Р Е Ш Е Н И Е
№…..
12,12,2024
г., гр.***
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Шутева, като разгледа докладваното от съдията Найденова гр.д.№9576
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, намери за установено следното:
Делба ІІ-ра фаза
С
решение №1094/06,07,2018 г., постановено по настоящото гр.д.№9576/2017 г. по
описа на ПлРС, в сила от 12,11,2020 г., съдът, на основание чл.341 от ГПК е
допуснал да се извърши съдебна делба между В.М.Д., ЕГН **********,***, Ю.М.А.,
ЕГН **********,***, Й.И.Д., ЕГН **********,***, И.Д.Д., ЕГН **********,***, А.И.Д.,
ЕГН **********,***, Й.П.А., ЕГН **********,***, Г.Г.П., ЕГН **********,***, и Л.Г.А.,
ЕГН **********,***, на следните съсобствени поземлени имоти, урегулирани в УПИ XVIII-6762,
6762а и 6762б - ПИ с идентификатор
56722.661.1336 с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него сграда с
идентификатор 56722.661.1336.1 с площ от 46 кв.м. на един етаж и сграда с идентификатор
56722.661.1336.2 с площ от 48 кв.м. на един етаж; ПИ с идентификатор
56722.661.1337 с площ от 249 кв.м., ведно с построените в него сграда с
идентификатор 56722.661.1337.1 с площ от 52 кв.м.на един етаж, с предназначение
жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор 56722.661.1337.2 с площ с
площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо
застрояване и сграда с идентификатор 56722.661.1337.3 с площ 8 кв.м. на един
етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване, и ПИ с идентификатор
56722.661.1338 с площ от 184 кв.м., ведно с построената в него сграда с
идентификатор 56722.661.1338.1. с площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение
жилищна сграда-еднофамилна. Постановил е също от допуснатите
до делба ПИ да се образуват 1440 равни дяла, от които за
В.М.Д.
– 522 дяла, за Ю.М.А. – 198 дяла, за А.И.Д. – 198 дяла, за Й.И.Д. – 99 дяла, за
И.Д.Д. – 99 дяла, за Й.П.А. – 108 дяла, за Г.Г.П. – 108 дяла и за Л.Г.А. – 108
дяла.
С
определение №260006/18,01,2022 г., постановено по делото, на основание чл.227
от ГПК като ответници са конституирани Ц.Б.П. и Г.Б.П.-Д. /като наследници на Г.Г.П.
/починала на 18,12,2020 г./.
По
делото са заявени претенции по чл.349 от ГПК за възлагане на целия имот в общ
дял от съделителите В.М.Д., ЕГН **********, и Ю.М.А.,
ЕГН **********, както и от съделителите Й.П.А., ЕГН **********,
и Л.Г.А.,
ЕГН **********, приети за разглеждане в с.з. от 31,03,2022 г. В същото
съдебно заседание е приет за разглеждане и иск с правно основание чл.346 от ГПК, предявен от Л.Г.А. и Й.П.А. за осъждане на съделителя Ю.М.А. да заплати
стойността на извършени в имота, обитаван от Л.Г.А. и Й.П.А., подобрения на
стойност 85 000 лева, направени в периода 2017 г. – 2021 г.
Съдът,
като обсъди доводите на страните, на основание закона и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
От
показанията на свидетеля ***Д. – съпруг на съделителката В.Д., се установява,
че я познава от 1972 г., тя имала баба - ***, която живеела в старата къща, с
баща й ***и майка й; сочи, че бракът им
е сключен 1980 г. в Смолян, където учели, а бабата починала 1975 г. Свидетелят
сочи, че тримата братя се уважавали много, като 1977 г. извикали В. и отворили някакво
завещание, след това заминали за Смолян. Бащата на В. – Милчо, 1981 г. починал,
бил пенсионер по болест от сърдечни проблеми. Свидетелят твърди, че братята се
уважавали много, но без жените си, които много се мразели. Посочва, че от тогава
в къщата останал само шурея му Ю.. Посочва, че след като Ю. се върнал от
казармата, свидетелят и В. се върнали в Мадан, от където се прибрали 1986 г.
След това ходел често в двора. Посочва, че от 1985 г. Дешка /на Ю./ живее с неговия
шурей, като свързва момента с това, че били дошли заедно на погребението на Надка
- на В. майка й, която починала след Милчо. Посочва, че майката на В. се е
развела с баща й, и той след една година починал.
От
показанията на св.***се установява, че от 1955 г. година познава родителите на В.,
те се грижели за бабата, която живеела при тях.
От
показанията на ***се установява, че познава В. и Ю. от 1988 година, не познава
баща им, тъй като е починал 1981 г., а майка им - 1995 г. Свидетелката сочи, че
спрели да се разбират с Л. и Й. преди две години, откакто *** ***преместил
оградата - довел някакъв геодезист,
той мерил нещо и преместили оградата.
От
показанията на свидетеля Румен Асенов Здравков се установява, че познава В. и Ю.
от 1967-68 г., тъй като живеел наблизо. Посочва, че родителите им гледали
старата баба ***. Споделя, че тримата братя се разбирали идеално, но съпругите
им - не.
От
показанията на свидетеля *** Колев ***се
установява, че познава страните от 1999-2000 г., като отношенията между
братовчедите били сравнително добри, с изключение на жената, която
съжителствала с ***.
От заключението на ВЛ
по изслушаната и приета СТЕ /депозирана на 27,05,2022 г./ се установява, че ПИ
и всяка една от постройките са неподеляеми при определените от съда квоти,
съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 и чл.203, чл.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1
от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, а пазарната му стойност общо е 199 000,00 лева.
От заключението на ВЛ
относно вида и стойността на извършените в ПИ с идентификатор 56722.661.1337. и
сграда с идентификатор 56722.661.1337.1. подобрения /депозирана на 31,05,2022
г./, се установява следното:
1.за извършен ремонт на
покрив – подмяна на капаци и керемиди – 2021 г., стойност към момент на
извършването им - 600,30 лева, а към
момента на експертизата /след овехтяване/ - 580,29 лева;
2.за извършена подмяна
на улуци – 2012 г., стойност към момент на извършването им - 627,58 лева, а към момента на експертизата
/след овехтяване/ - 502,06 лева;
3.направа на цокъл на
сграда с мозайка – 2012 г., стойност към момент на извършването – 332,91 лева,
а към момента на експертизата /след овехтяване/ - 266,33 лева;
4.подпорна бетонова
стена на стъпала – 2014 г., стойност към момент на извършването – 52,65 лева, а
към момента на експертизата /след овехтяване/ - 44,23 лева;
5.външна топлоизолация
на къща – 2014 г., стойност към момент на извършването им - 1507,79 лева, а към момента на експертизата
/след овехтяване/ - 1266,54 лева;
6.парапет на стъпала –
2021 г., стойност към момент на извършването – 87,28 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 84,37 лева;
7.СМР във фоайе – 2020
г., стойност към момент на извършването - 1186,97 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 1068,28 лева;
8.СМР спалня - 2020 г.,
стойност към момент на извършването - 1423,46 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 1281,11 лева;
9.СМР хол – 2015 г. –
2021 г., стойност към момент на извършването - 2053,48 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 1773,15 лева;
10.СМР всекидневна –
2021 г., стойност към момент на извършването - 3984,14 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 3970,86 лева;
11.СМР бокс – 2021 г.,
стойност към момент на извършването – 791,73 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 765,34 лева;
12.външна метална порта
– 2010 г., стойност към момент на подмяна – 182,33 лева, а към момента на
експертизата /след овехтяване/ - 109,40 лева;
13.метален навес над
стълби – 2021 г., стойност към момент на извършването – 215,47 лева, а към
момента на експертизата /след овехтяване/ - 208,29 лева.
С договор за
покупко-продажба на наследство от 10,06,2022 г., Ю.М.Д. е продал на В.М.Д.
цялото си наследство като съвкупност от права и задължения, останали му в
наследство от ***Д.А., починал на 03,05,1981 г.
От представените
удостоверения от Служба по вписванията – *** от 11,04,2022 г., за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лицето В.М.Д. се установява, че същата не
притежава друг жилищен имот.
От представените
удостоверения от Служба по вписванията – *** от 11,04,2022 г., за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лицето Ю.М.Д. се установява, че същия не
притежава друг жилищен имот.
От
показанията на св.***се установява, че живее в процесния имот от 1988 г.;
посочва, че са извършвани ремонти в имота на Л. и Й. преди 25 години – правили
баня, кухня, а в последствие какво са правили не е видяла. Св.сочи, че е сложен
прозорец, врата на входа – преди около 4-5 години. Посочва, че на покрива замазвали циглите и
капаците с мазилка преди около 2 години. Споделя, че знае за ремонт на една
стая към улицата, а на другите е правен ремонт преди 12-14 години.
От
показанията на св.***се установява, че в имота на Л. и Й. преди десетина години
сменили един прозорец и една врата ПВЦ – входна врата, но ремонт на покрива не
е правен. Била направена и една баня, преди двадесетина години.
От заключението на ВЛ
по въпроса с колко се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените
след 2017 г. подобрения /депозирано на 13,01,2023 г./, се установява, че стойността
на имота се е увеличила с 6347,40 лева. В с.з. от 23,02,2023 г. ВЛ пояснява, че
като се премахне стойността на паркета в хола, който е поставян 2015 г., се
получава увеличена стойност на имота с 5795,35 лева.
От
показанията на св.*** ***се установява, че пътеките около къщата са
правени 1995 г.; до кухненския бокс е издигната подпорна стена, а в кухненския
бокс и в едната от стаите е направена външна изолация; на същата стая предната година
е направена и вътрешна изолация и шпакловка на стените, таваните са сменени и
са направени с гипсокартон; в средната стая е правен ремонт по стените – налепени
са тапети, тавана на стаята е направен с гипсокартон; в спалнята откъм улицата
е направен основен ремонт около 2016 г. - преди да започнат делата между
страните. Твърди се, че покривът е подменян може би 2017 г., а на пода се изляло
нещо като плоча. Посочва, че дограмата на всички прозорци е сменена с ПВЦ, а фоайето
– стълбите, входа към къщата били облицовани с теракотни плочки. Твърди се, че
метална врата е сложена на входа, може би малко преди започване на делото.
От
показанията на свидетеля Киро Георгиев се установява, че вътре
в къщата - боядисване, шпакловки, гипсокартон, теракот, фаянс, някъде от 2014
г. насам са извършвани, като е бил майстор на шпакловките, на боядисването,
присъствал е когато са слагали други хора гипсокартона на таваните, теракота.
Посочва, че дограмата е сменяна около 2014 г. насам, пак в тия години е махната
желязната врата и е сложена ПВЦ.
От представеното копие
от препис-извлечение от акт за смърт на Ю.М.Д. се установява, че същият е
починал на 30,11,2023 г., а от представеното удостоверение за наследници е
видно, че същият е оставил за наследник само своята сестра В.М.Д.. Ю.М.Д. е
заличен като страна в производството с протоколно определение от 05,02,2024 г.
От заключението на ВЛ
по изслушаната и приета СОЕ /депозирана на 30,08,2024 г./ относно актуална
пазарна стойност на имота се установява, че ПИ и всяка една от постройките са
неподеляеми при определените от съда квоти, съобразно разпоредбата на чл.19,
ал.1, т.1 и чл.203, чл.1 от ЗУТ и чл.110, ал.1 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ, а
пазарната му стойност общо е 257 200,00 лева. Посочена е и паричната
стойност на дяловете за всеки от съделителите.
По
делото, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, са заявени и приети с протоколно
определени от 31,03,2022 г. възлагателни претенции от страна на съделителите В.М.Д. и Ю.М.А.
/починал на 30,11,2023 г./, както и от съделителите Й.П.А. и
Л.Г.А..
Нормата
на чл.349, ал.2 от ГПК постановява, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и няма друго жилище, може да поиска то да му
бъде поставено в дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с
друг имот или с пари. Съдът, с нарочно протоколно определение, е приел
направените възлагателни претенции с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК, и е
дал съответни указания, във връзка с
подлежащите на доказване факти. С оглед на събраните по делото доказателства – най-вече
показанията на разпитания по делото свидетел ***Д. /съпруг на съделителката В.Д./,
съдът намира, че не се установява по категоричен и несъмнен начин, първата
визирана от закона предпоставка, а именно – съделителят В.Д., отправила
претенция по чл.349, ал.2 от ГПК, при откриване на наследството, да е живяла в
процесния имот. Според показанията на този свидетел бракът им е сключен 1980 г.
в Смолян, където учели, а бабата починала 1975 г. Свидетелят сочи, че в къщата
останал само шурея му Ю., след като Ю. се върнал от казармата, свидетелят и В.
се върнали в Мадан, от където се прибрали през 1986 г. Следва да се отбележи, че законът визира като елемент
от фактическия състав факта на живеене - като трайно фактическо състояние, в
поделяемия имот от сънаследника, направил възлагателното искане, за
задоволяване на негови жилищни нужди, към момента на откриване на наследството -
момента на смъртта на наследодателя /ТР №1/2004 г./. В случая, прекият
наследодател на съделителката В.Д. – ***Д., от чието наследство В.Д. черпи
правата си, е починал през 1981 г. и съдът счита, че именно към тази дата
следва да бъде извършена преценката дали В.Д. е живяла в процесния имот /по аргумент
от ТР №1/2004 г., т.9/. В случая, такова трайно живеене в процесния имот от
страна на В.Д. не се установява към онзи момент, тъй като същата е живеела със
съпруга си в Смолян. Доколкото не се установява наличието на първата визирана
от закона предпоставка - сънаследника да е живял трайно в имота, към момента на
откриване на наследството, съдът намира, че не следва да бъде обсъждано
наличието на останалите елементи от фактическия състав на цитираната норма.
Що
се отнася до приетата възлагателна претенция от Й.П.А. и
Л.Г.А.,
съдът счита, че дори и да се установява, че са живели трайно в имота към
момента на откриване на наследството на прекия им наследодател /***Д.А.,
починал на 29,10,1990 г./, по делото няма никакви събрани доказателства
/например удостоверения от Служба по вписванията, декларация от съделителите/,
че не притежават друго жилище, за да може да бъде уважена претенцията им по
чл.349, ал.2 от ГПК. На основание изложеното,
съдът намира, че за тези двама съделители също не се установява визирана от
закона предпоставка за уважаване на
възлагателната претенция.
На
основание всичко гореизложеното, съдът счита,
че заявените от В.М.Д., Й.П.А. и
Л.Г.А. възлагателни претенции с правно основание чл.349, ал.2 от ГПК, са неоснователни и недоказани.
Освен
гореизложеното, следва да се отбележи и следното - под разпоредбата на чл.349,
ал.2 от ГПК попада възникнала само в резултат на наследяване съсобственост,
какъвто не е конкретният случай. Съобразно влязлото в сила решение по допускане
на делбата, съсобствеността между съделителите е възникнала в резултат на
повече от един юридически факт – както наследяване, така и правна сделка
/завещание/ - тоест налице е смесена /комбинирана/ съсобственост, при наличието
на която съдът не може да извърши делба чрез възлагане на делбения жилищен имот.
Делбата следва да се извърши на основание чл.348 от ГПК, чрез изнасяне на имота
на публична продан, в който смисъл е и тълкувателно решение №1/19,04,2004 г. на
ОСГК на ВКС – т.8 - при нито една от
хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез
възлагане, а същата следва да се извърши при публична продан.
С
оглед на изложеното, съдът намира,
че доколкото допуснатия до делба имот е реално
неподеляем, и не може да бъде поставен в дял, единственият възможен начин за
извършване на делбата е изнасянето му на публична продан - чл.348 от ГПК, при
първоначална обща цена от 257 200,00 лева От получената от проданта сума,
следва да се образуват 1440 равни дяла, от които за
В.М.Д.
– 720 дяла /с оглед изкупените
насл.права и задължения на Ю.М.А./, за А.И.Д. –
198 дяла, за Й.И.Д. – 99 дяла, за И.Д.Д. – 99 дяла, за Й.П.А. – 108 дяла, за Ц.Б.П.
– 54 дяла, за Г.Б.П.-Д. – 54 дяла /Ц. и Г. като наследници на Г.Г.П./ и за Л.Г.А.
– 108 дяла.
По предявения от Й.П.А. и Л.Г.А. против Ю.М.А.
иск по чл.346 от ГПК за сумата от 85 000,00 лева /няма поискано изменение
в размера на иска/, представляваща стойността на извършени подобрения в ПИ с
идентификатор 56722.661.1337. и сграда с идентификатор 56722.661.1337.1.
подобрения
На първо място, съдът
счита за необходимо да отбележи, че доколкото в хода на процеса Ю.М.Д. е
починал, и негов единствен наследник е В.М.Д., е настъпило процесуално
правоприемство и същата се явява пасивно легитимирана да отговаря по този иск.
Освен изложеното, следва да се съобрази и обстоятелството, че В.Д. е закупила
от Ю.Д. преди смъртта му наследството, останало от неговия баща в цялост –
права и задължения.
От събраните
свидетелски показания и заключението на ВЛ С.С. се установява по категоричен
начин, че през периода 2017- 2021 година съделителите Й.А. и Л.А. са извършили строително
- ремонтни работи в имота, както следва: извършен ремонт на покрив – подмяна на
капаци и керемиди през 2021 г.; поставен парапет на стъпала през 2021 г.; СМР
във фоайе през 2020 г.; СМР в спалня през 2020 г.; СМР в хол в периода 2015 г.
– 2021 г.; СМР във всекидневна през 2021 г.; СМР в бокс през 2021 г.; поставен
метален навес над стълби през 2021 г., всичко на обща стойност 9731,69 лева. ВЛ
е изчислило, че с подобренията стойността на имота се е увеличила с 5795,35
лева. Съдът счита, че се касае за такива нововъведения, които не само са довели
до изменение на делбения имот, но и са увеличили стойността на същия, тоест
имат характера на подобрения.
При определяне на
размера на иска по сметки следва да се прецени коя хипотеза е налице –
подобрения от един съсобственик със съгласието на останалите /чл.30, ал.3 от
ЗС/; подобрения, направени от един съсобственик без съгласие на останалите
/чл.61, ал.2 от ЗЗД/ или подобрения, направени от един съсобственик при наличие
на противопоставяне от страна на останалите /чл.59 от ЗЗД/.
В случая, категорично
се установява от показанията на всички разпитани свидетели, че след завеждане
на предходно дело между част от страните /през 2016 г./, както и след завеждане
на настоящото, отношенията им се влошили и не си говорели. Процесуалният
представител на съделителката В.Д. е направил и изрично възражение, че всички
СМР са извършвани без съгласието на ищците в производството В.Д. и Ю.Д.. Съдът
счита за житейски логично подобренията да са извършвани без знанието и
съгласието на ищците в производството, доколкото отношенията им след 2016 г. са
били изключително влошени. Ето защо съдът приема, че се касае за водене на
чужда работа без пълномощие – ищците по иска по сметки са направили подобрения
в имота и могат да претендират размера на обогатяването – тоест размера на
увеличението на стойността на имота, съответно на квотата на всеки от другите
съсобственици. В случая, видно от заключението на вещото лице размерът на
обогатяването не е по-висок от размера на направените разноски и следва да се
приложи разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Съгласно заключението на вещото
лице, увеличената стойност на имота след подобренията възлиза на сумата от 5795,35 лева, която – отнесена към частта на ищеца
Ю.Д. /срещу когото само е бил насочен иска по сметки – 198 от 1440 ид.ч./, определя
задължението му към ищците по исковете по сметки в размер на 796,86 лева.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявеният иск по сметките следва да бъде
уважен до размера от 796,86 лева, като за разликата до претендираните 85 000,00
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва
страните да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ПлРС дължимите държавни
такси, в размер на 4% върху стойността на припадащите им се дялове, както
следва: В.М.Д. – 5144,00
лева; А.И.Д.
– 1414,60 лева; Й.И.Д. – 707,30 лева; И.Д.Д. – 707,30
лева; Й.П.А.
– 771,60 лева; Ц.Б.П. – 385,80 лева; Г.Б.П.-Д. – 385,80
лева; Л.Г.А.
– 771,60 лева.
Съделителката
В.Д. чрез процесуалния си представител – адв.Пл.Д. ***, е
претендирала заплащане на сторените деловодни разноски, които възлизат на 2950,00
лева за адвокатско възнаграждение, и 907,62 лева за депозити за ВЛ, държавна
такса и жп-билети. Отделно адв.Д. претендира и заплащане на възнаграждение в
размер на 1480,00 лева за осъществена безплатна правна помощ на Ю.М.А.. От една страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищците такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв,
се заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало,
ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените разноски,
ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото
на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна,
действията на всяка една от страните в настоящото производство е насочена към
една цел - ликвидиране на съсобствеността върху съсобствена вещ, която е
неделима по закон. С оглед това съдът счита, че на основание чл.355 от ГПК
следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства
с оглед своите дялове, а разходите за възнаграждение за упълномощените от
страните адвокати следва да се поемат от този, който ги е направил, и не следва
да се компенсират от другата страна. С оглед факта, че съделителката В.Д. е заплатила
разноски за ВЛ и ДТ за съдебно
удостоверение в общ размер на 812,42 лева, то останалите съделители следва да
бъдат осъдени да й заплятат съответна на
дела си част от тези направени
разноски. При тези съображения, останалите съделители следва да бъдат осъдени
да заплатят на съделителката В.Д. следните суми за сторените от нея разноски: А.И.Д. – 111,71
лева; Й.И.Д.
– 55,85 лева; И.Д.Д. – 55,85 лева; Й.П.А. – 60,93
лева; Ц.Б.П. – 30,47 лева; Г.Б.П.-Д. – 30,47 лева; Л.Г.А. – 60,93
лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА
претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК на Й.П.А., ЕГН **********,***,
и Л.Г.А., ЕГН **********,***, за възлагане в общ техен дял на допуснатия
до делба недвижим имот - поземлени
имоти,
урегулирани в УПИ XVIII-6762, 6762а и 6762б - ПИ с
идентификатор 56722.661.1336 с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него
сграда с идентификатор 56722.661.1336.1 с площ от 46 кв.м. на един етаж и
сграда с идентификатор 56722.661.1336.2 с площ от 48 кв.м. на един етаж; ПИ с
идентификатор 56722.661.1337 с площ от 249 кв.м., ведно с построените в него
сграда с идентификатор 56722.661.1337.1 с площ от 52 кв.м.на един етаж, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор
56722.661.1337.2 с площ с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение
постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 56722.661.1337.3 с
площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване,
и ПИ с идентификатор 56722.661.1338 с площ от 184 кв.м., ведно с построената в
него сграда с идентификатор 56722.661.1338.1. с площ 8 кв.м. на един етаж, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА
претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК на В.М.Д., ЕГН **********,***,
за възлагане в неин дял на
допуснатия до делба недвижим имот - поземлени
имоти,
урегулирани в УПИ XVIII-6762, 6762а и 6762б - ПИ с
идентификатор 56722.661.1336 с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него
сграда с идентификатор 56722.661.1336.1 с площ от 46 кв.м. на един етаж и
сграда с идентификатор 56722.661.1336.2 с площ от 48 кв.м. на един етаж; ПИ с
идентификатор 56722.661.1337 с площ от 249 кв.м., ведно с построените в него
сграда с идентификатор 56722.661.1337.1 с площ от 52 кв.м.на един етаж, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор
56722.661.1337.2 с площ с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение
постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 56722.661.1337.3 с
площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване,
и ПИ с идентификатор 56722.661.1338 с площ от 184 кв.м., ведно с построената в
него сграда с идентификатор 56722.661.1338.1. с площ 8 кв.м. на един етаж, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна.
ИЗНАСЯ на основание чл.348 от ГПК на
ПУБЛИЧНА ПРОДАН, следния имот - поземлени имоти, урегулирани в УПИ XVIII-6762, 6762а и 6762б - ПИ с
идентификатор 56722.661.1336 с площ от 312 кв.м., ведно с построените в него
сграда с идентификатор 56722.661.1336.1 с площ от 46 кв.м. на един етаж и
сграда с идентификатор 56722.661.1336.2 с площ от 48 кв.м. на един етаж; ПИ с
идентификатор 56722.661.1337 с площ от 249 кв.м., ведно с построените в него
сграда с идентификатор 56722.661.1337.1 с площ от 52 кв.м.на един етаж, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, сграда с идентификатор
56722.661.1337.2 с площ с площ от 14 кв.м. на един етаж, с предназначение
постройка на допълващо застрояване и сграда с идентификатор 56722.661.1337.3 с
площ 8 кв.м. на един етаж, с предназначение постройка на допълващо застрояване,
и ПИ с идентификатор 56722.661.1338 с площ от 184 кв.м., ведно с построената в
него сграда с идентификатор 56722.661.1338.1. с площ 8 кв.м. на един етаж, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, при първоначална цена
257 200,00 лева.
ОТ ПОЛУЧЕНАТА при проданта сума, ДА СЕ
ОБРАЗУВАТ 1440 равни дяла, от които:
за
В.М.Д.
– 720 дяла /с оглед изкупените
насл.права и задължения на Ю.М.А./, за А.И.Д. –
198 дяла, за Й.И.Д. – 99 дяла, за И.Д.Д. – 99 дяла, за Й.П.А. – 108 дяла, за Ц.Б.П.
– 54 дяла, за Г.Б.П.-Д. – 54 дяла /Ц. и Г. като наследници на Г.Г.П./ и за Л.Г.А.
– 108 дяла.
ОСЪЖДА на основание чл.346 от ГПК В.М.Д., ЕГН **********,*** /като наследник на Ю.М.Д., поч. на 30,11,2023
г. в хода на делото/, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.П.А., ЕГН **********,***, и
Л.Г.А., ЕГН **********,***, сумата от 796,86 лева,
представляващи съответна на дела на Ю.М.А. сума, с
която се е увеличила стойността на делбения имот в следствие на извършени от Й.П.А., ЕГН **********, и Л.Г.А., ЕГН **********,***,
подобрения в делбения имот за периода 2017 – 2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 31,03,2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до претендирания размер от 85 000,00 лева лева
отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС *** д.т.
върху присъдения размер за подобренията в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА В.М.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС *** държавна
такса върху стойността на дела си в размер на 5144,00 лева.
ОСЪЖДА А.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС
*** държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1414,60 лева.
ОСЪЖДА Й.И.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС
*** държавна такса върху стойността на дела си в размер на 707,30 лева.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС
*** държавна такса върху стойността на дела си в размер на 707,30 лева.
ОСЪЖДА Й.П.А., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на РС
*** държавна такса върху стойността на дела си в размер на 771,60 лева.
ОСЪЖДА Л.Г.А.,
ЕГН
**********,***, да
заплати по сметка на РС *** държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 771,60
лева.
ОСЪЖДА Ц.Б.П., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на РС *** държавна
такса върху стойността на дела си в размер на 385,80 лева.
ОСЪЖДА Г.Б.П.-Д., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на РС *** държавна
такса върху стойността на дела си в размер на 385,80 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК А.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 111,71 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК Й.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 55,85 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК И.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 55,85 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК Й.П.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 60,93 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК Л.Г.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 60,93 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК Ц.Б.П., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 30,47 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
вр.чл.355 от ГПК Г.Б.П.-Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Д., ЕГН **********,***, сумата от 30,47 лева - част от направените разноски в делбата съобразно дела си.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: