№ 11
гр. Тервел, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.П.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20233250100158 по опИ. за 2023 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието - Я.И.Г. ************, чрез
пълномощника си и процесуален представител Б. Б. Х. - гл.юрисконсулт при
Областна дирекция „Земеделие”- Варна Съдебен адрес: 9000 гр.Варна, ул.„
*********, срещу „ЕКОФРУКТ” ЕООД, ЕИК ******* представлявано от Н.
И. С.-Д. — управител, със седалище и адрес на управление ПК: 9401
**********, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от
ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД, с която ищеца моли да бъде признато за установено
по отношение на страните, че „Екофрукт”ЕООД ЕИК ******* дължи на
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието следните суми:
общо сумата в размер на 11 138,94 /единадесет хиляди сто тридесет и осем
лева и 94ст./ лева, представляваща сбор от главници, както следва: 2435,38
лева - главница - обезщетение за ползване без правно основание на части от
имоти от държавния поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с
площ 7,121 дка от поземлен имот с идентификатор ********* находящ се в
землището на с.**, общ. Долни чифлик, об.Варна за стопанската 2019/2020 г.
и 8 703,56 лева - главница - обезщетение за ползване без правно основание на
части от имот от държавен поземлен фонд, а именно: за част от земеделска
земя с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор *******, находящ
се в землището на с.**, общ.Долни чифлик, обл.Варна за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението до съда 15.03.2023 година до окончателното
изплащане на сумата,
2. 1906,01 /хиляда деветстотин и шест лева и 01ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава/мораторна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД
като сбор от следните суми: мораторна лихва за забава върху главницата от
2435,38лева в размер на 416,73 лева за периода от 07.07.2020г. до 14.03.2023г.
1
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ и мораторна лихва за
забава върху главницата от 8703,56лв. в размер на 1489,28 лв. за периода от
07.07.2020г. до 14.03.2023г. Претендират се разноски и по двете
производства.
В исковата молба се излагат съображения, че вземането на Държавата
срещу „ЕКОФРУКТ” ЕООД, представлява дължима сума /обезщетение/ за
ползване без правно основание имоти от Държавния поземлен фонд (ДПФ),
както и мораторната лихва върху тази сума.
Поземлени имоти с идентификатори ********* и *******, находящи се
в землището на с.**, общ.Долни чифлик, обл.Варна са собственост на
Държавата и са причислени към ДПФ.
Неправомерното ползване на част от имотите от страна на ответника
„Екофрукт” ЕООД било установено с Констативен протокол №ПО-06-70-
15/21.02.2020 г., съставен на 21.02.2020г. от Общинска служба по земеделие -
Долни чифлик за извършена на основание чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ проверка
за състоянието и ползването на земеделските земи от ДПФ в землището на
с.**, общ.Долни чифлик, обл.Варна, както и с влязло в сила съдебно решение.
Сочи се, че с писмо наш изх.№ПО-06-8/15.05.2020г. до
„Екофрукт”ЕООД, е изпратено уведомление/покана за започнато
административно производство за издаване на заповед за изземване на имоти
от ДПФ, които се владеят без правно основание.
В писмото било посочено, че съгласно констативен протокол №П0-06-
70- 15/21.02.2020г. за състоянието и ползването на земите от ДПФ. находящи
се в землището на с.**, общ. Долни чифлик, обл. Варна, съставен от
Общинска служба по земеделие-Долни чифлик, е констатирано, че през
стопанската 2019/2020 г. „Екофрукт” ЕООД, ползва неправомерно части от
поземлени имоти с идентификатори № ********* и *******, находящи се в
землището на с.**, общ. Долни чифлик, обл. Варна, при граници и съседи на
неправомерно ползваните части от имотите, подробно опИ.ни в писмото, като
същите са изобразени и на извадка от Системата за идентификация на
земеделските парцели /СИЗП/.
Писмото било получено на 20.05.2020 г., видно от обратната разписка,
поради което счита, че на посочената дата вземането е станало изискуемо. С
горното писмо „Екофрукт”ЕООД е уведомено, че може да извърши плащане
на дължимите суми за неправомерно ползваните земеделски земи за
стопанската 2019/2020 г. по посочената в писмото банкова сметка на МЗХГ
/сега МЗм./
На 16.07.2020 г. била издадена Заповед № РД 20-04-166/16.07.2020 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“-Варна, с която на основание
чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ, е наредено да се изземат от „Екофрукт” ЕООД
ползваните без правно основание части от поземлени имоти от ДПФ с
идентификатори ********* и *******, находящи се в землището на с.**, общ.
Долни чифлик, обл. Варна, представляващи:
1. част от земеделска земя с площ 7,121дка от поземлен имот
*********, целият с площ 9,669дка, с начин на трайно ползване „друг вид
земеделска земя”, находящ се в землището на с.**, общ.Долни чифлик,
обл.Варна, при граници и съседи на неправомерно ползваните части от имота,
както следва:
2
-на североизток - поземлен имот с идентификатор ******, на югозапад -
поземлен имот с идентификатор ******** и на юг - останалата част от
поземлен имот с идентификатор *********.
2. част от земеделска земя с площ 25,449дка от поземлен имот *******,
целият с площ 36,696дка, с начин на трайно ползване „друг вид земеделска
земя“, находящ се в землището на с.**, общ.Долни чифлик, обл.Варна, при
граници и съседи на неправомерно ползваните части от имота, както следва:
- на североизток и на северозапад - поземлен имот с идентификатор
******** и на югоизток - останалата част от имот с идентификатор *******.
В т.2 от заповедта са определени суми по реда на чл.34, ал.6 от ЗСПЗЗ и
е указано, че дължимите суми за неправомерно ползваните през стопанската
2019/2020 г. части от имоти от ДПФ могат да бъдат заплатени по сметка на
МЗХГ/сега МЗм./, посочена в заповедта.
Сумите са изчислени въз основа на трикратния размер на средното
годишно рентно плащане за съответното землище от общината през
предходната година за времето на неправомерното ползване, съгласно
нормата на чл.34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ.
С Писмо изх. № П0-09-546/16.07.2020г. до „Екофрукт” ЕООД, получено
на 22.07.2020г. е връчена Заповед № РД 20-04-166/16.07.2020 г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие“-Варна. Заповедта е оспорена от
„Екофрукт”ЕООД, като по жалбата е образувано адм. дело №960/2021г. по
опИ. на АС - Варна.
С влязло в сила съдебно решение №939/07.07.2021г., постановено по
адм. дело №960/2021г. по опИ. на АС - Варна по оспорването на Заповед №
РД 20-04- 166/16.07.2020 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“-
Варна неправомерното ползване на гореопИ.ните имоти е било установено,
като съдът е изменил единствено размера на сумите, които се дължат за
неправомерното ползване, а именно: за част от земеделска земя с площ 7,121
дка от ПИ с идентификатор ********* е определена сума за неправомерно
ползване - 2435,38 лв. и за част от земеделска земя с площ 25,449дка от ПИ с
идентификатор ******* е определена сума от 8 703,56 лв.
Претендира се, че за имотите, ползвани без правно основание ответника
„Екофрукт”ЕООД дължи посочените по-горе суми, представляващи:
- обезщетение за ползваните без правно основание /неправомерно
ползване/ части с площ 7,121дка от поземлен имот с идентификатор №
*********. находящ се в землището на с.**, общ. Долни чифлик, обл. Варна -
в размер на 2 435,38лв. (две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и
тридесет и осем ст.).
Сумата за времето на неправомерното ползване за стопанската
2019/2020 г. представлява трикратния размер на средното годишно рентно
плащане, определено съгласно §2е от ДР от ЗСПЗЗ, като е изчислена по
следния начин:
площ : 7,121 дка
средна рентна вноска за трайни насаждения за землището - 114,00 лв.
трикратен размер на средната рентна вноска - 342,00 лв.
7,121 х 342,00 = 2 435,38 лв.
- обезщетение за ползваните без правно основание /неправомерно
3
ползване/ части с площ 25,449дка от поземлен имот с идентификатор №
*******. находящ се в землището на с.**, общ. Долни чифлик, обл. Варна - в
размер на 8 703,47лв. (осем хиляди седемстотин и три лева и четиридесет и
седем стотинки).
Сумата за времето на неправомерното ползване за стопанската
2019/2020 г. представлява трикратния размер на средното годишно рентно
плащане, определено съгласно §2е от ДР от ЗСПЗЗ, като е изчислена по
следния начин:
площ : 25,449дка
средна рентна вноска за трайни насаждения за землището - 114,00 лв.
трикратен размер на средната рентна вноска - 342,00 лв.
25,449дка х 342,00 = 8 703,56лв.
Общият размер на дължимите суми за ползване на земеделските земи от
ДПФ без правно основание за стопанската 2019/2020 г. възлиза в размер на 11
138,94 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението до съда 15.03.2023 година до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се, че на основание чл.86 от ЗЗД ответника дължи на Държавата
и сумата от 1 906,01 лева /хиляда деветстотин и шест лева и 01ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава1 мораторна лихва като сбор от
следните суми: мораторна лихва за забава върху главницата от 2 435,38 лева в
размер на 416,73 лева за периода от 07.07.2020г. до 14.03.2023г. и мораторна
лихва за забава върху главницата от 8703,56лв. в размер на 1489,28 лв. за
периода от 07.07.2020г. до 14.03.2023г.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен писмен отговор
от ответника чрез процесуалният си представител, с който счита иска на
ищеца за неоснователен, в условията на евентуалност за частично
основателен.
Сочи, че заповед №РД- 20-04-166/16.07.2020 г. на Директора на ОДЗ -
Варна не създава задължение за плащане на сумата по 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Това е така, защото тази законова норма не създава задължение, а само
възможност за адресата на заповедта по ал. 1 от същия законов текст.
Разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ уреждала едно административно
производство, което дава възможност по бърз и облекчен ред да бъде иззет
земеделски имот, който се ползва от лице без основание и да бъде върнат на
правоимащото лице. На практика това е една ревандикационна претенция,
която се развива пред административен орган - кмет на община или директор
на ОДЗ - по облекчен ред. Именно това е функцията и правната същност на
заповедта, която се издава в хода на тази процедура - изземване на земеделски
земи и предаването им на правоимащите лица.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковата претенция
няма за предмет заплащане на сумата по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, определена в
т. II от процесната заповед от 16.07.2020 г., а обезщетение за неправомерно
ползване на процесните части от земеделски земи през стопанската 2019/2020
година, то оспорва размера на исковата претенция. Правното основание на
тази претенция би следвало да е чл. 59 от ЗЗД, което означава, че ответникът
следва да заплати на ищеца сумата, с която се е обогатил за негова сметка, без
да има основание за това. В процесния случай, с оглед на фактите по делото,
4
това следва да е размерът (еднократен) на рентното плащане за ползване на
имоти като процесните за периода на ползването, т.е. стопанската 2019/2020
година.
По делото са приети следните писмени доказателства: писмо изх.№ПД-
01- 80/02.09.2021г. от ОДЗ-Варна до „Екофрукт“ ЕООД; отговор с вх.№ПД-
01-80- 1/15.10.2021г. от „Екофрукт“ ЕООД; писмо с изх.№ПР-01-80-
2/27.10.2021г. от ОДЗ-Варна до „Екофрукт“ ЕООД; пълномощно, документ за
внесена държавна такса, списък на разноските и договор за аренда №РД51-
21/11.02.2010г., впИ.н в СВ-Варна с вх.рег.№2389 от 17.02.2010г., том I,
№250, служебно приложеното ч.гр.д. №20233250100084/2023г. на ТлРС,
както и служебно изисканото гр.д. №9082/2020г. по опИ. на РС-Варна, ведно
с намиращото се в него адм.дело №960/2021г. по опИ. на Административен
съд-Варна, съдебно счетоводна експертиза.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете като предявени от активно легитимирана страна пред
надлежния съд, се явяват допустими. Разгледани по същество се явяват
неоснователни по следните съображения.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 27/21.03.2023г. по ч.гр.дело №
84/2023г по опИ. на Районен съд – Тервел. Същата е връчена на длъжника, а
след подадено в законовият срок възражение от длъжника, искът е предявен
на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК, съдът е
уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител, като със
заповедтта е указал на длъжника тогава, сега ответник, че следва да заплати
следните суми: 11 138,94 /единадесет хиляди сто тридесет и осем лева и 94ст./
лева, представляваща сбор от главници както следва: 2435,38 лева главница
обезщетение за ползване без правно основание на части от имоти от
държавния поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с площ 7,121
дка от поземлен имот с идентификатор ********* находящ се в землището на
с.**, общ. Долни чифлик, об.Варна за стопанската 2019/2020г.- пр.осн.чл.34,
ал.8 от ЗСПЗЗ и 8 703,56 лева- главница – обезщетение за ползване без правно
основание на части от имот от държавен поземлен фонд, а именно: за част от
земеделска земя с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор
*******, находящ се в землището на с.**, общ.Долни чифлик, обл.Варна за
стопанската 2019/2020г.- пр. осн. чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до съда
15.03.2023 година до окончателното изплащане на сумата, 1906,01 /хиляда
деветстотин и шест лева и 01ст./ лева, представляваща обезщетение за
забава/мораторна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД като сбор от следните суми:
мораторна лихва за забава върху главницата от 2435,38лева в размер на
416,73 лева за периода от 07.07.2020г. до 14.03.2023г. и мораторна лихва за
забава върху главницата от 8703,56лв. в размер на 1489,28 лв. за периода от
07.07.2020г. до 14.03.2023г., както и съдебно-деловодни разноски-платена
държавна такса в размер на 260,90 /двеста и шестдесет лева и 90ст./ лева и
952,25 /деветстотин петдесет и два лева и 25ст./ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
От представените по делото писмени доказателства, а и не е спорно
5
между страните, че процесни части от горепосочените недвижими имоти
представляват ДПФ и са собственост на държавата.
Не е спорно, че ответникът неправомерно е ползвал съответните
процесни части от недвижими имоти - земеделска земя с площ 7,121 дка от
поземлен имот с идентификатор ********* находящ се в землището на с.**,
общ. Долни чифлик, об.Варна и земеделска земя с площ 25,449 дка от
поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в землището на с.**,
общ.Долни чифлик, обл.Варна за стопанската 2019/2020г.
Заповед № РД 20-04- 166/16.07.2020 г. на директора на Областна
дирекция „Земеделие“-Варна както е установено с решението на
Азминистративен съд – Варна е законосъобразна. Настоящият състав обаче не
споделя становището на ищеца, че издадената заповед, създава задължение на
ответника за плащане на посочените в точка втора на същата суми. В тази
насока съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на
ответника, а именно, че със заповедта за изземване административният орган
е задължен да посочи на неправомерния ползвател възможността да внесе по
сметка на Министерството на земеделието и храните, трикратния размер на
средното годишно рентно плащане за землищата от ДПФ през предходната
година за времето на неправомерното ползване, но не и да задължи
неправомерния ползувател да заплати посочената сума. Правната норма
предвижда една правна възможност за заплащане на така определените суми,
и ако ответника се бе възползвал от нея, то щеше да доведе до отмяна на
заповедта за принудително отнемане на имотите и той щеше да продължи да
ги ползва. С други думи, заповедта по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ служи единствено
да даде право, чрез административния акт да се пристъпи към принудително
отнемане на имотите, които се ползват неправомерно, а процедурата по чл.34
ал.8 във вр. ал.6 от ЗСПЗЗ, урежда една правна възможност на неправомерния
ползвател, при желание от негова страна да запази ползването върху имотите,
да заплати трикратния размер на на средното годишно рентно плащане за
землищата от общината, като в този случай заповедта за изземване ще бъде
отменена. В тази насока е трайната съдебната практика и конкретно
цитираната от ответната страна - решение №117/05.01.2011 г. по а.д.
№5337/2010 г. по опИ. на ВАС.
С оглед на горното, съдът намира, че така предявения главен иск се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен в неговата цялост.
Като последица от това на отхвърляне подлежи и акцесорния иск по чл.86 от
ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на
ППВС № 1/85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от
страната искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца.
Разрешението е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според
което, съдът по съществото на възникналия правен спор, е длъжен да
определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба
обстоятелства и заявен петитум. Макар страната ответник да сочи в условията
на евентуалност, че искът би бил частично основателен на основание чл.59
ал.1 от ЗЗД, ако съдът разгледа такъв иск, то би се произнесъл по непредявен
иск и решението му ще е недопустимо. Както в разввилото се заповедно
производство, така и в настоящото исково производство страната ищец не е
навела обстоятелства нито в заявлението по чл.410 от ГПК, нито в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба по настоящото
6
производство, които да дават основания на съда, да определи предмета на
делото да е на основание предявен иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД. По тези
съображения, съдът счита, че не е бил сезиран и не дължи произнасяне по иск
с това правно основание.
С оглед изхода по настоящото производството и направеното искане от
ответника за присъждане на съдебни разноски, ще следва на основание чл.78
ал.3 от ГПК на ищеца да бъде възложено заплащането им в размер на 3600
лв. – адвокатски възнаграждение.
Водим от горното, Тервелският районен съд
РЕШИ:
НЕ УВАЖАВА като неоснователни предявените искове от Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието - Я.И.Г. ************, чрез
пълномощника си и процесуален представител Б. Б. Х. - гл.юрисконсулт при
Областна дирекция „Земеделие”- Варна Съдебен адрес: 9000 гр.Варна, ул.
„*********, срещу „ЕКОФРУКТ” ЕООД, ЕИК ******* представлявано от Н.
И. С.-Д. — управител, със седалище и адрес на управление ПК: 9401
**********, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от
ГПК във вр. чл.86 от ЗЗД, с която ищеца моли да бъде признато за установено
по отношение на страните, че „Екофрукт”ЕООД ЕИК******* дължи на
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието следните суми:
общо сумата в размер на 11 138,94 /единадесет хиляди сто тридесет и осем
лева и 94ст./ лева, представляваща сбор от главници, както следва: 2435,38
лева - главница - обезщетение за ползване без правно основание на части от
имоти от държавния поземлен фонд, а именно: за част от земеделска земя с
площ 7,121 дка от поземлен имот с идентификатор ********* находящ се в
землището на с.**, общ. Долни чифлик, об.Варна за стопанската 2019/2020 г.
и 8 703,56 лева - главница - обезщетение за ползване без правно основание на
части от имот от държавен поземлен фонд, а именно: за част от земеделска
земя с площ 25,449 дка от поземлен имот с идентификатор *******, находящ
се в землището на с.**, общ.Долни чифлик, обл.Варна за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението до съда 15.03.2023 година до окончателното
изплащане на сумата,
2. 1906,01 /хиляда деветстотин и шест лева и 01ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава/мораторна лихва на осн. чл.86 от ЗЗД
като сбор от следните суми: мораторна лихва за забава върху главницата от
2435,38лева в размер на 416,73 лева за периода от 07.07.2020г. до 14.03.2023г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ и мораторна лихва за
забава върху главницата от 8703,56лв. в размер на 1489,28 лв. за периода от
07.07.2020г. до 14.03.2023г.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието -
Я.И.Г. ************, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕКОФРУКТ” ЕООД, ЕИК *******
представлявано от Н. И. С.-Д. - управител, със седалище и адрес на
управление ПК: 9401 ********** сторените по настоящото производство
разноски в размер на 3600 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
8