Решение по дело №13226/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юли 2024 г.
Съдия: Христина Бориславова Николова
Дело: 20231110213226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3479
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213226 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК, вр. чл. 72, ал. 4
ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. Д. Н. срещу заповед за задържане на лице
рег. № 227зз-1369/03.09.2023 г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР от
Х.В.С. – полицай при 03 РУ-СДВР.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че е бил неправомерно
задържан, тъй като не е извършил престъпление или друго нарушение, не е
оказал съпротива на полицейски органи, не е отказал да изпълни полицейско
разпореждане, нито е попречил на полицейски орган да изпълни задължение
по служба, а единствено е отказал да подпише протокол за предупреждение по
чл.65 от ЗМВР. Оспорва компетентността на органа, издал заповедта за
задържане, както и наличието на законно основание за задържането му. Счита,
че заповедта не съдържа фактически и правни основания, обуславящи
задържането, което е ограничило правото му на защита. Посочва, че е
недопустимо лицето да разбере основанието на своето задържане едва след
завеждане на дело и изпращане на преписката към съда. Излага доводи за
противоречие с целта на закона. Моли заповедта да бъде отменена.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. В., подържа жалбата по изложените в нея съображения.
Счита, че издадената заповед е немотивирана. Изтъква разликата между
неизпълнението на полицейско разпореждане и пречене на полицейски орган
да изпълни задълженията си. Подробни доводи излага в писмени бележки.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител – юрк. И.,
излага доводи за законосъобразност на издадената заповед. Счита, че
посочените в заповедта фактически и правни основания за задържането
съответстват на фактическата обстановка, описана в докладната записка,
поради което лицето е било наясно защо е било задържано. Посочва, че
задържането е било необходимо за запазване на психиката на детето му.
Допълнителни доводи се излагат в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.09.2023 г., около 12.30 ч. К. Д. Н. се срещнал с Е. И. И. в гр. София,
ж.к. „Красна поляна“, пред бл.232, вх.Б по повод уреждане на
взаимоотношенията им във връзка с режима на лични контакти със сина им.
Около 12.40 ч. бил получен сигнал в ОДЧ на 03 РУ-СДВР, на който на място се
отзовали полицейските служители, Цв. М., Д. М. и Х.С.. В хода на проверката
бил изготвен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, с
който жалбоподателят Н. бил предупреден да не нарушава законите и
разпоредбите на РБ, да не нарушава обществения ред и да не притеснява
лицето Е.И.И., като посещава адреса, на който живее. Н. отказал да подпише
протокола, което било удостоверено с подписа на един свидетел.
2
Жалбоподателят не желаел да си тръгне, поради което ответникът Х.В.С. –
полицай при 03 РУ-СДВР, издала заповед за задържане на К. Д. Н. с рег. №
227зз-1369/03.09.2023 г. за срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.2 от
ЗМВР за неизпълнение на полицейско разпореждане. Н. отказал да подпише
заповедта и да получи копие от същата, което било удостоверено с подписа на
един свидетел. Жалбоподателят бил освободен на 03.09.2023 г. в 14.50 ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Г.Б. Н.а, както и от писмените доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК – заповед за задържане на лице рег. №
227зз-1369/03.09.2023 г., декларация, протокол за личен обиск, докладна
записка, протокол за предупреждение, удостоверение рег. № 513р-
100368/13.10.2023 г.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Н.а, която не е очевидец на
събитията, довели до задържането на жалбоподателя, но от показанията й се
установява повода за срещата на Н. с Е. И. и трайно влошените им
взаимоотношения. Показанията й са ясни, последователни и съответни на
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От
изготвената докладна записка по случая се установяват обстоятелствата
относно извършената полицейска проверка и поводът за задържането на
жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Обжалваният административен акт - заповед за задържане на лице с рег.
№ 227зз-1369/03.09.2023 г., е издаден от компетентен орган – полицай в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 03 РУ-
СДВР, в кръга на неговите правомощия, предоставени по силата на закона, в
съответната писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните
реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
3
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и
правата на задържаното лице. В случая съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за
съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни данни /чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР/, обосноваващи прилагането на принудителната
административна мярка. Действително, в заповедта е посочено правното
основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, но от
фактическа страна обжалваният акт не е обоснован с наличие на данни за
извършено от К. Д. Н. действие, с което съзнателно е препятствал
изпълнението на служебните задължения на полицейски орган. За
обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за
задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на
обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането с активното си поведение пречи на органите на МВР да изпълнят
своите правомощия. Съгласно посочената като правно основание за
постановяване на акта разпоредба – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба. Несъответно от фактическа страна обжалваният акт е обоснован с
"неизпълнение на полицейско разпореждане". "Неизпълнението на
полицейско разпореждане" само по себе си обаче не представлява законово
регламентирано материалноправно основание за налагането на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Обосноваването на упражненото административно правомощие с фактическо
основание, което не се субсумира в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
нито се свързва с друго нормативно предвидено правно основание за
постановяване на задържане за срок от 24 часа по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, следва
да бъде приравнено на липса на фактически основания за издаването на
заповедта и за прилагането на принудителната административна мярка.
Константна е и съдебната практика, че излагането на несъответни и
ирелевантни мотиви като фактическо основание за издаването на
административния акт, следва да бъде приравнено на липса на изискуемите се
от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни
4
предпоставки за упражняване на предоставена от закона компетентност и
съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание на
акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (в този смисъл Решение № 7239 от 3.12.2021
г. на АдмС - София по адм. д. № 8787/2021 г., Решение № 4633 от 12.07.2021 г.
на АдмС - София по адм. д. № 5935/2021 г.).
Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване
на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/ бездействия на задържаното лице, като трайно ЕСПЧ приема, че
при липсата на конкретна фактическа обосновка за необходимостта от
задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата
от произвол. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било
факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни
данни, сочещи че К. Н. след надлежно предупреждение съзнателно е пречил
на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Словесното
описание на деянието дори не покрива фактическия състав на хипотезата на
посочената правна норма. Въобще не е посочено какво е било разпореждането
и съответно по какъв начин лицето пречи на органа да изпълни задълженията
си. Дори и да се приеме, че същото би могло да се изведе от изготвената
докладна записка, то следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т.
2 от ЗМВР изключва от своето приложно поле неизпълнение на
разпореждания по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като последните когато са издадени в
писмена форма, подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност по
реда на АПК. Неизпълнението на полицейско разпореждане представлява вид
административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, за което в нормата на чл. 257, ал.
1 от ЗМВР е предвидено налагането на административно наказание. Видно от
докладната записка жалбоподателят е бил задържан, тъй като не е напуснал
адреса на Е. И., след издаването на протокол за предупреждение по чл.64 от
ЗМВР, което действие от фактическа страна не представлява съзнателно
пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. За
доказване на други извършени от Н. действия не бе проявена процесуална
активност за провеждане на доказване от страна на ответника, който носи
доказателствена тежест за установяване на фактическите основания за
издаването на обжалвания акт.
Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага
5
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая
приложената ПАМ освен фактически необоснована от гледна точка наличието
на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се явява и
несъответна на целта на закона. Нарушен е и един от основните принципи на
административния процес, регламентиран в чл. 6 от АПК, а именно принципът
за съразмерност при упражняването на административните правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В
конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за изпълнение на
конкретни полицейски правомощия реално е било необходимо и оправдано
налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа" в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. На следващо място,
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на
принципа за съразмерността, че административните органи трябва да
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо
и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. В случая от доказателствата по делото по
никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за
издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, поради
което същото се явява несъразмерно с целта на закона- чл. 6, ал. 2 от АПК.
Соченото от процесуалния представител на ответника присъствие на детето на
мястото не е подкрепено с каквито и да било доказателства.
Процесната заповед за задържане на лице, като издадена в нарушение
на нормативно предвидените изисквания относно съдържанието на акта за
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от
ЗМВР, постановена в несъответствие с целта на закона и при неспазване на
регламентираните като основни принципи изисквания за законност и
съразмерност по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК, е незаконосъобразна, поради което
следва да бъде отменена.
6
Предвид изхода на делото се явява основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящия съдебен процес. От
представените в тази насока доказателства е видно, че жалбоподателят е
заплатил държавна такса в размер на 10 лева, която сума следва да му бъде
присъдена. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. с
вкл. ДДС, като са представени доказателства за реалното му заплащане и
регистрация по ЗДДС. Така определеният размер съответства на минимално
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата) размер и следва да бъде изцяло
възложено в тежест на ответника, като възражението за прекомерност се явява
неоснователно. Настоящият съдебен състав обаче намира, че не следва да бъде
присъждано допълнително уговореното и заплатено възнаграждение в размер
на 320 лева за провеждането на повече от две съдебни заседания, тъй като
разпоредбата на чл.18 от Наредбата препраща единствено към чл.7, ал.2, но не
и към ал.9 от Наредбата. Същевременно с оглед фактическата и правна
сложност на делото и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-
438/22, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева се
явява съответно на предоставения обем на защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 227зз-1369/03.09.2023 г.,
издадена на основание чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР от Х.В.С. – полицай при 03 РУ-
СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К.
Д. Н., ЕГН ********** сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение и сумата от 10 (десет) лева, представляваща
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7