РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. гр. Хасково, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20235640100140 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, от Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
ул.“*********“ № **, чрез Еднолично адвокатско дружество „Димитър
Милев“, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Д. М. М.,
съдебен адрес: гр.София, ж.к. „Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис
11, против “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н. П. П..
Ищцата твърди, че на 19.04.2022 г. сключила в качеството си на
заемополучател с ответника, в качеството му на заемодател, Договор за
потребителски кредит № 664847. В чл. 3 от Договора страните уговорили
основните параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза,
размерът на заема бил 1300 лв. с краен срок за погасяване 19.04.2023 г. За
предоставения кредит заемополучателят дължал възнаградителна лихва в
размер на 40.05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора бил посочен
годишен процент на разходите в размер на 48.01 %. Съгласно чл. 3 от
Договора, заемът следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, дължими с
1
падеж четвъртък, от които три вноски в размер на 43.39 лв. и 9 вноски в
размер на 169.60 лв.
В чл. 6.1 от Договора страните се договорили, че в срок от три дни
кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като били
поставени множество условия за това. При един поръчител същият следвало
да получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а
при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители
по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с
рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър,
включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна
бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл.
6 ал. 1 се дължала фиксирана неустойка в размер на 1739.43 лв.
Поддържа се, че въпреки формално дадената възможност на
кредитополучателя да осигури обезпечение в тридневния срок, още със
сключването на Договора му била начислена така наречената неустойката в
размер на 1739.43 лв. Същата била включена в погасителния план още от
самото начало, като било посочено, че погасителната вноска се изменя в
размер на 283 лв., а общото задължение ще бъде в размер на 3396.00 лв.
Ищцата счита, че към настоящия Договор са приложими разпоредбите
на ЗПК, както и че уговорената в чл. 6, ал. 2 от Договора неустойка
противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което
на основание чл. 26 от ЗЗД била нищожна.
На първо място е посочено, че с уговорената неустойка се целяло
заобикаляне на предвидения максимален размер на Годишен процент на
разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това вземане формално било посочено
като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде
включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под
установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаряло на
всички критерии, посочени в § 1, т. 1 от ЗПК. То представлявало разход,
пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен бил на кредитора
и следвало да се заплати от потребителя. Това се потвърждавало и от самия
погасителен план, от който било видно, че разходът за неустойка бил
включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно било, че
2
договарянето на този разход като неустойка имало единствено за цел
увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза била
недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури
обезпечение в тридневен срок не можела да обоснове обратния извод. Срокът
бил твърде кратък и било житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с
големи трудови доходи. Освен това следвало да се има предвид, че в ЗПК
било предвидено изрично задължение на кредитора да оцени
кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на
заемната сума кредиторът счел, че заемателят отговаря на критериите му за
кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение
било лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително бил
искал такова да му бъде осигурено, то следвало да се изиска преди
предоставянето на кредита, каквато била обичайната практика.
Видно било от представения погасителен план, че възнаградителната
лихва в размер на 40.05% за срока на договора се равнявала на 356.57 лв., а
неустойката в размер на 1739.43 лв. била над пет пъти по - голяма от нея или
в размер на около 200%, с което реалният ГПР ставал близо 240%.
Определянето в Договора на сумата в размер на 1739.43 лв. като неустойка за
неизпълнение на задължение целяла единствено заобикаляне на забраната чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място ищцата сочи, че според нея така уговорената
неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД била нищожна.
Същата противоречала на закона и добрите нрави, като излизала и извън
пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушавали се
основните принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията
между потребител и кредитор. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №
1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следвало да се
извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата
3
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението. Процесната неустойка била предвидена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за
същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Същата
била в размер на над 100% от предоставения заем, без да ставало ясно изобщо
какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам оценил
кредитоспособността на длъжника и одобрил отпускането на кредита преди
да му е предоставено обезпечението. От изложеното следвало, че с
договарянето на тази неустойка заемодателят целял единствено да се обогати.
Излизало се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Цитираната клауза била екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави
и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. Следвало също да се има
предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано
обезпечение в чл. 71 от ЗЗД била предвидена достатъчно тежка санкция.
На следващо място било налице и заобикаляне на закона по смисъла на
чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се
предвиждало, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо.
Клаузата на чл. 6 от Договора била и изцяло неравноправна и нищожна
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
Същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано висока неустойка. Тази клауза не била и
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Така според ищцата, били налице основания целият Договор за
потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество
водело до недействителност и на самата неустоечна клауза, като в тази връзка
4
се иска от съда да се произнесе и относно действителността на договора, но
изрично заявява, че не предявява самостоятелен иск за обявяване нищожност
на договора.
Тъй като съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следвало да
съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита,
съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и
непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне
ограниченията на ЗПК следвало да се тълкува, като цялостно неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което било основание за
недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.
Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата
на чл.6, ал.2 от процесния договор за недействителна поради противоречие
със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да
бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл. 6 ал. 2 в Договор за
потребителски кредит № 664847, предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между ищцата Д. К. Д. и
ответника.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско
възнаграждение.
С молба с вх. рег. № 7623/14.06.2023 г. ищцата, чрез процесуалния си
представител, е заявила, че поддържа предявените искове и е направила
искане да бъде постановено неприсъствено решение. Претендира направените
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявеният иск
5
да бъде уважен. Налице са и общите законово установени предпоставки за
постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно - на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и тъй като ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и разноски по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Хасково, държавна такса и
разноски на основание чл.78 ал.6 ГПК в размер на 69.58 лева за държавна
такса, както и сумата от 5.00 лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“,
БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Д. М. М., с адрес на
упражняване на дейността: гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 125-2, ет.5,
офис 5.3, сумата от 492.00 лева с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело, определено според размера на иска
и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр.
чл.7 ал.2 т.2 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, клаузата, предвидена в чл.6.2 в
Договор за паричен заем Кредирект № 664847/19.04.2022 г., предвиждаща
заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер
на 1739,43 лева, сключен между Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
ул.“*********“ № ** и “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД.
6
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н. П. П., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза
на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 69,58 лева,
представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
за нейното събиране.
ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Средец, ул.“Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н. П. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев“, БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността:
гр.София, бул.“Ал.Стамболийски“ № 125-2, ет.5, офис 5.3, сумата от 492,00
лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото от
него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото
дело.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
7