Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. София, .....12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на шести ноември през 2019 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 17118 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 387077 от 17.04.2018г., постановено по гр.д. №
11563/2017 г. на СРС, 142 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
Р.Г.А. и А.Г.А., поотделно, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 149 ЗЕ за осъждане на всеки от ответниците да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата в размер на 2 937.77лв., от които 2563.89 лв. - главница, представляваща
стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2014г. до
30.04.2016 г. за топлоснабден имот - ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „*****с
аб. № 014530, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 24.02.2017г., до окончателното погасяване на задължението и по иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата в размер 373.88 лв. - законна лихва
за забава върху главницата от 09.08.2013г. до 14.02.2017г., като неоснователни.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно разноските, като
е осъдил ищеца „Т.С.” ЕАД да заплати на основание чл.78, ал. 3 ГПК на всеки
един от двамата ответници, по 450 лв. – разноски. Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.
Това решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД с искане за
отмяната му и уважаване изцяло на исковете. Излагат се доводи за неправилност
на решението поради нарушения на материалния закон с възражението, че СРС е
направил неправилен извод за липса на доказване ответниците да са титуляри на
вещни права върху процесния имот, при условие че по делото имало документи,
установяващи че те са такива титуряли на вещно право на ползване на процесния
топлоснабден имот. Оспорва и изводи по обжалваното решение, каквито твърди да
са неправилни и свързани с държателите, фактически ползватели на топлоснабден
имот и вещното право на ползване, които оплаквания са взаимно противоречиви и
въззивният съд установи, че и не съответстват на изложените в исковата молба
обстоятелства като основание на иска, и не съответстват и на мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение.
Въззиваемите страни – ответниците Р.Г.А. и А.Г.А. оспорва жалбата с общ писмен отговор чрез
пълномощника си адв.П.М., с доводите, че решението е правилно относно извода с
него, че не е доказано отмветниците да са собственици на процесния имот, а
другите изложени доводи и оплаквания с въззивната жалба намират за неотносими
към конктрения правен спор, фактите по
делото и събраните доказателства. Молят жалбата да се остави без уважение,
претендират разноски поотделно за въззивната инстанция съгласно два списъка по
чл.80 от ГПК.
Третото лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД, не е взело
становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
При извършената
служебна проверка за валидност и допустимост, намира, че решението не страда от
порок който да го прави невалидно или недопустимо, тъй като има съдържанието по
чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на материалния закон и /или процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, като обсъди и своевременно заявените доводи
и възражения на страните, и роверката е ограничена от оплакванията с жалбата в
тази насока и становището на противната страна относно фактите по спора и
тяхното установяване или не. В случая
предмета на въззивната проверка за правилност е очертан от оплакванията по
въззивната жалба, че неправилно е установен факта на възникване на
облигационната връзка между дружеството-ищец и ответниците поради качеството носител
на вещно право на ответниците и в частност на вещно право на ползване върху
процесния топлоснабден имот, като се твърди правото да се установявало с
документ по делото за това.
Първоинстанционният съд е изложил
в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи, основани на
приетите по делото доказателства, за липсата на облигационна връзка между
страните, която да е възникнала по
силата на ЗЕ и поради качеството собственици на ответниците на топлоснабден
жилищен имот в сграда-етажна собственост, на каквото само основание за
облигационна връзка се позовава ищецът с исковата си молба, които мотиви въззивният
съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното:
Ищецът твърди с исковата молба, че облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия (ТЕ) е възникнало между
дружеството-ищец и ответниците в качеството им на собственици на топлоснабден
жилищен имот, описан в исковата молба, при което ответниците придобили
качеството потреБител на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.42 от ДР на ЗЕ, като не му заплатили
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който е доставена енергията, съгласно Общите условия, като дължимите от ответниците суми са поравно от
общо претендираните такива за главница-цена на ТЕ и лихва за забава.
Ответниците с отговорите си на исковата молба оспорват исковете,
като възразяват за липсата на облигационна връзка между тях и ищцовото
дружество по договор за доставка на ТЕ, тъй като не били собственици на
описания с исковата молба недвижим имот-жилище, както и правят и др.възражения.
С доклада на първоинстанционния съд по чл.146
от ГПК, който възпроизвежда проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на
ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните. Относно
доказателствените искания на ищеца, представенте и посочени от него такива са
били събрани. С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, поради които
въззивният съд се произнася при преценка на същия доказателствен материал.
Събраните по делото писмени доказателства не
са такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право
на ползване на ответниците върху
процесното жилище, описано в издаваните от ответника фактури за исковите суми.
Представеният от ищеца списък на етажни собственици не е такъв документ, тъй
като не се ползват с такава материална удостоверителна сила - не попада сред
документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77
от ЗС и
чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма,
други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове
по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост,
постановленияза възлагане при публична продан. По делото са събрани и копия от
нотариалани актове, според които ответникът А.А. притежава право на собственост/съсобственост
върху други недвижими имоти, но не и върху процесния недвижим жилищен имот. Не
са събрани, следователно, годни доказателства някой от ответниците, или техен
наследодател, да е придобил правото на собственост или вещното право на
ползване върху процесното жилище преди или по време на исковия периодм.01.2014-м.04.2016
г., при което предявените срещу ответниците обективно съединени искове за
главница цена на ТЕ и лихви за забава, на предявеното основание-наличие на
облигационно отношение възникнало по силата на закона и при ОУ поради
качеството собственици/вещен ползвател на топлоснабдено жилище в ЕС на
ответниците, са неоснователни и
подлежащи на отхвърляне. Подадената от А.А. молба- декларация от 2002 г.до
ищеца за откриване на партида на нейно име също не е такова годно доказателство
за правото на собственост. С тази молба-декларация е възможно да възникне
облигационна връзка за доставка на ТЕ между тях, но с исковата си молба ищецът
не е посочил такова основание за възникване на облигационна връзка с ответницата
А.А., а именно не е посочил нарочен писмен договор, а се е позовал на възникване на облигационната връзка по силата
на ЗЕ само поради качеството на собственик на ответниците. Съдът не може да
разширява предмета на делото с факти, които не са били наведени от ищеца като
основание на иска. Не се установява и ищецът да е твърдял, че ответниците са
носители на вещно право на ползване, но дори и да може такова твърдение да се
извлече от позоваването с исковата молба на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ в
редакцията къв ДВ, бр.47/2011 г., сочещо че "Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си“, то по делото няма събрани доказателства за
притежаване от ответниците на вещното право на ползване върху процесното
жилище. Събраните писмени доказателства и коментирани по-горе не
удостоверяват придобиването на такова
вещно право на ползване.
Доколкото в мотивите на обжалваното съдебно
решение първоинстанционноят съд не е обсъждал дали ответниците за държатели,
вещни ползватели на процесното жилище и колизията между такива лица, то
въззивният съд не коментира оплакванията с въззивната жалба в тази насока.
Поради съвпадане крайния извод на двете
инстанции относно неоснователност на предявените искове спрямо ответниците,
решението следва да се потвърди, вкл. и в частта относно разноските, поределени
съобразно изхода на спора, като по отношение на разноските няма оплаквания .
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора,
направените от въззивника-ищец разноски за въззивното производство остават в негова тежест. На всеки от ответниците,
ищецът дължи разноски за въззивното производство в размер от по 311,88 лв. на всеки един, общо 623,77лв. / представляващи минимума на адв.възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС върху общия интерес по делото
срещу двамата ответници /, а не в доказаните по-високи размери за платено от
всеки един от тях възнаграждение за един и същи адвокат поотделно, като взе
редвид, че в случая уговореното и доказано платено от всеки от ответниците за
адв.възнаграждение от по 400лв., е и под минимума върху общия интерес, предявен срещу всеки от ответниците, т.е. ответниците и техния адвокат са приели
възнаграждението да се определи върху общия размер / така напр. определение № 315 от 06.07.2018 г. по ч. т. д.
№ 2794/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС/. За определяне на минимума по чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. от 623,77 лв. въззивният съд съобразява и направеното възражение от ищеца
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК с
молба от 05.11.2019 г. и липсата на фактическа
и правна сложност на спора пред въззивния съд, при липсата и на нови
доказателства, и обстоятелството, че защитата пред въззивния съд е осъществена
общо от процесуалния пълномощник на ответниците и се основава на общи факти,
при което няма основание за възлагане на ищеца на двоен размер на разноските за
общия адвокат на ответниците, макар и да са сключени два отделни договора за
праввна помощ с него поотделно от ответниците.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 387077 от 17.04.2018г., постановено
по гр.д. № 11563/2017 г. на СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на основание чл.78, ал. 3 и ал.5 от ГПК, на Р.Г.А. с
ЕГН: ********** и на А.Г.А. с ЕГН: **********, двамата със съдебен адрес: ***,
кантора 210-чрез адв.П.М., по 311,88 лв. на всеки от тях за разноски за
въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца- „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.