№ 180
гр. Варна, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000155 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 3630/14.02.2022г. на „ОЗК Застраховане“ АД - гр. София, ЕИК
*********, чрез адв. Т.С. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 4015/17.02.2022г.
на ИГН. СТ. СТ., подадена чрез адв. А.Д. от ВАК, срещу решение №
19/26.01.2022г., постановено по т. д. № 697/2021г. по описа на Варненски
окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 3630/14.02.2022г. се атакува решението на ВОС
в частта, с която са уважени предявените от ИГН. СТ. СТ. искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки,
страдания и психични проблеми, настъпили вследствие на ПТП на
17.08.2020г., причинено от С Н С, при управление на застрахован при
ответника „ОЗК Застраховане“ АД - гр. София л. а. „Мерцедес Е 200“ с рег. №
Х ХХХХ ХХ и за присъждане на сумата от 1 913.50лв. – обезщетение за
имуществени вреди от същото застрахователно събитие, както и акцесорните
претенции за заплащане на мораторни лихви, считано от 03.09.2020г. до
окончателно погасяване на задълженията за неимуществени вреди и считано
от 07.10.2021г. до окончателно погасяване на задълженията за имуществени
1
вреди. В жалбата са релевирани оплаквания за частична недопустимост и за
неправилно на решението поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Оплакванията за недопустимост на
решението в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди е
основано на съображенията, тези вреди не са включени в писмената
претенция до застрахователя. Искането към въззивния съд е за обезсилване на
решението в частта по иска за имуществени вреди и за отмяна на решението в
останалите осъдителни части, с присъждане на разноски за две инстанции, а в
условие на евентуалност - за намаляване размера на обезщетенията съобразно
действително претърпените неимуществени вреди и след редуцирането им
поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
Въззивна жалба вх. № 4015/17.02.2022г., подадена от ИГН. СТ. СТ., е
насочена срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявен от него иск
за присъждане на разликата над 50 000 лв. до 66 587лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на посоченото
по–горе пътно – транспортно произшествие. Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение с оплаквания за
нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, допуснато при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се релевират
подробни съображения, свързани с вида, интензитета и характера на
претърпените от пострадалия вреди в резултат на процесното ПТП. Твърди се,
че приетата по делото САТЕ в частта, в която вещото лице разглежда
варианта, че вината за настъпване на ПТП е на пострадалия, противоречи на
целия събран по делото доказателствен материал и, като такава, не следва да
бъде ценена. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част
и допълнително присъждане на сумата 16 587 лв. за обезщетяване на
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от дата на деликта.
Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в
сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени
доводи и съображения.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните
2
части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите и са
процесуално допустими.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от ИГН. СТ. СТ. от гр.Варна срещу „ОЗК Застраховане“ АД - гр.
София, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на
66 587 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 913.50лв., претърпени от
ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 17.08.2020г., в гр. Варна, по вина на
С Н С като водач на л. а. „Мерцедес Е 200“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от
действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответното дружество, ведно със
законна лихва върху сумата 66 587 лв., считано от 17.08.2020г., и върху
сумата 1 913.50лв., считано от подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на задълженията.
Решението на ОС – гр. Варна, с което осъдителните искове са частично
уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК.
При извършване на вменената от процесуалния закон служебна
проверка за допустимост на решението в обжалваните части, като съобрази и
изричното оплакване в жалбата на застрахователя за частична недопустимост
на съдебния акт поради неизпълнена предварителна процедура по чл. 498 КЗ
за заявяване на претенция за имуществени вреди, съставът на въззивния съд
формира извода, че към датата на постановяване на първоинстанционното
решение и към момента са налице всички предвидени от закона
предпоставки, включително и специалните такива по чл. 498 от КЗ, и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, като съображенията за този извод са следните:
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът е правилно квалифициран, като за процесните
отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от
01.01.2016г. Не се спори между страните и се установява от представените
писмени доказателства, че на 03.09.2020г. застрахователят е получил
3
предявеното от ищеца, представляван от адв. А Д от ВАК, писмено заявление
за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 68 500 лв. По тази претенция, по която „ОЗК Застраховане“ АД е
образувало щета № 0411-090-0012-2020, е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение, с писмо изх. № 99-8554/03.12.2020г., по
съображения, че пострадалото лице не е представило изисканите от
застрахователя документи.
Претендираните от ищеца имуществени вреди, описани в 16 пункта в
обстоятелствената част на исковата молба, представляващи направени
разходи за лечение на получените травматични увреждания, в размер на
1 913.50лв., действително не за заявени с писмената претенция от 03.09.2020г.
С оглед датите на представените документи за разходите, по 6 от 16 - те
пункта, в който са посочени вида на разхода и размера на платените суми за
лечение, които пострадалото лице е предявило и са присъдени с
първоинстанционното решение за целия заявен размер, са настъпили след
подаване на писменото заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Неоснователни са доводите на застрахователя, че след като самото
предявяване на писмената претенция не предхожда подаването на исковата
молба, санирането на допустимостта на иска за имуществени вреди в хода на
производството е изключено, тъй като срока по чл. 496, ал. 1 КЗ изобщо не е
започвал да тече. Вярно е, че редакцията на чл. 498, ал. 3 КЗ акцентира на
тази поредност, но същата не следва да се възприема и прилага
формалистично. Императивната последователност на рекламационното и
исковото производство, буквално изводима от текста на чл. 498, ал. 3 КЗ, не
намира опора в телеологичното тълкуване на разпоредбата, в съответствие с
целта на производството – да съдейства за доброволно уреждане на
претенцията на пострадалото лице, в случаите, когато това е постижимо,
спестявайки съдебни процедури и свързани със същите допълнителни време и
разходи, не и да затрудни или лиши същото от обезщетяване. В случая, тъй
като вече е била заявена писмена претенция за неимуществени вреди и ясно е
заявен отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение за вреди от
същото застрахователно събитие, съдът не е имал основание да прегражда
разглеждането на прекия иск за обезщетяване на разходи за лечение във вече
висящото производство, за сметка на бъдещо такова, тъй като становището на
4
застрахователя безспорно удовлетворява хипотеза на чл. 498, ал. 3 КЗ по
отношение на всякакъв вид вреди от процесното ПТП, за което е уведомен с
писмената претенция, и правен интерес на пострадалия от предявяване на
претенциите му по исков път е налице. Дори и да се приеме, че е имало
формално основание за прекратяване на производството в частта по иска за
обезщетяване на имуществени вреди при проверката по чл. 130 ГПК
незабавно след образуване на делото, предвид липса на данни за проведена
предходно процедура по чл. 498 КЗ, съдържанието на тази процедура на
практика е осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора /
искова молба с приложения и отговор на същата/, и е безмислено
преповтарянето й формалистично извън вече образуваното съдебно
производство, в случаите като процесния, в който отговорът на
застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред.
Ако отговорът на исковата молба не предпоставяше съдебно
разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение /
ответникът е съгласен да заплати предявения от пострадалия размер или
директно изплати същия при връчване на исковата молба/, не би била налице
хипотеза на чл. 498, ал. 3 КЗ и преждевременно образуваното съдебно
производство би подлежало на прекратяване, с понасяне на разноските, вкл.
присъждане такива в полза на ответника, дължими от ищеца. Това е и
санкцията, която той би претърпял за неспазване на указаната в чл. 498, ал. 1
КЗ поредност. Предвидената в чл. 498 КЗ процедура е значима и съобразима с
резултата си спрямо правния интерес на ищеца от предявяване на
претенцията му пред съд, а не с формалното си осъществяване /в този смисъл
пряко и/или приложима по аналогия е практика на ВКС, формирана с
определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 805/2019 г., I т. о.,
ТК, определение № 179 от 15.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 859/2019 г., I т.
о., ТК, определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021
г., I т. о., ТК, определение № 339 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
972/2019 г., II т. о., ТК и др.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.
1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
5
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с преки искове
за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, в случаите, при които е
задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, е настъпването на вредите, причинно – следствената връзка между
тях и непозволеното увреждане и обстоятелствата, релевантни за определяне
на техния размер, като тежестта на доказване е на ищеца.
В конкретния казус - въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на застрахования
увреждащ автомобил, за причиняване на вреди по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК
във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на определение от 04.10.2021г. по
НОХД № 3012/2021г. по описа на ВРС, с което, на основание чл. 382 от НПК
във вр. чл. 24, ал. 3 от НПК, е одобрено постигнатото споразумение между
Районна прокуратура – Варна и подсъдимия С Н С. Със споразумението
подсъдимият е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 НК, поради това, че на 17.08.2020г. в гр. Варна,
при управление на моторно превозно средство– л. а. „Мерцедес Е 200“ с рег.
№ Х ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.
21, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на ИГН. СТ. СТ., изразяваща се в двуглезенно счупване на
големия и малкия пищял на лявата подбедрица, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период от 4-5 месеца.
Във въззивната жалба на застрахователя няма оплаквания по отношение
на фактическите изводи на първоинстанционния съд досежно наличието на
предвидените от закона елементи от фактически състав, необходими за
приемане на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди за
доказан по основание. Т. е. всички оплаквания в жалбата срещу правилността
на решението, които могат да се квалифицират като такива за постановяване
на съдебния акт в нарушение на материалния закон, са относими към размера
на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняващо
6
поведение на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Вместо да
посочи кой размер счита за справедлив за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие, в това число и
при съобразяване на приноса на пострадалото лице, който според твърденията
му е доказан, застрахователят е обжалвал решението в цялата осъдителна
част, без да е направил възражения, относими към основанието на иска.
Тъй като по силата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК гражданският съд
не може да преразглежда въпросите, свързани с това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е
установено с влязло в сила споразумение по НОХД № 3012/2021г. по описа на
ВРС, следва да се констатира само, че останалите елементи от фактическия
състав, по които поначало няма спор пред тази инстанция са доказани по
безспорен начин, а именно: наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л.а.
„Мерцедес Е 200“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, сключено със застрахователното
дружество, привлечено като ответник; настъпване на застрахователно
събитие в срока на действие на договора - ПТП от 17.08.2020г., причинено от
водач на застрахования автомобил; претърпени неимуществени и
имуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно получените от ищеца телесни увреждания,
вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни
преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
ГПК.
Безспорно е установено от медицинската документация и от
заключението на съдебно – медицинска експертиза, че в резултат на ПТП
ищецът е получил травматични увреждания – двуглезенно счупване на лява
подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за около 4-5 месеца, разкъсно-контузна рана на дясна предмишница
и охлузване на горни и долни крайници. Проведено е оперативно лечение на
три етапа - първоначално счупените кости са съединени с метал, на
16.10.2020г. е отстранен винта, свързващ двете кости на подбедрицата, а на
7
16.07.2021г. е отстранен металът, съединяващ счупените кости. След първата
операция левият крайник не е можел да се натоварва за около 2 месеца, след
което започнало бавно раздвижване и натоварване. Обичайният срок на
лечение е около 8-12 месеца, ако не настъпят усложнения. Ищецът е бил
временно нетрудоспособен от 17.08.2020г. до 07.06.2021г. и от 16.07.2021г.
до 04.11.2021г. Към момента на изготвяне на заключението по допуснатата
съдебно– медицинска експертиза лечението е приключило. По въпроса за
прогноза за възстановяване - вещото лице дава становище, че има
ограничение в движенията на глезенната става в посока свиване към гърба на
стъпалото, което затруднява бързото ходене, бягането и клякането и най-
вероятно ще остане завинаги.
Въззивният състав не намери основание да направи други, различни
изводи от ВОС, въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл.
202 ГПК на назначената съдебно – психиатрична експертиза, тъй като тя е
изготвена от вещо лице, разполагащо с необходимите специалност и
квалификация за изпълнение на задачите и чиято компетентност не е
оспорена. С помощта на експерт се установява, че първоначално при ищеца е
настъпила реакция на тежък стрес с разстройство в адаптацията, а към
момента са налице данни за тревожно депресивно разстройство. Липсва
документация за проведено лечение, като за повлияване на тревожността и
депресията е било необходимо да се проведе такова, обикновено
продължаващо около 6 месеца.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
болки, страдания и други негативни преживявания пред първоинстанционния
съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Л
С.а – съпруга на ищеца, и И П, без родствени връзки с пострадалия.
Показанията на тези свидетели се ценят в частта, в която се базират на преки
и непосредствени впечатления. Обстоятелства, които да са свързани с
възможност за заинтересованост на свидетеля И П от изхода на спора по
делото не се установяват. Поради близката родствена връзка на първата
свидетелка с ищеца следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от
изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по
правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
8
доказателства няма основание тези показанията да не се кредитират.
Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства следва да
се приеме за установено, че в период около четири – пет месеца ищецът е бил
в невъзможност да се обслужва сам и се е нуждаел от непрекъснати грижи на
близки и приятели; постоянните грижи за него са продължили и през
последвалото възстановяване от провежданото оперативно лечение с три
хирургични интервенции. След изтичане на срока, за който ищецът е бил в
болничен отпуск, е започнал работа, но за 2-3 часа, тъй като не можел да стои
прав дълго време. След ПТП ищецът не е можел да възстанови заниманията
си със спорт, каквито практикувал до инцидента, продължавал да куца с
левия крак, при смяна на времето изпитвал болки, а кракът му продължавал
да се надува. След пътно – транспортното произшествие е настъпила видима
за околните коренна промяна в психиката на ищеца, той станал
раздразнителен към околните, затворил се в себе си, изпитвал страх да се
качва в превозни средства както като водач, така и като пътник.
Въпреки надлежното възприемане на всички релевантни факти относно
претърпените болки и страдания в резултат на получените телесни
увреждания и стрес, които са в причинна връзка с процесното
застрахователното събитие, при определяне по справедливост на паричния
еквивалент на вреди в размер на сумата 50 000лв., първоинстанционният съд
е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, която се явява занижена с оглед
получените физиологични травми и свързаните с тях негативни преживявания
в резултат на ПТП, техният интензитет и продължителност, установими от
събраните доказателства.
Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число възрастта на
пострадалия, степента, характера и вида на уврежданията, обусловило
необходимостта от активната чужда помощ за период от около четири
месеца, продължителността на възстановяване – около 12 месеца, с
претърпени три отделни хирургични интервенции, съпътствани с нови болки
и страдания, преживеният стрес, проявените страхови изживявания и
отбягващо поведение и всички други установени и посочени– по- горе в
мотивите релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за
9
значителни физически и психически страдания и негативни емоционални
преживявания, които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи, с оглед
прогнозата за липса на възможност за пълно възстановяване на движението
при бързото ходене, бягането и клякането, като последица от получените
травматични увреждания. Засегнати са значими за пострадалото лице
човешки потребности - обичаен начин на съществуване и живот,
самостоятелно функциониране за значителен период от време, а преживяното
събитие, причинило значителни болки и страдания, е провокирало
последващо страхово поведение от преживения стрес.
Като съобрази всички установени факти и обстоятелства, релевантни за
определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС
№ 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, общественият критерий за
справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в
страната, лимитите на застрахователни обезщетения, както и предвид
обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с
подобен характер и интензитет на вредите, настоящият състав на въззивния
съд намира, че справедливият размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД в случая е по –
висок от исковата сума 66 587 лв. Съобразно практиката на настоящия състав,
при подобни по вид и интензитет неимуществени вреди, настъпили от
застрахователни събития в приблизително близък период в сравнение с
процесното застрахователно събитие, са определяни и присъждани
обезщетения в по- висок размер.
По спорния въпрос за началната дата на обезщетението за забавено
плащане на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди:
За настоящия спор е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в
сила от 01.01.2016г. Спрямо договорите за застраховка на гражданската
отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава, на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ -
да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово
договорно задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
10
предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно, от една страна
отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна,
за разлика от КЗ / отм./ новият Кодекс за застраховането /в сила от
01.01.2016г./ изрично лимитира в чл. 429, ал. 3, изр. 2 включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава, като ги ограничава до тези, които текат от момента на по – ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
За това разрешение по спорния въпрос настоящият състав съобразява
формирана практика, по реда на чл. 290 ГПК, с решение № 128 от 04.02.2020
г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, която възприема изцяло.
По изложените съображения, при прилагане на разрешението по
спорния въпрос към казуса, съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2,
вр. ал. 3 КЗ, застрахователят отговаря пред увреденото лице за забавата на
деликвента, считано от 03.09.2020г. ( датата, на която е входирана
извънсъдебната претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди), от който момент се дължи законна лихва върху присъдената сума от
50 000 лв. от първоинстанционния съд, и от която дата въззивният съд следва
да присъди законна лихва върху подлежащата на присъждане сума от 16 587
лв., представляваща разликата над 50 000лв. до пълния размер на претенцията
за обезщетяване на неимуществени вреди - 66 587лв.
Предявеният втори осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени от същото застрахователно събитие,
който е уважен от първоинстанционния съд изцяло в предявения размер от
1 913.50лв., е доказан по основание и размер от представените от ищеца
11
писмени доказателства - фактури и касови бонове, както и от заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, в частта, в която на съда се предлага
извод от експерт, че всички описани в исковата молба разходи, за които са
представени с исковата молба фактури и фискални бонове, са в причинна
връзка с проведеното лечение на получените от ищеца увреждания в резултат
на ПТП. В тази инстанция оплакванията на въззивника са свързани само с
приетото за неоснователно от първоинстанционния съд възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.
Направеното от ответника, с отговора за исковата молба, възражение
срещу „изключителната вина“ на водача на застрахования автомобил за
настъпване на ПТП, се поддържа в същия вид и във въззивната жалба.
Оспорването е бланкетно, тъй като в предмета на спора не са въведени
твърдения за конкретно съпричиняващо поведение - действието или
бездействието на пострадалия, което да съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди, заедно с поведението на виновния водач.
Значението на съображенията и доводите на въззивника в жалбата са в
смисъл, че съдът е длъжен да извлече фактическо основание за
съпричиняващо поведение на увреденото лице от събраните по делото
доказателства, както и че в тежест на ищеца е доказването на такъв
механизъм на ПТП, който изключва съпричиняване от негова страна.
За посочените доводи не съществува законово основание.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
релевираните конкретни фактическите твърдения, на които е базирано
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е на застрахователя, тъй като той цели
благоприятни правни последици за себе си с отричане на отговорността му за
обезщетяване на част от вредите, съразмерно с приноса на увреденото лице.
Бланкетното оспорване на „изключителната вина“ на застрахования
водач и непосочването на факти и обстоятелства относно съпричиняващо
поведение на пострадалото лице, чието главно пълно доказване в процеса би
следвало да се цели с допуснатите по искане на ответника доказателства, е
пречка за извличане от тях на изводи по възражението, тъй като по въпроса за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът не се произнася
служебно.
Въпреки това, ако се приеме, че независимо от бланкетния характер на
12
възразяването срещу „изключителната вина“ на застрахования водач, съдът
следва да цени събраните доказателства за механизма на процесното ПТП и
да преценява дали е налице или не съпричиняващо вредите поведение на
пострадалото лице, съставът намира за необходимо да посочи, че изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на възражението по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, са правилни. Вариантът на САТЕ, на който се позовава ответното
застрахователно дружество, не е годен за формиране на изводи, тъй като се
базира на предположения.
Следователно, няма основание за редуциране на дължимите по чл. 432,
ал. 1 КЗ застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди.
Поради противоречивите крайни правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна по същество само в частта, в която искът за обезщетяване
на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000лв. до 66 587лв.,
както и в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на
ответното дружество сумата 1003.69лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК., като
се постанови друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата
обжалвана част решението на ВОС подлежи на потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна
инстанция.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата, ответникът дължи на ищеца за репариране на разноски за първа
инстанция е в размер на 1 200 лв., от които са присъдени 909.43 лв.,
следователно остават за присъждане 290.57 лв. За въззивна инстанция се
дължи сумата 1 800лв., представляваща заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, застрахователят дължи държавна такса
върху присъдената част от застрахователно обезщетение от въззивния съд, в
размер на 663.48 лв. за първа инстанция и 331.74 лв. за въззивна инстанция.
Платените от бюджета на ОС - Варна суми за възнаграждения на вещи
лица за изготвяне на съдебни експертизи са присъдени в цялост от
първоинстанционния съд.
13
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19/26.01.2022г., постановено по т. д. №
697/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части: в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ИГН. СТ. СТ. от гр.
Варна, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗАД „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр. София, ЕИК *********, за присъждане на
разликата над 50 000 лв. до сумата 66 587 лв., претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и
психични проблеми, в резултат на настъпило ПТП на 17.08.20г., причинено от
С Н С, при управление на МПС– л. а. „Мерцедес Е 200“ с рег.№ Х ХХХХ ХХ,
и в частта, с която ИГН. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „П.
Ю. Тодоров“ бл. 9, ет. 4, ап. 24, е осъден да заплати на ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
сумата от 1003.69лв., представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на ИГН. СТ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна, ул. „П. Ю. Тодоров“ бл. 9, ет. 4, ап. 24, следните суми: 1./ 16 587лв.
(шестнадесет хиляди петстотин осемдесет и седем лева), представляваща
неприсъдена от първоинстанционния съд част от обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
психични проблеми, в резултат на настъпило ПТП на 17.08.2020г., виновно
причинено от С Н С, при управление на МПС – л. а. „Мерцедес Е 200“ с рег.
№ Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „ГО на автомобилистите“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86 ЗЗД, 2./ сумата 290.57 лв. ( двеста и
14
деветдесет лева и петдесет и седем ст.), представляваща неприсъдена част от
направени съдебно - деловодни разноски за първа инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, и 3./ сумата 1 800лв. ( хиляда и осемстотин лева),
представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/26.01.2022г., постановено по т. д. №
697/2021г. по описа на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати в приход на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата 663.48 лв. ( шестстотин
шестдесет и три лева и четиридесет и осем ст.), и по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД– сумата 331.74 лв. ( триста тридесет и един лева и
седемдесет и четири ст.), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните в частта по осъдителния иск за неимуществени вреди, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва.
В останалата част въззивното решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15