РЕШЕНИЕ
№ 1290
гр. П. 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Образувано е по искова молба на В. Р. В. срещу К. К. К. по чл. 34, ал. 1 ЗС.
В исковата молба и уточнението се твърди, че страните са бивши съпрузи, които по
време на брака придобили в режим на бездялова СИО правото на собственост върху
незастроен поземлен имот с идентификатор ***** с площ 500 кв.м., подробно описан в
исковата молба. След като на **** било издадено разрешение за строеж, съпрузите
започнали изграждането на жилищна сграда в поземления имот, завършена на етаж „груб
строеж“ преди прекратяване на брака. Поддържа се, че общи на съпрузите били 10% от
вложените в строежа финансови средства (за направата на изкоп, арматура и бетон), а
останалите 90% – лични средства на ищеца. Изложени са твърдения, че произходът на
личните средства е дарение от родителите на ищеца на обща стойност 89000 лв. (60000 лв.
след като родителите продали собствения си апартамент на сочената стойност, 2000 лв. на
16.07.2019 г., 16000 лв. на 04.03.2021 г. и 11000 лв. на 05.03.2022 г.), които ищецът изцяло
вложил в изграждането на сградата, а след фактическата раздяла между страните продължил
да влага лични средства при изграждане на постройката.
Изложени са съображения, че с прекратяването на брачната връзка е прекратена и
бездяловата СИО, като същата се е преобразувала в обикновена дялова съсобственост при
равни квоти по отношение поземления имот (по ½ ид.ч. за всеки), както и по отношение на
1/10 ид.ч. от сградата (по 1/20 ид.ч. за всеки), съобразно поддържаната трансформация на
лични средства, послужили за изграждането й, като останалите 9/10 ид.ч. (или 18/20 ид.ч.) са
изключителна собственост на ищеца.
При изложените твърдения се иска допускане на делба на поземления имот при равни
квоти по ½ ид.ч., както и делба на сградата, изградена на етап груб „груб строеж“, при квоти
1/20 ид.ч. за ответницата и на 19/20 ид.ч. за ищеца.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който
моли процесните имоти да бъдат допуснати до делба. Не оспорва прекратяването на
брачната връзка и съществуването на обикновена съсобственост между страните по
1
отношение на имуществото, но изразява становище, че делба следва да бъде допусната при
равни квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите. По същество се оспорва заявеното от
ищеца за трансформация на лични средства за изграждането на сградата, както и моментът
на изграждане на етап „груб строеж“ с доводи, че първият етаж на сградата е бил изграден и
обзаведен в цялост, след като на 05.06.2020 г. майка й дарила сумата от 5000 евро, вложена
в къщата. Твърди се, че в изграждането на постройката ответницата вложила свои лични
средства – получени от: 1/ трудово възнаграждение, 2/ от договор за потребителски кредит
от 17.03.2017 г. (в размер на 41400 лв., предоставени от ответницата на ищеца и вложени
изцяло в сградата, рефинансиран с втори потребителски кредит от 17.03.2021 г. в размер на
26125 лв. – и двата кредита, обслужвани изцяло само от ответницата чрез трудово
възнаграждение), както и от 3/ парични средства, дарени от родителите й в периода от м.
07.2013 г. до м. 06.2020 г. на обща стойност 14040 евро /27489,85 лв./. Изложени са
твърдения за реализираните от нея доходи и по-голям принос на ответницата в периода
2017-2021 г., както и за лисата на доходи от ищеца от трудова дейност за посочения период.
Поддържа се, че апартаментът, който родителите на ищеца продали, бил обитавано от
страните семейно жилище в периода 2010-2017 г., в който съпрузите извършили множество
подобрения и обзавеждане, което в крайна увеличило продажната му цена, съгласно
уговорката с купувача.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 34, ал.
1 ЗС за допускане до делба на поземлен имот и сграда, с въведено възражение по чл. 23, ал.
2 СК за частична трансформация на лични средства на ищеца при изграждане на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на
делбения процес са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността,
страните и обектите на делбата, като установява-нето на тези правнорелевантни
обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.
Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по делото
нотариален акт от 16.01.2015 г., скица на поземления имот, разрешение за строеж на
жилищна сграда № ***/****, издадено в полза на В. Р. В., протокол за откриване на
строителна площадка от 21.09.2017 г., актове за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция, съответно от 25.09.2017 г., 26.10.2017 г., 08.11.2017
г., 26.04.2018 г., 02.07.2018 г., 07.08.2018 г., 26.08.2018 г., 30.11.2017 г., акт за приемане на
конструкцията от 23.01.2019 г. и СТЕ.
В настоящия случай не се спори, а доказателствата се установява, че страните са
бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло в сила съдебно решение на
26.10.2021 г.; че фактическата раздяла помежду им е настъпила на 12.01.2021 г., както и че
по време на брака са придобили в режим на СИО поземлен имот с идентификатор *****,
респ. че след снабдяване с разрешение за строеж на **** започнали изграждането на
двуетажна жилищна сграда в същия поземлен имот. От нотариален акт за покупко-продажба
от 16.01.2015 г. се установява, че на посочената дата П.И.К. е продала на В. Р. В. незастроен
поземлен имот *****, подробно описан в исковата молба. Не се спори между страните, че
сочената възмездна сделка е извършена по време, в което страните са се намирали в
граждански брак, поради което и с оглед нормата на чл. 21, ал. 1 СК поземленият имот е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност. СИО върху поземления имот е
прекратена с прекратяване на брака, като се е трансформирала в обикновена дялова
съсобственост при равни квоти – по ½ ид.ч., върху поземления имот за всеки от бившите
съпрузи, което е и безспорно между страните.
Спорно по делото е обстоятелството 1/ към кой момент е завършен грубият строеж
на построената в имота сграда, респ. при какъв режим е придобита същата, с оглед момента
прекратяване на брачната връзка, както и 2/ размера на делбените квоти, при наличие на
възражение от ищеца за частична трансформация на лични средства при изграждането й.
2
Построеното, като нов обект на правото на собственост , възниква от момента на
изграждане на сградата в груб вид – „карабина“, в която насока съществува и установена от
съдилищата практика, изразена включително и в ТР № 1/2011 г. от 4.05.2012 г. ОСГК на
ВКС. Изграждането в „груб строеж“ и в резултат на това възникването на сградата като
обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху нея, като обектът
на собственост възниква с изпълнение на ограждащите стени и покрива, без или в различна
степен на изпълнение на довършителните работи, с оглед легалната дефиниция за „груб
строеж“, дадена в § 1, т. 46 ДР на ЗУТ.
От СТЕ, кредитирана като изготвена компетентно и задълбочено, обсъдена в
контекста на издадените актове за приемане на строителна конструкция се установява, че
сградата е изпълнена до етап „груб строеж“, съгласно протокол от 23.01.2019 г., Акт 14, за
приемане на стоманенобетонната конструкция, но липсват данни кога конкретно са
изградени покривът, тухлените стени, дограмата и вратите. От обсъдените писмени
доказателства наред със събраните гласни доказателства, в частност – разпитите на свид.
Е.П., Е.Е. и Р.Р. (всеки от които е участвал под някаква форма при изпълнението на СМР –
чрез съвети, консултации или чрез личен труд), се установява, че част от СМР били
извършени от наети работници (изливане на основи, кофраж със зидарията, първа плоча,
втора плоча), а в междинните етапи голяма част от СМР били изпълнени лично от ищеца и
баща му (свид. Р.Р.) – вертикална арматура и колони, надзид – тухли и зидане над втория
етаж до покрива, покрив, насипи, дренаж, пътеки, зидария между плочите, закупуване на
всички материали, подово отопление, ел. и ВиК инсталации, гипсокартон, окачен таван,
мазилка, плочки и теракот. Изяснява се, че на междинните етапи множество СМР били
извършвани лично от ищеца и баща му по комплексни причини – неразбирателства с
отделните бригади майстори по изпълнението на проекта и по финансови въпроси,
допълнително последващо оскъпяване на поръчката в сравнение с обявената от фирмите
начална цена, забава на работниците, сезонни трудности при работа в зимно време, бързо
изчерпване на първоначално предвидените средства (спестени от семейството преди
началото на строежа, както и с произход заем, изтеглен на името на ответницата), което
наложило продажбата на апартамент на родителите на ищеца, в който младото семейство
живеело, спестяване на финанси чрез влагане на личен труд, вместо заплащане на майстори.
От обсъдените гласни доказателства, подкрепени и от свидетелите, доведени от
ответната страна, еднопосочно се установява, че всички изброени дейности, вкл. изгражданe
на покрив, тухлени стени, дограма и врати (за което вещото лице по СТЕ е изяснило, че от
документите липсват конкретни данни за момента на изпълнение), на практика са били
осъществени преди края на 2020 г. , а към м. 01.2021 г. долният етаж на къщата е бил
почти готов за живеене. Свидетелите безпротиворечиво изясняват, че след м. 12.2020 г. не са
били извършвани значителни СМР по обекта, а единствено дребни поправки при нужда
(напр. залепване гредите на покрива със силикон след теч – свид. Р., л. 266, „нещо по двора
и изолацията“ – свид. Е., л. 265), като всички сочат, че състоянието, в което къщата се е
намирала към декември 2020 г., е същото, каквото е и към момента на приключване на
съдебното дирене, с изключение евентуално на дребни козметични поправки, за каквито
свидетелите като цяло не могат да конкретизират точно и не са сигурни (св. Р., л. 266, св. П.,
л. 263-264, св. Е. – л. 265, св. С. – л. 266-267, св. К., л. 267).
Свидетелите съвкупно изясняват, че датите на спиране на строежа и на фактическата
раздяла между страните са били близки хронологично, като свид. Р. изрично подчертава, че
двамата с ищеца спрели работа по къщата, когато се разбрало, че отношенията между ищеца
и ответницата са влошени и че вече не се разбират, тъй като „нямало смисъл“ да се
продължава с ремонта. Свид. Р. споделя, че извършал всички СМР със съзнанието, че
ищецът и ответницата са семейство и с радост им помагал винаги при възможност.
При тези данни, събрани от СТЕ и строителната документация, наред с гласните
доказателства, кредитирани от съда като логични и взаимно допълващи се, обсъдени в
контекста на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 46 ДР на ЗУТ, съдът възприема
доказателствения извод, че процесната сграда е била построена на етап „груб строеж“ най-
късно през м. 12.2020 г., т.е. преди фактическата раздяла на страните и преди прекратяване
на брака.
Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
3
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. С т. 4 от ППВС № 5/1972 г. е прието,
че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия
съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата
съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968
г., аналогична на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. и чл. 21, ал. 1 от сега
действащия СК от 2009 г., съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака
недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити, като в ППВС е посочено, че тази разпоредба
представлява „друг начин, определен в закона“ по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или
учредяване на вещни права върху чужда вещ, и установява „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС
относно собствеността на създаденото приращение по време на брака.
Доколкото в настоящия случай сградата е завършена на етап „груб строеж“ преди
прекратяване на брака (дори преди фактическата раздяла), била е функционално и
пространствено обособен обект, годен да осъществява предназначението си, т.е. годен обект
на правото на собственост, същата е придобита в режим на СИО от двамата съделители,
поради което е необходимо да обсъди и правонамаляващото възражение на ищеца, че при
изграждането на процесната сграда е налице трансформация на негови лични средства,
получени като дарение от родителите му, респ. че ищецът притежава по-голям дял в
съсобствеността върху сградата. Същото е неоснователно, по следните съображения:
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и
то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. За
възникването на съпружеска имуществена общност определящ е моментът на
придобиването на правото на собственост – това е моментът на изграждане на сградата на
етап „груб строеж“, като в случая по изложените по-горе съображения, това се е
осъществило не по-късно от м. 12.2020 г., поради което придобитото е станало съпружеска
имуществена общност, а съвместният принос се предполага оборимо при възмездните
придобивни основания. При режима на съпружеска имуществена общност придобитото по
време на брака, има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в
придобиването му.
Законните презумпции са норми, които разпределят тежестта на доказване в процеса.
Следователно при спор доказателствената тежест за установяване личен произход на
вложените в придобиването на имота средства, се носи от този, който се позовава на липсата
на принос, респ. твърди, че вложените средства са лични и в случая това е ищецът. Ищецът
провежда главно /а срещу законна оборима презумпция – обратно/ пълно доказване, а
ответникът – насрещно доказване, което цели само да разколебае убедителността на
доказателствата, които ищецът представя, но не и да установи главния факт от значение за
изхода на спора. Съпругът, който се домогва да обори законовата презумпция за съвместния
принос, носи доказателствената тежест да установи трансформацията на средства с личен
произход в придобитата през време на брака вещ /Решение № 39 от 27.04.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2571/2020 г., II г. о., Решение № 218/01.12.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. и
Решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на ВКС/. Лични средства на единия от
съпрузите могат да бъдат вложени на всеки етап от строителството и следва да бъдат
съобразени на основание чл. 23, ал. 1 и 2 СК при претенция за преобразуване на лично
имущество.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е въвел фактически твърдения
(поддържани и в първо с.з. при обявяване на доклада за окончателен), че е вложил в
изграждането на къщата лични средства с произход дарение от родителите на ищеца на
обща стойност 89000 лв. (60000 лв. след като родителите продали собствения си апартамент
на тази стойност, 2000 лв. на 16.07.2019 г., 16000 лв. на 04.03.2021 г. и 11000 лв. на
05.03.2022 г.).
При извършено дарение на парични средства от родители на техен низходящ по
време на брака на последния не съществува презумпция дали това дарение е
предназначено за двамата съпрузи или само за техния низходящ, като волеизявлението
следва да се преценява във всеки конкретен случай (така Определение № 158 от 16.04.2021
г. на ВКС по гр. д. № 4082/2020 г., Решение № 222 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
982/2010 г., I г. о., Решение № 84 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2015 г., I г. о.). В
4
такава хипотеза, включително за установяване на дарствения мотив, допустими са всички
доказателствени средства, включително и свидетелски показания, защото представянето
в процесния случай на платежни нареждания и справки за парични транзакции не е
достатъчно доказателство за установяване дарение на сумата от родителите само на единия
съпруг и за оборване презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в
придобиването на имота, т. е. не установява задължително и единствено дарствено
намерение на родителите сумата да е дарена само на него, а не за двамата съпрузи (в този
смисъл Решение № 279 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 529/2009 г., Решение № 188 от
25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2012 г., Решение № 94 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1258/2009 г.).
Между страните не се спори, а от нотариален акт от 29.11.2017 г. се установява, че
родителите на ищеца – Р.В.Р. и Е.Г.Р. са продали на трето лице – М.С.Ж., притежавания от
тях апартамент, находящ се в ************* на цена 60 000 лева. Видно от извлечението по
сметка /л. 37/, скоро след продажбата – на 12.12.2017 г., сума в този размер е била преведена
от бащата Р.Р. на ищеца В. В. с основание „ превод“. В разпита си в с.з. Р.Р. изяснява /л. 265-
266, стр. 6/, че до решението за продажба на това жилище (което съделителите преди
продажбата използвали като семейно) се е стигнало, след като страните започнали със
строежа на къщата, установило се, че парите няма да стигнат, поради което родителите на
ищеца решили да помогнат на младото семейство, за да продължи строежът. Изрично
свидетелят подчертава, че целта на продажбата е била подмяна на малкото жилище с
голямо, като „Това беше за нуждите на цялото семейство“.
При тези данни и в контекста на обсъдената съдебна практика, в случая с оглед на
обстоятелството, че делбената сграда е построена за нужди на семейството; че апартаментът
на родителите (служил преди продажбата за семейно жилище на страните, ремонтиран и
подобряван с принос и средства включително и на ответницата, съгласно гласните
доказателства) е бил продаден с цел финансиране на строежа и подпомагане на младото
семейство като едно цяло; подмяна на малкото семейно жилище с по-голямо жилище,
обслужващо нуждите на семейството, дори ищецът да е бил подпомогнат със сумата от
60000 лв. при изграждането на сградата, то това е станало за нужди на семейството му, а
не лично на него и по тази причина съдът намира, че сумата не съставлява „лични средства“
на ищеца.
Идентично, на 31.07.2019 г. майката на ищеца Е.Р. му е превела сумата от 2000 лева
с посочено основание „вноска по сметка; захранване на сметка“. Липсва документ, в който
да е отразено дарствено намерение, а такова не е изразено и по друг начин и не е
обективирано. Няма данни и доказателства сумата от 2000 лв. да съставлява дарение,
основанието и мотива за същото, нито сумата от 2000 лв. да е била конкретно вложена в
действия, свързани със строежа на процесната сграда. Дори този правно значим факт да
беше доказан по делото, сумата в размер на 2000 лева съставлява 1,6 % от стойността на
СМР, извършени до 12.01.2021 г., съгласно СТЕ (122 620 лева), респ. 0,8 % от
действителната пазарна стойност на сградата (238 035 лв.), т.е. е незначителна по смисъла
на чл. 23, ал. 2, предл. посл. СК и с оглед изключението на цитираната разпоредба
съответната част от сградата не съставлява лична собственост на ищеца.
Представени са и писмени доказателства за извършвани от родителите на ищеца
плащания в негова полза след фактическата раздяла на страните, респ. след изпълнение на
грубия строеж. Видно от същите, на 04.03.2021 г. бащата на ищеца Р.Р. е наредил по сметка
на ищеца В. В. сумата 16 000 лв. с посочено основание „превод за закупуване на
строителни материали“, а на 05.03.2021 г. майка му Е.Р. му е наредила сумата 11 000 лв. с
основание „строеж на къща в кв. ********“. Доказателствата за дарения от този период са
неотносими, доколкото, както бе изяснено, правнозначим за придобиване правото на
собственост, респ. относим при обсъждане на възражението за трансформация на лични
средства, която да се отрази на размера на квотите в съсобствеността, е момент,
предхождащ тези дарения, а именно – моментът на построяването на сградата по етап на
груб строеж, т.е. най-късно до м. 12.2020 г. От друга страна, при липса на данни след м.
12.2020 г. да са били извършвани значими СМР, не може да се приеме, че сумите, наредени
през м. март и април 2021 г. от родителите на ищеца след фактическата раздяла между
страните – общо 27 000 лв., действително са били вложени в строежа и по какъв начин.
5
Ето защо от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че в
придобиването на имота са били вложени лични средства на съпруга, което обосновава
крайния извод, че след прекратяване на брака на съпрузите съсобствеността върху
процесната сграда се е трансформирала в дялова съсобственост при равни квоти.
За пълнота на мотивите, във връзка с въведените от страните доводи, оспорвания и
ангажирани доказателства досежно конкретния принос на всеки от съпрузите, допълнително
следва да се добавят и следните съображения:
От ангажираните от страните гласни доказателства еднопосочно се установява, че до
продажбата, притежаваното от родителите на ищеца жилище е служело за семейно жилище
на страните. Същевременно установява се, че по време на брака им същото е било
ремонтирано – физически от бащата на ищеца, от ищеца, с помощта на приятели, по
указания и параметри, зададени от В. и К.. По време на ремонтните дейности ответницата
непрекъснато е работила по трудово правоотношение, грижила се е за децата, като нейните
родители също са изпращали финансови средства. Апартаментът бил добре ремонтиран и
качествено обзаведен, като в този вид – „хубав и ремонтиран, с цялото обзавеждане“ бил
продаден през 2017 г., за да се подпомогне строителството. В периода след продажбата на
апартамента в края на 2017 г. до фактическата раздяла през м. януари 2021 г. страните
заедно с децата си са живеели в жилище в гр. П. собственост на родителите на ответницата
(които от своя страна фактически пребивават в чужбина).
От представените договори за кредит и погасителен план, се установяват твърденията
на ответницата, че по време на брака е изтеглила на свое име договор за потребителски
кредит от 17.03.2017 г. „за потребителски нужди“, с посочена цел на кредита
„строителство“, съгласно искането за неговото отпускане /л. 68/. В контекста на ССчЕ и
гласните доказателства се установява, че паричните средства от кредита в размер на 41400
лв., били предоставени от ответницата на ищеца и вложени изцяло в сградата, като същият
бил рефинансиран с втори потребителски кредит от 17.03.2021 г. в размер на 26125 лв. – и
двата кредита, обслужвани изцяло само от ответницата, чрез трудово възнаграждение,
включително и към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция. Съгласно данните на ССчЕ, към момента на изготвяне на експертизата по двата
договора за кредит са погасени общо 51332,05 лева с произход източник на средства на
работна заплата и обезщетения на К. К.. Доколкото безспорно и доказано кредитът е
изтеглен за строителството на сградата, т.е. за задоволяване на семейни нужди, средствата,
получени по същия, не са лични, а общи, тъй като задължението за тяхното връщане
двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от
единия от съпрузите, с негови лични средства поражда само облигационни задължения за
другия съпруг да претендира от другия припадащата се част от платеното, които следва да
бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака – арг. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, но не се
отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя
правата в съсобствеността. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в
Решение № 60080 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., Решение № 904 от
2.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., Решение № 415 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г.,
Решение № 36 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г., Решение № 428 от 11.04.2016 г. по
гр. д. № 6452/2013 г., Определение № 529 от 16.11.2017 г. по гр. д. № 1570/2017 г. и много
други.
Приложени са удостоверения за осигурителен доход на страните, от които се
установява, че в периода 01.01.2012 г. до 07.09.2022 г. /която справка съдът цени като
относима до края на м. 12.2020 г., с оглед процесния период/, ответницата непрекъснато е
била трудово ангажирана. Съгласно данните на ССчЕ за периода от м. 01.2017 г. до м. 06-
2021 г. ответницата К. К. е реализирала общ брутен доход по ЗДДФЛ, обезщетения за
временна неработоспособност в общ размер на 91730,21 лева. Същевременно в периода м.
07.2013 г. до м. 06.2020 г. по банкова сметка на ответницата са били превеждани суми от
родителите й Н.К. и К.К. в общ размер на 14040 евро /27489,85 лв./. От гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, водени от ответната страна, идентично
се изяснява, че сочените суми – по-големи и по-малки, са били превеждани от родителите на
ответницата за подпомагане в строежа и закупуване на обзавеждане и материали.
Няма данни за каквито и да е регистрирани трудови договори на ищеца В. В. за
6
периода от 01.01.2012 г. до м. 12.2020 г., включително и до края на справката – 07.09.2022 г.
и няма данни за реализиран доход от същия. От събраните гласни доказателства са налице
индиции, че в процесния период ответникът нерегулярно е работил като таксиметров
шофьор, но времето му основно е било посветено в изграждането на къщата заедно със своя
баща. Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда писмена форма на трудовия договор, поради което и
установяването на такъв със свидетелски показания е недопустимо. Още повече, липсват
доказателства за осигуряване на ответника и за размер на евентуално реализиран от него
доход през процесния или предхождащия период – считано за последните десет години, още
от м. 01.2012 г., поради което и на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема недоказания факт за
реализирани доходи от трудово или приравнено на него правоотношение, респ. за техния
конкретен размер, за неосъществил се.
В тази връзка съдът и съобразно данните от свидетелските показания възприема
доказателствения извод, че основната дейност на ищеца в процесния период е била
концентрирана в изграждането на процесната къща съвместно със своя баща.
Не може да се приеме обаче, че вложеният труд при изграждане на къщата,
съставлява влагане на лични средства на ищеца по см. на чл. 23 СК.
На първо място, твърдения за подобни факти не се съдържат в исковата молба (в
същата се твърди трансформация на лични средства, единствено получени по дарение от
родителите), а са наведени след обявяване на доклада за окончателен (в последното с.з., след
разпита на свид. Р.). Сочените обстоятелства – за положен личен труд, не са нито нови,
нито новоузнати от ищцовата страна, тъй като самият ищец е участвал в СМР.
На второ място, дори да бяха заявени своевременно, твърденията за трансформация
на лични средства, поради вложен от ищеца физически труд при изграждането на къщата, са
изначално неоснователни, доколкото престирането на личен труд от страна на ищеца
съставлява форма на съвместен принос за семейството – арг. чл. 21, ал. 2 СК, особено в
контекста на обсъдените доказателства, от които не се установява пълно и главно в
процесния период ответникът да е допринасял за семейното благополучие и бюджет по друг
начин, освен чрез извършване на СМР по къщата. От друга страна, нито една от изброените
в закона форми на принос на съпрузите при придобиване на имуществото по време на брака
не е възприета от законодателя като имаща най-голямо или преимуществено значение.
Житейски нелогично е да се очаква при ежедневните си задължения от друго естество и
конкретните си физически характеристики и умения ответницата да бъде ежедневно на
строежа, за да извършва тежки СМР, да товари и разтоварва строителни материали наравно
със съпруга си, като от свидетелските показания се установява, че съпругата се е включвала
в отделни, макар и по-малки по обем и тежест дейности, свързани с обзавеждането на дома,
влагала е парични средства и допринасяла за семейството според собствените си умения,
компетенции и физически възможности. Не може да се приеме, че приносът на ищеца,
изразяващ се във влагане на личен труд при строежа, с цел спестяване на допълнителни
разходи, е по-значим от приноса на съпругата, като този извод на съда не би бил различен,
дори и да беше установено пълно и главно, че наред с това ответникът нерегулярно е
работил като таксиметров шофьор, респ. размера на евентуалните доходи. Вложеният от
ищеца труд, като форма на съвместен принос – арг. чл. 21, ал. 2 СК, се балансира със
съвместния принос на ответницата, изразяващ се в полагане на непрекъснат труд по трудово
правоотношение, погасяването на семейния кредит, вложен в строителството, влагане на
средства, включително получени от родителите й, спестяването на разходи за наем в
процесния период (доколкото между 2017-2020 г. за семейно жилище е служило жилище,
собственост на нейните родители), грижи за домакинството и за децата.
По изложените по-горе съображения не може да се приеме, че личният труд, вложен
от бащата на ищеца, е основание за трансформация на лични средства на ищеца. От една
страна, както бе посочено, такива твърдения не са били наведени своевременно в процеса.
От друга страна, изясни се, че бащата Р.Р. е вложил собствен труд в изграждането на къщата
със съзнанието, че помага на двамата съпрузи като семейство, а не единствено в полза на
своя син. Свид. Р. не излага данни и твърдения да е искал да подпомогне единствено сина си
да се устрои, да подпомогне единствено сина си да има отделен и самостоятелен дом и др., а
няколкократно говори заедно за (бившите) съпрузи именно като семейство, едно цяло и
акцентира, че е помагал на семейството. В този смисъл безвъзмездното престиране на
7
трудовия резултат от бащата е направено с дарствено намерение за облагодетелстване на
цялото семейство на страните, а не само ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не бяха ангажирани
доказателства, които в необходимата степен на пълно доказване да оборят по несъмнен и
категоричен начин твърдяната трансформация на лични средства при изграждане на
сградата. В случай, че страната не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на
твърдяното право.
При прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приложи установената в закона презумпция за наличие на съвместен принос.
Предвид установените по делото правно релевантни факти съдът намира, че между
съделителите е възникнало и към настоящия момент съществува състояние на
съсобственост по отношение на процесните имоти, като същите – както поземленият имот,
така и сградата, се притежават от съделителите при равни квоти – по ½ ид.част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба между В. Р. В. , ЕГН
********** и К. К. К., ЕГН ********** на съсобствените им недвижими имоти,
представляващи ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена със
Заповед за изменение на КККР № КД-14-14-20/08.02.2011 г. на Началника на СГКК-П. с
административен адрес гр. П. кв. „*****“, целият с площ 500 кв.м., вид територия
Урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: ********, квартал ***, парцел II, при граници на поземления имот:
поземлен имот с идентификатор **********, поземлен имот с идентификатор **********,
поземлен имот с идентификатор ******** и поземлен имот с идентификатор ************,
ЗАЕДНО с построената в поземления имот на етап „груб строеж“ ЖИЛИЩНА
СГРАДА, при следните КВОТИ:
½ /една втора/ ид. част за В. Р. В. и
½ /една втора/ ид.част за К. К. К.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8