП. Последният в съдебните прения,
категорично заявява, че не поддържа обвинението срещу подсъдимата М.Ш., като
сочи довод, че същата не е осъществила както от обективна, така и от субективна
страна деянието по този текст от НК.
Съдът не е обвързан от становището на
обвинението, но в случая е солидарен с изводите за обективна и субективна
несъставомерност на деянието по предявеното на подс. Ш. обвинение.
Съдът в настоящия си състав прие, че от
обективна страна не се касае до „държане“ на трите археологически обекта,
изрично посочени в обвинителния акт, от подс. М.Ш.. Това е така, тъй като от гласните
доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните
свидетели, които съдът посочи по- горе, че кредитира се установява, че
единствено под. Н. Ш. се е занимавал с доставянето на земните маси в недвижимия
имот, при което са били намерени трите археологически обекта. Подс. Ш. е бил този който бил колекционер на старинно
хладно оръжие и имал интерес към старинни и антични предмети. Подс. М.Ш., както беше установено от показанията на свидетелите
била домакиня, и нямала касателство към доставените с товарните автомобили три
археологически обекта. Не са ангажирани от страна на обвинението доказателства,
че същата имала познания в областта на археологията, че е имала колекционерска
страст и т. н. иманярство. Поради това, че дворното място от където са били
иззети трите археологически обекта, представлява имот съпружеска имуществена
общност на двамата подсъдими, може да се приеме, че само от формална страна е
налице „държане“. Поради това съдът прие, че от обективна страна не е налице
„държане“ от подс. М. Ш.. А след като от обективна страна деянието е
несъставомерно, естествено е, че не е налице извършено престъпление по чл.278,
ал.6, пр.2 от НК. Дори и да се приеме, че е съзнавала, че съпругът й – подс. Н.
Ш. е държал незаконно процесните археологически обекти, тя не би могла да носи
отговорност за чужди действия, както и да носи наказателна отговорност за деяние
по чл. 294 от НК.
Поради това, че описаните в
обвинителния акт от позиция 1 до позиция 30 археологически обекти не
представляват национално богатство, съдът на основание чл. 304 от НПК, призна
за невинен и оправда подсъдимия Н. Ш. за това да е нарушил чл.54, ал.2, чл.146,
ал.3 и чл.102, ал.3 и ал.5 от Закона за културното наследство – с което да е
извършил престъпление по чл. 278, ал.6, пр.2 от НК, както и да е извършил
деянието в съизвършителство с подс. М.Ш. - чл.20, ал.2 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :
При индивидуализацията на наложеното
на подсъдимия наказание по вид, размер и начин на изтърпяване съдът, отчитайки
всички обстоятелства от значение за вината на подсъдимия, съобразно нормата на
чл.54 от НК; в пределите, предвидени от закона за извършените престъпления по по
чл. 278, ал.6, предл.3 от НК - лишаване от свобода до 6 години и глоба от 3
хиляди до 15 хиляди лева и по чл.277а, ал.7 от НК – лишаване от свобода до 6
години, наложи за първото престъпление наказание лишаване от свобода за срок от
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 3000.00/три хиляди/ лв., което на основание
чл.66 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ; за второто престъпление наказание лишаване от свобода за срок от
ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 от НК отложи с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.23,
ал.1 от НК наложи едно общо наказание – най-тежкото от тях, а именно – лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 от НК отложи с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева , по
следните съображения:
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете: чистото съдебно минало, процесуалното му поведение – от началото
на наказателния процес срещу него до настоящият момент подсъдимият, по никакъв
начин не е възпрепятствал наказателното преследване срещу него, сравнително ниската
пазарна стойност - 1005,00 лв. на
инкриминираните вещи – движими културни ценности и археологически обекти.
Като отегчаващи вината обстоятелства,
съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършените деяния,
проявената престъпна упоритост при нарушаване на специалното законодателство за
културното наследство; предишните осъждания на подсъдимия, за които не е налице
съдебна реабилитация.
При така отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прецени, че те нямат характера на многобройни или
изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.
Съдът, като
взе предвид обществената опасност на подсъдимия Н.Ш. – невисока, че е с чисто
съдебно минало, семейното му положение, обосновават приложимост на института на
условното осъждане.
Поради тези
съображения съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК, като отложи изтърпяването
на наложеното наказание на подсъдимия за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства даде основание на съда да приеме, че така определеното общо
наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, като наказанието глоба е минимума на предвиденото по закон е
съобразено и с нормата на чл.47, ал.1 от НК; е напълно справедливо, съответно,
както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена
опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК за генералната и специална превенция.
На основание чл.53 ал.2 б.“а“ от НК ОТНЕ в полза на Държавата 1 бр.самоделен металотърсач.
На основание чл.278 ал.7 от НК ОТНЕ в полза на Държавата фрагмент от пандатив
от медна ламарина V-II век,; 2бр. декоративна апликация
от бронз с овална конкавна форма, /късноримска епоха /ІІ-V век/; фрагмент от бронзова
апликация, късноантична или ранносредновековна епоха /VI-XI век/;
декоративен бронзов кабър/късноримска
епоха /II-ІV век/; фрагмент от бронзова
гривна/късноримска епоха /ІІ-V век/; монета от медна сплав,
неясна монетарница и година на отсичане, Македония, Филип ІІ /359-336/; монета
от медна сплав, автономна, Одесос, III пр.Хр;18бр. монети от медна сплав от
епохата на Римската империя, сечени при различни императори в различни
монетарници и фрагмент от фриз или урна от дребнозърнест мрамор; фрагмент от
долната част на колона от дребнозърнест мрамор; римо-коринтсти
капител от дребнозърнест мрамор, които след влизане на присъдата в сила да се
предадат на Варненски археологически музей.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ОСЪДИ подс. Н.А.Ш. да заплати направените по делото
разноски в размер на 905.68 лева в полза на Държавата по сметка
на ОП – Русе и 269.16 лева в полза
на Окръжен съд- Варна.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
ВЪВ ВОС: