Решение по дело №17015/2018 на Софийски градски съд

  Р Е Ш Е Н И Е

 

            Гр. София,  29.11.2019 г.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                   КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 17015 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 18.09.2018 г. по гр.д. №  40222/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 88-ми състав съдът е отхвърлил предявения от А.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника В.Г.К., ЕГН        **********, със съдебен адрес: ***, офис 516 чрез адв. Г., да заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството, и авторитета на ищеца в обществото като личност и професионалист, вследствие на оповестени в публичното пространство неверни факти, чрез статия, публикувана във в. Монитор в брой № 4475 от 16.05.2012 г., както и на официалната електронна страница на медията - www.******.bg на същата дата със заглавие на статията: „С.М.с крадена рокля“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от решението, с което искът при квалификацията на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, е останала ищцата А.А.Й., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно поддържа, че по делото се установява противоправното поведение на ответника В.Г.К., изразяващо се в разгласяване в публичното пространство на неверни за нея твърдения, позорящи доброто й име в обществото и работата й като моден дизайнер, а именно – в публикуваната на 16.05.2012 г. в брой № 4475/16.05.2012г. на в. „Монитор“ и на официалната електронна страница на медията – www.******.bg , статия със заглавие „С.М.с крадена рокля“ ответникът съобщавал неверни твърдения, засягащи автентичността на авторските й произведения, и по специално на тоалета, създаден за изпълнителя С.М.във връзка с участието й в музикалния конкурс „Евровизия“, тъй като в статията последният посочвал, че „тоалетът, с който певицата се появи на финала на българската „Евровизия“, чиста „модна кражба“, явна имитация на тоалета на Ели Сааб“, по който начин отправял недоказани обвинения за извършено от ищцата плагиатство. Поддържа се, че безспорно твърденията в статията съдържат информация за позорни обстоятелства и поведение, включително за „кражба“ на интелектуална собственост и авторско право, което позорящо, поради което твърденията за осъществяването на плагиатство от страна на ищцата, без да се представят доказателства за истинността им, следва да се квалифицира като клевета. Поддържа се, че в случая медията е поела своята част от вината, тъй като с влязло в сила Решение по гр.д.№ 14708/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав „Монитор“ ЕООД е осъден да й заплати на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикация в електронното и в печатното издание на в-к „Монитор” от 16.05.2012 г., собственост на ответника, съдържаща твърдения, че ищцата създала тоалетът на певицата С.М.за участие на конкурса „Евровизия” и тоалетът, с който изпълнителката се явила на конкурса, бил имитация от тоалет на ливанския дизайнер Ели Сааб и представлявал модна кражба, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г. до окончателното изплащане. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението и уважи иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД в предявения размер.

         Въззиваемата страна В.Г.К., чрез особения си представител адв.Г., в проведеното на 29.10.2019 г. съдебно заседание, оспорва въззивната жалба като неоснователна, без да излага конкретни съображения.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а препраща към мотивите на СРС.

         Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка - по делото не се спори между страните, че на 16.05.2012 г. в брой № 4475/16.05.2012г. на в. „Монитор“ и на официалната електронна страница на медията – www.******.bg , била публикувана статия със заглавие „С.М.с крадена рокля, част от която е ….За явната имитация на тоалет на Ели Сааб сигнализира дизайнерът и гримьор В.К. "С цел да се прикрие кражбата, Й. е поставила презрамки от лигава материя, които вместо да подобрят модела, го загрозяват. Копието се отличава още с не добре скроено и криво деколте и евтина материя. Цветът е също в неприятно зелено, което се използва при изработката на детско спално бельо". По делото е безспорно , че към момента на публикуване на статията ищцата се е занимавала професионално с мода и създаване на тоалети - авторски произведения. В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Ц.П., дългогодишен познат и съсед на ищцата, от показанията на който се установява, че е запознат с дейността й като моден дизайнер. Свидетелят посочва, че през 2012 г. за участие в конкурса „Евровизия“ ищцата създала рокля за певицата Софи Маринова, като се появила информация във вестник Монитор, че тоалетът й не е оригинален и имало скандал във връзка с авторството му по повод на статията във вестник Монитор. Ищцата била разстроена от написаното във вестника, заради което се налагало се да се оправдава пред клиенти по този повод. Преживяла криза, драма, била в лошо състояние, чувствала се неприятно. Публикацията се отразила върху работата й. Процесът по създаване на рокля бил скициране от нея, запознаване на клиента с идеята и поръчка за изготвянето й. Свидетелят не е чувал ответникът К. да дава интервюта като написаното във вестник Монитор, помни само статията във вестника.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи, от който са: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. 

Съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички случаи вината се предполага до доказване на противното. Когато причинителят на увреждането докаже, че не е действал виновно не би могло да се реализира отговорността му на деликтно основание. Непозволеното увреждане е юридическият факт, от който възникват, както имуществените, така и неимуществените вреди. Вредите подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправното поведение на дееца.

Предявеният иск е за ангажиране отговорността на ответника за причинени от него на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството, и авторитета на ищеца в обществото като личност и професионалист, вследствие на оповестени в публичното пространство неверни факти, чрез статия, публикувана във в. Монитор в брой № 4475 от 16.05.2012г., както и на официалната електронна страница на медията – www.******.bg на същата дата със заглавие на статията: „С.М.с крадена рокля“.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че на първо място, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените от противоправното деяние вреди, е необходимо да бъде безспорно установен фактът на авторството на деянието. С отговора на ИМ ответникът изрично е оспорил факта, касаещ пасивната му материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск за вреди, поради което в тежест на ищцата е да проведе доказването му в производството. По делото не са събрани доказателства за установяване авторството съдържанието на статията, публикувана на 16.05.2012г., в брой № 4475 на вестник Монитор, нито конкретно на цитираното в нея изявление, "….С цел да се прикрие кражбата, Й. е поставила презрамки от лигава материя, които вместо да подобрят модела, го загрозяват. Копието се отличава още с не добре скроено и криво деколте и евтина материя. Цветът е също в неприятно зелено, което се използва при изработката на детско спално бельо…“ да е на ответника - дизайнера и гримьор В.К..

Изготвянето на статиите във вестник се осъществява от редакционен екип, сред който и авторът на текста и само след одобрението от страна на редактора, който е отговорен за изготвянето на броя.  По делото не се установява и авторството на цялата статия, освен на цитираното в нея, посочено по-горе изявление. Разпитания по делото свидетел също посочва, че не е чувал ответникът К. да е давал интервюта като написаното във вестник Монитор. Затова доколкото по делото не се доказва прякото участие на ответника в изнасяне в публичното пространство на неверни според твърденията на ищцата данни срещу нея, законосъобразен е изводът на СРС, че не следва да бъде ангажирана отговорността му за причинени на ищцата вреди.

С оглед гореизложеното е безпредметно е изследване останалите елементи от фактическият състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД, а именно противоправност на деянието (в тази връзка несъответствие между изложеното и действителното положение), настъпилите неимуществени вреди в сферата на ищеца и причинната връзка между деянието и вредите.

По изложените съображения въззивната инстанция намира предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение на ищеца за неимуществени вреди, вследствие на изложени в публичното пространство клеветнически твърдения за неоснователен.

В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решението, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски, представляващи възнаграждение за особения представител на въззиваемата страна пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

             Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.09.2018 г. по гр.д. №  40222/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 88-ми състав, с което съдът е отхвърлил предявения от А.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника В.Г.К., ЕГН         **********, със съдебен адрес: ***, офис 516 чрез адв. Г., да заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и достойнството, и авторитета на ищеца в обществото като личност и професионалист, вследствие на оповестени в публичното пространство неверни факти, чрез статия, публикувана във в. Монитор в брой № 4475 от 16.05.2012 г., както и на официалната електронна страница на медията - www.******.bg на същата дата със заглавие на статията: „С.М.с крадена рокля“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.А.Й., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.47, ал.6 от ГПК да заплати разноски, представляващи възнаграждение за особения представител на въззиваемата страна В.Г.К. пред настоящата инстанция адв.М.Л.Г. в размер на 300 лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.