Р Е Ш
Е Н И Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV състав, в публично съдебно заседание на 08.04.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
секретар :
ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
Въззивно гр. дело № 286 по описа за 2019г.
Производството
е по реда на чл.268-272 ГПК, образувано
по въззивна жалба от И.П. И. срещу решение № 4696/ 20.11.2018г. по гр.д. №
18849/ 2017г. на Варненски районен съд- XII състав в частта, в която е отхвърлен
предявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск срещу В.В.П., за сумата
15 760лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се
неполучено трудово възнаграждение за периода
23.02.2014г.- 28.06.2017г., с
оглед претърпяна травма на крака в резултат на настъпило ПТП на 23.02.2014г. ,
и в частта на присъдените разноски, на основание чл.78 ,ал.3 ГПК. Отправя
искане за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
необосновано, и за постановяване на решение, с което да бъде уважен до размер
на 11 119лв., съгласно заключението на вещото лице , и да се присъдят
направените във въззивно производство разноски, вкл. заплатен адвокатски
хонорар.
В
жалбата посочва, че извършва работа като професионален таксиметров шофьор с личен
таксиметров автомобил към 23.02.2014г. и след 28.06.2017г. След ПТП на
23.02.2014г. в продължение на 42 месеца не е бил физически способен за
управлява автомобила и извършва превоз на пътници , вследствие на причинената
травма и влошено здравословно състояние.През този период не е реализирал
парични доходи от дейността, която е регистрирана в община Варна. По този начин
е лишен от приходите, които би получил в размер най-малко на на минималната
работна заплата за страната , които по
периоди възлизат съответно : за 2014г.- общо 3400лв., за 2015г.- общо 4560лв.,
за 2016г.-5040лв., за 2017г.- общо 2760лв. , общо за целия период в размер на
11 119.39лв.Счита, че искът е доказан по основание и размер, съобразно
данни, събрани в първоинстанционното производство, поради което следва да бъде уважен.
Решението,
по отношение на уважените осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
съответно: - за сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, в
резултат на получените телесни увреждания от настъпилото ПТП на 23.03.2014г.; -
за сумата 6210 , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди / стойност на увредения лек автомобил с рег.№ ДКН 04.-69 КР/ , в резултат на реализираното ПТП на
23.03.2014г., както и в частта, в която искът за имуществени вреди е отхвърлен,
за разликата над присъдените 6210лв. до 6826.75лв., и присъдените по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК
съдебни разноски, поради необжалването му от заинтересованата страна, е влязло
в законна сила.
Въззиваемата
страна- В.В.П., чрез адвокат К.К.-
назначен особен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
с писмения отговор.
Съдът,
съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, на основание
чл. 269 ГПК и чл. 235 ГПК, констатира:
Решението, по отношение на уважените осъдителни
искове с правно основание чл.45 от ЗЗД:-за сумата 10 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в претърпени
от ищеца болки и страдания, в резултат на получените телесни увреждания от
настъпилото ПТП на 23.03.2014г.; -за сумата
6210 , представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди / стойност на увредения лек автомобил с
рег.№ ДКН 04.-69 КР/ , в резултат на
реализираното ПТП на 23.03.2014г., както и в частта, в която искът за
имуществени вреди е отхвърлен, за разликата над присъдените 6210лв. до
6826.75лв., и присъдените по реда на чл.
78, ал. 1 ГПК съдебни разноски, поради необжалването му от заинтересованата
страна, е влязло в законна сила.
Предмет
на разглеждане е претенцията на И.П.П. срещу В.В.П.,
за сумата 15 760лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за периода от 23.02.2014
до 28.06.2017г., поради претърпяна травма на крака в резултат на
настъпилото ПТП на 23.02.2014г.
По делото е установено, че на 23.02.2014г. И.П. е
претърпял ПТП с управляваният от него
л.а. „ Фиат Мултипла“, рег.№ В 04-69 КР , при доказана вина на ответника В.П.,
управлявал л.а.“ БМВ“ Х-3, рег.№ СА 6112 ТМ в нарушение на предвидените в чл.20 от Закона за движение по
пътищата правила. Доказана е
причинно-следствената връзка между деянието / осъществените от ответника
действия/ и настъпилия противоправен
резултат. Съобразно решаващите мотиви
на съда ищецът е претърпял вреди от имуществен и неимуществен характер. В
имуществената сфера- излизане от употреба на собствения лек автомобил, поради
настъпила тотална щета. В неимуществената сфера- увреждането на долен ляв крайник,
което е наложило оперативна интервенция и имобилизация чрез поставяне на гипсова лонгета. Според заключението СМЕ
общият възстановителен период е продължил четири месеца, от които три прекарани
на легло, без възможност за самостоятелно обслужване.Оздравителният процес е
продължил след третия месец с постепенно
натоварване на крака и подобрение. Към момента на експертизата движението на
долния крайник не се осъществява в пълна степен.
Заключението на допуснатата съдебно- счетоводна
експертиза дава отговори за размера на обезщетението,съобразно декларираният
доход от трудова дейност и осигурителни
вноски, заплащани през исковия период от 23.02.2014г. до 28.06.2017г. Установено е, че ищецът не е получавал
възнаграждение по трудово правоотношение към 23.02.2014г. и не е декларирал
доходи от друг вид дейност към НАП, респ. не е получавал обезщетение за
временна нетрудоспособност по издаден болничен лист след настъпилото ПТП.
От 13.10.2014г. до 13.07.2015г. е заемал длъжност
по ТД към „АЕМ Джи 65“ ЕООД, с основно БТВ – 2 200лв.; начислявани са суми
за ДОО, ЗО и ДОД от работодателя. По
актуални справки на НАП-ТД Варна, И.П. е бил в трудово правоотношение по ТД с „АЕМ Джи 65“ ЕООД, от 13.10.2014г до
13.07.2015г., и по ТД с „Чист блясък 89“
ЕООД 01.08-2016г. до 01.09.2016г. , като осигурителните вноски са
за посочените периоди.
Според
допълнително заключение към ССЕ , за периода от 23.02.2014г. до
28.06.2017г., ищецът е получил възнаграждения, различни от трудовите , за които
е подадена справка за изплатени суми по граждански договори или други доходи по
чл.73 от ЗОДФЛ – таблица, т.1. Доходът получен за 2014г. е в размер на
533.93лв., за 12 месеца , и в размер на 456.40лв. за периода
23.02.-31.12.14г.Доходът получен за 2017г. е в размер на 338лв. за 12
месеца, и в размер на 1676лв. за периода 01.01.2017г. Върху декларираният
месечен облагаем доход са начислени задължителните осигуровки по ДОО и ЗО, за
периодите: 10.10.2014г.- 13.07.2015г., и 01.08.2015г.- 01.09.2016г., по
съществуващите ТПО с посочените две дружества.
Предвид установените факти ищецът не доказва, че е упражнявал
таксиметрова дейност преди датата на произшествие и размер на доходите,
получавани от него към 23.02.2014г. Не
твърди и не доказва, че към релевантния момент е бил в трудово правоотношение с
конкретно дружество или е полагал труд по граждански договор, с определено
възнаграждение. Отсъстват данни за реализирана печалба като таксиметров шофьор,
предвид твърденията в исковата молба,
съответния размер на този доход, при
които може да бъде направен безусловен извод, че претърпяното ПТП с параметрите
на причината вреда, са ограничили неговите възможности в тази насока.
По тези съображения искът е недоказан и
неоснователен. Решението, с което е отхвърлен с идентичен правен извод, следва
да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.
На
основание чл.271 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 4696/ 20.11.2018г. по гр.д. № 18849/
2017г. на Варненски районен съд- XII състав в частта, в която е
отхвърлен предявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск срещу В.В.П., за сумата
15 760лв.-обезщетение за претърпени имуществени вреди , изразяващи се
неполучено трудово възнаграждение за периода
23.02.2014г.- 28.06.2017г., с оглед
претърпяна травма на крака в резултат на настъпило ПТП на 23.02.2014г. , и в
частта на присъдените разноски, на основание чл.78 ,ал.3 ГПК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.