Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.08.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №7875 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 10.04.2019 год., постановено по гр.дело №72582/2018 год. по описа на
СРС, ГО, 53 с-в, Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ по иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 425.05 лв., представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2018 год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по
делото в размер на 444 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Агенция „П.И.”. Жалбоподателят поддържа, че по делото не бил
представен протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, а в случая
било задължително съставеното му съгласно чл. 125 ЗДвП, предвид описаните
претърпени щети. Водачът, управлявал процесния автомобил, не бил уведомил КАТ –
Пътна полиция. Евентуалното произшествие било настъпило при движение в
гр.София, Северна дъга, но не било посочено на кой километър в какъв час. Това
не се установявало и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза. Нямало
описание и не бил посочен размера на евентуалното препятствие на пътното
платно, както и неговото местонахождение. Не била изготвена и смеха на ПТП и
липсвал снимков материал. Такава информация липсвала и в заявлението до
застрахователя. Неправилно първоинстанционният съд бил кредитирал представените
от ищеца документи, които имали характера на частни. Посочените в тях
обстоятелства не се подкрепяли от показанията на свидетеля. Използваното в разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП понятие „предвидимо препятствие“ означавало, че то или е
несъмнено очевидно от далечно разстояние или е обозначено. Ако се приемело, че
процесното препятствие е „предвидимо“, то не ставало ясно как точно то било
повлияло за реализирането на произшествието. Заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза обективирало възможност описаният механизъм
на ПТП да съответства на настъпилите увреждания, но само в случай, че той бъде
доказан. Следователно заключението не
можело да служи като категорично доказателство. Поради липсата на протокол за
ПТП не можело да бъде установена фактическата обстановка, в т.ч. скоростта с
която се бил движел водачът на превозното средство. Нямало и доказателства дали
при настъпването на ПТП водачът е бил под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества. Не било ясно дали имало и други движещи се превозни
средства, които били възпрепятствали заобикалянето на препятствието. Не били
събрани доказателства за причиняването на вредите в резултат на умишлени
действия на водача на автомобила – т. 1 и 1.4 от част ІХ на Общите условия на
ищеца. Ищецът не бил извършил проверка по смисъла на т. 1.1 от раздел І, част
ІІІ от Общите условия. Налице бил изключен риск по т. 5 от част І, Изключения
от Общите условия. Ищецът не бил извършил проверка за наличието на
обстоятелства, попадащи в хипотезата на т. 6.3 от глава ІV, част І от Общите условия. Представената
застрахователна полица не представлявала основание за изплащане на
застрахователно обезщетение – процесната щета не попадала в хипотезата покрит
риск, като автомобилът не бил застрахован по допълнителния застрахователен риск
„гуми“. Не били налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника, тъй като не било доказано, че той е имал
задължението да поддържа пътя и че процесните вреди били настъпили в причинна
връзка с неизпълнението му. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено,
а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата З. „Б.В.И.Г.“ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на
регресното му право. Изложените от жалбоподателя възражения били бланкетни
и недоказани, а някои от тях се отнасяли
до процесуални действия, които въобще не били извършени по делото. Пътят, на
който било настъпило процесното произшествие, бил републикански –
околовръстните пътища били част от републиканската пътна мрежа съгласно Решение
№945 на ВС от 01.12.2014 год., а и видно било от писмото на самия ответник, че
Северната дъга на Околовръстен път на гр.София е част от републиканската пътна
мрежа. В случая не било задължително изготвянето на протокол за ПТП, поради
което и всички възражения на ответника, свързани с неизпълнение на Общите
условия във връзка с действия от страна на органите на МВР /съставяне на
протокол за ПТП, изпробване за употреба на алкохол, изготвяне на снимков
материал/ били неоснователни, тъй като те стояли извън волята на
застрахователя. Не било налице основание за отказ да бъде изплатено
застрахователно обезщетение – осъществен бил покрит риск. Допълнителното
покритие „гуми“ не се отнасяло до покритието „Пълно каско“, а касаело случаите,
когато са застраховани отделни рискове. Нямало пречка съдът да приеме за
доказан механизма на ПТП въз основа на събраните доказателства по делото.
Възражението на ответника за съпричиняване било неоснователно. Понятието „предвидимо препятствие“ обхващало
всичко друго, но не и състоянието на пътната настилка. Отделно от това
добросъвестното поведение на водача се предполагало до доказване на противното.
Нещо повече всеки водач се стараел да пази управляваното от него превозно
средство най-малкото с цел собствена безопасност /т.е. налице била човешка
презумпция/. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен
е за разглеждане иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно,
като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо
да се добави и следното:
Ангажирането на
отговорността по чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването
на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/
заплащане на застрахователното
обезщетение от страна
на дружеството-ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди;
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при
или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Спорните
между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило твърдяното
ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били нанесени твърдените
имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм, както и дали е настъпило покрито от застрахователния договор събитие и съответно ищецът е бил в риск, както и дали водачът на процесното превозно средство е
съпричинил вредоносния резултат.
В
производството по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ ответникът е трето лице по отношение
на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на застрахователя
всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с
възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното
отношение, в т.ч. и за липсата на валиден застрахователен договор, или за
отсъствие на една от предпоставките, посочени в чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ – виж
Решение № 64 от 15.06.2010 год. на ВКС по т. д. № 667/2009 год., І т. о., ТК.
Установено
е по делото, че на 14.05.2014 год. между ищеца,
като застраховател и „Мелница Сливен-2003“ ООД, като
застрахован, бил сключен
договор за имуществено застраховане, клауза „Пълно каско“, с обект лек автомобил „Тойота
Авенсис“ с рег.№СН 2324 КА /собственост на застрахования – видно от
свидетелство за регистрация – част І/, със срок на застрахователно покритие от
00.00 ч. на 29.05.2014 год. до 24.00 ч. на 29.05.2015 год. – за този договор е
предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във
формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
задължителни реквизити по чл. 184, ал. 3 КЗ /отм./, в т.ч. описание на
покритите рискове, извършено с препращане към Общите условия на ищеца, които
застрахованият изрично е декларирал, че е получил, че е запознат с тях и ги
приема. Несъмнено е също така, че горепосоченият застрахователен договор е
включвал и обезщетяване при настъпването на щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и Злоумишлени
действия“ – виж глава втора – Покрити рискове и изключения от Общите условия на
ищеца, които са представени по делото и са действали към момента на сключване
на застрахователния договор и представляват неразделна част от него – виж чл.
186, ал. 1 КЗ /отм./.
Не се
спори между страните, че на 17.04.2015 год. застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 425.05 лв.
На
следващо място въззивният съд намира, че съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „б” от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде
постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба
за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т.
3, б. ”в” ЗДвП/.
Съответно
службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в
случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.ч., когато между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно
от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е
с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи
на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.
На
основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ /отм./ е
издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от
30.01.2009 год., в сила от 30.01.2009 год./. В този подзаконов нормативен акт
са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а
именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с
материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само
материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП /приложение № 3/.
Същевременно
в нормата на чл. 6, т. 4 от наредбата е указано, че не се посещават от органите
на МВР – „Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, които не
са причинени от друго ППС. Следователно доколкото по делото няма нито
твърдения, нито данни, че след настъпването на ПТП процесният автомобил не е
можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е
била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 от ЗДвП, при
които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП,
респективно застрахованият не е имал задължение да изисква изготвянето на
документ за щетите по автомобила.
В
случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на
пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи, а това са случаите извън предвидените в
чл. 125 ЗДвП, може да бъде съставен протокол на ПТП при условията на чл.
9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 год. за условията и реда за взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 103 от 05.11.2002 год., в сила от
06.02.2003 год., отм., бр. 69 от 19.08.2014 год./. В цитираната норма е
предвидена възможност за издаване на протокол за ПТП в случаите, когато водачът
е уведомил съответната служба на МВР в срок от 24 часа и е подадено писмено
заявление в едноседмичен срок за настъпване на събитието, което се разследва от
контролните органи, въз основа на което е издава протокол. Съставеният по този
ред протокол за ПТП – само по данни на водача на МПС и без посещение на мястото
на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено на
авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и
за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не са възприети лично от съставителя – в този смисъл Решение №
98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК. Такава доказателствена стойност има и декларацията на водача на
МПС /каквато е представена по делото/. Т.е., съдът не би могъл само въз основа
на обективираното в такъв протокол за ПТП да приеме за установена
причинно-следствената връзка между претендираните вреди /обезщетени от
застрахователя по застраховка "Каско"/ и твърдяното произшествие.
Т.е. несъставянето на такъв протокол за ПТП не е пречка механизмът на
произшествието да бъде установен по делото с всички допустими доказателствени
средства.
В
разглеждания случай настоящият съдебен състав приема, че заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна
автотехническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, както и събраните във въззивното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Й.В., които трябва да бъдат ценени
като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото, обсъдени в съвкупност, установяват деликта и
причинната връзка с вредите – вещото лице изрично сочи, че от техническа гледна
точка щетите съответстват на механизма на произшествието, описан в протокола. В
този смисъл следва да се приеме, че на 02.04.2015 год., при движение по
Околовръстен път на гр.София – Северна дъга, застрахованият автомобил е
попаднал в дупка, която не е била съответно обозначена, което обективно и
неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ.
Неоснователно
се явява възражението на ответника, че ищецът е заплатил без основание
застрахователно обезщетение, тъй като не е налице покрит риск. И това е така,
тъй като настъпването в резултат на ПТП на пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, в т.ч. на гумите му, е уговорена като
покрит от застраховката риск. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на Общите
условия на ищеца, в т.ч. изрично посоченото застрахователно събитие в т. 1.3 от
клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП на МПС и Злоумишлени действия“, към която
препраща „Клауза „Пълно каско“, дефиниция на понятието „Повреда“ в раздел ІІ от
Допълнение „Гуми“ и предвиденото изключение в т. 8 от раздел VІ на Допълнение
„Гуми“ /не се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото
МПС, когато повредата е причинена от ПТП/, както и при съобразяване на
дефиницията на понятието „пътнотранспортно произшествие, съдържаща се в
разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП /виж и дефиницията на същото понятие в
глава втора от Общите условия/, въззивният съд приема, че действителната воля
на страните е била обект на покритие по риска „Пълно Каско“ да са и
уврежданията на гумите на МПС /срязване или пробиване/, настъпили в процеса на
движението му. А в подкрепа на твърденията си, че е налице изключен от
застрахователния договор риск жалбоподателят не е ангажирал каквито и да е
данни, а доказателствената тежест в тази насока е била негова /чл. 154, ал. 1 ГПК/.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата – ЗП /виж и писмо на ответника от
11.01.2018 год. – на л. 27 от първоинстанционното производство, обективиращо
извънсъдебното признание на това обстоятелство, което при преценката му по реда
на чл. 175 ГПК въззивният съд приема, че отговаря на истината/ , поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП, следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно ответникът Агенция „П.И.”. Същият като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията
на неговите служители или други изпълнители.
Произходът
на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на
деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно задължение на
ответника да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на
какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен
пътен трафик.
В
контекста на изложеното въззивният съд счита, че увреденият /собственикът на застрахованото МПС – „М. С.-*****“ ООД/ има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за
него е възникнало регресно право срещу деликвента.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се
интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента
на настъпването им –
чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, а
това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната автотехническа експертиза. Щом вещото лице
сочи, че детайлите на лек автомобил „Тойота Авенсис“ са увредени и се нуждаят от подмяна, то заплащането на
стойността им е дължимо. Обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни
цени, по които това възстановяване може да се извърши, включително цените на
нуждаещите се от подмяна части. От заключението по съдебната автотехническа експертиза се установява, че
стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени – с нови
части, без отчитане на овехтяване, възлиза на 644.89 лв. /която сума е в
по-висок размер от заплатената и претендирана от ищеца – 425.05 лв./.
Следователно релевираната претенция законосъобразно е била уважена от
първоинстанционния съд, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Възражението
на ответника за съпричиняване се явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В частност по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената
тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, свързани със скоростта /както и
на други правила, установени в нормативен акт/, поради което при приложението
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на
вредоносния резултат.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден
да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. /с ДДС/.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.04.2019
год., постановено по гр.дело №72582/2018 год. по описа на СРС, ГО, 53 с-в.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „П.И.”, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл.“********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 360 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/